Мъже

Оказва се, че в Либия и България, а сигурно и в други страни, са останали от изчезващия вид хора с мъжки характери. Тук не става въпрос, по разбираеми причини, за разни пишкомерци и потенциометри, каквито дори не познавам.

В Либия нещата се развиват напълно предвидимо. ЕС и ООН вадят нож на умряло куче, а що се отнася до реакциите на САЩ - те са напълно в унисон с българската приказка за лудото, дето само се обажда. Правителството на САЩ е готово да окаже всякава помощ (?!) на либийската опозиция, включително военна. И тук се оказва, че противниците на режима на Кадафи не са толкова за подценяване. Националният либийски съвет не желае никаква чуждестранна интервенция в страната и не се е свързал с никое правителство за помощ. До тук позицията е мъжка и разумна. По-нататък ще видим.

Позицията на разните световни „лидери“ е лесно обяснима и се нарича петрол. Дори у нас днес се намери някакъв, който обясняваше как цените на горивата трябва да скачат и посочи с пръст Кадафи за виновник. Другите простотии, които изрече можете да си ги прочетете из мрежата...

Другата мъжка постъпка, която ми прави впечатление днес, е отвореното писмо на Румен Петков до НП Уорлик. За мен това е проява на мъжки характер и наличие на изправен гръбнак в този човек. Две качества, за които нещо нямам спомен друг да е демонстрирал през последните години.

Някой ще каже, че и ББ мъжки се „опъва на руснаците“... Опъва се, като в оня виц, дето благоверния - скрит под леглото, тупа с юмручета по пода и тихо хленчи „Ей сега ще видиш ти, че в тази къща има мъж, а не лукова глава!...“.

По стъпките на Питагор

Наскоро, докато ровех из книжната си библиотека, попаднах на една книжка - „По стъпките на Питагор“ от Шчепан Еленски. Както обикновено, нахлуха спомени - приятни, разбира се. Нямам неприятни спомени от книги... Реших да я прегледам отново, но... по някаква ирония на съдбата, вече трудно чета хартиени книги. Причините са много, няма да ви отегчавам.

Както и да е, потърсих заглавието в мрежата, но се оказа, че не мога да намеря въпросната книга свалена или качена :) на файл. Това ме накара да „загубя“ малко време и в резултат на това можете да прочетете или свалите книгата в pdf формат от страницата в моя блог „Библиотека“. На който му се занимава може да я качи и на някой торент-тракер.

По принцип, смятам в „Библиотека“ да предоставям е-книги, които не могат да се намерят из библиотеките по мрежата. Не мога да обещая, че всеки ден ще има „нова“ книга. Всеки, който е запознат знае, че процесът е трудоемък и продължителен, тъй че... дерзайте :)

На всички „пуристи“ - носители и пазители на авторски права ще кажа: Знанието трябва да е безплатно! Седнете на задниците си и помислете за друг начин за заплащне на авторите. Може и вие да се вмъкнете и да припечелите някой сребърник... В мрежата има достачъно „съдържание“, което може да стане обект на вашите грижи. Сигурен съм, че хиляди хлапета и юноши ще предпочетат да изучат подробно техниката на сексуалния акт или поне на това, което се показва за такъв, по мрежата. Не им завиждам и не искам да видя физиономиите им когато наистина се „наложи“ да „правят това“, но това е друга тема.

Все пак, убеден съм, че на някои ще им допадне и Книгата, която и да е, и за мен това ще бъде награда...

Благодаря ти, партио любима!

Ех! Вече спя спокойно, не се будя с ококорени очи и треперещи ръце, тихо шепнейки: „ракия, ракия...“. Сега знам, че България има правителство, което пази и моите интереси. Започнало е люта битка, в която Найденов и Дянков, с голи гърди и подмити задници, ще се борят заради изконната българска напитка „гроздовата ракия“!

Няма да цитирам стенограмата от този исторически момент. Всеки може да си я намери и прочете в сайта на Министерския съвет, ако има късмет. Там всичко е подредено така, че за обикновения, да не кажем простия, български гражданин цари пълен хаос... Но, каквото в главите, това и на сайта.

Един от аргументите на Миро Вдигниценичка е, че туй питие се правело от традиционно български сортове грозде, несрещани нийде другаде по тази грешна земя. Ех, министре! Ако се беше поинтересувал от историята на българското лозарство щеше да знаеш какво се е случило в началото на миналия век и до какво е довело, но... дано си по-компетентен във ветеринарното дело. Пък и да не си, какво от това - нали си вече министър... Както и да е.

В тази стенограма, която не е изключение от другите на този Министерски съвет, има „бисери“, в сравнение с които кандидат-стидентските и ученическите мъки са литературни изваяния! Но, да не придирам толкова. Хората ги избираха щото са умен, хубав и мъжествен, щого е пич, а една малка група, щото бил по-малкото зло... Никой не ги е питал, аджеба, грамотни ли са, могат ли на две магарета сено да разделят, къде точно е разликата между бика и кравата при доене и т.н.

Не разбирам и териториалните претенции на правителството му. Ако си позволя да перефразирам една мисъл: Европа започва там, където вече не се пие ракия. Хората там пият боровичка, паленка, шнапс, по-нататък - коняк, уиски; по-надолу вино с вода(!), бър-р-р... Но, да не бъдем жестоки. Не можем да искаме от тях да знаят всичко, та чак и историко-географските особености на заобикалящият ни свят. Те българските не знаят, та...

Все пак, не мога да се сдържа и накрая ще го цитирам. Цитата е пак от същото заседание на МС от 23.02.2011 г., по повод реплика на Дянков:

„БОЙКО БОРИСОВ: Можете да им кажете, че 2007 г. имаше правителство - комунистите пият руска водка, ДПС пият йени ракия, не пият наша, НДСВ пият уиски, така че не е имало кой действително да защити българското производство на ракия. Така им обяснете и мисля, че те ще ви разберат.“

Ще подмина дълбокият интелектуален заряд, присъщ на изказа на премиера. Нищо ново. Искам само да подчертая, че се почувствах космополит. Аз пия всичко от изброеното и освен това: коняк, бърбън и останалото, което е с по-висок градус от бирата и виното...

От моя гледна точка космополит, ама от камбанарията на ББ може и да съм си парче предател... После ЦЦ, СРС и т.н.

Затуй от довечера само гроздова - топла, студена, греяна, съ и без мезе! От водката (без Smirnoff, разбира се!) вече ми се драйфа, а като си помисля за коняк и бърбън ме обзема едно недостижимо мечтание за демокрация...

Гледам, че е станало обедно време и тогава: Наздраве! И да няма пропуски. Само гроздова! Бира пият швабите, вино - жабарите...

А ние, само ТУК, и само СЕГА, пием ГРОЗДОВА!

И да пушите български цигари, ей! Вносните „вредят на Вас и на хората около Вас“.

И със секса внимавайте. Само българки! Преди да започнете искайте пространно CV - най-малко десет поколения назад родата да е само българска! И никакви комунистки!

Ако миналото е чисто, може (!) да повторите...

Благодарности!

Благодаря ви зетьове и щерки, че не ме направихте айдук на стари години!
Е, верно не сте министри на МВР, (не)формални лидери на хайдушки дружини, но един такъв стига. Даже и той е много...

Дежа вю

Спомняте си края на 90-те години на миналия век, когато „нежните“ революции разклатиха и събориха „комунистическите“ режими в Източна Европа. Демокрацията победи в постокомунистическите държави и, една по една, те се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Не мисля, че има наивници, които вярват, че това бе в резултат от „справедливото недоволство“ на хората или някакви други идеологеми, които ви дойдат наум. Тогава една империя се разпадеше и протече нормалния процес на избор на нови господари. Те самите участваха много активно в тези процеси, като се надяваха, че по този начин ще осигурят стратегическо предимство за себе си и източно-европейските страни от буферна зона на СССР ще се превърнат в такава за НАТО и ЕК. Започна процес на политическо присъединяване на „младите демокрации“ към старите такива, който - почти веднага, бе съпроводен и от процеса на отрезвяване от реалността. Присъединяването на източноевропейските държави показа, че с техните икономики и социални системи, развивали се на други принципи през последните десетилетия, те не са нищо друго освен много сериозен икономически, политически и социален товар за „старите демокрации“. Мисля, че разочарованието и в едните, и в другите е голямо, но... кой каквото прави, за себе си го прави. Вижда се, а то трябваше и да се предполага, че не може да се направи жизнен икономически и политически съюз между толкова различни във всяко отношение държави. Особено силно това е изразено в „обединението“ на двете Германии. Въпреки налятите милиарди и въпреки многото общо, което имат помежду си, резултатите не са добри. Разбира се, това е още едно доказателство за тезата, че хората са еднакви в същността си, независимо от етнически, верски, расови и т.н. различия. Несъвместимостта идва от обществено-политическите и икономическите условия, в които те съществуват, но това е друга голяма тема и засега ще я оставя без развитие.

В крайна сметка, в резултат на тези промени в края на ХХ век, Европейският съюз се превърна от развиваща се общност в самодеструктурираща се система с неясно бъдеще. Много е вероятно, това да е била и целта на организаторите на „народното недоволство“. Тук не става въпрос за някаква теория на конспирациите, световни тайни и явни структури и т.н. Процесите в света, особено с развитието на неговата глобализация, са под влиянието на тези, които могат да си позволят - икономически и политически, да ги определят.

Същата картина се наблюдава сега и в страните от Близкия Изток и Магреб.

„Спонтанно“ народно недоволство. Тълпите излизат по площадите и искат демокрация и по-добър живот. Със сигурност ще ги получат заедно с последващите разочарования, но - както е и при хората, всеки трябва да изживее своите грешки. За да се предпазят от тях бе достатъчно да погледнат към Източна Европа и Балканите, но...

Разбира се, има и нюанси, по които „революциите“ се отличават. Те са главно в стотиците жертви, които се дават. Очевидно, тамошните режими не са съгласни бързо да се хванат за палците, както това направиха техните колеги преди двайсетина години. Дърпат се, но така само удължават агонията си.

Показателно за това, че основните играчи в световната политика и икономика са се договорили за бъдещето на региона, са реакциите им, които са повече заради техния имидж на „велики сили“, а нецелят решаването на проблемите в защита на действащите правителства.

Според мен, единствената причина за събитията, които се разигарават не много далеч от нашите граници, е петролът. Не може да се пренебрегне бумът в производството и предлагането на електромобили и строежа на електроцентрали от възобновяеми енергийни източници. Мисля, че това е резултат от сбърканите прогнози за запасите от нефт на територията на тези страни. Очевидно тези запаси ще бъдат изчерпани в съвсем близко бъдеще. От тази гледна точка е нормално поведението на „великите сили“, които се отървават от своите досегашни марионетни партньори, които в бъдеще само могат да им тежат - политически и икономически. Нека не забравяме, че развитието и влиянието на тези страни се определяше единствено и само от петрола на техните територии. Без него те ще се превърнат в крайно изостанали и бедни държави, каквито бяха до преди петдесетина години. Разбира се, когато става дума за Египет, водещ е контрола върху Суецкият канал и безпрепятственото (икономически изгодното) му преминаване...

Лесно е да се прогнозира по-нататъшното развитие на „бунтовете“. Те ще обхванат нови територии и ще продължат докато демокрацията не победи в набелязаните държави. Така вложителите ще запазят интересите си, природните им богатства ще бъдат използвани „до дупка“, а след това... След това ще започне демократичния преход, който ще продължи неизвестно колко години. Народите ще се радват, че вече са демократични и няма да забелязват, че все повече обедняват. Един ден ще им просветне пред очите, но... какво от това?! Те вече вършат това, което се очакваше от тях... Във всеки случай, в този регион се предпоставя една дългосрочна нестабилност. Дали някой ще има полза от нея?

Полемично

Политиканите започнаха с предизборните си напъни и резилъци покрай кандидата за президент. Аз не мога да си представя Сидеров или Цветанов като президенти. Не, че президентската институция има някакво значение за обществото, тъкмо напротив, но тези двамата толкова отдавна са надхвърлили нивото на своята некомпетентност, че са жалки в щенията си. Въобще не обсъждам варианти с разни трактори, силажомелачки и други доилни апарти. Нека тежат на съвестта на тези, които ги подкрепят...

До сега имахме за президент: политик, писател, адвокат и историк. Всичките те, заедно и поотделно доказаха, че президентската институция е крайно ненужна, претенциозна и вредна „демократична“ приумца на Кръглата маса. Чул съм всичките позовавания на световни и европейски практики в полза на това решение, но в крайна сметка у нас то нямаше нищо общо с практичността или необходимостта, а бе взето единствено под влияние на конюктурата и външни „капацитети“, които ни съсипаха първо политически, а след това икономически... Или беше обратното? Има ли значение...

Умишлено не се спирам на „качествата“ на досегашните президенти. Спорът около качествата нормално ще се изроди в тезата „да, ама нашият кандидат е по-добър защото...“.

Споменавал съм и друг път, че съм привърженик на президентско управление, което до голяма степен редуцира разните демократични пенкилери и е много по-близо до реалното управление на обществото, отколкото узаконената демократична безотговорност и безхаберие. Все пак, такова решение не би могло и не трябва да бъде инициирано от сегашното Народно събрание не само заради мнозинството в него, но и заради цялостния му състав...

Според мен, поредността на събитията трябва да е друга.

На първо място, всеки от нас трябва да се запита: „Каква е ползата или вредата от президентската институция?“, а не „Кой кандидат е „моят“ или на „моята“ партия?“. Аз мисля, че президентската институция е излишна и вредна при съществуващото държавно устройство и по тази причина няма да отида да гласувам. За мен, в случая, не е важна чия е „мажоритарната“ кандидатура, а каква е нейната роля.

На второ място, при пренебрежимо участие на избирателите в президентските избори, е възможно да се поставави въпросът за легитимността на избора и да се инициира свикване на Велико народно събрание. Иницативата трябва да бъде от гражданите, а не от разни котерии с реална цел, наречени партии. Когато във  Великото събрание бъдат мажоритарно избрани мислещи личности, ползващи се с доверието на избирателите, тогава може реално да се постави въпроса пред тях - парламентарно или президентско управлние и други важни структурни въпроси.

Разбира се, има и други възможности. Да излезем на улиците и наложим „народната воля“ чрез бунтове или революция. За мен това не е разумно решение. Това вече се е случвало и се разбра, че не носи дълготрайни ползи за никого, освен за малка група тарикати, които след това се обявяват за спасители на нацията и т.н.

Можем и да си мълчим. Добре де, но вече търпи ли се?!

Та, с две думи казано, дилемата на тазгодишните изборни страсти трябва да бъде не „за кого?“, а „защо?“.

Може ли да се получи? Може! Достатъчно е да мислим с главите си, а не да се захласваме по рекламите, които ни осигуряват „анален комфорт“...

Къде отиде ти, гордост наша...

На 30 (тридесето) място!

Въх! Мале!! Олеле!!!

После защо това не вървело, другото не ставало, националния бил слаб, цените високи и бат Бойко виновен за всичко.

Не е така, мили ми братя и сестри, уваважаеми съотечественици!

Малко пием, а недостатъчната употреба задължително води до отрицателни девиации във всяка сфера от обществения и личния живот.

Ако не ми вярвате, огледайте се около себе си!

Спомнете си, кога за последен път се налюскахте така, че комшиите ви спомняха с уважение, а комшийките с голи гърди заставаха пред мъжете си, предпазвайки ги от порока, т.е. от Вас!

Вчера?

Миналата седмица?

Нито едно от изброените...

Срам! Голям срам! Срамище даже, би казал поета, потънал в сълзи...

А като си помисля за к'ви гяволи се мислехме! Пък умни, пък хубави, пък...

Лелееее, не ми се мисли!

А пък ебачи! Ебач до ебача и живи легенди се носеха по улиците... Там ли на кое място сме...

Айде, това е до време, но поне да пием братя и сестри!

Да пием, докато не паднем с чаша в ръка и горд блясък в очите!

Да пием, не всичко е загубено! Има и по-зле от нас...

Позиналци

Ето едно четиво, с което трябва да се запознаят и от което да се поучат нашите политикани, вместо да се замерят със СРС-та и да лицемерничат от парламентарната трибуна. Заети с котерийните си боричкания, нямат време да осмислят света около себе си, а той се променя.

Да сте чули някаква що годе сериозна позиция на управляващите по събитията в Близкия изток. Не сте. Няма и да чуете. А този регион е на една ракета разстояние от нас...

По Трънският край на такива, като нашите политици, им викат позиналци. Ходят след хората, зяпнали с уста, опулили очи и, в идиотски унес, подражават. Жалки и смешни се пъчат в своето нещастие, което според тях и подобните им, е висш политчески пилотаж...

Ще кажете - и китайците са подражатели, имитатори и фалшфикатори. Така е, но китайската икономика е втора в света..., а ние просто нямаме такава. Обществения живот е изроден до медиен паноптикум, където лайняно-жълтото и чалгата са признак на добър вкус и култура.

Това е положението.

...И когато пресичате на пешеходна пътека, ако нещо голямо и черно, окичено като коледна елха с разноцветни светлини спре, за да ви направи път, да знаете, че това е кортежа на министър-председателя. Не се плашете! Той ви пази. Черните лимузини, прелитащи покрай вас, са на хора от тройната коалиция или по-дребни престъпници. Премиерската кавалкада се движи с 40 км./ч, дори и извън населените места. Ако се блъснете в тях вие сте си виновни. Поръсете главите си с пепел и на изборите идете и гласувайте отново за по-малкото зло...

Апел, пореден

Министър-председателят на Република България

Господине Бойко Методиев Борисов!

Министър-председателю!

Като съпруг, баща и дядо; като обикновен, но не прост, гражданин на Република България,

НАСТОЯВАМ:

Обнародвайте поне един ден преди поредния си воаяж из подопечната Ви територия маршрута, по който ще прелетите! Така ще можем навреме да се скрием по дупките си и на Вас, и на Вашия кортеж ще бъде осигурено безпрепятствено и безконфликтно преминаване по т.нар. пътища. Вярвам, че когато ни построите магистралите, ще можете да си ги затваряте и използвате както Ви е угодно, но до тогава и ние трябва да оцелеем по пътищата.

Не мога да не отбележа, че засега само газите. Въздържайте се до поредните избори. След това може и да стреляте...

Обикновен цинизъм

„САЩ обявяват план за световна интернет свобода“...

Е, сега го закъсахме...

Вече усещам как във врата ми диша интернет-миротворец и следи всяко докосване до клавиатурата. Спокоен съм за американските „национални интереси“ и американската „национална сигурност“. Спокоен съм за „демокрацията“, каквото и да означава това...

Кой ще защити моите?!

PS. Ето къде било заровено кучето...