Спекулянты 2

Както и предполагах, управленската немощ, икономическата безпомощност, законодателната несъстоятелност и обикновената простотия надделяха. Малоумниците взеха, че създадоха Специален орган към МС, който щял да следи за спекулата с цените на основните хранителни стоки! Въх!

Очевидно, така ще се постигнат няколко цели.

Първо, ще бъде увеличен щата на МС, на свободните места ще бъдат назначени предизборно СеМеЧе-та*, които със зъби и нокти ще „работят“ за ГЕРБ. На тези места случайни хора не се слагат. Хеле пък специалисти.

Второ, ще се отговори на тежненията на „народа“ - пак предизборно. Ще посочат отново с пръст всеки, който не им харесва, за спекулант и ще го „санкционират“. Точно тук машинката ще спре. Няма как това да стане. Няма законодателство. Държавата тук не може да пипа. Миро може да пуши като руски самовар, но... само въздух под налягане... Единственият начин е да направят някакво специално законодателство и с помощта на специалните си съдилища да започнат чистката сред „спекулантите“, като за по-лесно ги наричат – примерно, кулаци, врагове на народа и т.н. Както се казва, „специалните органи“ изискват и други „специални работи“ около тях... Всекиму е ясно какво следва след това, но... мълчи народът...

Трето, просто като историческа справка. Преди малко повече от 10 години имаше такъв орган - „Комисията по цените“ (който иска ще си намери пълното наименование). Тогава обаче, правилата на икономическата игра бяха други и имаше нормативна база, която да осигури работата на комисията. В интерес на истината и тогава Комисията не се справяше със задълженията си по ред причини. С идването си на власт, правителството на Софиянски промени правилата на играта, по-късно – при Костов, тя се изроди в Комисия на потребителите и под това име успешно живурка и сега.

И най-важното. Функциониращо звено не се прави като сбиротък от разни министерства и ведомства. Съответните ръководители ще изпратят там най-ненужните или неудобните, или некадърните си хора, но не и такива, които ще свършат нещо.

И така, уважаеми съданъкоплатци! С нашите пари бе създадена поредната мъртвородена, напълно безполезна и скъпо струваща предизборна измишльотина. Да ни е честита!

* Който не си спомня от късния соц – абревиатурата СМЧ означава „силно мой човек“...

Спекулянты

Вчера в мрежата отново лъсна моя дразнител Миро Вдигниценичка. С блеснали очи ала дон Кихот и усмивка на Джокондата обясняваше как повежда борба със спекула­та и със спекулантите, как ще сложи в ръцете на минпред лостовете за регулиране на цените и още, и още... лавина от простотия, глупост и некомпетентност. Днес гле­дам, че май някой го е озаптил да си седне на задника и да млъкне. Не се вижда нищо с корен „спекула“. Все пак, като имам пред вид околната среда, по-вероятно е затишие пред буря, а не разумно решение от типа „трай си, като не знаеш“...

От друга страна, не е лошо да се каже някоя думичка профилактично за прочутата спекула и спекулантите. Искам предварително да уточня, че понятия като „лошо/добро“, „истина/лъжа“, „честно/нечестно“ нямат отношение по въпроса. Става въпрос за спазване на правилата на икономическата игра в условия на монетарна финансова система и свободно пазарно стопанство. Оттам-нататък всички финтифлюшки са за отвличане на вниманието. Някой бил казал да изгоним търговците от храма, но неговите последователи се усетили, че ще ручат жабета и пак си ги прибрали...

И тъй, приели евентуално тези предпоставки, да продължим.

Вече е очевидно, че всеки търговец и всеки производител са спекуланти.

Определение за „спекула“ колкото искате, но най-общо може да се каже, че това е търговска сделка при която се стремиш да купиш на по-ниска цена и да продадеш на по-висока. Т.е., това е нормална търговска практика. Никой, освен ако не е идиот или в много особени случаи, не купува нещо за 10 лв., след което да го продаде за 5 лв. Същото се отнася и за производителя. Той влага някакви ресурси в производството, след което прибавя по някакъв начин печалба, с която да започне следващия жизнен цикъл на производството, пък и своя, и предлага произведението си на търговеца. Двамата се сбърбулечкват за цената, като всеки тегли в посоката на своя интерес. Производителя иска да продаде по-скъпо, търговеца да купи по-евтино, като при следващата стъпка от движението на стоката към пазара, ролите се сменят. Следва­щият търговец, т.нар. прекупвач, се стреми да купи по-евтино и т.н.

В тази ситуация и в условията на пазарна икономика правителството не може да направи нищо, ако не иска да бъде сметнато за ретроградно, марксистко, комунисти­ческо, тоталитарно... Така ли е? Не съвсем. Така мислят пожарникари, физкултурни­ци и ветеринари, които са попаднали където не им е мястото.

Първото нещо, което правителството може да регулира са отношенията продавач-ку­пувач. То може да определи точните стъпки на процеса и по този начин да сведе до минимум отклоненията, породени от извъникономически причини. Тук е мястото и на формализиране на ролята на прекупвача. Другият начин за регулация е мястото. Сделките се извършват само на стоковата борса по определен ред. Тогава се постига публичност, прозрачност, сравнимост на цените и т.н. - все неща, които хората са ги измислили толкова отдавна, че ме е срам да го кажа... Ако всичко това не става по начина, по който го иска държавата, тогава се намесва репресивния апарат и т.н. Всичко това не са розови полюции на икономист на жизнения път в средата. Това е съществена част от управлението на държавата и тя не е измислена от мен.

Няма да продължавам повече, защото не ми е работа да пиша наръчници по преква­лификация от ветеринар в средно грамотен икономист. Това тези юнаци трябваше да направят преди да се захванат с управлението на държавата. Да управляваш една система, като я придвижиш от т. А до т. Б по пътя на развитието, не е лесна работа. Понякога природните дадености – човешки или природни, спасяват положението, но когато и те липсват... жална им майка на управляваните.

Между другото, едно от по-пълните определения за „спекула“ видях тук, (цък) но руснаци­те са „забравили“ още едно значение на понятието, именно – като идеологема. Като такова то доби отрицателен смисъл и у тях, и у нас. По тази причина все още сочим с пръст хората, които просто танцуват в крак с музиката и чрез тях оправдаваме собствената си некадърност...