28.01.2013 г.

Смисълът на безсмислието


Изводът от вчерашния референдум, за мен, е един – т.нар. „партиен елит“, заедно и поотделно, е ненужен. Всяко партийно лидерче и подлидерче се обяви за победител. Резултатите бяха тълкувани както дявола чете евангелието, т.е. както им изнася. Разбира се, класацията по простотия отново се печели от министър-председателя и неговите вицета с голяма преднина. С природното си дебелоочие и тепигьозлък г-н Борисов първо коментира някакви спортни резултати, а след това благоволи да избълва поредните си глупости някак свързани с преките му задължения. Г-н Цветанов – умен, красив и нещастен от несподелена любов, присъедини набързо 80-те процента негласували към моментната кауза на ГЕРБ, като „забрави“, ако въобще го е знаел, че при т.нар. демокрация това е т.нар. демократично право. Другите – какво да ги коментирам? Народът го е казал: „Хвани единия, удари другия“... - празнота между ушите и уста-ламя, дето ем лапа, ем плещи непрекъснато.
Тук му е мястото на едно немного лирично отклонение. В далечните ми юношески години из махалата бе популярна една девойка, която хем можеше да прави фелацио, хем не спираше да плямпа – природна даденост... Та и досега, като ми се мерне политик, все за нея се досещам.
Та, под влияние на плебисцита и на стадния (социалния) инстинкт, продължих да въртя из главата си „актуалните“ проблеми. Така бавно и в страдание (няма само г-н Цветанов да страда, я!) стигнах до друг извод – малко по-широк от предишния. Задавам си въпросът: ако има демократично избрани управляващи за какво е нужно допитването до народа и обратното. Някой диалектик1 би казал, че това е единство и борба на противоположностите, което води до обществено развитие и т.н. Да, но аз не съм диалектик, дори се гордя с това, че не съм и „демократично мислещ“, каквото и да значи...
Според мен, едното от двете – избори и референдуми, е излишно и напразно губене на обществена енергия.
Когато се правят „демократични избори“ мат'рялът упълномощава с правото му на суверен да се разпорежда определена група хора. Те – умни, честни и компетентни, за определен период от време дават всичко от себе си над 100% за благото на тези, които са им осигурили тази възможност за изява и – най-вече – привилегия... При тези дадености не е необходим референдум, дори и демократичен. Та нали тези хора, непрекъснато подновяващи си автомобилите и още по-непрекъснато повишаващи си доходите са все между нас, с ръка върху пулса на избирателите. Те знаят „какво иска народа“ и с политиката си претворяват в дела щенията му. Тогава защо е необходимо, по някакъв повод, те да връщат своите отговорности към избирателите? Неразбираемо.
Другият начин е управлението чрез референдуми. Няма политически елит и подобни завери, а администрация от експерти, които решават проблемите, а когато възникне непреодолимо разногласие между тях, се провежда допитване и носителите на властта решават. Компетентни ли са да го направят? А защо да не са? Когато трябва да „избират“ политици са, когато е за друго – не са. Така ли?
Разбира се, никой политик не пуска кокала сам. Те за това си организират избори, пък като съвсем не могат да се разберат и революции (френски, великоруски, нежни, пролетно-арабски и др.), умиротворяват с миротворци и, иначе казано, контролират нещата. Големият въпрос на нашето време е как да им се отнеме този политически и икономически тотален контрол. Това трябва да стане без да се самоизтребваме за техните каузи, пардон – интереси, и да даваме живот си заради смяна на поколенията им или присламчване на още някои. Това е въпросът.
Някой би казал „Чрез референдум!“. Може би...


1Това не е мръсен комунист, който яде новородени на закуска. Диалектиката не е измислена от Маркс, Ленин, че дори и Хегел, но... който иска да знае – знае, а ако не знае – ще научи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар