Страх

Днес десетина часа карах по милата родна страна, като тръгнах от т.А и успешно стигнах т.Б, въпреки всичко. Сега, решен да почина, в мен се всели Страх! Гледа ме шефа на КАТ - комисар Стратиев, от една снимка и ме плаши. То днешните комисари какви комисари са. Нито кожена куртка, нито каскет, нито наган... само погледа на Дзержински останал..., но знае ли човек?!
Та въпросния ме плаши, че като въведели някаква техника, пък като ни заснимали, пък като ни завзимали книжките... На комисар Стратиев и сега мога да му изпратя мойта снимка, че и видео мога да приложа как преминавам през различни местности (наричани от него „опасни участъци“), заедно с други като мен, които не сме любители на ежедневния offroad. Не стационарни видеорадари да сложат, Бойко Цветанов с гол в ръката... нож да монтират ,няма да се получи нищо. Защо ли? Защото, там където има път аз спазвам Закона за движение по пътищата, но комисарю, отдавна не ми се е налагало да го правя... Там, където има път, прилагай Закона, но когато ми вземаш данъци, такси, минетки и кво ли не още и ме плашиш след това, че с парите, които ти плащам и експериментите и заплатите, ще ме санкционираш на всичкото отгоре!, е на това му се вика...
неам думи, неам нерви, неам...