Полемично

Политиканите започнаха с предизборните си напъни и резилъци покрай кандидата за президент. Аз не мога да си представя Сидеров или Цветанов като президенти. Не, че президентската институция има някакво значение за обществото, тъкмо напротив, но тези двамата толкова отдавна са надхвърлили нивото на своята некомпетентност, че са жалки в щенията си. Въобще не обсъждам варианти с разни трактори, силажомелачки и други доилни апарти. Нека тежат на съвестта на тези, които ги подкрепят...

До сега имахме за президент: политик, писател, адвокат и историк. Всичките те, заедно и поотделно доказаха, че президентската институция е крайно ненужна, претенциозна и вредна „демократична“ приумца на Кръглата маса. Чул съм всичките позовавания на световни и европейски практики в полза на това решение, но в крайна сметка у нас то нямаше нищо общо с практичността или необходимостта, а бе взето единствено под влияние на конюктурата и външни „капацитети“, които ни съсипаха първо политически, а след това икономически... Или беше обратното? Има ли значение...

Умишлено не се спирам на „качествата“ на досегашните президенти. Спорът около качествата нормално ще се изроди в тезата „да, ама нашият кандидат е по-добър защото...“.

Споменавал съм и друг път, че съм привърженик на президентско управление, което до голяма степен редуцира разните демократични пенкилери и е много по-близо до реалното управление на обществото, отколкото узаконената демократична безотговорност и безхаберие. Все пак, такова решение не би могло и не трябва да бъде инициирано от сегашното Народно събрание не само заради мнозинството в него, но и заради цялостния му състав...

Според мен, поредността на събитията трябва да е друга.

На първо място, всеки от нас трябва да се запита: „Каква е ползата или вредата от президентската институция?“, а не „Кой кандидат е „моят“ или на „моята“ партия?“. Аз мисля, че президентската институция е излишна и вредна при съществуващото държавно устройство и по тази причина няма да отида да гласувам. За мен, в случая, не е важна чия е „мажоритарната“ кандидатура, а каква е нейната роля.

На второ място, при пренебрежимо участие на избирателите в президентските избори, е възможно да се поставави въпросът за легитимността на избора и да се инициира свикване на Велико народно събрание. Иницативата трябва да бъде от гражданите, а не от разни котерии с реална цел, наречени партии. Когато във  Великото събрание бъдат мажоритарно избрани мислещи личности, ползващи се с доверието на избирателите, тогава може реално да се постави въпроса пред тях - парламентарно или президентско управлние и други важни структурни въпроси.

Разбира се, има и други възможности. Да излезем на улиците и наложим „народната воля“ чрез бунтове или революция. За мен това не е разумно решение. Това вече се е случвало и се разбра, че не носи дълготрайни ползи за никого, освен за малка група тарикати, които след това се обявяват за спасители на нацията и т.н.

Можем и да си мълчим. Добре де, но вече търпи ли се?!

Та, с две думи казано, дилемата на тазгодишните изборни страсти трябва да бъде не „за кого?“, а „защо?“.

Може ли да се получи? Може! Достатъчно е да мислим с главите си, а не да се захласваме по рекламите, които ни осигуряват „анален комфорт“...