Айде сиктир с това ретро

След колективното посещаване на театрални постановки (виж постинга ми „Без коменатр“ от 23.10.2009 г., ако искаш) отново déjà-vu! Спомнете си зората на демокрацията. Тогава изпонапускаха затворниците със същите мотиви. Последствията са известни... Хубавото - за затворниците, психично болните и наркоманите е, че като се посмесят с елита български няма разпознаване! Там си остават, за тях песни пеят, избираме ги, преизбираме ги, аплодираме ги, а те ни е*ават както си искат... Ами, явно започваме отначало. Колко са били прави китайците, м*мка им!

За кучетата и политиците

Това не е политик, още по-малко ББ. Това е кучето ми Ширхан. Чистокръвен каракачанец или, както сега вече е узаконено „Българско овчарско куче“(БОК). Купих го през 2001 г. Тогава струваше бая пари, но на мен ми бе писнало да гледам източно-европейски овчарки и... така. Мина някое време и каракачанките станаха модерни. Сещате се защо... Дотолкова модерни, че сега по форуми и сайтове за домашни любимци се предлагат безплатно и на куп. Такова куче изисква доста грижи, като се започне с количеството на храната, простора, та се стигне до особеният му характер, който ако не овладееш... Ширханчо загина точно на шестия си рожден ден от радост и лакомия - превъртане на стомаха и за няколко часа... Сега почива под големия орех в двора ми, където са и другите ми домашни любимци от 30-тина години насам... Та, за последната изцепка на ББ. Политиците трябвло да приличат на БОК, защото...(цък). Няма да споря с ББ за качествата и недостатъците (има и такива) на БОК. Той знае и разбира от всичко, а от кучета най-много... Просто искам да кажа, че никой политик не може да се сравни с никое куче, дори в пожелателно-фантасмагоричен план. ББ, не обиждай БОК, в частност и останалите песове, като цяло! Има други животинки: хиени, хамелеони, червеногъзи павиани и т.н., които можеш да използваш за сравнение...

За вицовете и хората

Има един мнооого стар, та чак брадат виц, който добре описва днешната ситуация. Ето го и него: „До управниците на една страна достигнали много оплаквания за лошото отношение към затворниците и те издали заповед това да се промени незабавно. И така, една сутрин, надзирателят строил затворниците на двора и в духа на новото отношение към тях, застанал пред Пешо, почесал го по небръснатата гуша и казал с жизнерадостна усмивка: „Гъди-гъди-гъди, кого ще бесим днес?“.“ Та тъй. Евпропейците сигурно са чули този виц и тогава са решили преди и по време на клането прасетата да слушат класическа музика... Така намалявал стреса и месото имало по-добри качества. У нас слушаме чалга; колят ни бавно, с тъп трион; гледаме „риалити“ и напоследък процента на доволните българи достигна рекордните 77%! Между другото, любознателният читател може да направи сравнение с рейтингите на колегите Му преди Него. В тази връзка, не е лошо тези, които могат, да се замислят. Исторически и традиционно първо е „Осанна!“, а след него задължително - „Разпни го!“ и, колкото по-силно е първото, толкова по-мощно е второто...

Без коментар

„Група от 35 младежи от МГЕРБ - Русе, водена от областния ръководител Стефан Стефанов, посети вчера спектакъла "Фламбе" от Ханох Левин, постановка Александър Беровски. Участваха артистите Мариана Крумова, Ясена Господинова, Венцислав Петков и Крум Берков. Младежите поднесоха цветя на артистите и възторжено ги аплодираха. След спектакъла се състоя кратка среща, на която младежите от МГЕРБ благодариха на артистите за приятното преживяване и декларираха, че с това посещение поставят начало на организираното си посещение на бъдещи спектакли събития като този. На срещата присъства и режисьорът на спектакъла Александър Беровски. Артисти и младежи разговаряха за необходимостта от бъдещи срещи с театралното изкуство и накрая младите гербери пожелаха успех на артистите в предстоящото турне на театъра в град Самара, Русия.“ Поради показателният характер на събитието, копирах цялата информация от тук По-младите читатели могат да не разберат ентусиазма ми, но тези от 35 години нагоре ще се сетят...

Първосигнална журналистика

Отвлекли някого. Куче убило дете. Някой казал нещо си, друг нещо направил... Цялото журналистическо войнство надава вой и се втурва по „горещата“ новина. Запенени журналисти от женски род* нервно се тресат пред камери, микрофони и обикновени GSM-и. Има дори и с тефтери, ползващи химикалки, което ме кара да съм спокоен за бъдещето. Нашите журналисти са четовни и писмовни**. Всяко медиище, медия или медийка ни убеждава, че „само при тях“ можем... и т.н. Някой да се е почувствал неинформиран?! И така, „новината“ се търкаля из медийното пространство. Не знам точно какво е То, но изглежда в него има голяма черна дупка, щото „новината“ след ден-два изчезва, сякаш никога не я е имало... Не се притеснявайте. Дотъркулва се следващата... Не знам. Може би искам много, но очаквам, когато нещо се е случило, да не ми го повтрят няколко дни до втръсване. Очаквам анализ на фактите, на ситуацията, оценка, изводи... Наистина много искам! Почти няма кой да ми го даде. Добре, че тук-таме е останала някоя журналистическа глава... Иначе, 5 минути след като мечка опасе пчелина на дядо Пешо, щях да знам. Веднага мога да разбера колко бборисовчета са се изправили срещу врага и т.н., но... какво от това?! * Не знам как по друг начин да кажа журналистка. Не е по европейски да се подчертава половата принадлежност на упражняващият някаква професия. От друга страна, за добро или за лошо - бъдещето ще покаже, журналистиката е на 95 % феминизирана... Но, да бъдем европейци! И европейките да бъдат европейци! За европейчетата - не знам. В директивите от Брюксел, Страсбург или от Майна си Гъзина, нищо не се казва за средния род... ** Т.е., могат да напишат нещо и след това да го прочетат. О, радост!

Технология на мъглата

Изправя се някой модър левент със „западно“, или без такова, образование и по пионерски бодро заявява: „Иванчо откраднал 5 млн., Пешко - 15, а Гошко и Мите..." и т.н., и т.н. Разбира се, логистиката на изказа е добре изпълнена - пред телевизионни камери, репортерки и друга подобна „информационна“ менажерия. Естествено, следва реакцията на материалният суверен, който наострил уши, оплезил език, чака. Чака да му бъде подхвърлен поредният кокал. В бързината дори не усеща, че кокала е изкуствен - няма парченца месце, няма мозък, само пресована кожа или нещо друго... На следващият ден той - суверена де, разбира, че предишните айдуци са откраднали еди колко си от еди къде си... След това чува порой от забранени думички, от които най-използвана е „ЩЕ“. От видяното и чутото през последните 20 (двадесет) години, спокойно може да се заключи, че електората, освен многото други неща, няма памет и елементарен инстинкт за самосъхранение. Преди и след всеки „демократичен“ избор му повтарят едно и също, вижда едно и също, чува едно и също. Въпросният електорат по един и същи начин търчи да гласува, а след това чака олензен да му подхвърлят поредното кокалче... Който не е съгласен с тази теза нека ми посочи - по години и поименно, кога и кой е осъден след направените „драматични“ разкритя. Май никой, а? 'Що ли?! За мен и Иванчо, и Пешо, и... са невинни до доказване на противното и докато няма влязло в сила съдебно решение, което не подлежи на обжалване, никой няма право да плещи глупости. Който и да е Той. Другото е плямпане на дребни мошеници пред големи абдали. Защо се получава така? Защото мошениците знаят, че в главата на средностатистическият абдал се въртят мислите: „този път“ няма да е така, „тези“ няма да са същите...

Апотеоз на глупостта

13 (тринадесет) души са загинали през изминалото денонощие в ПТП-та. От началото на годината са загинали 726 души, от началото на октомври - 61. Как да се коментира подобна статистика. България е в траур, без да е необходимо да се обявява официално и лицимерно-задължително да скърбим. Ако попитаме ББ, къде са причините, отговорът е ясен: предишното правителство, но така ли е. Мисля, че виновни са всички политици - и предишни, и сегашни. Една от функциите на управлението е контрола върху взетите решения. Ако приемем, че законите са решения, целящи регулиране на обществения живот, то контрола по изпълнението и прилагането на законите е задължение на политиците. Те не го изпълняват. Наказанията за нарушенията при движението по пътищата са смешни. Начините да се отървеш от тях са десетки, някои дори и законни! Докато не се наложат жестоки наказания за нарушаването на ЗДП ще продължаваме да се изтребваме по пътищата. Никакви „демократични“ и „морални“ аргументи не могат да оправдаят случващото се. Не мога да се съглася с аргументите, че в „белите“ държави не е така щото там били цивилизовани и съзнателни. Един път за винаги тази заблуда трябва да се изпари от главите ни ако искаме, излизайки на пътя да се приберем живи от него. Категориите „съзнание“ и „морал“ не съществуват реално в обществено-политическите системи, които се използват днес по света. Не си спомням и някоя такава, в която са имали място, освен в разните утопии. Всеки се разпростира до там в безумията си, докъдето му позволява закона и неговото прилагане. Примери всеки може да си намери сам. Другото е приказки за глупаци.

Метаморфозите на хамелеона

Най-меко казано, проява на лош вкус и пълна липса на съвест и морал е да плюеш (цък) по хранилката и трамплинчето, които някога са те изстреляли донякъде. Последният в кохортата на „прогледналите“ е близкият до сърцето* на много българи ББ. Всичките „десни хора“ и „демократи“**, заспали като „Винаги Верни на Партията“ и събудили се чисти и пречисти, минаха по този път***. Сега блестят по стъгди и по площади, по медии и трибуни, изровили някъде в спомените си, че „...дядо имаше фабрика (!) край Долно Камарци, но като дойдоха комунистите...“ - клишето е с леки нюанси. Интересно защо тези сюблимни спомени за дядото-фабрикант и прадядото-чорбаджия някогашните активни членове на БКП бяха забравили, когато трябваше?! Но... историята се повтаря и, смея да кажа, съвсем не винаги като фарс, а в подробности****... * ееех, ако бе близко и до разума... ** тук, разбира се, са и т.нар. „социалисти“ или „леви“, които имат толкова общо със социалзима и левичарството, колкото и т.нар. „десни“ с идеологиите на десницата. *** Преди години, в детството, използвахме една скоропоговорка при броене на жмичка и други игри, която започваше така: „Леви, десни, кучета бесни....“. **** любознателният читател може да сравни преходните периоди след всяка социално-политическа промяна в произволно избран период, в произволно избрана страна.

Книгите

Някои съжаляват, че не могат да преспят с всички жени на света - при жените не знам дали битуват такива мераци по отношение на мъжете; други, че не могат да изпият всичкото вино* на света - пак става въпрос за мъжката половина на човечеството. Не мислете, че критикувам тези хора. Из главата ми също са се, са и ще се въртят подобни мисли. Както е казал един, чието име не е прието да се споменава, "Човек** съм и нищо човешко не ми е чуждо"... Сега ме е налегнал друг въпрос - защо не мога да прочета всички книги на света?! Този екзистенциален, както биха казали някои, въпрос ме тормози не защото нямам какво да правя, а защото се захванах да си преподреждам библиотеката - дейност енергоемка във физическо и умствено отношение. Всяка книга, предполага спомени. Не само за написаното в нея, но и за времето на прочит, обстановката, повода... Приятно занимание, свързано с много емоции и, както редко се случва, все положителни. Трябваше на времето да се запиша в Библиотекарския, но...*** Както и да е. Убедил съм се, че във всяка книга има поне една причина за да я прочетеш. Не става въпрос за "модерните" или "нашумелите" книжки, за които причината е посочена, предпоставена и рекламирана. Просто, за да узнаеш своята причина за съществуването на една книга, трябва да я прочетеш. Никой не може да ти я преразкаже... Та тъй. Искам да мога да прочета всичките книги на света. Знам, че няма да мога, но.. би било прекрасно! * истината е, че става въпрос за ракия, но за да спазим традицията на изящната словесност... Заменете виното с ракия в рубаите на Омар Хайям и ще усетите пошлостта, а не философската възвишеност на стиха. Представете си Ботев, ревнал "силна, силна ракия дайте" и какво - революционер или пияндурник, изберете сами... ** тук искам да успокоя феминистките, че няма колизия между първото и четвъртото изречение. Човекът трудно би могъл да каже "Мъж съм и...", поради известни причини. Би могло да се помисли за мъжката женственост и женската мъжественост, но така отивам далеч от темата, пък и проблема е необятен... *** мама не ме пусна :(. Носеше му се славата, че там са все едни стръвнициии... Не, че в Икономическия ги нямаше, но казармените и студентските спомени нямат край и за това, засега, дотук.

Изненадааа

Гледам си вчера една телевизия, щото не мога да гледам две. Не, че не мога да си раздвоя вниманието или нямам два телевизора, а просто нервите ми не издържат, и виждам безплатна реклама на нов седмичник - "Галерия". Останах заинтригуван от обещанията на Патрашкова и взех, че си купих първия брой... От години не чета вестници. Причините за това мисля, че са ясни, но що народ гласува за Него, що и аз да не се подлъжа да си купя бр.1, година 1 на "Галерия"?! Ако разума бе се обадил, трябваше още при вида на първата страница, още на сергията, да се сепна и да не давам 90 ст. за туй нещо. В случая, 90 ст. не са малко пари ако се има пред вид съотношението цена/качество, където качеството клони към минус безкрайност... Убедил съм се - от собствен опит, разбира се, че човек е упорит в грешките си. Не само, че купих туй нещо, но го и зачетох... Ще ви пощадя - няма да го преразказвам! Все пак, беглия ми досег с него ми осигури още 20 години без допир с пресата. Между написалите го са имената на хора, които някои у нас наричат журналисти. Няма да ги споменавам. Ще вземе някой да ги запомни и после - защо Херострат запали библиотеката?! Въпреки всичко, въпреки жаждата за пари, за власт, за слава, човек трябва да има и капчица съвест. Когато и нея я няма се получава това, което у нас се нарича вестник - жълто, сигнално жълто, диарийно жълто и черешката на тортата - за сега, е "Галерия". Да ни е честит!