10.04.2009 г.

Проектът "Венера" * Глава Х

Глава десета. Вземане на решения и закони Вземане на решения При вземането на решения използваме научния метод и компютърните системи, имащи обратна връзка с околната среда. Компютрите ще бъдат свързани с електронни датчици по цялата Земя. Решенията се вземат на базата на непосредствената връзка с околната среда. В резултат на това ще бъде създадена хуманна и високо развита цивилизация, която е насочена към всеки жител на планетата, а не към определена личност или секта. Тези връзки могат да бъдат представени като глобална нервна система. Човешкото тяло автоматично на инфекциите. Когато порежем пръста си не се провеждат някакви „клетъчни заседания“ по получената от мозъка информация за инфекцията. Нервната система изпраща антитела в засегната зона автоматично. Тази самостоятелна реакция на нервната система е еквивалентна на работата на ресурсно-ориентираната икономика. Трябва да си зададем следният въпрос: „Коя ще бъде най-висшата ценност за нашата нова култура?“. Доколкото необходимостта от пари е отпаднала и новата цел е мирното съвместно съществуване на хората, то отговора е ясен. В резултат ще получим чист въздух, вода и земя, ефективен транспорт, постоянно усъвършенствано образование, добро здравеопазване, конструктивни обществени отношения и градове, в които ще се ползваме от всичко това. Ето по-хуманния и рационален метод за изграждане на цивилизация, върху основите на научния метод, а не върху мнението и догадките на едно или група лица. По време на прехода към напълно кибернетичен процес на управление и разпределение на ресурсите, новите технологии ще се внедряват с цел отстраняване на човешките грешки. Тези машини могат да ни дадат реална информация, в която субективния фактор е минимизиран. Ще бъде избегнато и влиянието на изключително емоционалните решения и фантазии при вземането на важни решения. Постепенно хората ще имат все по-малка роля в процеса по вземане на решения. Обществото ще започне да функционира независимо от изкуственият интелект и процесите по вземане на решения от машините, които ще управляват всички ресурси за доброто на човечеството. Закони Законите, в най-добрият случай, са нужни за контрол върху населението, но се използват избирателно. Контрола по спазването на законите изисква много средства и усилия. Други съвременни системи за контрол над човешкото поведение са патриотизма, религията, пропагандата и национализма. Всички закони, написани някога, са в услуга за запазване на конкретното статукво. Въпреки това, законите никога не стигат до същността на проблемите. Те са нарушавани непрекъснато, включително и от техните автори. Когато законите не отговарят на законите на физическата среда те са нарушавани. Цената е колосални икономически лишения, дори и в най-богатите страни, но независимо колко закони са приети, проблемите остават същите. В действителност, това е илюстрация на цялата нефункционалност на съвременното общество. Да разгледаме нещата по-подробно. Необходимостта от закони е характерна за обществата, изградени върху дефицит. Ако всички ресурси са в изобилие, кому са нужни те? Ако предметите от първа жизнена необходимост са в изобилие не е нужно да ги контролираме. В ресурсно-ориентираната икономика социалната отговорност не е принудена, не е под заплаха от адски мъки или обещания за райски наслади. Охраната на природата не се основава на награди и наказания. Механизмът за превенция на престъпленията трябва да бъде „вграден“ в жизнената среда, като въобще се изключи възможността за такова поведение. Най-простият пример е обществото, в което всички предмети са свободно достъпни в достатъчно количество – това ще изкорени кражбите. В тези случаи не е необходимо да има закони за борба с престъпността и изпълнение на наказания. Тези прояви на антисоциално поведение показват дефектите на нашето общество. Така ще изключим необходимостта от повечето закони. За да се прекратят пътно-транспортните произшествия, действайки според научния метод, не е необходимо да има закон, ограничаващ скоростта на 90 км/ч. Просто транспортната система ще бъде конструирана така, че катастрофи няма да има. За това е необходимо да се използват иновациите в управлението на транспортните потоци – монорелсов транспорт, системи за автоматично управление на автомобилите и т.н. Общество, което действително е загрижено за хората, просто премахва необходимостта от съществуването на закони. Създават се такива условия за живот, при които всеки ще има всичко необходимо, независимо от неговата расова, етническа и религиозна принадлежност. Когато законодателите приемат закони, хората вярват, че това е в тяхна полза и защита. В действителност, законите са страничен продукт на дефицита. Ако контролираме човешкото поведение, създавайки закони и при това не изменяме условията за живот, които водят до нарушаване на тези закони, това противоречи на логиката и здравия смисъл. Вместо да разчитаме на провалените методи за наказание и изолация, трябва да обърнем внимание на реалните проблеми в обществото. Глада, бедността, разврата, бездомниците, недоволните от живота, децата, лишени от цел и интереси, насилието по медиите, стреса в семейния живот и отрицателното отношение към работата не могат да съществуват в цивилизования сват. Ресурсно-ориентираната икономика ще внесе съществени промени в човешките отношения и законодателната система ще стане излишна. Това ще бъде постигнато за сметка на нова ценностна система, зависеща от нуждите на хората. Всички световни ресурси и технологични разработки ще бъдат общочовешка собственост. Това е задължително условие. Ако бъде приложено в целият свят ще станем свидетели на изчезването на войните, наркоманията, алчността и другите проблеми, породени от безкрайната надпревара за власт и пари. Обществото трябва да разбере, че всичко в природата е подчинено на естественият закон. той не може да бъде нарушен без сериозни последствия за всеки от нас и обществото, като цяло. Естественият закон доминира над всички живи системи. Без вода,слънце и въздух никой не може да оцелее. Естественият закон е непреодолим. Същество, което няма възможност да се храни отпада, заболява и умира. Прилагането на природните закони към човешкото поведение Човешкото поведение е част от природните закони и се подчинява на влиянието на външни сили. То се определя от огромно количество взаимодействащи си промени в околната среда. Същото се отнася и до агресивното поведение. То е в зависимост от жизнения опит; фактори, свързани с храненето през различните етапи от живота и ред други, свързани помежду си, условия на околната среда. Когато видим куче-водач на слепец си мислим: „Това е добро куче“. Когато видим куче, лаещо и нападащо хора, казваме: „Това е лошо куче“. Кучето може да бъде обучено да помага на хората или да бъде агресивно към тях. Двете животни могат да бъдат от една и съща порода или дори от едно кучило. Разликата в поведението се проявява от разликата във възпитанието. Ето още един пример. Представете си семейство древни римляни, които гледат християни, хвърлени на арената сред диви животни. Днес, това се приема с ужас и бихме предположили, че тези хора са сънували само кошмари. Съвсем не е било така. Тази жестокост тогава се е приемала за вид спорт, за част от културата на обществото. И към лъвовете, и към християните отношението било еднакво презрително. Представете си наш съвременник, летец-изтребител, добре обучен във военните дела, възпитан с пренебрежение към другите култури и убеждения. Той също няма да загуби съня си от това, че е свалил 20 самолета на противника и е унищожил няколко населени места. Напротив, той ще грее от щастие, когато получи медал за това и ще „украси“ самолета си със символи на своите победи. Този пилот е отражение на своята култура, както и римското семейство. Това, което наричаме „съвест“ и „морал“ не е определено от някой свише. Тези понятия, в значителна степен се определят от географското положение, епохата и индивидуалното възпитание. Разбират ли или не разбират хората, живеещи в паричната система, но те са манипулирани непрекъснато от средствата за масова информация. Най-силните убеждения в хората се внушават чрез книгите, филмите, телевизията, религията, модата и техните близки. Дори понятията за добро и зло са част от културното наследство и жизнения опит. Този метод за управление не изисква груба сила и е толкова успешен, че повечето хора не осъзнават, че са манипулирани. Основните ценности във всяка обществена система не се формират от обикновените хора. Най-често, това е системата от възгледи на основната управляваща група – църквата, армията, банките, корпорациите, управляващия елит или техните комбинации. Тези групи разработват тайна програма за развитие на обществото, вкл. съдебната система, данъците и др. структури, служещи на техните интереси и поддържащи вечната илюзия, че обществените ценности се определят от обществото. разбира се, управниците подтискат всяко отклонение от зададения курс, което може да им навреди. На основата на научното разбиране, че поведението е част от тези природни закони, които управляват и другите процеси, в условията на ресурсно-ориентираната икономика системата на образованието значително ще еволюира. Ще се наблегне върху изучаването на процесите на развитие на събитията и усвояване на аналитични навици, а не на механичното запаметяване на факти. Обучението в диалогична форма ще замени лекциите. Разбирането на семантиката е навик, който може значително да подобри качеството на общуване между хората и ще помогне на учащите се значително по-добре да си сътрудничат. Смисъла е в това, че хората няма да станат по-“духовни“, а ще бъдат създадени такива условия, при които враждебното поведение и егоцентризмът ще изчезнат. Ако искаме нашите деца да имат наистина духовни и конструктивни отношения с другите хора, за да може всеки да стане пълноправен член на това общество, трябва да се движим в тази посока. Трябва да създадем среда, условия, които ще допринесат за желания резултат. Обучението не трябва да е монотонно, принудително и конкурентно. То трябва да създава жизнен опит към коопериране и взаимопомощ. Един от ограничителните фактори в човешките системи е неумението ни бързо да виждаме връзките между събитията и явленията, с които околната среда формира нашето мислене, ценности и поведение. Когато говорим за околната среда, ние имаме пред вид всички взаимодействащи си променливи, които влияят от раждането върху начина ни на мислене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар