Щастливчики

Кои сме ние, българите? Днес се видя. Ние сме щастливите деца на България, на Европа, на света дори! Оборихме всякакви прогнози на някакви агенцийки, че сме бедни, нещастни, безрадостни...

Няма такова нещо, дами и господа, другарки и другари, аркадашлар!

Ня-ма!

Днес Европа стачкува. Тези, които облажваме, са гневни, искат работа, борят се за правда и свобода. Бият ги по площадите, но те са заедно, сплотени и не се знае докъде ще стигнат в борбата си. Нека да е докрай!

Срам ме е като гледам новините. Из София се мотат дърти призраци с престилчици и каскети надписани „КНСБ“ и „Подкрепа“ - двете мършави брантии, които 23 играят в миманса на Прехода храстче „х“ и храстче „у“. Удобни, уютни за много преходници организации. Членовете, мъкнейки се погребално бавно по площадите, мънкат някакви мантри; шефовете - стари, изтъркани до блясък, муцуни размахват партийните си протези... Срам ме е.

Това е.

Бяхме щастливи и доволни през турското робство, през новото царство, при Живков, а през последните 23 години сме най-щастливи. Цъфнахме и при ББ вече връзваме... Дупе да ни е яко.

Така. Облекчих се, отхвърлих стреса, вече и аз съм щастлив като свободна кокошка и доволен като прасе, което колят под трелите на Бетовен... Ха, наздраве!

Циркът е тук

Подчертавам, че не съм вярващ. Нито християнин, нито някакъв друг. За мен религията и политиката вървят ръка за ръка от началото на човешката история, като религията има известна преднина. Склонността на голяма част от хората да вярват в небивалици е била, е и ще бъде използвана за прякото им управление, независимо от тяхното желание. Политиката разширява възможностите на религията и добавя нови средства за влияние върху мисленето. Най-елементарният пример е с провеждането на т.нар. избори. Участващите в тях в много по-голяма степен вярват, отколкото знаят, а тези, които знаят, или не гласуват или гласуват точно заради това.

Смъртта на патриарх Максим събуди дремещите страсти и началото на цирка, наречен „избор на патриарх на БПЦ“, е факт. В общественото пространство се изсипват водопади от слова, в които – ако човек повярва, трябва да е наистина голям абдал.

Изборът ще бъде предопределен от баланса на висши църковни, политически и финансови интереси. В това няма нищо „българско“. Не откриваме топлата вода. Такива са правилата на играта по света и у нас. Позоваването на канони, морал, досиета и т.н. са само част от нея.

Кой ще бъде „новият“ патриарх или министър-председател, или президент няма съществено значение. Важното е той да изпълнява волята на тези, които са го поставили на този пост. Известна особеност у нас е, че поради исторически и геополитически дадености, кукловодите са представители на небългарски интереси, но... каквото е – такова.

Казвам ли нещо ново в горните няколко реда. Не. Въпреки това, дощя ми се да споделя мнението си по тези проблеми. Дори и един човек, прочел написаното, да успее да се издигне над глупостта на ежедневието, ще бъде добре... Мислещите и знаещите хора могат да променят реалността. Вярващите крепят статуквото – най-често несъзнателно.

Анонс

-->

Хайтов.

„Троянските коне в България“, т.1

Каквото и да спомена за него – лошо или добро – ще се намери някой, който да каже и по-лошо, и по-добро от мен.

Лоши думи за Хайтов аз нямам. Чувствам го близък, въпреки че не го познавам лично.

Колко прозрения и колко „пропуснати ползи“ от това, че т.нар. полителит не ги е чул, не ги чува и няма да ги чуе!

Притеснява ме и това, че някои партии днес развяват името му като знаме. Няма лошо – ако си спомнят за това и след изборите.

Все пак Хайтов не е на никоя партия.

Той е Българин от България.

–––––––––––––––––
Моля, обърнете внимание на новия начин за работа с Библиотеката!

Достатъчно и необходимо...

Достатъчно ли е да си дашен, демек – да се продаваш, като закъсала стара дрогирана магистралка? Май не е.

Нашият пишман полителит, незнайно откъде дошъл, но очевидно накъде бутащ страната, постъпи и постъпва точно така.

Продава се и го прави с кеф и за мижав келепирец.

Какво ли не сториха политиците, заедно и поотделно, за ДПС като цяло и за турците (колко са турци и те не знаят, но щом така се „самоопределят“ - ашколсун!) конкретно? Всичко им бе дадено, дори и това, което не бе поискано. А сега, видите ли, к'во да пра'им – ген. Делов не бил достоен за почетен гражданин на Кърджали?!

Ми, нищо. Да въведем изучаване на турски и ислам в училище; да се научим добре да си подмиваме задниците и да видите после колко ще ни е по-лесно...

Същата работа и с циганите. Не знаели с кои портрети се гаврят. Айде бе! Що не са се снимали с родата и другите чавета? Нищо. Нека им се радваме. Те са нашето бъдеще. Като опънат и президента насред президентството съвсем ще станем юропейци. Толерантност му е майката! Толерантност, толерантност, ама у нас си е жива простотия... за тридесетина медни еуро...

В тоя ред и на американците позволихме да вдигнат паметник на разрушителите на половин София. Евала! Някои големи демократи все реват за паметника на съветската армия, синовете и внуците им го омазват, но по рождените им места като не са падали американски бомби, отде да знаят, че там където стъпят американските интереси трева не никне. Справка – Хирошима и Нагазаки. Брей, тея тъпи японци. Поне един паметник да бяха вдигнали на Енола Гей - майката на оня американски пилотин, миротворец и демократизатор! Ще...

Е, айде баста! Не, че няма и други, на които да не са се продали народните ни избрани любимци. Има.

Май няма кому да не са...

Анонс

-->

За романа на Анатолий Рибаков „Трийсет и пета и други години“ (новото попълнение в Библиотeката), ме подсети valsodar с негов пост във Facebook.

Имам книгата отдавна, но все не стигах до нея. Както и да е...

Възтрогнат ли съм – не. Разочарован ли съм – пак не.

Романът е частична анатомия на властта и не казва нищо ново, а и не би могъл. Трябва да бъдем омерзени от Сталин и обкръжението му, но с какво е по-различен той от подобните нему? Що се отнася до конкретиката – може да е било така, може да е било по-лошо, а може и по-добро. Въпрос на нюанси и авторова интерпретация – все пак, това е роман. Безспорно е едно – няма нищо ново под Слънцето – и преди, и сега...

Ето ви и един щрих от съвременността – Международният съд обвинява Караджич във военни престъпления. Добре. Добре, но защо на подсъдимата скамейка не са президентите на САЩ, които вършеха същото – именно военни престъпления, във Виетнам, Кувейт, Ирак, Сърбия, Афганистан... - можеш ли да ги изброиш всичките?! Можеш ли да изброиш всички демократизатори, миротворци, революционери, пролетарски и национални вождове, които унищожиха милиони през ХХ век и продължават и през XXI?

Победителите не ги съдели. Съдят ги – поредните победители. Не съдят само тези, които плащат победите.

Историческа истина

Колкото и странно да е, това словосъчетание си е пълен нонсенс или по-простичко казано пълна глупост.

От гледна точка на „историческата истина“ за българите, Левски и Ботев са герои, борци за национална независимост и т.н., и т.н.

От същата гледна точка, само че на турците, същите са прототипите на Осама бин Ладен, който по подобие на Ботев пуснал и брада!, и краят им е победа на законността и държавността.

Всъщност и двама са имали късмет, че тогава жизнените национални интереси на някои са съсредоточени само в омиротворяването на племената между Източното и Западното крайбрежие и опаткването на колкото се може повече индианци е било въпрос на краварска, пардон!, каубойска чест.

По отношение на писанията на такива личности като Ботев, Вазов, Заимов и подобните им също трябва да се подхожда от различни гледни точки. Моето скромно мнение е, че в българските учебници въпросните трябва да се изучават от българска позиция, в турските – на държавата Турция, - да си пишат тяхното мнение, ако въобще някой ги споменава, и т.н.

Лошото е, че българо-европейската и българо-американската (имам пред вид частта от Северна Америка, без Канада) братска дружба е не само въздуха и Слънцето за нас. Тя е и Парите, а когато става въпрос за тях няма тинтири-минтири!

Като пример за една добре обмислена историческа гледна точка, която обяснява позицията на тези с парите, е анонсирането на станалото в Хирошима и Нагазаки. Политиците и техните ибрикчии – турцизъм, но като сущий протобългарин не знам как е на татарски, споменават, че тогава някой хвърлил нещо и то взело, че избухнало и заличило един град, после още един..., но Кой? и Защо? с годините все повече и повече се забравя.

За българският младеж – опаа! - тийнейджър, ъв корс, това ще да е дело на Тройната коалиция, зад която прозира изцапаната с кръв ръка на един северен народ (от Молдова нагоре, та до Северния полюс, а също малко в ляво и вдясно), който и когато изтребвали индианците имал интереси по нашите земи, та затова са разни Шипки-мипки и други глогинки...

„Западният“ подобен няма какво да му мисли. Атомните бомбардировки са чиста проба тероризъм и ако някое надемократчено демократче добави и „държавен“ едва ли ще разбере колко близо е до „случилото се“...

По тези въпроси може да се пише още и още, но Комисията за защита от дискриминация е казала най-важното.

След подобни експертни анализи вече не ми трябва да се чудя ние българи ли сме или ...

Да. Точно там сме. В многоточието.

Посвещавам на моят приятел Иван Кюркиев, който тези дни отиде в един по-добър – надявам се, свят.

Загадка

The Dispute, 12th Century, Artist Unknown - 1600x1200 - ID 8

Докато ровех из разни папки и файлове (има ли тук тавтология е друг въпрос), намерих една картинка, която ме накара да си задам някои въпроси.

Виждате, че окото на десния диспутиращ е изместено нагоре по странен начин. Все едно на някой му се отплеснал инструмента и не е пробил на исканото място.

Да, но... става въпрос за произведение от XII век... Странно.

Цената на живота

Днес така се случиха нещата, че мисълта ми се отвя към цената на човешкият живот.

Правителството, четох някъде, отпуснало по 10 000 лв. на семейство на спасителите на двете момиченца по Черноморието. Това е актуалната цена у нас. Криза е. С тези пари май не могат да се купят само гумите на някой правителствен автомобил, но... криза е!

Преди години измъкнах при същата ситуация едни девойчета, но имах късмет и аз да изляза. Не съм търсил, а и не са ми предлагали награда. Въпрос на ситуация, на разбиране. Виждаш, че хора се давят. Можеш да ги извадиш, а може и да не го направиш... Какви 10 000, каква държава?! Личен избор и възможност.

Четох някъде, че израелската държава разменяла един свой пленен войник за цяло стадо палестинци. Ми, че как? Един сюблимен солджър на демокрацията може да струва само няколко десетки палестински говеда, терористи, майцеубийци и детеядци. Браво на такава държава. Уважава човешкият живот, но не на всеки...

От Втората световна война е известен случая с пленения син, на Сталин. Когато Хитлер му предложил размяна срещу пленен известен немски генерал, Сталин отговорил: „Не разменям лейтенанти за генерали!“. Въпрос на морал. Който както го разбира.

Пак на няколко места четох как същата тази Израелска държава посрещнала с почести загиналите при атентата в Сарафово и т.н. Браво! Тя наистина им е длъжна. Тяхната смърт е следствие на провежданата политика на техния полителит. Същото правят и американците. То са траурни залпове, то сгъват знамена на баклавички... Мани, мани! Обикновена пропаганда. Да му мислят тези, станали обект на миротворческата им политика. За тях няма тинтири-минтири. Да мрат.

Повдигна се въпросът и за шофьора на автобуса, който загина мърцина. Държавата, разбирай политиците, трябвало да му обърнат повече внимание (?!) и т.н., да го обявят за герой и борец против тероризма. Не ровете кокалите на човека. Нямал късмет – попаднал на неподходящо място, в неподходящо време. Толкова. На всеки от нас се случва. На кой повече, на кой по-малко.

В случая, държавата носи вина за провежданата външна политика, за невъзможността да опази вътрешния ред и сигурността на гражданите, за хаоса и паниката, които бяха допуснати, за смешните действия, предприети след атентата, за...

Моля се само, нашите политикани да не последват примера на своите американски и израелски учители по... по каквото се сетиш. Известно е, че когато текущия Голям брат пръдне, ние се насираме... Треперете. Някакъв дънер по телевизията обясняваше, че на Таймс скуер не можело да се влезне просто така, по човешки. Проверка на багаж, на документи и т.н., с разтреперан от възхищение глас словоблудстваше той... След малко ще слизам към центъра, та се чудя дали да не си облека нещо по-джиджано. Може вече в синята зона да правят снимка, да вземат пръстови отпечатъци и двойна такса... За демокрацията, разбира се.

Пол Гилдинг „Земята е пълна“

Всеки сам ще направи изводи за себе си от това видео.

Аз не съм съгласен, че съществуващата политическа и финансова система е способна да се самооздрави, доразвие и да продължи да съществува. Автора казва много верни неща, но не му е стигнала смелостта да поиска смяна на системата. Или, просто мисли, че не е необходимо...

След днешният ден

Когато някои държави поддържат ядрени арсенали, с които може да бъде унищожена Слънчевата система дори, това не е ядрена заплаха. Това е поддържане на равновесието в света и защита на демокрацията.

Когато други държави се опитат или произведат ядрено оръжие и носители, това е страшна заплаха за човечеството и особено за ония, които защитават демокрацията и тези държави трябва да бъдат наказани всячески.

Това се нарича ядрен тероризъм. Кой го упражнява оставям на вас да прецените.

Когато някой хаква сайтове и защити на хегемона на демокрацията и неговите васали, това е кибертероризъм.

Когато хегемона върши същото – вече знаете. Това е защита на демокрацията.

Когато защитниците на демокрацията засипват с напалм някоя държавица, когато я поръсват с обеднен уран, когато избиват цивилното население и заграбват природните богатства, това са все миротворчески операции.

Когато някой протестира и не иска да е прицел, бойно поле и арена на държавните интереси на миротовроците, той е терорист. Подлежи на омерзение, заклеймяване и унищожение навсякъде, където интересите на миротворците са накърнени. Това означава в целият свят. Интересите нямат държавни граници. Държавният тероризъм също.

То не бяха арабски пролети, то не бяха афганистански вечери, иракски бури, сирийски незнам какви си. То не бяха напъни Давид да се представи за Голиат, то не бяха размахвания на юмруци. Нетаняху позна в утайката на кафето си, предполагам, кои са и от къде са терористите още преди да се е разпръснал пушека от взривовете... Интересно защо не публикуваме мненията на „противната“ страна, но пък какво му е интересното? То е ясно...

Какво е това? Лудост някаква, що ли? Не. Обикновена политика...

Лошото е, че е необходима война. Тя е единствения изход в тази икономическа и най-вече политическа ситуация. Така се решават проблемите в обществото, в което живеем. Политиците – и „добрите“, и „лошите“, ще се скрият в своите бункери. Отгоре ще останат тези, които ги взривяват по автобусите и пазарите, ще остане пушечното месо на демокрацията, на християнството, на исляма, че дори и на великоеврейските претенции... Едно не бива да забравят льольовците, обитаващи „големите, стари демокрации“, че дори и „младите“ такива. Тяхното съзнание е точно толкова промито, манипулирано и омърсено, колкото и на нещастника, на който са обещали стотици девици в неговия рай и сит живот на семейството му тук и сега, за да нарами сакчето с взрива.

Е, може и да възникне малко проблемче за политиците – и за „добрите“, и за „лошите“. След „спасителната“ ядрена войничка може да има известен дефицит на обслужващ и гласуващ електорат, но да не се притесняват – глупаците никога не свършват.

Така е днес. Лошото е, че не виждам утре...

Единственото, което искам е да се окажа лош, ама много лош, пророк.