Спекулянты

Вчера в мрежата отново лъсна моя дразнител Миро Вдигниценичка. С блеснали очи ала дон Кихот и усмивка на Джокондата обясняваше как повежда борба със спекула­та и със спекулантите, как ще сложи в ръцете на минпред лостовете за регулиране на цените и още, и още... лавина от простотия, глупост и некомпетентност. Днес гле­дам, че май някой го е озаптил да си седне на задника и да млъкне. Не се вижда нищо с корен „спекула“. Все пак, като имам пред вид околната среда, по-вероятно е затишие пред буря, а не разумно решение от типа „трай си, като не знаеш“...

От друга страна, не е лошо да се каже някоя думичка профилактично за прочутата спекула и спекулантите. Искам предварително да уточня, че понятия като „лошо/добро“, „истина/лъжа“, „честно/нечестно“ нямат отношение по въпроса. Става въпрос за спазване на правилата на икономическата игра в условия на монетарна финансова система и свободно пазарно стопанство. Оттам-нататък всички финтифлюшки са за отвличане на вниманието. Някой бил казал да изгоним търговците от храма, но неговите последователи се усетили, че ще ручат жабета и пак си ги прибрали...

И тъй, приели евентуално тези предпоставки, да продължим.

Вече е очевидно, че всеки търговец и всеки производител са спекуланти.

Определение за „спекула“ колкото искате, но най-общо може да се каже, че това е търговска сделка при която се стремиш да купиш на по-ниска цена и да продадеш на по-висока. Т.е., това е нормална търговска практика. Никой, освен ако не е идиот или в много особени случаи, не купува нещо за 10 лв., след което да го продаде за 5 лв. Същото се отнася и за производителя. Той влага някакви ресурси в производството, след което прибавя по някакъв начин печалба, с която да започне следващия жизнен цикъл на производството, пък и своя, и предлага произведението си на търговеца. Двамата се сбърбулечкват за цената, като всеки тегли в посоката на своя интерес. Производителя иска да продаде по-скъпо, търговеца да купи по-евтино, като при следващата стъпка от движението на стоката към пазара, ролите се сменят. Следва­щият търговец, т.нар. прекупвач, се стреми да купи по-евтино и т.н.

В тази ситуация и в условията на пазарна икономика правителството не може да направи нищо, ако не иска да бъде сметнато за ретроградно, марксистко, комунисти­ческо, тоталитарно... Така ли е? Не съвсем. Така мислят пожарникари, физкултурни­ци и ветеринари, които са попаднали където не им е мястото.

Първото нещо, което правителството може да регулира са отношенията продавач-ку­пувач. То може да определи точните стъпки на процеса и по този начин да сведе до минимум отклоненията, породени от извъникономически причини. Тук е мястото и на формализиране на ролята на прекупвача. Другият начин за регулация е мястото. Сделките се извършват само на стоковата борса по определен ред. Тогава се постига публичност, прозрачност, сравнимост на цените и т.н. - все неща, които хората са ги измислили толкова отдавна, че ме е срам да го кажа... Ако всичко това не става по начина, по който го иска държавата, тогава се намесва репресивния апарат и т.н. Всичко това не са розови полюции на икономист на жизнения път в средата. Това е съществена част от управлението на държавата и тя не е измислена от мен.

Няма да продължавам повече, защото не ми е работа да пиша наръчници по преква­лификация от ветеринар в средно грамотен икономист. Това тези юнаци трябваше да направят преди да се захванат с управлението на държавата. Да управляваш една система, като я придвижиш от т. А до т. Б по пътя на развитието, не е лесна работа. Понякога природните дадености – човешки или природни, спасяват положението, но когато и те липсват... жална им майка на управляваните.

Между другото, едно от по-пълните определения за „спекула“ видях тук, (цък) но руснаци­те са „забравили“ още едно значение на понятието, именно – като идеологема. Като такова то доби отрицателен смисъл и у тях, и у нас. По тази причина все още сочим с пръст хората, които просто танцуват в крак с музиката и чрез тях оправдаваме собствената си некадърност...