Когато задниците лъсваха...

Началото на 2009 г. - времето, когато задниците лъсват, за пореден път. Следете внимателно медийните изяви на нашите политици и политическите действия на нашите медии и... ще видите как задниците лъсват. Интересна гледка, която не бива да ни пречи да направим една класификация. Твърди задници. На тях ясно личи емблемата на дупеползвателя - звезден флаг на ивици, червено знаме, син флаг на звездички. Меки задници, които - ако наблягаме на психологията, можем да наречем шизофренични. На едната буза едно флагче, на другата - друго. Като го погледнеш отляво - един, като го погледнеш от дясно - друг... Задници за общо ползване. На тях вече не личи телесният цвят. Облепени са със символи и етикети на каквото ти душа иска. Който хване такъв задник, веднага му лепва етикетче. Върху най-омразното друго такова. Като табло за некролози. Последен по време, първи по право - ако леко преиначим римската традиция. Какво прави впечатление? Българското знаменце липсва. По обясними причини. Националните интереси много по-лесно се продават, отколкото отстояват. Тъй де! За съжаление, до изборите това ще е гледката - големи нашарени задници и големи плямпащи усти. Забелязва се корелация между големината на задника и на устата. По-големият задник, носи по-голяма уста, но и малките задничета са зинали яко... Питате се, как може да се види едновременно задника и устата? Може! България е страната на възможностите. Тук всичко е възможно... И трите вида задници - ако читателят забележи нов вид или нюанс на описаните моля, нека е така добър да съобщи, имат поне една обща очевидна прилика - пълно отсъствие на мозък. А, сега се сещам. Има и едни студентски задничета, които са много близки до третия тип, но по-често се използват за вътрешно политически цели. Традицията е от зората на "демокрацията", след това 1997 г., утре... Та тъй. Мислете си от сега - бавно и полека, дали на изборите да не зачеркнем задниците.

Социология - "Духът на времето"

Социологията често се определя като „наука, изучаваща обществото и отношенията между хората“. Тя разглежда социалните структури - духовни и материални. Духовна социална структура е наложилата се религия с нейните институции и дейност, оказваща силно влияние върху общественото съзнание. Например, не приемащите абортите християни смятат, че човека е отделен от природата елемент и за това умъртвяването на зародиша е страшен грях. Аналогично на това, нашата парична система принуждава хората да вярват, че принципа на вечната борба и съперничество, е единствения и най-ефективния начин за взаимоотношенията между хората в обществото. На свой ред, материалните обществени институции съществуват под формата на абщински и държавни структури и също оказват много силно влияние върху обществото. Разбира се, на практика всички материални обществени институции са тясно свързани с религиозните учреждения, тъй като религията им дава необходима идеологическа база. А сега да преминем към един от най-важните социални проблеми за т.нар. „човешка природа“. Много хора са убедени, че съперничеството и борбата за власт са вродени на човека. Вярват, че общественото разделение и йерархията са естествени процеси в обществото – по аналогия с дивата природа. На практика това са много сериозни заблуждения. Ако внимателно наблюдаваме лъвски прайд ще забележим, че в него съществува твърдо установена йерархия и силна конкуренция за храна и лидерство. Такива сравнения карат хората да мислят, че войните, алчността, егоизма и т.н., са естествени човешки качества. Трябва да се разбере, че в този случай ние изпускаме много важен детайл. Ние не отчитаме условията на околната среда, където лъвовете живеят в условията на дефицит. Лъвовете са ограничени в своите способности. Те не могат да създадат условия, при които винаги ще имат храна. Те трябва да ловуват и да се бият помежду си за парче месо. Тези условия ги принуждават към съперничество. За да оцелеят лъвовете ТРЯБВА да бъдат агресивни, включително и помежду си. Що се отнася до йерархията, то тя възниква като следствие от съперничеството вътре в прайда – най-силните и здрави екземпляри са доминиращи и се ползват от своите предимства. Подобно на тези отношения се формират и отношенията в човешкото общество. През цялата човешка история хората живеят в условия на дефицит – като останалите животински видове. Все пак, с течение на времето ние ставаме все по-“цивилизовани“, благодарение на нашите творчески способности. За разлика от лъвовете, хората могат сами да създават необходимите условия, които да ги освободят от проблемите, рутинната работа и дефицита. Определили истинските причини за човешкото поведение, ние разбираме, че когато дефицита бъде напълно премахнат, човешкото поведение значително ще се промени, тъй като повече няма да са необходими конкуренцията, лидерството, агресията. Именно заради това, създадените върху остарели представи и догми идеологии, такива като теистичните религиозни учения, се позовават на това, че човек е създаден по „определен“ модел. Християнството твърди, че хората по рождение са „грешни и порочни“. Такива догми са абсурдни, лишени от смисъл и са основани единствено на примитивни разбирания за човешкото поведение. Няма никаква разлика между младенците Ганди и Хитлер. Околната среда, жизненият опит и възпитанието оформят личността и мирогледа на човека. По тези причини, истински промени в обществото ще се случат единствено ако отстраним причините, пораждащи агресивно поведение и духът на съперничество. Затворите, полицията и законите не решават тези проблеми, а понякога дори ги задълбочават. Трябва из основи да променим нашата култура, нашите ценности и да променим условията на нашия живот така, че човешкото поведение да се промени към по-добро.

Изчезна ми кучето

Преди 2 седмици, на 27 декември, м.г., в района между гр. Банкя и с. Иваняне изчезна кучето ми. Едра немска овчарка на година и половина, с традиционна окраска - черен гръб и надолу нюанси на кафявото. Отговаря на името Ари. През целият ден не бях в къщи и той се е измъкнал, вероятно да гони кучки. Няма някави по-особени белези, няма нашийник. Дружелюбен е, любопитен. Предполагам, че някой го е прибрал и сега е затворен и не се връща. Ако някой го е видял или е чул, че при някой изведнъж се е появило такова куче, моля да ми се обади.

Психология - "Духът на времето"

Най-често психологията се определя като „наука, изучаваща душата и поведението на човека“. Днес в нея можем да обособим две основни направления: бихевиоризъм и генетична психология. Те се опитват да отговорят на въпроса – кое оказва по-голямо влияние на човешкото поведение: природата или възпитанието? Групата на генетиците твърди, че поведението на хората е силно зависимо от предаваната по наследство генетична информация и се основава на инстинктите. Ние често чуваме по новините как при някакво изследване е изолиран ген, отговорен за предразположението към пушене или към определени политически възгледи. Така се създава впечатление, че човек е програмиран по някакъв начин и всички наши особености на характера и склонности са заложени в нас от рождение. Бихевиористите твърдят, че човека е продукт на условията на обкръжаващата среда и житейските обстоятелства. За това всички действия на човека са в следствие на осмисляне на преживяното, нивото на знания и степента на разбиране на обкръжаващата действителност. Така те определят, че за човешкото поведение ключово значение има осмислянето на житейския опит, а не наследствеността или инстинктите. Кой е прав? Както обикновено, истината е накъде на средата. Нашият стремеж за продължаване на рода е тясно свързан с основният инстинкт за самосъхранение – това наистина е заложено в нас на генно равнище. Все пак, реализацията на тези потребности е напълно обусловена от обществената система, в която човек съществува. Ако някой расте в условията на дефицит, бедност и е с ограничени възможности за намиране на работа, в него се възбуждат естествена мотивация за незаконни действия за да оцелее на всяка цена. В същото време при човек, който няма такива проблеми отсъстват и мотивите за подобни действия. От друга страна, човек който е израснал в елитно богато семейство вярва, че неговото обществено положение и богатство са символ на неговия статус, което му позволява да експлоатира хората или да постъпва незаконно, тъй като той е по-висш от другите. В крайна сметка, именно обкръжаващата среда и условията на живот оказват най-голямо влияние върху нашите постъпки. Огромен брой изследвания потвърждават този извод. Хората не се опиянчват заради генетичната си предразположеност към алкохола. Те стават алкохолици заради лошо възпитание, влияние на околните или тежки условия за живот. Ако често възпитавате децата си чрез насилствени методи те, на свой ред, ще се отнасят така със своите деца. Когато медиите натрапят някоя идея на обществото – например, тероризма, то хората са принудени да вярват в това, независимо от реалностите. Същността е в това, че всички ние сме уязвими и подложени на промени организми, силно зависими от условията на околната среда и развиващи се съобразно с нея. За това е толкова важно да оценим установените традиции, убеждения и ценности и да разберем къде ни водят в крайна сметка. В никакъв случай не трябва да се абсолютизира всичко, което днес приемаме за истина. Утре е възможно то да бъде отхвърлено и признато за грешка. Ние трябва да спазваме този очевиден закон на развитието и винаги да бъдем открити за нова информация. Хората винаги се стремят „да правят като всички“ и послушно следват общоприетите стандарти. В съвременното общество човек се бои, че на личното му мнение могат да се присмеят или то да бъде отхвърлено. Това е глупаво – ние все пак се учим от своите грешки и, би трябвало, да приветстваме обоснованите опровержения, а не да се страхуваме от тях. Фриц Пърлс веднъж казал: „Човешкият вид е единственият в природата, способен да се намесва в хода на своето развитие“. Това трябва много добре да се разбере, тъй като хората са свикнали сляпо да се придържат към привичната система от убеждения, създавайки прегради пред новите идеи и спирайки по-нататъшното развитие. Паричната система и теистичните религии са основните парализиращи прогреса институции. Религиозните учения проповядват догматични възгледи за света, основани на вярата, отричането на нова информация и при отсъствието на логика. Паричната система, в която и да е държава, е основана на противоборството и съперничеството. Всяка конкуренция е насочена единствено за поддържане на собственото благополучие. Нейната основа е егоизмът и това неизменно довежда до създаването на статични институции, които не се променят в полза на обществото. Това е в разрез с техните интереси и заплашва съществуването на такива обществени институции, като корпорациите, правителствените структури и т.н. Това е много ирационално.

Газ! Газ до дупка...

В последните дни, часове и минути се начетох и наслушах на изящни словесни форми, свързани с "газовата криза". Явно е, че цветистата словесност прикрива интелектуална немощ фактите да се видят в дълбочина, да се анализират и да се направят изводи. Заблудени и заблуждаващи са насочили гнева си към Русия и управляващите, използвайки познатите клишета. Някои групи хора, искат оставки, други сбирки, но адекватна реакция няма. Не съм адвокат на нито един от гореспоменатите и ще си позволя да припомня само една група факти. Действията на американската администрация в Украйна и последствията от това. А пропо - за по-малко паметливите. Оранжевата революция повтори в подробности нашата, а и други. Както е известно от холивудската практика, която очевидно се споделя и от администрацията на САЩ, от един сценария се правят по няколко филма. Е, сменят някое име, лице и т.н., но по-същество клишето е едно. Лошото е, че филмите са с различно, обикновено - влошаващо се, качество... Та от последствията на намесата на "световния лидер" в Европа в защита на неговите "национални интереси" скоро може и да потракваме със зъбки... Времето не е избрано случайно :) Хак ни е! Очевадно е едно - това не е енергийна криза от технически, технологичен или икономически характер! Това е политическа криза с дълготрайни последствия! П.П. Не споменах нищо за световното еврейство, но... кому ли не стана ясно, че то е виновно за всичко!

Съобщение

С радост установих, че сайта на неполитическото движение "Духът на времето" може вече да бъде четен и на български. Браво! Радостта ми бе кратка. Преводът е на такова ниво, че трудно може да бъде оправдан дори и с нечий безграничен ентусиазъм. Каквито и да е идеи, поднесени по този начин, не могат да спечелят внимание. Съжалявам приятели, но не се губете в превода!

Ураааааааааааааааааааааа

Уважаеми дами и господа, другари и другарки, и други несретници! Можете да ме поздравите, да ми се възхитите, да ме цитирате, да кажете, че ме познавате от невръстен зародиш, да ме облажите... Каквото решите - в този или избран от вас ред. Защо? - веднага питате вие. - Облажването си е сериозен ритуал, малко преди да ти поникне нимба около междуушието. Защо ли? Защото открих вселенския икономически закон, наречен от мен "Малкият закон на Големия Славунчо"! Той гласи: "Цените на дребно на стоките и услугите за населението не се влияят по никакъв начин от цените на международните пазари на същите стоки и услуги. Цените за населението имат трайна тенденция на растеж." Завиждайте и дерзайте! Но и мислете - може пък и на вас да хрумне нещо :))) П.П. На резонният въпрос - Защо "Малкият закон на Големия Славунчо", а не нещо друго? Веднага отговарям: - За да няма медийни девиации - "Големият закон на Малкия Славунчо" звучи двусмислено... П.П. на П.П. Като се земислих (де да ми се случваше по-често!) реших, че и в двата случая има двусмислие - ех, език ти роден наш, гарниран с буйно подсъзнание! За това, като краен вариант, до който съм достигнал чрез размисъл, с присъщата ми скромност, определям името на закона да е: "Вселенски закон за цените на Славунчо". Така.

Основни положения - "Духът на времето"

Плавни позитивни изменения в обществото са възможни само при изпълнение на две ключови условия. На първо място, най-важният фактор е приетата от обществото ценностна система, състояща се от множество остарели убеждения и вярвания, които трябва да бъдат обновени с помощта на възпитанието и системата на образованието. На второ място, трябва да се промени жизнената среда на хората така, че тя да бъде в подкрепа и в съгласие с новия мироглед. Взаимодействието между ценностната система и жизнената среда в крайна сметка определят поведението на човека. Например, в съвременната култура „нравствеността“ е относителен критерий, тъй като обществените системи стимулират конкуренцията и личната изгода. Те не само „водят“ към аморално поведение, но и направо „произвеждат“ такова поведение. Проблемът е, че именно „безнравствеността“ е фундамента на съвременното общество. Много хора не виждат това, тъй като живеят по тези правила и ги приемат като поведенческа норма. Това е напълно разбираемо – съвременната система поощрява това. С тези разбирания можем да стигнем до извода, че делението на хората на „лоши“ и „добри“ е крайно погрешно и субективно. Тази отдавна остаряла догма, разделяща „нас“ от „тях“, на практика не е нищо друго освен „лепене на етикети“. Например, много хора говорят за „Новият Световен Ред“ и за всемогъщия елит, който се стреми да овладее света с различни дългосрочни манипулации на обществото. Те в някаква степен са прави. Но основната грешка на тези хора е, че проблема не е в конкретна „елитна групировка“, а в самата тенденция за възникването на това явление. Ако премахнем хората имащи огромни богатства и власт, то не след дълго ще бъдат заменени от други такива. Проблема не е в хората, стоящи „на кормилото“. Проблема е в обкръжаващата среда, в ценностите, в самата култура. Класическите решения в съвременното общество са насочени към отстраняването на следствието, а не на причината на проблема. Мнозина оспорват това твърдение въоръжени с призрачното понятие „човешка природа“, която била първопричината в постоянната конкуренция за доминиране. Щом това ни е природно заложено не можем да го изменим и сме безсилни. На практика това съвсем не е така. Когато човек се ражда е като „чист лист“ и какъв ще стане като порасне зависи от условията на околната среда, обществото и жизнения опит. Именно това влияе на нашето поведение. Обществото, културата и съответното възпитание са първопричината и ако я изменим можем да изменим и стандартното човешко поведение. На някой това може да изглежда неизпълнимо, но това е единственият начин да променим нашият сват към по-добро. Ние не можем да си позволим вечно да изпомпваме водата от потъващият кораб. Трябва да запушим пробойната за да спрем водата. Другото е безполезна загуба на време и сили.

За движението „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement)

Движението „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement) е неполитическо обществено движение. Ние не признаваме националности, държави, раси, религии, обществено положение и класи. Ние смятаме, че тези и всякакви други критерии за разделяне на хората са недопустими в съвременния свят. Всички те са отдавна остарели и препятстват прогреса на човечеството, пречат да реализираме потенциала, присъщ на всеки човек по природа. Тези отдавна ненужни понятия се основават на подчинението на хората и контрола върху им, а не на равенството и единството, които са наши цели. Целият свят непрекъснато и естествено се развива. Ние трябва да разберем, че живеейки в статично общество с неизменни институции и принципи, човек парализира всички възможни промени и така все повече се отделя от природата. Днешният свят, с всички страдания, безчовечност, войни, бедност, престъпност, елитаризъм, робство и т.н. е резултатът от парализата на нашето общество. Една от основните задачи на нашето движение е обучението на хората. Обществото трябва да познава принципите за развитие на природата, трябва да знае за реалните възможности за лично, социално, технологично и духовно израстване. Нашето движение върви по пътя на естественото обединение и братство на хората, основано на фундаменталните закони на живата природа. Въоръжени с разбирането за нашето емпирично единство, ние искаме да споделим тези знания с цялото човечество, тъй като – по същество, ние сме едно цяло. Този път съществува отдавна, но за съжаление, той не се приема от повечето хора. Те продължават да пазят статуквото. Живеят с остарели, безнравствени и ирационални убеждения. Това е една от многото заблуди на съвременното общество, от които нашето движение възнамерява да освободи всички хора с помощта на образованието и обществени мероприятия. Целта ни е ревизия на всички социални системи в съответствие със съвременните знания. Не само запознаването на всички с технологичните и социалните възможности, за които от деца ни казват, че са невъзможни или дори противоестествени, но и обезпечавайки всичко необходимо за преодоляване на системите, които ни манипулират. „Проект Венера“ е много важна за нашето движение организация. Тя се оглавява от социалния инженер и промишлен дизайнер Жак Фреско. Той практически през целия си живот работи за създаване на система, в която няма да има войни, бедност, престъпност, разделение на обществото, корупция и нехуманно поведение. Идеите на Жак Фреско не почиват на някакви радикални решения или субективни представи за действителността. Всички негови модели се базират на фундаментални природни процеси. Движението няма централизирано управление и хора с властнически функции. Ние сме не за да властваме и ръководим, а да обучаваме и помагаме.

Цели на неполитическото движение "Духът на времето"

Тъй като намирам интересно съвпадение на моето разбиране за чо­века и обществото, и доктрината на неполитическото движение „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement) в поредица от постинги мисля да обърна внимание на това явление. Не мисля, че използваното понятие е силно. Смятам, че то наистина е явление в човешката история съобразно идеите и целите, които поставя. Някои биха търсили съвпадения или заемки от известните утописти, от социалистическата или комунистическата идеология. Ако намерят такива те със сигурност не познават добре анализираната материя. Могат да се направят някои паралели, но не повече. „Материята“ е съвсем различна. П.П. Моля да ме извините за аматьорския превод. Можете да про­чете нещата „в оригинал“ на посоченият сайт.

Цели на неполитическото движение „Духът на времето“ Необходимост от промени: Нашата задача е да възстановим единството на човека и природата в тяхната симбиотична взаимовръзка, чрез разпространението на най-новото разбиране за това, кои сме ние от гледна точка на науката и съвременните знания, а не от позицията на религията, поли­тиката или парите. Тези нови знания съдържат в себе си пътя за развитието на личността и цивилизацията в структурен и духовен план. В основата на този мироглед е разбирането за цялостта и взаимосвързаността на всичките елементи на това, което хората наричат „живот“. Прилагайки тези знания в работата на нашите обществени институции, ще превърнем живота на Земята в система за прогресивен растеж, в която такива негативни явления като войната, разделението на обществото, предразсъдъците, елитаризма и престъпността постоянно ще намаляват и с времето ще престанат да съществуват като елементи от човешкото поведение. Разбира се, за повечето хора е твърде трудно да приемат тази перспектива, тъй като обществото от детството ни насажда, че престъпността, корупцията и лъжата са „в реда на нещата“ и винаги ще има хора, които ще искат да насилват, да причиняват болка, да злоу­потребяват с властта и т.н. Религията създава такива условия за разделянето на хората чрез създаването на субективни понятия, като: „те“ и „ние“, „добро“ и „лошо“, „грешници“ и „праведници“, вкоренявайки в съзнанието на хората фалшива представа за действителността. Малко хора се замислят над това, че живеем в общество, което създава и поощрява дефицита. Като следствие, неизбежния резултат е принуждението на хората да се борят за лично облагодетелстване, дори и за това да е необходимо да лъжат и да крадат, за да придо­бият желаните блага. Нашите изследвания показаха, че дефицита е една от основните видими причини за отклоненията в човешкото поведение. Той въздейства непосредствено или като поражда стрес, неврози и др. Статистическият подход при изследването на наркоманията, престъпността, затворниците, ни дава възможност да направим извода, че бедността и ниско­то социално положение са част от жизнения опит на хората, който ги принуждава към такъв начин на живот. Няма „добри“ или „лоши“ хора. Ние винаги вървим напред, изменяйки се под влияние на жизнения ни опит, който формира съзнанието. „Качеството“ на човека, ако може да се каже така, е пряко свързано с възпитанието, т.е. с вярата, етиката и принципите, които ни придружават още от детството. Тази проста истина се игнорира от обществото и днес хо­рата примитивно смятат, че конкуренцията, алчността и корупцията са вродени елементи на човешкото поведение. За това ние строим затвори, създаваме органи за наблюдение и йе­рархия на диференцирания контрол. Всичко това се прави за да може обществото да се „бори“ с тези тенденции. Това е съвършено неверен подход. В края на краищата, за да направим фундаментални промени трябва да започнем с източника на проблема, т.е. с причината за възникването му. Нашите обществени системи за „наказание“ са отдавна остарели. Те са нехуманни и непродуктивни. Когато бъде заловен се­риен убиец обществото иска смърт за този човек. Тук отново има разминаване с целта, отстранявайки следствието, вместо причината. Съвременното общество концентрира внима­нието си единствено към повърхността на проблемите, не виждайки главното. Ако нашето общество бе здравомислещо, то ние бихме действали по съвършено различен начин. За да се решат подобни проблеми трябва добре да се изучи „същността“ на човека и какво влияние оказват върху нея съществуващите обществени системи, какви са реалните причини за наси­лието и т.н. Тази информация би трябвало да се предостави на съответния орган на обществената система, в който се вземат решения, как да не се допусне повторение на такова поведение с методите на обучението и възпитанието. За съжаление днес нашето общество е изградено на остарели, суеверни основи и вярвания. Настъпи времето за създаване на нов социално-обществен подход обоснован с но­вите ни познания. На практика, не съществува такова понятие като „утопия“, тъй като еволюцията е безкраен процес, който винаги ще довежда до изменения, които ние дори не можем да си представим. Ежедневните ни действия формират и поддържат всички наши обществени системи. Парадоксът е в това, че тези обществени системи също формират и нашето съзна­ние. По тази причина съществените подобрения в човешкото поведение са възможни само при едновременното изменение както на вътрешния свят на всеки човек, така и на околната среда. Системите, основани на елитаризма и властта, не се променят чрез традиционните протести и политически движения. Ние трябва да преминем от тези „въстания и революции“ към много по-ефективни методи. Трябва да престанем да поддържаме системата. Трябва постоянно да разпространяваме знанията, идеите за единство, взаимопомощ и състрадание. Ние не можем да „воюваме със системата“. Ненавистта, насилието и войната – както показва историческият опит, не са инструментите за промяна. В своята същност те винаги съдържат същите безнравствени методи, които използва и съществуващата нехуманна система за конт­рол. Догми и предразсъдъци: Когато разберем, че всички природни системи са взаимозависими и се намират в постоянен процес на еволюция ще видим, че всичко живо е в симбиозни връзки. Истинското благосъстояние на всеки от нас е в благосъстоянието на всички хора, на обществото, като ця­лостен организъм. Особено важно е да се разбере колко е противоречива съвременната систе­ма и каква заплаха за обществото носи. Например, по-рано се приемаше, че паричната систе­ма има положително влияние върху обществото, като създава стимули за прогресивно разви­тие. Днес, тази система, в крайна сметка е машина за управление, манипулиране, разделяне и тотално заробване на хората. Чрез нея на практика се прилага максимата „разделяй и владей“, тъй като в самата основа на системата за забегнали принципите, като: Живота е непрекъсната борба с другите за оцеляване; За хората е необходим някакъв стимул, който да ги принуждава да работят или въобще да правят каквото и да е. Първата точка характеризира конкуренцията в системата и дава гаранция за безнравственост на всички нива на обществото, тъй като основното тук е идеологията „ние“ и „те“. Мнозина смятат, че съвременната форма на „свободния пазар“ е добра, но той е в зна­чителна степен корумпиран, изкривен и не работи „както би трябвало“. Те предполагат, че ако съществува „чист“ свободен пазар, всичко би било прекрасно. Това е лъжа. Това, което наблюдаваме днес е точно този чист свободен пазар, в цялото му неравенство и егоизъм. Ни­какви закони не могат да спрат вътрешните търговски операции с ценни книжа, съглашения­та, монополите, експлоатацията на работната сила, замърсяването на околната среда, ма­лотрайността на произвежданата продукция и т.н. Това са истинските, основните продукти на системата, тъй като водещия принцип е – използвай своето положение за максимална пе­чалбата. Това е. Трябва да се откажем от тези унизителни нрави и да се насочим в друга посока, създавайки система, която служи на хората, а не ги принуждава да се борят за оцеляване. Във връзка с втората точка трябва да се отбележи, че това е много субективен, даже налудничав възглед за човешкото поведение. Предположението, че хората трябва да бъ­дат „структурно мотивирани“ или, съответно, да бъдат заставяни да вършат каквото и да е, няма никакво основание. Спомнете си детството, когато нямахте никаква представа за пари­те. Въпреки това играехте, беше ви любопитно, интересувахте се от много неща, вършехте много неща. И защо? Защото така искахте. Но, времето върви и много бързо системата уни­щожава вродената самомотивация и любопитство. Системата, в която човек е принуден да се приспособява към специализирана, твърдо установена система на труд за да оцелее. Тези на­силствено установени задължения на свой ред създават естествено вътрешно противоречие в хората и така се разграничава „свободното време“ от „работата“. „Мързела“, чието съществу­ване е присъщо за монетарната система и, заради който тя на свой ред създава „стимули“, се поражда от самата нея. В истински здравото общество хората биха следвали своите естестве­ни наклонности и биха работили в полза на обществото не заради заплатата. Техния по широк мироглед би им позволил да осъзнаят, че техния принос е точно толкова важен, колко­то и на всички останали. Това е висша форма на разбиране. Награда за вашият принос е общественото благо, но те и ваше, тъй като сте част от това общество. Вземайки пред вид казаното до тук, трябва да се разбира, че този свят се владее от групичка влиятелни хора, намиращи се на най-високи позиции в най-влиятелните области на съвременното общество – финансите и бизнеса. Държавната власт е в тандем с властта на корпорациите и банките. Жизнената сила на всички обществени институции са парите, които се използват за манипулация и разделяне на хората. Парите са и в основата на организацията на такива обществени структури, в които са гарантирани елитаризма, престъпността, войната и общественото разделение. В същото време се втълпява, че за хората се съди по тяхната позиция - „правилна“ или „неправилна“. Страхът да се изкаже мнение, коренно различно от общественото е един от основните признаци на нашата култура. Следователно, хората, които приемат и поддържат законите и принципите на съществуващата обществена система са „нормални“. Тези, които не приемат статуквото, съответно са „ненормални“, дори „безполезни“. Всичките догми на уникалните обществени традиции и световните религии в своята същност са форма на интелектуален материализъм. Кога най-накрая ще разберем: знанията, а съответно и обществото, се развиват; която и да е религия, настояваща за всеобхватно „знание“, не до­пускайки различни мнения, не може да се развива. Религията, чийто фундамент е сляпата вяра, е с най-голям принос за човешките заблуди. Тя твърди, че „знае“ всичко за най-сложни­те процеси от човешката природа, а това е просто невъзможно в постоянно развиващата се Вселена, част от която е всяко човешко същество. Трябва да си зададем и въпроса: какво може да бъде по-опасно и от най-жестоката власт? Това са хората, които й се подчиняват и изпълняват нейните закони, като при това са „защитници на статуквото“. Това се отнася за всички обществени учреждения и особено за политическите, финансовите и религиозните институции. Когато хората се асоциират с доктрината на своята държава, с приетата религия и финансовите закони много трудно могат да се изменят, тъй като техните мисли и принципи са преплетени с пропагандираната идеология. Така, на пръв поглед, защитавайки статуквото, хората защитават своите индивидуални ценности. Необходимо е да се прекрати този цикъл, тъй като той парализира не само нашето индивидуално развитие, но и развитието на обществото. Цялостност и развитие: Когато всеки от нас разбере, че цялостността на нашата личност напълно зависи от цялостността на човечеството, като единен многофункционален организъм, тогава ще има­ме наистина един добър план за бъдещо развитие. Също, когато осъзнаем, че науката, техно­логиите и, съответно, човешката изобретателност са в основата на прогреса, тогава ще видим и истинските приоритети на човешкото развитие. Можем със сигурност да заявим, че всички обществени институции, чиято основа са парите и конкуренцията, както и самата система на труда, са отдавна остарели форми на социална организация. Ние призоваваме за обществена система, която работи без пари и политика, която позволява на суеверията да изчезнат от само себе си, благодарение на обучението на всички хора. Никой човек няма право да дикту­ва на друг в какво да вярва, тъй като няма хора, които биха могли да знаят и да разбират всичко. Когато обърнем необходимото внимание на естествените природни и жизнени проце­си и поставим нашето мислене в съответствие с тях, тогава нашият път ще стане по-опреде­лен и разбираем. Например, много хора са загрижени от ръста на земното население. Деспотични личности като Хенри Кисинджър твърдят дори, че е необходимо някакво „съкращаване“. Това е страшно. Все пак въпроса стои – действително ли прираста на населението е катастро­фален? От научна гледна точка, използвайки глобално високите технологии, виждането е, че Земята може да „издържи“ в пъти повече хора, от тези, които живеят в момента. 70 % от по­върхността на нашата планета е покрита с вода. Следователно, градовете в моретата – един от многото проекти на Жак Фреско, са следващата стъпка в развитието на човечеството. В бъ­деще, в случай, че бъде достигнат разумния предел на земното население, знанията за жизне­ните процеси ще бъдат глобално оповестени, а ръста на населението естествено ще се забави. Това може да стане едва тогава, когато хората осъзнаят каква е тяхната взаимовръзка със Зе­мята и с нейните възможности. Всякакви разговори за „съкращения“ ние считаме за мерзки. Единствената „държава“, която може да съществува, това е планетата Земя с ней­ните ресурси. От тази позиция ще бъдат оценявани и всички наши възможности. Ето защо е необходима информационна и интелектуална унификация на всички нации, тъй като най-важната информация, с която разполагаме са точните знания за това, което имаме на тази планета. Ако вие анализирахте възможностите на вашата земя вие бихте постъпили по този начин. Това трябва да стане на цялата планета за да бъдат оптимизирани нашите общи ре­сурсни възможности. Разбира се, много биха попитали: „Как би могло да стане това, отчитайки съвре­менната изкривена система от ценности?“, „Как може да се осъществи такава операция?“. Това, разбира се, е най-трудният въпрос. Отговора е: трябва с нещо да започнем. Има много неща, които може да направи един човек или съдружие за реализацията на тези идеи. Най-важната стъпка е образованието. Ние искаме да напомним на всеки човек много простата и важна истина, която отдавна е забравена: „Колкото повече даваш, толкова повече получаваш в замяна.“