17.08.2010 г.

Страх

Днес десетина часа карах по милата родна страна, като тръгнах от т.А и успешно стигнах т.Б, въпреки всичко. Сега, решен да почина, в мен се всели Страх! Гледа ме шефа на КАТ - комисар Стратиев, от една снимка и ме плаши. То днешните комисари какви комисари са. Нито кожена куртка, нито каскет, нито наган... само погледа на Дзержински останал..., но знае ли човек?!
Та въпросния ме плаши, че като въведели някаква техника, пък като ни заснимали, пък като ни завзимали книжките... На комисар Стратиев и сега мога да му изпратя мойта снимка, че и видео мога да приложа как преминавам през различни местности (наричани от него „опасни участъци“), заедно с други като мен, които не сме любители на ежедневния offroad. Не стационарни видеорадари да сложат, Бойко Цветанов с гол в ръката... нож да монтират ,няма да се получи нищо. Защо ли? Защото, там където има път аз спазвам Закона за движение по пътищата, но комисарю, отдавна не ми се е налагало да го правя... Там, където има път, прилагай Закона, но когато ми вземаш данъци, такси, минетки и кво ли не още и ме плашиш след това, че с парите, които ти плащам и експериментите и заплатите, ще ме санкционираш на всичкото отгоре!, е на това му се вика...
неам думи, неам нерви, неам...

6 коментара:

  1. :-))
    Имам си от няколко дена един акт и два фиша. В градчето Чепеларе ме спряха в 14,00 часа, в 24,00 часа и прочие. И понеже пари на ръка не давам писахме дълго и тъжно на фенерче. На другата сутрин ставаме със синчето, закусваме и весели и доволни, че сме двамата на екскурзия събираме раничката и тръгваме към Чудните мостове. Слизаме до колата - що да видим - двете гуми на джанти. Синът на 5 години, аз 50 кила, болтовете завити от последния гумаджия с електриката. Скачахме, скачахме, една вложка спукахме, та открихме някакъв местен майстор, който за 2 часа ни реши проблема. И тъй в екскурзионния бюджет остана за сладолед, ма не остана за мене за герданче. А ма пък останах с колода фишове в жабката. :-)
    Фен съм и аз на тая държава, ама тя не ме уважава. :-)
    И не минавайте пътя Поповица - Асеновград на фарове. ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Сега съм в Чепеларе. Вече близо 10 години идвам и не съм имал проблеми. Е, може би защото жената е оттук :)))
    Аз винаги съм давал като ми кажат „...и сега, кво да праим?!“. Не съм дон Кихот. Не се боря с полицейски мелници. Тези неща трябва да ги уредят управляващите иначе няма смисъл. Аз няма да дам, 10 след мен ще „почерпят“, а разправиите са за моя сметка. Мен ме е яд, че ми вменяват нарушение за нещо, което го няма, т.е. пътят. Все едно да ме глобят за нарушение на морското право, след като маам гащи из храсталаците...

    ОтговорИзтриване
  3. :-)
    Аз закъсах в Хвойна и в Чепеларе.
    Ами и мене за това ме е яд. Пътят Поповица - Асеновград беше страшилище. Минавах го вечерта и като ми светне някой насреща ща не ща - бум в някоя дупка. Че те и ги подготвили да турят по една плюнка вътре и хубаво заострили ръбовете. :-)
    Весело да си изкараш, Славунчо.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря! Тук имам много приятели и роднини :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не се ядосвай, slavuncho! Всичко с времето си! Дянков нали затова не качи данъците? За да ни залеят чужди инвестиции! Та още малко и кризата ще свърши, ще ни залеят реки от пари, приходи в хазната, пътищата ще се оправят, болниците пак ще отворят, заплатите ще се вдигнат... Въобще, всичко ще се оправи! Ти само имай търпение. Те, хората там, си разбират от работата. Ето! Борисов - пожарникар, Данков - международен икономически експерт, Трайков - супер-енергиен спец... Само трябва да изчакаме хората да си свършат работата и да си траеме. Още има-няма пет-шест века и всичко ще се оправи!

    ОтговорИзтриване
  6. Е, то на мен ми остават има-няма 50-60 години, тъй че наистина ще трябва да се примиря :)

    ОтговорИзтриване