Анонс

Уважаеми читателю!

Искам отново нескромно да ти обърна внимание върху страничката от блога, наречена „Библиотека“. Там можеш да откриеш ново попълнение, което ангажира вниманието ми през последните дни, а именно Лев Гумильов и неговата „Етногенезисът и биосферата на Земята“.  На пръв поглед - скучно. Нищо драматчно, нищо динамично, нищо, с което да отнемеш от цененото си време...

Да, но не е така! Поне според мен.

Прочетох я „на един дъх“ и мисля пак да я прочета :). Информацията, която съдържа; начина на мислене; начина на представяне на „известни“ неща - всичко това не ми позволи да осмисля напълно прочетеното от първия път. Е, всеки с възможностите си, но - все пак, препоръчвам най-горещо да „хвърлиш“ един поглед. Ако не друго, поне няма да съжаляваш.

Приятно четене!

Страшното идва

Ето една от последните оценки за задлъжнялостта на САЩ. Числата са шокиращи, дори е трудно да си ги представим. Това, че гръцката, португалската или някоя друга икономика ще дадат фира е регионална трагедия. Сриването на американската ще бъде световен трус, пред който някои земетресенийца и цунамчета ще ни се сторят като люлчино полюшване и повей на вятъра.

Тези факти са известни отдавна. Вероятно този колапс ще бъде с положителни дълготрайни последици за света, но за тези, които ще го преживеем, ще се сбъдне китайското проклятие „да живееш в интересни времена!“...

На този фон недоумение буди поведението на нашите правителства, които за поред път в най-новата ни история избраха за Голям брат губещата страна. Тук могат да се припомнят съюза ни с Германия на Хитлер, прегръдките и целувките със СССР и сега САЩ. Видна е пълната липса на осмислена и самостоятелна външна политика, на национални приоритети още след 1878 г.

Това ме кара за пореден път да се запитам кой спечели от това, че ни „освободиха“ от Турция – ние или турците, които се отърваха от нас... Въпросът е злъчен и подронващ „националното ни самочувствие“, но фактите са неоспорими. Турция от изостанала феодална империя за тези години се прероди в съвременна държава със значително влияние в региона. А ние, ние си знаем... Пак сме в трета класа на потъващия „Титаник“ и шансове за спасение няма никакви.

Умиление

Ето какво е казал Той днес:

На въпрос кога ще бъдат вдигнати пенсии и заплати, премиерът отговори:"Когато започнете още по-добре да работите. Ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." 

 Някой филистер ще запита: „Кога е това Когато?“.

Аз бих отговорил вместо Него: „Когато - тогава!“

Друг „резонен“ въпрос: „А пенсионерите и те ли, такова, трябва да работят „още по-добре“?

„И те, разбира се! Като не искат - да мрат!“ - така бих отговорил аз.

На друг журналистически въпрос към премиера как работи самият той, Борисов отговори: "Може би най-добре от всички." Така Борисов се самооцени по време на посещението си в Етрополе, където направи първа копка на започващата реконструкция на уличната мрежа.

Ми тъй де! Тъпи журналисти, тъпи въпроси. 

Апел:

Хора! Сънародници! Съблогари! Знайни и незнайни гласоподаватели! Електорат материален или материален електорат!

Аз няма да мога да се устискам и ще... гласувам за Него!

А вие?

Всъщност, какво ли питам...

Не разбирам

Днес е 1 юни. Децата, които могат, празнуват. Е, не им е много ясно защо, но възрастните така казват и нека свикват. Празник. Аху-иху! Добре, че все още в празниците не ни копират съвсем. А, може би, умишлено не го допускаме. Необходимо ни е умилението, необходима ни е сълзата в крайчеца на окото. Искаме нещо да си спомним, да се върнем към детската чистота, но... май не се получава.

Не искам да развалям ничий празник, пък и писанието ми е за друго.

Утре е 2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Между другото, искам да напомня на някои неграмотници, че този ден не е за празник. Този ден е за преклонение, за възпоменание, за размисъл. Това не означава, че през другите дни на годината те – загиналите, трябва да отсъстват от нашето съзнание – напротив, но така е устроен човекът. Ден на това, ден на онова... имаше и Ден на овчаря – Гергьовден. Тогава идеолозите на ленинизма¹ се опитваха да унищожат църковната традиция, като я заменят с „нови символи и ритуали“. Християните направили същото преди някое и друго хилядолетие с езическите „символи и ритуали“, но не успели напълно. Езическото минало продължава да се кикерчи и да живее и в новите, и в най-новите „условия“. Същите издигали олтарите си върху езически светилища. Комунистите рушеха черквите, но поне не строяха върху тях домове на овчарите... Както и да е. История. Повтаря се.

В този ред на мисли, а и извън него, искам да кажа няколко думи за кокалите, които оставяме след смъртта си. Някои ги наричат „тленни останки“, за да подчертаят разликата с душата, която е нетленна. На по-извисените души скелета или частите от него се наричат „мощи“. Някои вярват в тяхната сила (?), прекланят им се, целуват ги, нахвърлят в сандъчета и т.н.

За тези неща се сетих покрай започналия отново спор около енигмата: „Къде са костите на Левски?“. Сигурно никога няма да се разберат кой е крив и кой прав, а и какъв е смисълът от цялата дандания?

Какво ще се промени от Делото на Апостола на свободата, ако намерим костите му и започнем да ги „почитаме“, положени в златен реликварий?! Нищо! Какво се промени, като наредиха останалото от убитите в Батак в сандък, опяха го и „станаха“ светци?! Нищо, разбира се! Нима споменът за тях бе изгубен? Нима някога стореното зло ще бъде забравено?

Не съм религиозен и, по логиката на „духовните“ хора, би трябвало да съм материалист. Би трябвало да се прекланям пред материалните човешки останки, а не пред Духа и Делото на Човека. Да, но тъкмо вярващите в духовното се тресат пред някоя бедрена кост или фаланга от среден пръст, което е необяснимо за разума. Бивши членове на БКП пък, като Б. Борисов и Б. Димитров, дълбоко разкаяли се и праведни христиени сега, започнаха да подскачат като топчета за пинг-понг от радост, че намерили нечии кокалчета на брега на морето. Щели да превърнат България в туристическа дестинация! Къде го чукаш, къде се пука. Разбира се, от БПЦ никой не реагира. А и защо? Повече туристи в храма, повече сребърници в копанката...

Оставам с впечатлението, че най-големите „духовници“ са и най-големи материалисти. Като не вярваш, че написаното в Библията може да убеди искащите да вярват, започваш да влачиш костите на някой светец по стъгди и по мегдани. Като не вярваш, че Георги Димитров е нещо за България, изтъпанчваш изсушеното му тяло в центъра на столицата. Като не си сигурен, че ще спечелиш изборите, раздаваш кюфтета и бира на корем...

И ми се ще пак накрая да попитам: кое е по-важно?

Костите на Левски или неговото дело.

Черепа на Ботев – да видим от коя страна е пробит, или стиховете му.

Открили черепа на Раковски и направили възстановка по него. Не изглеждал точно като на рисуваните портрети. Е, и? Изглежда като мен, като теб. Не е негър. Не влагам нищо обидно към негрите, но би било учудващо за нашия регион... Все пак, ако някоя холивудска компания направи филм за него може и индианец да го изтипоса. Не реагирахме, когато холивудци ни показаха какъв снажен негър бил Орфей, та за Раковски с томахавка ли някой ще се обади...

Тъй е то и май още някое време тъй ще бъде...

1 Умишлено не използвам клишето „марксистко-ленинските“ или „комунистическите“ идеолози тъй като, според мен, марксизъм, ленинизъм и комунизъм са много различни неща.

Това е човекът

Какво му трябва на Човек?

• Добра и достъпна храна.
• Добър и достъпен¹ секс.
• Жилище, легло, маса, стол, баня, тоалетна.
• Поне още един Човек, с който да споделя живота си.
• Куче.
• Вярна и достъпна информация.
• Време и възможност за мислене.

Сигурно пропускам някоя дреболия. Всеки сам може да допълни списъка. Още повече това е постинг, а не някакъв сериозен анализ.

Веднага усещам, как някой потрива ръце, открил „слабото“ място. Няма я Работата!

Ами няма я. „Неразумните“ животни полагат усилия, с които осигуряват необходимото за себе си, за малките си. Ние, „разумните“ хора Работим. Щастливи, устремени, ненаситни трупаме ненужни вещи, строим ненужни сгради и искаме още, и още... Ако по някаква причина „останем без работа“, не знаем какво да правим. Изпадаме в стрес. В „по-добрия“ случай, намираме и втора, че и трета „работа“, за да печелим още, и още, да купим по-нова кола, по-голяма къща в по-престижен квартал, да... Накрая, наследниците, свели погледи да скрият бляскави очи (от яд или от радост, рядко от мъка), под гъгнивото мънкане на свещеник, ни изпращат с ня­кое старо костюмче и скъп ковчег. Костюмчето не се вижда от цветята, но ковчегът се вижда от роднините... И така. Вече сме наплодили, в общия случай, деца и внуци, които вървят по нашият път работейки...

Някои казват, че за Човека било присъщо да търси състезание, борба и чрез тях, да се самодокаже и утвърди. Трудолюбието било добродетел. Да се разда­ваш на 110% процента – лична и гражданска доблест. Присъщи на Човека били също ненаситността, омразата към ближния, покварата. Присъщо му било да иска и да има все повече и повече. Хората измислили морала, религиите, политиката за да поощрят или заклеймят „същностните“ си черти...

Законен е въпросът: „Кои хора?“. Ами, Мислещите хора. Те, единиците², успели да убедят мнозинството (не е демократично, но върши работа), че трябва да работят повече и повече, да потребяват още и още, а „когато се наложи“ да отидат и да дадат живота си за някакви – без значение какви, ценности. Е, Мислещите хора „забравили“ да кажат на Работещите, че всичко това се прави за да живеят Те по-добре, а Работещите да мислят, че живеят/ще живеят по-добре...

Аз за това мечтая за времето, когато ще се осъзнаем като Homo sapiens, а не като Homo operis. Присъщи ще бъдат Размисъла и Действието, а не Работата...

Е, който иска да работи, да си купи къща с шест тоалетни, но – както про­шепнал Рангел Вълчанов, като няма шест гъза за какво му е?!

1 Моля т.нар. „антикомунисти“ да не ме обвиняват, че искам да направя жените „общи“. Това са само техните несбъднати и несподелени перверзии... Още повече, всички общества до сега оправдаваха фактически, че мъжете са общи. Какво пък, жените да не са по-лоши от нас. В едно общество, в което хората са независими финансово, политически, религиозно и физически от други хора сексът вероятно ще е такъв – добър и достъпен и за двата основни пола, и за междинните състояния.

2 Вижте някъде по статистиките какъв е делът на много богатите и на останалите. Може по страни, може и глобално...

На гол корем чифте пищови

Аз спя спокойно! А ти?

Министърът без армия, но с министерство, и то голяяяяяяямо министерство, г-н Аню Ангелов отново показа завидни тактически умения и мащабно стратегическо мислене.

Това, че са върнали Страшилището на океаните е нещо нормално. Потрошиха милион и половина от твоите и от моите пари, разходиха се и ето ги пак тук - ни лук яли, ни лук мерисали, демек - и работата не е свършена, и парите са похарчени. Да не забравяме! Моите и твоите пари...

Както и да е, свикнахме...

По-интересен е друг момент от програмната реч на АА. България била под непосредствена заплаха от ракетен удар! Леле-мале, беж! От къде ще дойде не се казва, но то е ясно - от гнездото на терорирзма, където и да е то или - по-точно, то е там, където кажат нашите по-големи „съюзници“ братята американци.

Господинът министър сигурно знае, че България до сега е подлагана на бомбардировки два пъти. През Втората световна, от днешните ни приятели англичани и американци и преди няколко години от „приятелския“ огън на американските (отново! що ли така?) ракети. Е, верно. Трябва да сме благодарни, че уцелиха „само“ Горна Баня. София не успяха. Ако бяха ударили „без да искат“, както правят по света с болници, училища и т.н., някоя от столичните спални... е, пак щяхме да сме им благодарни, но малко по-малко...

Та тъй. Заплахата, поне исторически, е локализирана. Ама АА не чете история, а от откакто ББ откъсна от сърцето си Божо Димката, дори няма кой да им подскаже...

Според изказването на АА, България била готова да обсъжда всякакви варианти за участие в противоракетната система на НАТО. Както казват анализаторите на „Кама Сутра“ всяка поза е добра, ако задоволява и двете страни. Тъй де! Ама тъй ли е...

Следствия

НАТО щяло да се заеме и със сигурността в Интернет.

Е, какво да се прави, и най-хубавите приказки свършват, и то без happy end.

Аз пък ще си увелича биопроизводството на плодове и зеленчуци и ще намаля online-на. Не само заради НАТО, но и поради краставичата ешерихия коли, която след птичия и свинския грип идва да порази човечеството. Ар-ма-ге-дон!

При мен пък един домат проговори, но аз бързо го замезих с достатъчно ракия, което предизвика страни реакции в главата и корема ми. За главата не се притесних. Няма за какво. Виж корема е важен. Тамън се бях решил да го лекувам с едно рекламирано лекарство, но се отказах. В клипчето се твърди, че едно хапче е достатъчно за прекратяване на разстройството - стомашното, а не душевното. Тогава защо ми продават блистер от шест (!) хапчета?! При мен разстройството е изключение, а не правило. Поне да бяха написали, че дават другите пет хапчета гратис или плащаш едно - получаваш шест, или... е, стига! Това вече е занимание за индивиди с душевно разстройство. А аз не съм такъв! Ха-ха-ха... ха-ха

Друг биопродукт - пъпеш-запъртък се зарадва, че хванали/предали Ратко Младич. Тиквата го запита кога ще му направят компания съответнте натовски и/или американски генерали, а той и отвърна просто: „Тиква!“.

Единия от циганите, дето ми кара оборската тор, много прилича на Осама, ама аз си трая, че ако разбере Обама, отиде ни държавицата след някоя хирургическа операция на неговите миротворци...

Тъй е то. Сега дебна кой зеленчук ще пропее и ако е като Веско Маринов ще го ям - не заради музиката, заради текста. Ако е близо до Ian Gillan ще се разберем и ще огранича салата само до домати и лук. Той, моят лук, е преносител на бубонна чума, но при правилно подбрани количества ракия няма страшно! Няма...

П.П. Не стана дума за ББ, Уорлик и демокрацията, но... те си знаят.

Смело, товарищи, в бою

Поставени в безизходица от управленската и интелектуалната си немощ двамата тъпунгери - водачите на ГЕРБ и АТАКА, няма накъде другаде да избягат освен в полето на етническата и религиозната омраза, с която да съберат себеподобните си и да се задържат още малко на власт.
В първите дни от управлението на Борисов, по няколко пъти на ден, бях в потрес от това до къде може да стигне простотията, дебелащината, вопиющата некомпетентност, елементарната липса на мисловна дейност и т.н. После свикнах. Вече не му обръщам внимание. Ще го преживеем и поне ще сме живи свидетели на „дейността“ на най-елементарното същество, управлявало някога по тези земи...
Съществото все пак може да остави и някакъв проблясък на държавническа мисъл и действие в полза на България,  като озапти това психо-физиологично недоразумение Сидеров и следващите го елементарии. В противен случай в България ще се случат лоши, много лоши неща.
Тези, които още не са изперкали съвсем мисля, че ще се съгласят, че не са ни виновни турците, гърците, евреите, сърбите, циганите, руснаците, американците, друговерците, неверниците и т.н. Виновни сме ние самите, тези, които са ни направили, техните производители... и така до Кубратовия сноп с пръчки...
Другите да вървят да гласуват. За който искат. Все е тая...

Прав ли е?

Прав ли е Сидеров за Уорлик и американските бази? Прав е!

Но... искрен ли е?

Не е. До сега имаше десетки поводи да направи подобни, че и по-остри изказвания. Сега - преди президентските избори, е смешен и жалък в напъните си. Ако се случи немислимото - да бъде избран за президент, ще забрави за една нощ „изявите“ си и по примера на Първанов, управляващите и опозицията, вкл. извънпарламентарните политически сили (каквото и да означава това), ще заоблизва сладкия американски задник...

Гласувайте за Сидеров!

...Или за някой друг от политическият елит ако намерите някаква разлика.

Жица