Мъже

Оказва се, че в Либия и България, а сигурно и в други страни, са останали от изчезващия вид хора с мъжки характери. Тук не става въпрос, по разбираеми причини, за разни пишкомерци и потенциометри, каквито дори не познавам.

В Либия нещата се развиват напълно предвидимо. ЕС и ООН вадят нож на умряло куче, а що се отнася до реакциите на САЩ - те са напълно в унисон с българската приказка за лудото, дето само се обажда. Правителството на САЩ е готово да окаже всякава помощ (?!) на либийската опозиция, включително военна. И тук се оказва, че противниците на режима на Кадафи не са толкова за подценяване. Националният либийски съвет не желае никаква чуждестранна интервенция в страната и не се е свързал с никое правителство за помощ. До тук позицията е мъжка и разумна. По-нататък ще видим.

Позицията на разните световни „лидери“ е лесно обяснима и се нарича петрол. Дори у нас днес се намери някакъв, който обясняваше как цените на горивата трябва да скачат и посочи с пръст Кадафи за виновник. Другите простотии, които изрече можете да си ги прочетете из мрежата...

Другата мъжка постъпка, която ми прави впечатление днес, е отвореното писмо на Румен Петков до НП Уорлик. За мен това е проява на мъжки характер и наличие на изправен гръбнак в този човек. Две качества, за които нещо нямам спомен друг да е демонстрирал през последните години.

Някой ще каже, че и ББ мъжки се „опъва на руснаците“... Опъва се, като в оня виц, дето благоверния - скрит под леглото, тупа с юмручета по пода и тихо хленчи „Ей сега ще видиш ти, че в тази къща има мъж, а не лукова глава!...“.

По стъпките на Питагор

Наскоро, докато ровех из книжната си библиотека, попаднах на една книжка - „По стъпките на Питагор“ от Шчепан Еленски. Както обикновено, нахлуха спомени - приятни, разбира се. Нямам неприятни спомени от книги... Реших да я прегледам отново, но... по някаква ирония на съдбата, вече трудно чета хартиени книги. Причините са много, няма да ви отегчавам.

Както и да е, потърсих заглавието в мрежата, но се оказа, че не мога да намеря въпросната книга свалена или качена :) на файл. Това ме накара да „загубя“ малко време и в резултат на това можете да прочетете или свалите книгата в pdf формат от страницата в моя блог „Библиотека“. На който му се занимава може да я качи и на някой торент-тракер.

По принцип, смятам в „Библиотека“ да предоставям е-книги, които не могат да се намерят из библиотеките по мрежата. Не мога да обещая, че всеки ден ще има „нова“ книга. Всеки, който е запознат знае, че процесът е трудоемък и продължителен, тъй че... дерзайте :)

На всички „пуристи“ - носители и пазители на авторски права ще кажа: Знанието трябва да е безплатно! Седнете на задниците си и помислете за друг начин за заплащне на авторите. Може и вие да се вмъкнете и да припечелите някой сребърник... В мрежата има достачъно „съдържание“, което може да стане обект на вашите грижи. Сигурен съм, че хиляди хлапета и юноши ще предпочетат да изучат подробно техниката на сексуалния акт или поне на това, което се показва за такъв, по мрежата. Не им завиждам и не искам да видя физиономиите им когато наистина се „наложи“ да „правят това“, но това е друга тема.

Все пак, убеден съм, че на някои ще им допадне и Книгата, която и да е, и за мен това ще бъде награда...

Благодаря ти, партио любима!

Ех! Вече спя спокойно, не се будя с ококорени очи и треперещи ръце, тихо шепнейки: „ракия, ракия...“. Сега знам, че България има правителство, което пази и моите интереси. Започнало е люта битка, в която Найденов и Дянков, с голи гърди и подмити задници, ще се борят заради изконната българска напитка „гроздовата ракия“!

Няма да цитирам стенограмата от този исторически момент. Всеки може да си я намери и прочете в сайта на Министерския съвет, ако има късмет. Там всичко е подредено така, че за обикновения, да не кажем простия, български гражданин цари пълен хаос... Но, каквото в главите, това и на сайта.

Един от аргументите на Миро Вдигниценичка е, че туй питие се правело от традиционно български сортове грозде, несрещани нийде другаде по тази грешна земя. Ех, министре! Ако се беше поинтересувал от историята на българското лозарство щеше да знаеш какво се е случило в началото на миналия век и до какво е довело, но... дано си по-компетентен във ветеринарното дело. Пък и да не си, какво от това - нали си вече министър... Както и да е.

В тази стенограма, която не е изключение от другите на този Министерски съвет, има „бисери“, в сравнение с които кандидат-стидентските и ученическите мъки са литературни изваяния! Но, да не придирам толкова. Хората ги избираха щото са умен, хубав и мъжествен, щого е пич, а една малка група, щото бил по-малкото зло... Никой не ги е питал, аджеба, грамотни ли са, могат ли на две магарета сено да разделят, къде точно е разликата между бика и кравата при доене и т.н.

Не разбирам и териториалните претенции на правителството му. Ако си позволя да перефразирам една мисъл: Европа започва там, където вече не се пие ракия. Хората там пият боровичка, паленка, шнапс, по-нататък - коняк, уиски; по-надолу вино с вода(!), бър-р-р... Но, да не бъдем жестоки. Не можем да искаме от тях да знаят всичко, та чак и историко-географските особености на заобикалящият ни свят. Те българските не знаят, та...

Все пак, не мога да се сдържа и накрая ще го цитирам. Цитата е пак от същото заседание на МС от 23.02.2011 г., по повод реплика на Дянков:

„БОЙКО БОРИСОВ: Можете да им кажете, че 2007 г. имаше правителство - комунистите пият руска водка, ДПС пият йени ракия, не пият наша, НДСВ пият уиски, така че не е имало кой действително да защити българското производство на ракия. Така им обяснете и мисля, че те ще ви разберат.“

Ще подмина дълбокият интелектуален заряд, присъщ на изказа на премиера. Нищо ново. Искам само да подчертая, че се почувствах космополит. Аз пия всичко от изброеното и освен това: коняк, бърбън и останалото, което е с по-висок градус от бирата и виното...

От моя гледна точка космополит, ама от камбанарията на ББ може и да съм си парче предател... После ЦЦ, СРС и т.н.

Затуй от довечера само гроздова - топла, студена, греяна, съ и без мезе! От водката (без Smirnoff, разбира се!) вече ми се драйфа, а като си помисля за коняк и бърбън ме обзема едно недостижимо мечтание за демокрация...

Гледам, че е станало обедно време и тогава: Наздраве! И да няма пропуски. Само гроздова! Бира пият швабите, вино - жабарите...

А ние, само ТУК, и само СЕГА, пием ГРОЗДОВА!

И да пушите български цигари, ей! Вносните „вредят на Вас и на хората около Вас“.

И със секса внимавайте. Само българки! Преди да започнете искайте пространно CV - най-малко десет поколения назад родата да е само българска! И никакви комунистки!

Ако миналото е чисто, може (!) да повторите...

Благодарности!

Благодаря ви зетьове и щерки, че не ме направихте айдук на стари години!
Е, верно не сте министри на МВР, (не)формални лидери на хайдушки дружини, но един такъв стига. Даже и той е много...

Дежа вю

Спомняте си края на 90-те години на миналия век, когато „нежните“ революции разклатиха и събориха „комунистическите“ режими в Източна Европа. Демокрацията победи в постокомунистическите държави и, една по една, те се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Не мисля, че има наивници, които вярват, че това бе в резултат от „справедливото недоволство“ на хората или някакви други идеологеми, които ви дойдат наум. Тогава една империя се разпадеше и протече нормалния процес на избор на нови господари. Те самите участваха много активно в тези процеси, като се надяваха, че по този начин ще осигурят стратегическо предимство за себе си и източно-европейските страни от буферна зона на СССР ще се превърнат в такава за НАТО и ЕК. Започна процес на политическо присъединяване на „младите демокрации“ към старите такива, който - почти веднага, бе съпроводен и от процеса на отрезвяване от реалността. Присъединяването на източноевропейските държави показа, че с техните икономики и социални системи, развивали се на други принципи през последните десетилетия, те не са нищо друго освен много сериозен икономически, политически и социален товар за „старите демокрации“. Мисля, че разочарованието и в едните, и в другите е голямо, но... кой каквото прави, за себе си го прави. Вижда се, а то трябваше и да се предполага, че не може да се направи жизнен икономически и политически съюз между толкова различни във всяко отношение държави. Особено силно това е изразено в „обединението“ на двете Германии. Въпреки налятите милиарди и въпреки многото общо, което имат помежду си, резултатите не са добри. Разбира се, това е още едно доказателство за тезата, че хората са еднакви в същността си, независимо от етнически, верски, расови и т.н. различия. Несъвместимостта идва от обществено-политическите и икономическите условия, в които те съществуват, но това е друга голяма тема и засега ще я оставя без развитие.

В крайна сметка, в резултат на тези промени в края на ХХ век, Европейският съюз се превърна от развиваща се общност в самодеструктурираща се система с неясно бъдеще. Много е вероятно, това да е била и целта на организаторите на „народното недоволство“. Тук не става въпрос за някаква теория на конспирациите, световни тайни и явни структури и т.н. Процесите в света, особено с развитието на неговата глобализация, са под влиянието на тези, които могат да си позволят - икономически и политически, да ги определят.

Същата картина се наблюдава сега и в страните от Близкия Изток и Магреб.

„Спонтанно“ народно недоволство. Тълпите излизат по площадите и искат демокрация и по-добър живот. Със сигурност ще ги получат заедно с последващите разочарования, но - както е и при хората, всеки трябва да изживее своите грешки. За да се предпазят от тях бе достатъчно да погледнат към Източна Европа и Балканите, но...

Разбира се, има и нюанси, по които „революциите“ се отличават. Те са главно в стотиците жертви, които се дават. Очевидно, тамошните режими не са съгласни бързо да се хванат за палците, както това направиха техните колеги преди двайсетина години. Дърпат се, но така само удължават агонията си.

Показателно за това, че основните играчи в световната политика и икономика са се договорили за бъдещето на региона, са реакциите им, които са повече заради техния имидж на „велики сили“, а нецелят решаването на проблемите в защита на действащите правителства.

Според мен, единствената причина за събитията, които се разигарават не много далеч от нашите граници, е петролът. Не може да се пренебрегне бумът в производството и предлагането на електромобили и строежа на електроцентрали от възобновяеми енергийни източници. Мисля, че това е резултат от сбърканите прогнози за запасите от нефт на територията на тези страни. Очевидно тези запаси ще бъдат изчерпани в съвсем близко бъдеще. От тази гледна точка е нормално поведението на „великите сили“, които се отървават от своите досегашни марионетни партньори, които в бъдеще само могат да им тежат - политически и икономически. Нека не забравяме, че развитието и влиянието на тези страни се определяше единствено и само от петрола на техните територии. Без него те ще се превърнат в крайно изостанали и бедни държави, каквито бяха до преди петдесетина години. Разбира се, когато става дума за Египет, водещ е контрола върху Суецкият канал и безпрепятственото (икономически изгодното) му преминаване...

Лесно е да се прогнозира по-нататъшното развитие на „бунтовете“. Те ще обхванат нови територии и ще продължат докато демокрацията не победи в набелязаните държави. Така вложителите ще запазят интересите си, природните им богатства ще бъдат използвани „до дупка“, а след това... След това ще започне демократичния преход, който ще продължи неизвестно колко години. Народите ще се радват, че вече са демократични и няма да забелязват, че все повече обедняват. Един ден ще им просветне пред очите, но... какво от това?! Те вече вършат това, което се очакваше от тях... Във всеки случай, в този регион се предпоставя една дългосрочна нестабилност. Дали някой ще има полза от нея?

Полемично

Политиканите започнаха с предизборните си напъни и резилъци покрай кандидата за президент. Аз не мога да си представя Сидеров или Цветанов като президенти. Не, че президентската институция има някакво значение за обществото, тъкмо напротив, но тези двамата толкова отдавна са надхвърлили нивото на своята некомпетентност, че са жалки в щенията си. Въобще не обсъждам варианти с разни трактори, силажомелачки и други доилни апарти. Нека тежат на съвестта на тези, които ги подкрепят...

До сега имахме за президент: политик, писател, адвокат и историк. Всичките те, заедно и поотделно доказаха, че президентската институция е крайно ненужна, претенциозна и вредна „демократична“ приумца на Кръглата маса. Чул съм всичките позовавания на световни и европейски практики в полза на това решение, но в крайна сметка у нас то нямаше нищо общо с практичността или необходимостта, а бе взето единствено под влияние на конюктурата и външни „капацитети“, които ни съсипаха първо политически, а след това икономически... Или беше обратното? Има ли значение...

Умишлено не се спирам на „качествата“ на досегашните президенти. Спорът около качествата нормално ще се изроди в тезата „да, ама нашият кандидат е по-добър защото...“.

Споменавал съм и друг път, че съм привърженик на президентско управление, което до голяма степен редуцира разните демократични пенкилери и е много по-близо до реалното управление на обществото, отколкото узаконената демократична безотговорност и безхаберие. Все пак, такова решение не би могло и не трябва да бъде инициирано от сегашното Народно събрание не само заради мнозинството в него, но и заради цялостния му състав...

Според мен, поредността на събитията трябва да е друга.

На първо място, всеки от нас трябва да се запита: „Каква е ползата или вредата от президентската институция?“, а не „Кой кандидат е „моят“ или на „моята“ партия?“. Аз мисля, че президентската институция е излишна и вредна при съществуващото държавно устройство и по тази причина няма да отида да гласувам. За мен, в случая, не е важна чия е „мажоритарната“ кандидатура, а каква е нейната роля.

На второ място, при пренебрежимо участие на избирателите в президентските избори, е възможно да се поставави въпросът за легитимността на избора и да се инициира свикване на Велико народно събрание. Иницативата трябва да бъде от гражданите, а не от разни котерии с реална цел, наречени партии. Когато във  Великото събрание бъдат мажоритарно избрани мислещи личности, ползващи се с доверието на избирателите, тогава може реално да се постави въпроса пред тях - парламентарно или президентско управлние и други важни структурни въпроси.

Разбира се, има и други възможности. Да излезем на улиците и наложим „народната воля“ чрез бунтове или революция. За мен това не е разумно решение. Това вече се е случвало и се разбра, че не носи дълготрайни ползи за никого, освен за малка група тарикати, които след това се обявяват за спасители на нацията и т.н.

Можем и да си мълчим. Добре де, но вече търпи ли се?!

Та, с две думи казано, дилемата на тазгодишните изборни страсти трябва да бъде не „за кого?“, а „защо?“.

Може ли да се получи? Може! Достатъчно е да мислим с главите си, а не да се захласваме по рекламите, които ни осигуряват „анален комфорт“...

Къде отиде ти, гордост наша...

На 30 (тридесето) място!

Въх! Мале!! Олеле!!!

После защо това не вървело, другото не ставало, националния бил слаб, цените високи и бат Бойко виновен за всичко.

Не е така, мили ми братя и сестри, уваважаеми съотечественици!

Малко пием, а недостатъчната употреба задължително води до отрицателни девиации във всяка сфера от обществения и личния живот.

Ако не ми вярвате, огледайте се около себе си!

Спомнете си, кога за последен път се налюскахте така, че комшиите ви спомняха с уважение, а комшийките с голи гърди заставаха пред мъжете си, предпазвайки ги от порока, т.е. от Вас!

Вчера?

Миналата седмица?

Нито едно от изброените...

Срам! Голям срам! Срамище даже, би казал поета, потънал в сълзи...

А като си помисля за к'ви гяволи се мислехме! Пък умни, пък хубави, пък...

Лелееее, не ми се мисли!

А пък ебачи! Ебач до ебача и живи легенди се носеха по улиците... Там ли на кое място сме...

Айде, това е до време, но поне да пием братя и сестри!

Да пием, докато не паднем с чаша в ръка и горд блясък в очите!

Да пием, не всичко е загубено! Има и по-зле от нас...

Позиналци

Ето едно четиво, с което трябва да се запознаят и от което да се поучат нашите политикани, вместо да се замерят със СРС-та и да лицемерничат от парламентарната трибуна. Заети с котерийните си боричкания, нямат време да осмислят света около себе си, а той се променя.

Да сте чули някаква що годе сериозна позиция на управляващите по събитията в Близкия изток. Не сте. Няма и да чуете. А този регион е на една ракета разстояние от нас...

По Трънският край на такива, като нашите политици, им викат позиналци. Ходят след хората, зяпнали с уста, опулили очи и, в идиотски унес, подражават. Жалки и смешни се пъчат в своето нещастие, което според тях и подобните им, е висш политчески пилотаж...

Ще кажете - и китайците са подражатели, имитатори и фалшфикатори. Така е, но китайската икономика е втора в света..., а ние просто нямаме такава. Обществения живот е изроден до медиен паноптикум, където лайняно-жълтото и чалгата са признак на добър вкус и култура.

Това е положението.

...И когато пресичате на пешеходна пътека, ако нещо голямо и черно, окичено като коледна елха с разноцветни светлини спре, за да ви направи път, да знаете, че това е кортежа на министър-председателя. Не се плашете! Той ви пази. Черните лимузини, прелитащи покрай вас, са на хора от тройната коалиция или по-дребни престъпници. Премиерската кавалкада се движи с 40 км./ч, дори и извън населените места. Ако се блъснете в тях вие сте си виновни. Поръсете главите си с пепел и на изборите идете и гласувайте отново за по-малкото зло...

Апел, пореден

Министър-председателят на Република България

Господине Бойко Методиев Борисов!

Министър-председателю!

Като съпруг, баща и дядо; като обикновен, но не прост, гражданин на Република България,

НАСТОЯВАМ:

Обнародвайте поне един ден преди поредния си воаяж из подопечната Ви територия маршрута, по който ще прелетите! Така ще можем навреме да се скрием по дупките си и на Вас, и на Вашия кортеж ще бъде осигурено безпрепятствено и безконфликтно преминаване по т.нар. пътища. Вярвам, че когато ни построите магистралите, ще можете да си ги затваряте и използвате както Ви е угодно, но до тогава и ние трябва да оцелеем по пътищата.

Не мога да не отбележа, че засега само газите. Въздържайте се до поредните избори. След това може и да стреляте...

Обикновен цинизъм

„САЩ обявяват план за световна интернет свобода“...

Е, сега го закъсахме...

Вече усещам как във врата ми диша интернет-миротворец и следи всяко докосване до клавиатурата. Спокоен съм за американските „национални интереси“ и американската „национална сигурност“. Спокоен съм за „демокрацията“, каквото и да означава това...

Кой ще защити моите?!

PS. Ето къде било заровено кучето...

Отново за зелника

Петчленния състав на ВАС реши, че няма конфликт на интереси по казуса „Цанков камък“, в който главен герой е Ахмед Доган. Нардното събрание, т.е. ние, трябва да му заплати разходите по делото.

Рекцията на бойкоборисовчета, цветановчета и др. такива е ясна. Съдът е корумпиран и прочие дитирамби. Аз съм склонен да мисля, че съдът е обективен в рамките на закона, а други не са си свършили работата. Още от самото начало на управлението на ГЕРБ се видя юридическата безпомощност и необоснованост на техните действия. То не бяха „грешки“, то не бяха изхвърляници, то не бяха откровени простотии... Някой да е осъден от всичките, които развлачаха като мечки насам-натам по медии и съдилища? Няма. Няма и да има.

Аз не знам дали има корумпиани съдии. Може и да има. При наличие на парична система корупцията е очаквана. Проблемът е другаде. Когато някой политик се изправи и заяви, че еди-кой си е такъв или онакъв, той трябва да го докаже. Не го ли направи влиза в сила приказката за лъжливото овчарче. Американците можаха да обесят Садам Хюсеин безнаказно, защото окупираха Ирак и доскорошния „техен човек“ вече им пречеше. Това може да се случи при миротворческа акция или при тоталитаризма, но в една „демокрация“, дори от български тип, не е допустимо.

Според мен, ГЕРБ трябва да се отърват от досегашните си юридически съветници, ако те са в основата на простотиите, които стават. До сега пълната липса на връзка между действия и закони е плашеща. Възможно е и друго. Съветниците да са добри, но да няма кой да ги чуе. Мисля, че е по-вероятно второто. Магистралщика и физкултурника така са си повярвали, че ничие друго мнение няма значение... Тогава нещата са неспасяеми.

В защита на съда мога да кажа само едно. Решенията, които вземат са публични и повторяеми. Много лесно наличните доказателства по едно дело могат да се ревизират и най-малкият намек за незаконосъобразно решение ще излезе наяве. Трябва да се подчертае за тези, които не го разбират: законът не е справедлив, морален, целесъобразен, политически конюктурен. Законът е такъв, какъвто е. Приет от Народното събрание и задължителен за спазване, където се простира юрисдикцията на Република България. Ако един съд не намери основание в действащия закон да осъди едно лице разни шменти-капели и други едноневки трябва да замълчат и да не ръсят празноумието си по услужливи медии. Има два начина това да се промени. Трябва да се докаже, че съдът е взел незаконосъобразно решение. Вторият начин е да се промени закона. Спорд мен, тук е големият резерв на тези, които искат да направят нещо положително. Известно е, че много закони бяха приети от различните парламенти конюктурно и в интерес на тогавашните политически нужди на действащото мнозинство. Това не ги прави невалидни, но трябва и може да се промени. Могат да се дадат десетки примери на „удобни“ закони, на закони, приети заради „някого“... Както се казва, обикновена партизанщина (сега му казват „лобизъм“). Докато нещата са такива, политическите недоразумения, които ни облазват 22 години ще цъфтят и ще връзват.

Идват избори! Търчете към урните! Спасителят вече е избираем...

PS Не честитя специално денят на православният и католическия светии. Като стар езичник, нямам ден, преминал без вино и/или любов :) Пожелавам ви го!

Неделни терзания

Философите твърдят, че развитието върви по спирала, обикновено нагоре. При нас нещата, както обикновено, са различни. Вече 22 години се завиваме като тирбушон в социално-икономическото дъно и продължаваме успешно надолу.
Въпреки това, ако съдим по някои признаци, прехода в България наистина завърши.
Твърденията на лаиците, че уж у нас имало свободен пазар, като основа на икономиката, загубиха и последния си аргумент. Това стана с промяната на Закона за автомобилните превози и възможността общините да определят пределни цени на таксиметровите превози.
Всеки малко грамотен икономист като чуе „пределни цени“ разбира за какво става дума. Преди години имаше Комисия по цените, която се занимаваше с тази материя. Една от първите стъпки на правителството на Софиянски бе нейното премахване и пълното освобождаване на цените на хранителните стоки, които бяха останали последните подлежащи на регулиране. Плодовете от това решение берем и сега. Правителството по никакъв начин не контролира цените на храните, а само констатира техния растеж. Разни министри от настоящето правителство през ден-два се изцепват как ще... - всъщност, всеки е чул изхвърлянията им. Мисля, вече и на последния слабоумник му е станало ясно, че това е мисия невъзможна. В сегашните икономически условия у нас цените се определят от пазара. Такава е формалната позиция. Поради липсата на какъвто и да е контрол и на законодателство, което да регулира отношенията между стопанските субекти и „калкулирането“ на цените, у нас - не само по тези въпроси, цари пълен хаос. На практика, цената на магданоза на Женския пазар може да се обоснове с движението на цените на стока по иизбор, на стокова борса по избор някъде по света. Всъщност, цените у нас се определят от настроенията и мечтанията на посредниците по веригата и крайните продавачи. По света има 1001 начина за въздействие на държавата върху икономическите процеси. Толкова „свободен пазар“ едва ли има нейде, но... очевидно така изнася на властимеющите и техните господари.
Сдържаното ми недоумение идва от факта, че управляващите са се загрижили да регулират цените на такситата, а нехаят за цените на хранителните продукти! Не знам те как го правят, но „обикновените“ хора се хранят три пъти на ден, ако могат да си го позволят, и се качват на такси, ако е крайно належащо...
Погледнем ли по-сериозно на тези проблеми, цените на такситата, та дори и тези на храните не са най-важните. Определяща е цената на труда, но никой „не си спомня“ за нея. Когато някой политик ми заговори как цената на това или онова била най-ниска у нас как да му повярвам? Той не претегля доходи и цени в съответните държави, а говори в абсолютни стойности. Възможно ли е да е от незнание. Много е възможно. Но със сигурност може да се каже, че основната цел е да се заблуди „материала“. Очевидно успешно. Някой да е чул възмутата народна от непрекъснато растящите цени на храните и замразените доходи?! Няма и да я чуе...
По улиците дефилират гейове, легионери, скоро и комунистите ще се разщъкат - пролет иде, но средностатистическия избирател пийва ракийка, пуснал е чалгата „до дупка“ и чака... Чака да му се размине, но няма как да стане. Когато накрая и манафите заблъскат по вратата на „апартаментчето“, ще бъде късно. Много късно.

Чудя се...

Що ли не си взема калашника - нямам, ама ще си купя, колко му е? Ще се завъртя по центъра на Софето - ей така, да си пострелям. От къде да започна? Има ли значение?

Да се притеснявам? От какво?! То се видя, че в Бълхария всичко е позволено.

Друго ме гризе. Добре, ще поразчистя сфиневърза, ама така ще отворя мегдан за нови прасета. Лошо! От малко прасе и от нов политик не знаеш каква свиня ще излезе. (Банално, но истина.) Всъщност знаеш, но все не ти се вярва. Току-виж Спасителя бил там, пък ти си го отстрелял, хайванчето... Мъка!

Страх ме е друго! Страх ме е, че за такива тепигьози и гьонсурати патрони няма открити... Няма открити!

Ще се повъртят свинчетата, ще погрухтят радостно, ще помислят, че искам да ги почешам по гръбчетата с дъжда от куршуми и гняв и ще продължат да си рият в кочинката. Из медиите ще се мерне някое съобщение, че „луд клошар на средна възраст гърмя по гаргите в София, но нашите гавази, които ни пазят...“ и т.н., и т.н.

Май няма да има голяма полза от тази работа. По-добре да взема мене си да гръмна. Тогава може да ми обърнат и повече внимание, пък ще зарадвам и наследничките. Примерно: „Психически лабилен гражданин изгледа седянката Вучков-Борисов, не издържа и се пушна. Поразително е, че от прегледа на направените му СРС-та такава реакция изненадва. Повече смелост съграждани! Борисов бил такъв и онакъв. Ами представете си за миг, че Юлий Вучков ни е премиер!“.

Бър-р-р! Няма да се гърмя.

Що ли пък не взема да стана един политик? Що ли пък не, наистина?! Кво ми е? Като се подстрижа и обръсна, като метна едно костюмче - кра-со-та! Сам започнах да се харесвам! Днеска сам - утре и други. Ще ми е трудно, щото някои казват, че съм имал някакви култорологични натрупвания. Освен Майн Рид и Дан Браун, съм прочел и: „Мечо Пух“, „Ян Бибиян“, „Пипи...“ - все класика! Ще кажете „ама те се четат в предучилищна възраст“! Ми за к'во ми е повече?! Я вижте какви капацитети е изпуснала нашата образователна система по села и по паланки... и толкова не са прочели, ама я им затвори устата! Феноменално е, че докато говорят не спират да лапат и докато лапат, не спират да говорят. Неприлично е да се говори с пълна уста бе, господа! И особено дами...

Както и да е! Важното е, че не им пречи.

Еурика! („еврика“ на паневропейски) Уааау! („мамка му“ на панамерикански)

Що да не си спретна една интернет предизборна кампания. От преброяването се видя, че българинът за да не пусне някой в дома си е готов и електронно да го преброят. Тук, само да вметна, но причината може и да е друга. При мен бе притеснение да не изглеждам много тъпо пред преброителите, отговаряйки на преброителния лексикон. За това чафнах тук-таме по него на лаптопчето и айдеее - не ми даде „грешка“ и отиде, та се невиде някъде по мрежата...

Та така. Малко спамче, малко голи дупета (може и гъзове), много обещания, на които съм класически давач, както казват жените, които ме познават и... ами това е. След това идва Видовден. На тези, които са коментирали положително в блога ми - министерски кресла! Другите - да му мислят...

Айде, че ми свърши ракията, лулата ми загасна, краката ми изстинаха и трябва да взема мерки. До друг път. И, не само умната! Подкарайте и прасетата...

Управленци

Ангел Семерджиев,
председател на ДКЕВР

За тоя у лево, че е продажен идиот е ясно. Какъв, все пак, е този, дето го е назначил?!

Позицията на управляващите по света и у нас е обяснима по отношение на енергията от възобновяеми природни източници. Всячески се напъват да докажат колко е неефективна, колко е скъпа и т.н. Целта е да се запази икономическото, а следователно и политическото статукво. Евтината и достъпна енергия съсипва спокойния сън на елита. Как ще ни правят на маймуни без зависимостите, които налага скъпия петрол/енергия? Как ще живеят така, че и фараоните да позеленеят от завист, ако не могат да риват за световна икономическа криза? Разбира се, енергетиката е само една от залъгалките...

Та, какво ме „покори“ в конкретния случай? Въпросният Семерджиев предпоставя цените на енергията като препоръчва на електроразпределителните дружества как да вдигнат цените на тока! Че и инфлацията им изчислил, че и с топлофикациите решил проблема...

Ето ви още един малоумник, меко казано. Симеон Дянков иска показатели на фискалния борд да залегнат в Конституцията! Като се добави и предложението за референдум относно данъците той определено носи „жълтата фанелка“ или по скоро книжка по безумие. Отдавна съм се отказал да го обсъждам, но понякога ръцете сами се протягат към клавиатурата...

На третият - Тотю Младенов, не му увря главата, че има неща, които може, и които не може. Той е непримирим, той (държавата) ще победи! Може, ама по друго време и по друг повод...

Мирослав Найденов подгонил кокошките, прави се на петел...

Бойко Борисов, разбира се, безапелационно забива поредния пирон - и тази година ще стискаме зъби, пък после... ще стискаме каквото ни е останало. Той е най-предвидим - някъде се изкаже, та изтърси поредната глупост, отреже някоя лентичка, лисне менче с водица и хваща телефона: „Алоу, Ваньо!“... Що ли там нещо всичко се сниши и стиши?!

Ето, само един бърз поглед по мрежата и колко радост и веселие! Започвам да си мисля за Сибир. Събираш такива като тези и там, в тундрата. Не да работят - няма полза, каквото пипнат развалят. Просто, ей така. Да седят очи в очи с някоя мечка и да се чудят как да я излъжат. Да, ама мечките не са материал и то некачествен. Не вярват на сълзи и че боли...

Ето, така се става сталинист :(

Отговори

Уважаеми съблогъри, с този постинг се опитвам да отговоря на коментарите към предишния. Проблемите, които поставя всеки един от вас са сериозни и в рамките на традиционния коментар на вашите коментари не намерих възможност да се вместя. В крайна сметка, нещата опират до политиката и има ли тя алтернатива. Според мен има. Дори и някога политиката да е имала положителна роля за развитието на обществото, това време е отминало. Идеите, които неполитическото движение „Духът на времето“ лансира изискват нов начин на мислене, друг поглед върху пороблемите. Старите идеологеми и тертипи тук не могат да бъдат приложени. По тази причина аз се опитах да отговоря на основния въпрос:
Що е политика и къде е мястото ѝ в бъдещето ни?
Разбира се, отговорът е в рамките на дискусията и не претендира за единственост и изчерпателност. Бих казал, че е хубаво и полезно когато има различни мнения. Важното е да се избере най-рациналното, но... за това достатъчни ли са 50+1 гласа? Достатъчно ли е дори квалифицирано мнозинство? Ако трябваше да гласуваме „за“ и „против“ Теорията на относителността, въз основа на какви критерии щяхме да го направим... :)
И така да започнем с малко цитатничене:
„Политика, 1. Изкуство да се управлява държава. 2. Цели и задачи, които преследва, и методи и средства, с които си служи правителство, партия или обществена организация в борбата за защита и запазване на своите интереси във вътрешнодържавните и международните отношения. 3. Общият характер, отличителните черти на една дейност. 4. Въпроси и събития на обществения живот. 5.Прен. Пресметливо отношение с хората; ловкост, ласкателство, угодничество.“, Речник на чуждите думи в българския език, изд. БАН, 1982
Въпреки че Речника е издание на БАН и е от „онова време“ мисля, че определението върши работа. Изказванията на „западните“ мислители и политици не се различават съществено от него.
Ако трябва да направя подробен разбор на определението ще досадя на аудиторията, още повече мисля, че не е необходимо, съобразявайки се с нейната интелигнтност. Все пак - политиката отдавна не е изкуство. Управлението на сложни системи е процес, в който голямо значение има събирането, съхранението, обработката, анализа и оценката на информацията. Тя е в основата на вземане на ефективни решения. В древногрцките полиси управлението може и да е било изкуство. Сега е - в основата си, информационен процес, който се подава на машинна обработка. Разбира се, това се отнася в по-голяма степен за управлението на материални ресурси, не на човешки, но в ресурсно ориентираната икономика човешкият фактор е сведен до възможния минимум. Според мен (2) най-точно описва характера на политиката като процес. 3, 4 и 5 са общи приказки и за мен нямат отношение към проблема.
Казано не толкова завъртяно, политиката е завера на група хора, които искат да наложат своите виждания за света, смятайки ги за единствените и най-добрите. Малко по-цинично, тя е борба за власт на тази група, чрез която да наложи своя интерес на обществото. За тази цел се използват съответните залъгалки и близалки по време на преизборната борба, след което обещанията се забравят. Това е т.нар. демократичен политически процес. Той е еволюционен, мирен, с усмивки и шампанско и ритане под масата. В старите демокрации всичко е изчистено, пресметнато, благоприлично и достолепно. В по-новите - като нашата, политическите борби са много по-атрактивни и първосигнални, но... всяко нещо с времето си.
Идеите на неполитическото движение „Духът на времето“ не предвиждат политиката в бъдеще време и мисля, че това е основното, което не се разбира. Казано по друг начин, политиката и политиците нямат бъдеще. В сърцевината на модела е ресурсно ориентирана икономика. Къде е тук политиката? С какви политически средства и финтове могат да се увеличат запасите от нефт? Как може да се върне стойността на парите? Кой от проблемите, чието решение е належащо, може да бъде политизиран? Мисля си, че основното в този модел е взмането на съответните решения от съответните специалисти.
Може ли компютърът да напише поема. Да, ако има съответната програма. Възможно е в недалечното бъдеще, когато системите с изкуствен интелект започнат да работят само за „граждански“ цели, да се появи и компютърна лирика. Все пак, писането на стихове ще остане човешка дейност още дълго време. Стихотворението не е единствено и само правилно подредени и римувани думички. Често именно в неправилността се крие очарованието на стиха, в неочакваното развитие, странните образи, най-вече в преживяното... Машината може да създаде произведение на изкуството или да направи научно откритие точно толкова, колкото и едно новородено. Всичките наши постижения се основават на опита на хората преди нас и на нашия собствен.
За какво ми е някое мирославнайденовче за да ми каже, че доматите не се рупат с колците?! Той и тези като него правят точно това. Дейността, която се извършва по набиране на информация, нейния анализ и вземането на решения по конкретен въпрос без проблеми може да се поеме от компютрите. Става въпрос за вземане на обосновани рационални решения въз основа на доказани факти и предвидими последици. Къде тук е политиката? Защо за нещо, което е еднозначно определено и прогнозируемо трява някой „ляв“ или „десен“ политик да се упражнява в изящна словесност пред някаква сбирщина от такива като него, а „избирателите“ с тяхното „право“ и „свободна воля“ хептен да не разбират за какво става дума? По какви критерии и вътрешна убеденост учения с хуманитарно образование ще взема решения/ще гласува за развитието на енергетиката, примерно?! Примера е малко пресилен, защото все пак става въпрос за човек с някакво - предполага се добро, образование. Какво да кажем за избиратели чиито наследници половината са неграмотни?!...
Няма лява и дясна икономика. Няма пазарна (демократична) и централизирана (тоталитарна) икономика. Производството и потреблението могат да се регулират едниствено от фактическите ресурси - суровини, материали, енергия, работна сила (биологична или механична). Другото са приказките на някой фанфарон-еднодневка как ми е построил магистрали и метро... Това е политиката.
В крайна сметка политиката се опитва да реши проблемите, но не може. Тя не се опитва да премахне причините, породили проблемите. Не може и да го направи, защото е една от тях... Не разбирам защо политиката се идентифицира с действие, респективно социална активност и гражданска позиция, а отказа от политика с бездействие и гражданска пасивност. За мен политиката е цинизъм и лицемерие, представени като загриженост и съчувствие... Казано в по-битов стил, това е като да купиш на любовницата си кожено палто, а на жена си шушляк - да не е капо, оправдавайки се със световната икономическа криза...

Тест за човечност

Последният от поредицата филми, които неполитическото движение „Духът на времето“ (The Zeitgeist movement) произвежда и разпространява, ни връща към нашата същност, към нашата природа на човешки същества. Същества разумни, обединени в името на един по-добър живот за системата „Земя“, от която сме част.

Какво значение имат измислените политически, религиозни, икономически и социални различия, когато сме изправени пред разрушаването на структурата, която вече не може да понесе нашата безотговорност?

Без да търся някаква слава или признание, мога да кажа, че много години се опитвам да покажа безумието и вредата от съществуващата политическата и икономическата система, които са еманация на глупостта на управляваните и единствено и само от полза за управляващите. През това време разбрах, че най-трудно е да убедиш хората във възможността за друг, различен път от този, който им набиват в чутурите от раждането до смъртта. Повечето от тях предпочитат да са комунисти, демократи, християни или мюсулмани. Те искат да имат парично изразена цел и враг, с който да се борят; те трябва да се състезават, за да живеят по-добре...

Да, но във всяко състезание има един победител. Останалите са победени. Всяка партия пробива пътя си към властта за да живеят по-добре групичка „идеолози“ на върха й, а не всички членове на обществото. Някога имаше една приказка, че участитето в играта на Тото е ежеседмичното преброяване на баламите. В голяма степен това е така. Проиграни надежди за мнозина, но - все пак, има някаква, макар и минимална възможност да „удариш“ Голямата печалба.

В периодичното преброяване на баламите, което организират политиците, наречено избори, такава възможност няма. Ако си един от тези, които вярват, че упражняваш свободната си воля; ако се заблуждаваш, че от теб нещо зависи; ако не се виждаш като част от стадото, което пъпли след овчарите, къде тогава е „божествената искрица“, наречена разум, която ни отличава от мигриращите антилопи гну?!

Нека хубаво преценим кой ни убеждава, че демокрацията е по-добра от тоталитаризма. Не е ли същият, който ни казва, че тоталитаризма е по-добър от демокрацията?! Защо и при „социализма“, и при „демокрацията“ все трябва да работим, да даваме 110 % от себе си и да ни правят на маймуни? В името на... На Какво?!

Всеки непредубеден икономист вижда абсолютната несъстоятелност на съвременната икономическа система. Тя, като всяка друга до сега, е създадена да обслужва интересите на определена идеология и няма нищо общо с реалните възможности на системата „Земя“. През ХХ век „икономическата мисъл“ достигна върховете на антихуманизма с „идеите“ за свободен пазар, конкуренция и т.н. Разбира се, те се коренят в историята, не са се появили от божествения промисъл. Сега ние берем плодовете на глупостта завещани ни от предците, които вместо да се трепят по барикадите и по фронтовете за това или онова е трябвало да седнат и просто да помислят. Мисленето е най-неглижираната дейност - и преди, и сега... дано бъдещето е по-различно.

Това са някои разхвърляни мисли, породени както от конкретния повод, така и от жизнения ми опит. Не са нито изчерпателни, нито систематизирани, нито претендират за някаква нравоучителна роля. Може би, основната причина да ги споделя е това, което всеки ден се излива в блогосферата. Все по-трудно се намира нещо смислено за четене; все по-невъзможно е да спориш или просто да споделиш с някой извън захарната река, която тече и прелива...

Съжалявам, че вговнясвам днешният ви прекрасен слънчев ден; съжалявам, че преди началото на още по-оптимистичната и сюблимна работна седмица ще ви предложа да си припомните, че живеем в Този свят. Тук и Сега. И ако вашите деца и внуци не изглеждат днес така, какво ги чака утре...

Zeitgeist, „Moving forward“

Излезе новият филм на неполитическото движение Zeitgeist „Moving forward“. Гледайте го. Ако сте видяли и предишните филми, вероятно ще получите отговор на някои въпроси и е възможно да спрете да сатанизирате или героизирате миналото или настоящето. Възмжоно е да погледнете в бъдещето...
Филма може да бъде свален от тук, от официалния сайт на движението или You Tube... Безплатно е и не нарушава ничии авторски права.

По отношението ще ги познаете

Независимо от разните политически финтифлюшки, призиви за братство, пазарна икономика, безусловна любов и безопасен секс, партиите се различават единствено и само по отношението си към собствеността - частна - на първо място, общинска и държавна.

Няма да се разпростирам върху особеностите на левите, десните и центристките идеологии по този въпрос. Известни са. Само ще подчертая, че в сравнение с преди 80 - 90 години наследниците на „Вся власть (собственост - б.м., С.И.) советом“ доста са израснали. Няма кървища, няма боища, няма класови врагове. Сега всичко става със Закони. Ето, четейки информацията на агенция „Фокус“ разбирам, че приетите изменения на Закона за общинската собственост позволяват да ти конфискуват имота преди да е изляза съответната заповед за отчуждаване (експроприация) и да започнат строителство върху него. Разбира се, управляващите са демократи и то десни демократи с червени задници, подкрепени от върли националисти, пак с червени задници. (Малей, при такава комбинация и Макиавели съска от завист!) Та тези, същите, не са забравили и правата на гражданите. Ако не ти харесва можеш да обжалваш и заповедта, която не е издадена, може да бъде отменена! Хубаво, ама ако върху имота ми вече се кипри някой „важен проект“ какво да обжалвам?! Приказка... Бог се крие, царя и той се смота някъде, остана само арменския поп...

Честно казано, като наблюдавам политическия живот през последните години все повече взеха да ми харесват онези момчета от началото на века. При тях всичко е било ясно и прегледно. Врага е враг, другарят - другар, а за всички останали случаи другарят Ленин е казал какво да се прави.

Сега тези цървули, помислили се за маркови маратонки, нямат и най-малката представа за какво става дума. Ето до къде са стигнали нещата. Някаква девойка, напълно сериозно и на всеослушание обяснява как и защо ГЕРБ си „върнали“ на сините! Освен последните определения за политиката на мнозинството като телефонна, сега трябва да прибавим и „политика напук“! На си ти камиончето, дай си ми куклата и като дойде тати - каратиста, ще видиш тогава! Според мен, но само според мен, въпросната млада дама трябва незабавно да напусне Парламента и да отиде да си доизживее детството. Когато първите седем години липсват не можеш да го скриеш. Калинка се опита да крие и диплома, и бременост, но накрая нещата се изясняват. Добре, че за депутатстване диплома нетрябва...

Та така се прави политика в България уважеми дами и господа, другарки и другари!

...„Алооу, Танов!“

...„На ти, Костов! На ти! На! На! На!

Въпреки това, оправия има. Идат избори. Седнете на задниците си, ако ви пречи да мислите и стоите едновременно, и вниматлно обмислете за кого ще гласувате и ще гласувате ли въобще, щото ако не е ББ ще е ЯЯ, СС, ССК, ИК, МД, АБВ (ГП) и във всеки случай АД... Открийте десетте разлики. Трудна работа.

А наздраве! И помнете, че винаги може да стане по-лошо...

Емоционално

В последните дни се наблюдава странно за някои, съвпадение или близост в позициите на БСП и Синята коалиция. Разни политолози изтъкват сто хиляди и една причини, за да ни докажат, че това е пагубно и за сини, и за червени. Така ли е?

Според мен на простащината, дебелащината, некомпетентността и арогантността на ГЕРБ и „Атака“ трябва да се противопостави ВСЕКИ български гражданин, независимо дали син, червен, пембен или безцветен. Ако в нечия глава все още се промъква мисълта, че ББ-то ще ни оправи с близнака си Сидеров, не е лошо тя - Главата, да вземе да се измъкне от там, където се завряла и да се огледа и ослуша...

Идват избори. Там всеки може да покаже партийната си принадлежност, гражданската си позиция, да упражни или не конституционното си право да гласува. Сега не е време за това. Сега трябва да покажем заедно и поотделно, че не сме материал, говеда и слабоумници.

Може да ви звучи патетично, дори помпозно, но мълчанието днес е равнозначно на престъпление.

Още по-оптимистично

Ех, народе! За малко да се гътнем от чиновническа грешка!

Оказва се, че глобата за стара неотлепена винетка била недоразумение. Министъра бил бесен, щял бил да уволнява, а ние - шофьорите, сме невинни. Поне за това. Хубаво, ама кой ще компенсира усилията и емоциите (отрицателни), които ми коства поредното недоразумение?! Тъй като нямам рода извън София не ползвам годишна винетка. На тези с годишните им беше лесно - трък-трък и готово. Ами аз като бях накачулил няколко седмични?! Веднага организирах наличният ресурс да маха стари винетки. Чочо облизва първо от едната страна, после от другата. Жената - щото има маникюр, отлепва и ме гледа гадно, а аз - аз ръкводя процеса. Защо го ръководя? Ами защото вчера се преброих и от отговорите на въпросите разбрах, че съм глава на семейство! Този пост съвместявам с глава на домакинство, следователно - ръководя. Имаше и текст, който казваше нещо за това кой осигурява основните доходи на семейството/домакинството, ама добре, че жената не го видя... иначе се бях опущил ръководната роля... Какво да кажа за властовите недоразумения? Ми те всичките - заедно и поотделно са едно недоразумение, но... Видя се, че и египтяните, които навремето се криеха в пясъка, когато евреите нападаха с изтребителите, излязоха по-ербап от нас - независимо от това, че някой ги ръчка отзаде. При нас и това няма да помогне. Някой ако ни сръчка ще се наведем още за да му е по-удобно...

Другият повод за нестихнал оптимизъм е отново ситуацията с учащата ни младеж. Оказава се и друго. Освен, че 48 % не манифестират майчиния си език за български, ами и горе-долу същия процент са и неграмотни. Разбира се, за това са виновни комунистите и онези 45 години мрачна диктатура, безвремие и непрогледен мрак. При по-задълбочен анализ се забелязват и пипалата на червените човечета, подтискащи Епсилон от Еридан, но да се върнем в сегашното светло демократично настояще и бляскаво бъдеще, към което се носим на вълните на недоразуменията.

Факта, че всеки втори ученик в РБ е или неграмотен или са му пяли „Зайченцето бяло“ на турски или цигански, на пръв поглед е смущаващ. Но! Има и възможен сценарий, при който неграмотното чаве не е разбрало/не знае що е туй „майчин език“. Така то, горкото, е решило, че това е езика на майка му, която е от един от двата основни етноса и така е турило чавката. Къде е тук оптимизъмът ще рече някой? Ами точно тук! Татковият му е език има немалка вероятност да е български. Тогава какво излиза. Излиза, че чавето е метис. А щом е метис значи сме ги започнали.

Асимлираме ги, ей! Нема страшно!

Накрая, ето и една песньовка, която смислово и емоционално кореспондира с текста...