Стълбовете на обществото

1. Работиш здраво (най-малко на две места).

Даваш всичко от себе си.

И консумираш, консумираш...

Но, незнайно защо, от теб се иска още и още. Т. нар. „цени“ непрекъснато растат и ти работиш още по-здраво, и даваш още повече от себе си, и консумираш все повече, но все по-трудно.

2.За теб работят здраво.

Дават всичко от себе си.

И консумираш, консумираш..., мнооого консумираш.

Но, тези, които за теб работят здраво и дават всичко от себе си могат още и ти им осигуряваш нови и нови „забавления“, и обещаваш, обещаваш..., и консумираш още мнооого повече...

Работиш колкото ти е нужно.

Раздаваш се, но за приятели.

Мислиш, четеш, имаш приятели, радваш се и никога не забравяш, че човек има една уста и един гъз. Стълбовете на обществото (1. и 2.) те ненавиждат, завиждат и облажват, но... к'во ти пука?!

Върви човечество...

Тази статия днес ме размечта.

Идва бъдещето, каквото не сме го мислили. Идва духовното израстване на човечеството. На прага сме на семейния, а защо не и на световния мир!

Ето, седнали сме на верандата с женски човек, държим се за ръка и си хортуваме. Слънцето ни гали с лъчите си, попийваме здравословен нектар и се радваме на живота. Из къщата щъкат роботи и роботчета, в семейната лексика вече няма „напазарува ли?“, „изми ли чиниите?“, „пак си пил!“, „с коя си бил?!“, „боли ме главата“ и т.н. баналности. В спалните ни чакат нашите „играчки“ и... всичко е наред. Няма лъжи, няма измами, няма изневери. Настройваш properties както ти е кеф и „партньорката“ мърка, стене или пищи Ja, ja! Wunderbar! и размера няма значение...

Щом размера няма значение, то и разните пишкомерци вече няма да са причина за световни конфликти, пък и хубави Елени ще има за всеки. World Peace и това е!

С „мъжките“ секс роботи нещата ще са по-лесни. Добавяш към вибратора тяло дето се поти и сумти, заспиващо щом „свърши“ и готово...

Спирам! Стига! Днес е Денят на детето... докато има деца...

Мамка му!

Набор'94 празнува

Винаги съм се стремял да не обвинявам „младите“ за нищо. Първо, защото още не съм толкова стар и, второ, не съм забравил щуротиите, които съм вършил на техните години, че и по-късно...

Все пак, нещата имат своите граници и грубото им погазване е показател не толкова за индивидуалната и родителската простотия, колкото за състоянието на държавата. Изстъпленията на набор'94 са плодовете, които берем от умишлените действия на т.нар. политически елит, който допусна това оскотяване на нацията. 23 години „народните избраници“ правят и невъзможното за да заличат България. Убиваха систематично духовността и мисля, че успяха. Хлапетиите с голите задници след 20-тина години ще ни управляват, а ако ББ още е на власт може и по-рано...

Сигурен съм, че няма друга нация в света, която да отбелязва с младежки оргии денят на писмеността, културата и духовността. То последните три вече не съществуват, тъй че... Учудва ме – но не много, че иначе непрестанно плямпащите „елитни“ политици мълчат. Целта им е постигната. Идващите години ще бъде по-лошо. И отново се потвърждава тезата ми, че няма значение каква е „системата“ - капитализъм, социализъм, монархия, тоталитаризъм или още какво измислите. Важно е какви хора управляват. В този смисъл, трябва изчистим България и това става все по-неотложно.

За мен именно тук е основната вина на режима преди 1989 г. За 45 години той успя да притъпи до изчезване чувството за самосъхранение в хората. Направи обществото аморфно и безразлично. На тази основа през 1989 г. разцъфна и избуя демокрацията. Сега берем плодовете и това е само началото...

Повода за това писание е една публикация в„Комсомольская правда“. Подобни ги има и в Сърбия, Германия и т.н., а най-лошото е, че всичко това става пред очите ни. Позволявам си да пиша и от позицията на баща, който е „изпратил“ абитуриентки две дъщери, и който все още си спомня своя абитуриентски бал, и който го е страх как ли ще „празнуват“ внуците му...

Както и да е. Написаното от мен няма да промени нещата. Остава ми само да пожелая на младежите здраве и да храня надеждицата, че след време ще мислят иначе...

Откровения

В последните дни по Българско върлува откривателството. Добрите стари услужливи медии ни информират за нови, по-нови и още по-нови открития в нашия политически живот. Все неща, за които никой до сега не знаеше и дори не се е досещал.

Разбра се най-после как е бил създаден СДС. Новина! С двадесет и две годишна давност... Каза се доста за генезиса на Костов и костовизма, но той пак е целият в бяло. Плевенлиев обяви, че пътувал само на Запад от София, с присъщия му инфантилизъм. Вечната Поптодорова усърдно кимаше с глава и се усмихваше... Ех, г-н президент! Трябва да се пътува във всички посоки за доброто на България, но... Бившият президент, вместо да си седне на задника и да си мълчи, тръгна на война да „оправи“ БСП и България. Очевидно се е взел по-насериозно, отколкото трябва. „Изтече“ запис на разговор между млади „социалисти“ за изборни далавери в Сливен. Всички са потресени, омерзени, чистите им политически съвести и души са оцапани от тези бивши комунисти и издънки на още по-бивши такива...

Бих препоръчал на всички, щото се пишат все християни, първо да си спомнят за притчата с камъните. Пише я в Библията – една дебелшка книжка, която може дори да им е на нощното шкафче. Ми, прочетете я бе, аркадашлар! Поне сте грамотни... Второ, да си поогледат родословието за последните стотина години. Ще има какво да научат, ако не си го знаят... Трето, да не злобеят много срещу БСП-то щото, която и друга абревиатура да заместиш от политическия ни паноптикум, които и други имена на политици да заместиш пак ще е верен записа – и по смисъл, и в подробности.

Очевидно вече сме в предизборна ситуация.

За това искам да попитам уважаваните ми сънародници: Не ви ли омръзна да ви правят на маймуни и то – на тъпи маймуни?! Предполагам, знаете как се ловят маймуни с подръчни средства. Слагаш в делва с подходящ отвор лакомство. Маймуната бърка вътре да го вземе, но когато ръката ѝ е взела „нещото“ не може да мине обратно през гърлото на делвата. Т.е., алгоритъмът е: залагаш „лакомствата“, след това събираш маймуните. Разбира се, ако маймунякът се сети да отвори лапата и да пусне кяра ще се освободи, но...

Та тъй, мили граждани и селяни, ако е останал все още някой. Пуснете залъгалките, отворете очи. Ослушайте се, огледайте се, мислете, щото времето да почистим България наближава.

Да изчистим...

Няма лошо. Нека да изчистим битовите отпадъци. Житейският ми опит показва, че тези, които замърсяват не чистят, но това е друга тема.

Според мен има други приоритети.

Трябва да почистим главите си. Не случайно китайците казват, че болестите започват от там. А защо само болестите? Всичко идва от там, от главите ни. Най-често цитират философа Маркс с неговото „битието определя съзнанието“, но се забравя, че в същата степен и съзнанието определя битието. И тъй като сме хора разумни, можем да вършим поне две неща едновременно – да събираме боклуците от междублоковите пространства и да изхвърляме боклуци от главите си. Е, наистина трябва да се пази и равновесие, но който не може да се справи да върши първо едното, после другото – поредността е без значение.

След като завършим тези дейности, които всъщност са единен процес, продължаващ във времето, можем да се заемем с изчистването на България.

Това може да стане само на избори...

Настроение

 Мислех да пиша безсмислен апел до Миро, както на галено зове Бареков земеделския министър, да обиколи пазара и да „свали“ цените на доматите, но... по-добре Клептън и Юрая Хип, отколкото Миро, който и да е...

Много шум за нищо

Сбъднати мечти, попарени надежди, ново начало, край на нещо си и т.н. С това се занимава Европа, че и ние покрай нея, в последните дни. Журналистите пишат за платеното им - кой колкото може. Златно време за социолози, политолози и обикновени дизайнери. Ден година храни.

Има и избиратели, електорат - мат'р'ял по нашенски, които се надяват, припкат към урните, гласуват. Едните преживяват „загубата“, други са в екстаз от „победата“... Така ще бъде догодина и у нас, така ще бъде – както по-всичко личи, още дълги години.

Хората отказват да носят отговорност за живота си и я прехвърлят на други. Представителна демокрация. Тук, разбира се, ще ми опонират, че именно гласуването е поемането на гражданска отговорност и... още много дрън-брън. Може би е така теоретично. Това е съвременната приказка. В нея има място и за свободен пазар, и за конкуренция, и за демокрация. Българската действителност е един от ярките примери за несъстоятелността на тези врели-некипели. Тук цените скачат преди празници, а иначе постоянно растат; тук министри размахват икономически (според тях) лостове и гледат страшно от телевизора; тук преместването на една държавна структура струва по-малко от един добър нов автомобил; тук..., всъщност, какво да изреждам? Всички сме тук и сега и плащаме за глупостта си...

Там е същото, но тамошните актьори са много по-обиграни - толкова, че чак изглежда различно.

Докато не се разбере, че т.нар. избори не носят промяна в живота ни, все ще има не малко кандидати да ни залюлеят в люлката на илюзиите. Тя е толкова прекрасна... и удобна. В които и да са избори побеждават тези, които трябва да победят. Хората, които имат пари, не нарушават юридическите и моралните закони за да се разделят с тях заради кефа на някакъв си народ, който и да е той. Утре и Франция и Гърция ще са същите ако ги погледнем обективно, а не според това „кой, какво казал“. България ще е същата, светът ще е същия. Точно такъв, какъвто искат хората, които могат да си го позволят.

Анонс

“...Как може да се унищожат намеренията?

— Чрез унищожаване на възнамеряващите…“
Емил Манов, „Галактическа балада“

Книжката е „Галактическа балада“, а авторът Емил Манов. Написана е през 1971 г.

Това не е фентъзи. Фентъзито е друг гьол, в който други жаби врякат. Там със съвременните „мислещи машини“ немислещи, но добре печелещи, хора набират многотомни саги, които..., но да оставим този жанр настрана. Който го харесва, да си го чете.

„Галактическа балада“ е написана преди 41 години, но трябва да се чете сега. „Тогава“ май много не разбирахме за какво иде реч...

Повод да се върна към нея ми даде една публикация за врагът – истински или измислен, и необходимостта му за съществуването на различните режими... Какво е САЩ без СССР, примерно.

Мислех да напиша доста по-дълго представяне, но тогава щях да навляза в областта на литературния анализ от сорта „Какво е искал да каже автора?“, а това ми е крайно омразно и за това толкоз! Който иска да я прочете, може да си я свали от Библиотеката или да разрови личната си книжна такава. Който не иска, може би вече е щастлив човек...

А акó...

Ние, хората, наричаме себе си разумни, та даже на квадрат – homo sapiens sapiens! Май, за да се убедим сами в това. Дали и доколко сме разумни се разбира от бегъл прочит на писаната човешка история. Според мен, тя казва еднозначно, че не сме. Жизненият опит сочи същото, но... може да има и други мнения. Поради липса на коригиращ елемент – поне някое извънземно, което да възкликне: „Аферим, брат'чеди, мно'оо сте умни!“, ще трябва да се доверим, предполагам и в бъдеще, на самопреценката си.

Е, няма да крия, че моят¹ пес Чочо понякога ме поглежда доста странно след някои действия, бездействия или изказвания и аха да проговори, но... най-вероятно се заблуждавам от самосъжалителен антропоморфизъм.

От няколко дни гледам как две сойки градят гнездо между клоните на елата. Сламчица по сламчица, внимателно и предпазливо. Междувременно отбиха атаките на семейство свраки, които искаха да се настанят на готово. Сега, преди да се приберат у дома, кацат на някое дърво, оглеждат се, кацат на друго, пак се правят на разсеяни и... така. Живеят и правят това, което са правили стотици поколения сойки преди това. Децата им ще повторят същото...

В какво сме по-различни?!

А акó животинките отдавна са открили и знаят „смисълът на живота“?! Ако са разбрали, че най-важното е да се нахраниш, да се размножиш, да отгледаш себеподобни... Да оцелееш, в крайна сметка, и да се радваш на дните, че и на нощите, докато можеш...

Някой ще възрази, че това е твърде животинско, примитивно, низко. Ще ме обвини, че зачерквам висшите духовни сфери, които ни манифестирали като хора. Къде е поезията, къде е артистизмът, къде е полета на духа...

Аз пък си мисля, че сме заслепени от антропоцентризма си.

Знаем ли защо птиците пеят? А китовете? Как се ориентират скитниците в своите дълги походи по звездите и по наземните нишани? Защо не се избиват и насилват помежду си? Защо Чочо, а и всички други кучета, които съм имал, са ме разбирали какво и защо им говоря², след което очевидно преценяват дали да се съобразят с казаното или не?

Ние, разумните, непрекъснато се раждаме, прераждаме, възкръсваме, израждаме; спасяваме света и вселената; налагаме своя морал и начин на живот на „диваците“; вярваме в щуротии и... все търсим нещо, което го няма...

„Човешко, твърде човешко“, както възкликнал онзи немец преди години...

1Дали той е мой или аз съм негов е друг въпрос...

2Далеч съм от мисълта да се сравнявам със Сизар Милан - „Говорещият с кучета“.

Съботно-вечерни...

Тази вечер реших да послушам новините по bTV-то и ето ти изненада. Гърците, които са в страшна криза, бягали от градовете в селата. Така намалявали разходите си за живот и по-лесно завъртали дребен бизнес. При нас е обратното. Кой откъдето може и както може търчи в София. Последиците са осезаеми, но не към по-добро. Брей, викам си, ето защо толкоз години сме били под гръцко робство, а те под българско никога. Тé заради това ще ядем гръцки, турски и македонски плодове и зеленчуци и ще ни пукат ушите, но няма да ни уври, както се казва, акълът и да си седнем на задниците.

В този ред на мисли същото може да се каже и за турците. Отново ще повторя тезата си, че едва след като са се освободили от нас, турската империя се преобразява в модерна, съвременна държава. Само не ми плачете за кюрди, сериали и т.н. Вижте икономиките и тогава да си говорим...

Още една новина по цитираната телевизия ме разсмя, натъжи и ме накара да прекъсна експеримента „гледане на новини“ овреме. Някаква девойка радостно скандираше, че отново „правителството“ (знаете кой) е изпратило държавния „Фалкон“ да донесе огъня (?) от Йерусалим. Обясни колко е опасно да се превозва открит огън в самолет и т.н. - нещо като оправдание за нуждата от най-квалифицираните правителствени пилоти, а малко след това разказа, че „огъня слизащ от небето“ (знае се от кой е низпослан) бил безопасен, не можел да изгори нищо – демек, напълно безвреден. Тъй, тъй. До тук със смеха. Сетих се, че този PR е донесъл радост на вярващите православни християни у нас. Но, колко са те?! За всички останали това е разхищение на държавни средства. Разбираемо е, ако Синода или „правителството“ бяха извадили сумата от джоба, ама нали се сещате...

Та тъй. Използвах дистанционното по предназначение тъй като ми се стори, че започват жалбите колко е скъпо агнешкото, колко са скъпи яйцата и козунаците. Ми като са ви скъпи, уважаеми, не ги яжте! Колко е лесно! Аз съм голяяям любител на черен хайвер върху малка препечена филийка и хубава руска водка, независимо от количествата, но... като имам пари си угаждам, като нямам пия водката с доматен сок. Това е положението. По правилата на играта в ситуацията, която сме, важи правилото „имаш пари – ядеш агнешко, нямаш пари – спанак и коприва“. Който разчита, че „правителството“ може или трябва да намали цената на която и да е стока е прост глупак и да си носи последствията.

Е, айде стига! И от това писание ползата ще колкото от другите, но... така сме ние малките незначещи паравани на демокрацията, оставени да си пишат/говорят каквото си искат...