21.01.2011 г.

Мечти за...

Тук му беше мястото на Шумановото „Träumerei“, но щото съм серсем и темерут ще ви предложа „Най-щастливия ден“ на „Контол“ докато щудирате моите скромни размисли.


От вчерашния постинг ми остана един горчив привкус. Все се върти из междуушието ми въпроса: Това ли съм аз? Това ли са мечтите ми? Мечти за три милиона, пък макар и лева! Толкова ли съм голям? Само толкоз ли струвам?!
Е, ако се сравня с един от кандидат-спасителите проблясва искрица задоволство. Него са го оценили на 30 сребърника, а аз - 30 милиона... Да, ама инфлацията... Пък и колко бойкоборисовци, станишевци, догановци, първановци са се изредили от тогава?! За съжаление тези модели не са от днес. Преди тях има стотици поколения на спасители, управници, финансисти... Не са от днес, не са и от вчера.
Дааа, всеки си тича в своя коридор. Едни управляват, други непрекъснато мрънкат за нещо, трети пърхат над облаците... Основният материал бачка. Като се прибере пусне чалгата, удари някоя ракия, напердаши възпитателното децата, оправи жената - ако още не е заспал, и това е. На другият ден пак същото. Чалга, ракия, бой, секс - може и в друга последователност - няма значение. Забравих риалитата и сапунките, но те се подразбират...
Разтерзан от тези съмнения и нелеки изводи продължавах да се изтезавам. „Ето на, бараш се за интелигентен, а за какво мечтаеш? За пари, за лехи от краставици и домати, за коли... Къде останаха духовното, общочовешкото, гладуващите сомалийчета... Къде?“
Опитах се да се замечтая за нещо възвишено, нещо неподвластно на хорската суета, независимо от времето и пространството. Напъвах се, пухтях, почервенях, аха инфаркт, но... нищо! За каквото и да се сетиш все пари, и пари, и пари трябват. Духовността не е безплатна, общочовешките проблеми се решават с пари и то, с много пари. За гладните сомалийчета да не говорим... Помислих си за разните будисти, даоисти и тем подобни. Седнали някъде с един парцал отгоре, мрънкат нещо, наблюдават как света преминава край тях и чакат... някой да им подхвърли залък. Може, ама ролята на крайпътна амеба не ми допада...
Та тъй. Нищо не измислих. В това общество мечтите са свързани с пари и колкото повече, толкова по-добре...
Ако някой е успял да измисли безплатна мечта - да се обади.

8 коментара:

  1. Горчивата истина е, че май всичко се върти около парите - щастието не било в тях, ама не е баш тъй ...Мечтая за спокойствие - то обаче ще ме застигне, тогава, когато нямам да решавам финансови проблеми -специалността ни е еквилибристика в най - висша форма на сметки - приходи и разходи ..и май само на разходи ...

    ОтговорИзтриване
  2. Пожелавам ти колкото се може по-късно да изпаднеш в състоянието, в което няма да решаваш финансови проблеми :)
    А иначе, има и приходи, но това е Голямата Тайна на българина - как се оцелява с тези приходи :)))

    ОтговорИзтриване
  3. мдааа ...за тази тайна може да ни завидят дори и сомалийчетата :)

    ОтговорИзтриване
  4. :))) Е, ние, все пак, сме малко по-бели хора от тях.

    ОтговорИзтриване
  5. Май наистина няма безплатни мечти. Дори и мечтата да промениш това скапано общество струва много пари:(

    ОтговорИзтриване
  6. ... мечтая си да се научат да се усмихват хората един на друг, а и на себе си... струва ми се безплатна мечта

    ОтговорИзтриване
  7. Ооох! Прекрасна мечта, но как да се усмихна, като всичко в мен крещи: Озъби се!
    Между другото, някои антрополози-еволюционисти смятат, че усмивката е произлязла именно от озъбването. Това ме кара да мисля, че има надежда. Още малко еволюция и...
    Сега се погледнах в огледалото, опитах се да си се усмихна, но като си видях физиномията чак яд ме хвана.
    Все пак, според мен, процесът на отборсучване не е безплатен :(

    ОтговорИзтриване