30.03.2011 г.

За тука има, за тука нема...


Малеееей! Страшилището на океаните!
За пенсии, заплати, социални плащания, за (..................) - можете да попълните по избор, пари нема. Що па да има? Българинът и българката са търпеливи говеда. Ще промърморят, ще се поразходят около магазини и бензиностанции и ще си седнат на задника. Като им пуснеш по някое предизборно обещание дори ще се позамислят, ама мъничко, и в изборният ден ще се юрнат към урните. Циганите поне го правят за пари, а ние от едната простотия...
Виж, да хвърлят по милион и половина (1 500 000) лева на месец за разходката на фрегатата „Дръзки“ има. Вече изтече информация, че Кадафи, като разбрал за този дързък ход, така се стреснал, че решил да стане член на ГЕРБ и да основе либийски филиал на фирмата. В този момент три гледачки и пет врачки му баели срещу уплах. Ех, страшни български юнаци явяват се в съня му... Бум! И го няма Кадафито! Бум! И в Камбоджа, Ирак и Афганистан всичко е спокойно. Бум! И „Дръзки“ е господар на моретата и океаните, а от българските рейнджъри се плашат дори талибаните и на терористите мамите вече оплакват чадата си...
Срамотно е! Срамотно е, уважаеми сънароднички и сънародници, да давате гласовете си на такива ненаиграли се цезаровци да управляват парите ви. Защото за това става дума, скъпи съгражданки и съграждани, в крайна сметка – за парите ни. Всичките дивотии, които вършат управляващите и преди, и сега са с нашите пари. Не с техните. С нашите! И, ако се сетите за това преди да пуснете бюлетина с „любимите“ ви политици и да им позволите да управляват парите ви, а следователно и живота ви, помислете. Ако помислите достатъчно няма да асфалтирате сами дупките по пътя пред вас. Няма някакъв нереализиран ветеринар на единия ден да ви убеждава колко вода има в бройлерите, а два дни след това благ рекламен гласец да ви обяснява как в бройлерите на фирмата „Градус“ нямало и капка такава...
Ще да ме прощават и днешните, и вчерашните айдуци ама бройлерите са от един кокошкарник. Друг няма.

18.03.2011 г.

Самоубийствено безрасъдство...


Забележителна е упоритостта, с която повтаряме грешките си. Опасността идва от това, че с всяка нова спирала на по-високо ниво в технологиите и „познанието“ ни за света, тези грешки се задълбочават и мисля, че някои от тях вече са довели до непоправими последици. Ето пример от последните дни. Япония бе ударена от земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Освен другите щети, природното бедствие доведе и до срив в някои от ядрените централи на японците, като положението е най-тежко в АЕЦ „Фукушима“ 1. Пряко са застрашени живота и здравето на стотици хиляди хора. Това беше повод да си припомним и други аварии в атомни електроцентрали, особено тази в Чернобил. Освен припомнянето, дойде и знанието, че не само престъпните тоталитарни комунистически режими са крили от своите граждани за реалните опасности, но това е друга тема от областта на пещерната пропаганда...
Къде е коренът на глупостта? Известно е, откакто съществува човечеството, че върху Земята ежесекундно се изливат огромни количества енергия доставяни ни пряко и безплатно от „нашата“ звезда – Слънцето. Изчислено е, че само неговата енергия е достатъчна за съществуването на нашата цивилизация с всичките ѝ екстри. Тук въобще не споменавам енергията на приливите, на вятъра, на геотермалните източници, на вулканите... Какво правим ние? Някой, някога измислил получаването на електро- и топлоенергия чрез изгарянето на въглища, заменени по-късно от петролни деривати. Когато се разбрало, че вместо тях може да се използват реакциите на разпада на някои тежки елементи, „умните глави“ се юрнали да приспособят новото „гориво“ към стария алгоритъм за производство на енергия. Какво се получило? Получили се неимоверно скъпо струващи постоянно дислоцирани ядрени бомби, които са „отворени“ за въздействието на природните стихии, на човешки грешки и човешка недобронамереност. Така вместо чистата и безплатна енергия от Слънцето ние използваме смъртно опасните, вредните и прескъпите ядрени електроцентрали. Разбира се, една от основните причини за тяхното съществуване е факта, че като продукт от тях се получава „материал“ за ядрените арсенали на съответната държава и май това е единствената „полза“ от съществуването им.
Самоунищожителната ни дейност по осигуряване на енергия за „развитието“ ни има и ред други и все негативни прояви. Да си спомним водевила у нас около АЕЦ „Козлодуй“ и още нероденото АЕЦ „Белене“. Колко глупости се изписаха и – по-лошо, направиха само около тях! Каква беше причината за войните в Персийския залив? Всекиму е ясно, че те нямаха нищо общо нито с международното право, нито с демокрацията, нито с опазването на мира и човешките права. Единствената цел бе петролът, а като допълнителна екстра – кой каквото можа да отмъкне от иракското историческо наследство... Същият е проблемът и с Либия, и с Афганистан и навсякъде, където се водят войни все за свобода и демокрация...
Има ли решение? Има, разбира се, но за да бъде осъзнато и взето трябва да слезем от клоните на самодоволството, да изпълзим от пещерите на безпросветността и да разберем, че ние сме част от Универсума, а не обратното...

PS. Ето и още някои поводи за размисъл.

Гузна съвест

След поредните „иди ми - дойди ми“ и „тури го - извади го“ т.нар. Организация на обединените нации прие Резолюция № 1973 във връзка със ситуацията в Либия. Документ, който няма нищо общо с международното право, служи единствено на икономическите интереси на тесен кръг хора и задоволяване на някои болни лични амбиции.
Либия има законно правителство, с което доскоро най-любезно кокетничаха сегашните „умиротворители“. В Либия има вътрешни проблеми, които либийците могат и трябва да си решат сами. Разбира се, тези проблеми са инспирирани отвън с определена цел. Това управлние вече не е изгодно някому... Така се случи и при „спонтанните бунтове“ в другите арабски страни, така беше и в края на 80-те години в Източна Европа.
За каква равнопоставеност говорим тогава, за какви Обединени нации, след като там са се събрали обикновени шмекери, които се чудят как да си подложат динена кора, водени от конюктурните си интереси...
И ми се ще да попитам, все пак, защо президента Саркози толкова напъва за военен удар срещу Либия? Пък и англичаните му пригласят... Май Обама ще се окаже най-хитър от последните us-президенти. Ще решава проблемите си чрез новите, а и старите си маши, стъпил върху тяхното его...

17.03.2011 г.

Предложение за изменение на ППЗДП

Във връзка с приетата от моето правителство Наредба, с която се цели повишаването на взаимната безопасност при едновременното придвижване по пътната мрежа на лица, охранявани от НСО и обикновените задници, които още ги търпят, предлагам някъде в текста на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДП) да влезе текст със следното съдържание: „Водачът на МПС, забележил правителствена кавалкада, охранявана от коли на НСО, е длъжен веднага:
- да спре, като отдалечи автомобила си максимално далеч от трасето на пътя;
- да загаси двигателя;
- да излезе от автомобила;
- да облече раираната си светлоотразитела жилетка;
- да извади аптечката и да я приготви за употреба при необходимост;
- с неподправен възторг и щастлива усмивка да размаха влизащия в комплекта на автомобила щандарт, на който е изобразен нашият премиер Бойко Борисов - Строителя на магистрали, като същевременно леко и без резки движения притъпква в такт и припява „Бяла роза“.
Действието да продължи до скриването на хоризонта и на последната задна сигнална светлина на кортежа.
Същият ритуал да се изпълнява и от другите пътуващи в колата, като водачът на МПС-то е длъжен да осигури необходимите аксесоари, в зависимост от броя места на автомобила.
Тези, под 1,5 година и над 95 години, могат да останат в автомобила, но трябва с щастлив поглед да проследят случващото се.“
Предлагам, за унифициране на изпълнението на задължението да се организират свободнопосещаеми фен-клубове „Магистралата - това е Той“.
Предлагам да не се предвиждат наказателни мерки за неизпълнение, поради невъзможността на деянието.
Съветвам дружески колегите, водачи на МПС, да се подсигурят допълнително с каска и бронежилетка, които ще ни предпазят от рекоширали боеприпаси от гумите или джантите на автомобила ни. Горещо ви препоръчвам да не вземате със себе си домашния си любимец, особено ако е животно, 'щото не се знае знае ли се...
И един таен съвет - само за моите читатели. Движете се по черните пътища, уважаеми. По тях кормуването е толкова вълнуващо, но и толкоз безопасно!

14.03.2011 г.

Хора! Помогнете!

Уважаеми съблогърки и съблогъри!
Някой от вас занимавал ли се е с „направата“ на разсад за домати, чушки и т.н.?
След като разбрах, че китайците, индийците и бразилците ще опоскат всичко и цените ще продължат да растат като гъби, а също така и поради наличието на свободна площ и време реших да се заема със зеленчукопроизводство за самозадоволяване.
Моля, споделете личен опит, съвети, линкове, но само не ме разубеждавайте :)))
Предварително благодаря!

11.03.2011 г.

Обикновена гениалност

До днес мислех, че финмин Дянков е просто луд. Посипвам си главата с пепел и признавам: недооцених човека и най-паче икономиста в този човек, и то не какъв да е икономист, а ге-ни-ален!
Какъв полет на въображението! Каква марианска дълбочина на мисълта!
Ех, Българио! Когато някое от твоите чада се затрие да учи по чужбините и се върне, събира очите на аборигените тук.
Мога да продължа да лея елейни слова на заслужено възхищение с отсенки на професионална завист, но... стига!
Днес про-анти-малтусианеца Дянков откри причината за ръста на цените на храните в световен мащаб. Ми то е толкоз просто, а затова и гениално. Развиващите се икономики на Индия и Китай предизвикали увеличаване на бройката на средната класа в тези страни и - поради факта, че пипъла там е много, - нарастването му довело до увеличено търсене на храни в световен мащаб и тяхното поскъпване. Казано по-простичко - людете позабогатели и започнали да папат повечко и ето ти глобализационна беда! Правилността на наблюдението и заключението се потвърждава и от развитието във времето и пространството и на повечето наши политици. Първите им случайни снимки в някоя медия изтипосват мъченик с поднормено тегло, живещ на банички и топла вода от някой минерален извор. Сега и те самите трудно биха се познали, а за нас е очеваден техния принос за поскъпването на храните поне в регионален мащаб.
С благородната завист до тук.
Искам да задам само един въпрос и отговор не чакам.
Защо уважаеми Дянков храните и в България поскъпват?
Та у нас средната класа, доколкото я имаше, бе унищожена след 1989 г. Именно тези хора понесоха в пълна степен последствията на „прехода“ и бяха ограбвани от всяка следваща вълна „народни любимци“. У нас не се наблюдават тенденциите, характерни за Индия и Китай. Консенсусна е оценката, че има някаква средна класичка, а останалото са много много бедни и малко много богати. Това предполага свито потребление, а следователно - според Вас, и намаляване на съответните цени. Това не се наблюдава и веротяно ние отново сме някакво световно изключение.
Не приемам обяснения от сорта, че цените на световните пазари пряко се отразяват на цените на Женския пазар в София. Цената на магданоза в Сечуан няма нищо общо с тази на същия в Казичене.
Разбирам, че в тази обстановка ни е нужен враг. Преди дни един ваш колега по начин на мислене, посочи с пръст Кадафи като виновник за скока на цените на горивата у нас. Сега имаме нов и къде-къде по-мащабен враг - средните класи на Китай и Индия!
-------------------------
И сега ги чувам как плюскат мръсниците, и мляскат...

10.03.2011 г.

Чудо

Чудото на България сме ти и аз. Българката и българинът. Заради нас и за нас (би трябвало) съществува тази държава.
Чудото на България не са кокаляци и камъняци, за които „нашето“ правителство дава по един милион (1 000 000) лева, за да има „чужденците“ на какво да се зверят. Чудото на България не са дори Борисовите магистрали. На нас не ни трябват магистрали на всяка цена. При тези цени на горивата в скоро време по тях ще „прелитат“ само правителствени и депутатскит коли и няма да има дори кой да се блъсне в тях.
Кой ще се вдигне да гледа разни мърши по Созопол, когато цените на храните се увеличават? Който иска няма да може, който може - не иска...
Сега е време „нашето“ правителство да преведе държавата и гражданите ѝ през кризата, която нито е завършила, нито ѝ се вижда краят...
Не съм против „културата“. Радвам се, че премиерът „ни“ седем (7) пъти е ходил „на театър“, но нека първо осигурим на децата ни да се хранят три (3) пъти на ден, да имат детски градини, училища, работа, деца... Нека не забравяме, че и ние, та дори и пенсионерите, сме хора. Нека не забравяме, че много от нас не ходят на театър не защото не искат, а защото не могат да си го позволят...
Умението да управляваш не е само в това да „даваш“ пари, особено когато не са твои; не е в това да прехвърляш суми и налудничави хрумки от единия джоб в другия. Умението да управляваш е свързано с определянето на приоритетите и тяхната реализация.
Приоритет сега е оцеляването на България, а не омагистралчването ѝ.
Приоритет сега е запазването и постепенното възстановяване на икономиката чрез укрепване на науката и производството, които могат да ни стабилизират и изведат от кризата.
Развитието на „културния“, а и на некултурния, туризъм е добро, но е елементарно да се прогнозира, че когато световната криза се задълбочава, дори на „чужденците“ няма да им е до „снимка с магаре пред черквата, където са мощите на...“.
Досегашната история на Европа показва, че ние не умеем да определяме приоритетите си, не умеем да ги реализираме. Нека „народните избранници“ попрочетат малко повече и тогава да се хвърлят напред с рогите като луда крава...

9.03.2011 г.

Сед това сме ние...

Че ни направиха духовни кастрати след двадесет години „демокрация“ няма спор. Който не го разбира, да е жив и здрав! Сигурно му е добре...
---------
Кметицата Фандъкова и зам.кметицата - някоя си Бояджийска, намериха решение на проблема с бездомните и домашните кучета - кастрация. Ако си кастрираш кучето  - не плащаш данък. Бах придобивката. Що не пробват първо върху мъжете и синовете си. Тамън ще ги отърват от бая проблеми с такива като тях.
Който не е виждал кастрирана животинка няма да ме разбере. За нашите - човешките, проблеми не са виновни кучетата, котките или зелените човечета.
Не ми пречи, когато разни същества от женски пол си имплантират силикон в гърдите, джуките, задниците и т.н. Не ме засяга и това, че най-желаната пластична операция в момента била за корекция на - ще се изразя по европейски - вагината. Пука ми, че разните „феминистки“ организации твърдят, че мъжете вече не сме нужни и във възпроизводството на вида. Тревожи ме единствено, че толкова много хора имат псхиатрични проблеми, а никой не им обръща внимание. Като се чувстват самотни да си купят вибратори - евтини са, а и проблема с батериите вече е решен...

2.03.2011 г.

Спекулянты 2


Както и предполагах, управленската немощ, икономическата безпомощност, законодателната несъстоятелност и обикновената простотия надделяха. Малоумниците взеха, че създадоха Специален орган към МС, който щял да следи за спекулата с цените на основните хранителни стоки! Въх!
Очевидно, така ще се постигнат няколко цели.
Първо, ще бъде увеличен щата на МС, на свободните места ще бъдат назначени предизборно СеМеЧе-та*, които със зъби и нокти ще „работят“ за ГЕРБ. На тези места случайни хора не се слагат. Хеле пък специалисти.
Второ, ще се отговори на тежненията на „народа“ - пак предизборно. Ще посочат отново с пръст всеки, който не им харесва, за спекулант и ще го „санкционират“. Точно тук машинката ще спре. Няма как това да стане. Няма законодателство. Държавата тук не може да пипа. Миро може да пуши като руски самовар, но... само въздух под налягане... Единственият начин е да направят някакво специално законодателство и с помощта на специалните си съдилища да започнат чистката сред „спекулантите“, като за по-лесно ги наричат – примерно, кулаци, врагове на народа и т.н. Както се казва, „специалните органи“ изискват и други „специални работи“ около тях... Всекиму е ясно какво следва след това, но... мълчи народът...
Трето, просто като историческа справка. Преди малко повече от 10 години имаше такъв орган - „Комисията по цените“ (който иска ще си намери пълното наименование). Тогава обаче, правилата на икономическата игра бяха други и имаше нормативна база, която да осигури работата на комисията. В интерес на истината и тогава Комисията не се справяше със задълженията си по ред причини. С идването си на власт, правителството на Софиянски промени правилата на играта, по-късно – при Костов, тя се изроди в Комисия на потребителите и под това име успешно живурка и сега.
И най-важното. Функциониращо звено не се прави като сбиротък от разни министерства и ведомства. Съответните ръководители ще изпратят там най-ненужните или неудобните, или некадърните си хора, но не и такива, които ще свършат нещо.
И така, уважаеми съданъкоплатци! С нашите пари бе създадена поредната мъртвородена, напълно безполезна и скъпо струваща предизборна измишльотина. Да ни е честита!

* Който не си спомня от късния соц – абревиатурата СМЧ означава „силно мой човек“...

Спекулянты


Вчера в мрежата отново лъсна моя дразнител Миро Вдигниценичка. С блеснали очи ала дон Кихот и усмивка на Джокондата обясняваше как повежда борба със спекула­та и със спекулантите, как ще сложи в ръцете на минпред лостовете за регулиране на цените и още, и още... лавина от простотия, глупост и некомпетентност. Днес гле­дам, че май някой го е озаптил да си седне на задника и да млъкне. Не се вижда нищо с корен „спекула“. Все пак, като имам пред вид околната среда, по-вероятно е затишие пред буря, а не разумно решение от типа „трай си, като не знаеш“...
От друга страна, не е лошо да се каже някоя думичка профилактично за прочутата спекула и спекулантите. Искам предварително да уточня, че понятия като „лошо/добро“, „истина/лъжа“, „честно/нечестно“ нямат отношение по въпроса. Става въпрос за спазване на правилата на икономическата игра в условия на монетарна финансова система и свободно пазарно стопанство. Оттам-нататък всички финтифлюшки са за отвличане на вниманието. Някой бил казал да изгоним търговците от храма, но неговите последователи се усетили, че ще ручат жабета и пак си ги прибрали...
И тъй, приели евентуално тези предпоставки, да продължим.
Вече е очевидно, че всеки търговец и всеки производител са спекуланти.
Определение за „спекула“ колкото искате, но най-общо може да се каже, че това е търговска сделка при която се стремиш да купиш на по-ниска цена и да продадеш на по-висока. Т.е., това е нормална търговска практика. Никой, освен ако не е идиот или в много особени случаи, не купува нещо за 10 лв., след което да го продаде за 5 лв. Същото се отнася и за производителя. Той влага някакви ресурси в производството, след което прибавя по някакъв начин печалба, с която да започне следващия жизнен цикъл на производството, пък и своя, и предлага произведението си на търговеца. Двамата се сбърбулечкват за цената, като всеки тегли в посоката на своя интерес. Производителя иска да продаде по-скъпо, търговеца да купи по-евтино, като при следващата стъпка от движението на стоката към пазара, ролите се сменят. Следва­щият търговец, т.нар. прекупвач, се стреми да купи по-евтино и т.н.
В тази ситуация и в условията на пазарна икономика правителството не може да направи нищо, ако не иска да бъде сметнато за ретроградно, марксистко, комунисти­ческо, тоталитарно... Така ли е? Не съвсем. Така мислят пожарникари, физкултурни­ци и ветеринари, които са попаднали където не им е мястото.
Първото нещо, което правителството може да регулира са отношенията продавач-ку­пувач. То може да определи точните стъпки на процеса и по този начин да сведе до минимум отклоненията, породени от извъникономически причини. Тук е мястото и на формализиране на ролята на прекупвача. Другият начин за регулация е мястото. Сделките се извършват само на стоковата борса по определен ред. Тогава се постига публичност, прозрачност, сравнимост на цените и т.н. - все неща, които хората са ги измислили толкова отдавна, че ме е срам да го кажа... Ако всичко това не става по начина, по който го иска държавата, тогава се намесва репресивния апарат и т.н. Всичко това не са розови полюции на икономист на жизнения път в средата. Това е съществена част от управлението на държавата и тя не е измислена от мен.
Няма да продължавам повече, защото не ми е работа да пиша наръчници по преква­лификация от ветеринар в средно грамотен икономист. Това тези юнаци трябваше да направят преди да се захванат с управлението на държавата. Да управляваш една система, като я придвижиш от т. А до т. Б по пътя на развитието, не е лесна работа. Понякога природните дадености – човешки или природни, спасяват положението, но когато и те липсват... жална им майка на управляваните.
Между другото, едно от по-пълните определения за „спекула“ видях тук, (цък) но руснаци­те са „забравили“ още едно значение на понятието, именно – като идеологема. Като такова то доби отрицателен смисъл и у тях, и у нас. По тази причина все още сочим с пръст хората, които просто танцуват в крак с музиката и чрез тях оправдаваме собствената си некадърност...

1.03.2011 г.

Германска работа...

Скоро уличиха германският министър на отбраната, че бил преписал оттук-оттам докторската си дисертация и същия днес взел, че подал оставка?! Бе, не мога да разбера! Тези хора добре ли са, не са ли? Амчи то как се пише дисертация? С преписване, разбира се! Ей, няма да забравя какви списъци с „използувана литература“ се прилагаха към разни дисертации и обикновени дипломни работи, какви поменици... Единствената разлика между „преди“ и „сега“ е, че „преди“ се цитираха съветски автори и издания, а „сега“ предимно англо-саксонски...
И друго не мога да разбера. Тези хора нямат ли тъстове, тъщи? Очевидно е, че този иначе тъй симпатичен Карл-Теодор цу Гутенберг (каква ирония...), е подтикнат от най-близките роднини на жена му да полети по наклонената плоскост. А аз - наивния, мислех, че след създадения прецедент в най-новата политическа история от възпитника на НСА Цветан Цветанов, изцепките на политиците вече са предопределно разбираеми. Като крадеш вината е на тъста, като преписваш - на тъщата, послъгваш ли за Шенген е виновен шурата... За всички хубавини „отговорност“ носиш само ти - работягата, честния, почтения, заместника на Спасителя и т.н.
Тъй, уважаеми дами и господа! Към такава Европа са ни запътили. Европа на слаби и неосъзнати роднински връзки. Европа, в която тъщата не може да обърше задника на зетя.
Това ли искате?!