3.01.2011 г.

Това не е онова, което е...

Най-напред, ЧНГ!
Да сте здрави и корави, за да издържите на житейските врътки. Тези, които очакват пенсия през близките 10-15 години, да я доживеят - поне заради моралното удовлетворение. Другите хич да не я чакат. Най-младите да бягат към Бразилия. Там „българин“ все още не е мръсна дума.
Но, тези бодряшки размисли са само за увертюра.

Причината за напъна ми днес е WikiLeaks или, по-скоро, как четем евангелието. Следя информацията, която се отнася до България - и не само, която е с източник WikiLeaks. Коментарите в българските сайтове са показателни: „Ей на! Казах ли ви! Човеко им го рече!“ и т.н. Интелигентния читател сам може да продължи с изреждането...
Очевидно, не до там интелигентните коментатори, не могат да схванат един известен факт. Аз не знам дали това, което публикува WikiLeaks е истина, цялата истина и само истина. Искрено се надявам да е така. Липсата на имена много дразни, но да приемем, че „така трябва“ за сега. Все пак, да не забравяме, че това е „истината“ на дипломацията на САЩ. Цялата история на тази държава и особено последните десетилетия показаха, че истината не и е любима, дори и когато става въпрос за дипломатически доклади. За да бъдем коректни, трябва да се каже, че същото важи и за другите „дипломации“, независимо от управляващия режим. Да не забравяме, че дипломацията обслужва политиката, а не обратното!
Нашето пещерно мислене се изказа и по темата за дипломатите, които имали досиета от ДС. Аз отново ще попитам: А на коя служба мислите, че е по-добре да имат? На ЦРУ, на КГБ, МОСАД? Съвсем отделен е въпросът, че „досиетата“ у нас станаха традиционна бърсалка за некадърни задници. Много показатлен е случая с Божидар Димитров. Той спечели мажоритарен вот, въпреки че бе известно досието му. Някой ще каже, че това е резултат на харизмата на Борисов. И е така, и не е така. Въпреки всичко, не беше коректно да се подмени вота на избирателите заради поредната Борисова „сделка“.
Искам да подчертая едно. Не трябва да приемаме първосигнално поднесените ни „истини“. Когато WikiLeaks или някой друг публикува дипломатическата поща на Русия, Франция, Германия и т.н. тоава и само тогава ще бъде възможно да се направи коректен анализ на определени ситуации. До тогава, второсигнално, можем единствено да се убеждаваме за какви абдали ни вземат американците. За съжаление с пълно право...

2 коментара:

  1. От самото начало не споделям еуфорията около WikiLeaks. Прекаления шум, величаене като "истинска журналистика" и мигновеното разпространение, като новини на факти които са известни ми е смешно. Не трябва да се очаква друго от нашите медии, но се включиха и чужди. Има две неща, които ме смущават. Досега не е публикувано нищо, наистина секретно, а съм сигурен, че такива неща има в документите.Данните в повечето от публикуваните доклади са събрани от пресата. Имам съмнения, че в момента тече едно голямо изнудване за солидни суми и това е основната причина за реакцията на правителствата. Втората е съвсем лична. Както и да го погледна, изнасянето пред обществото на кореспонденция, дори и дипломатическа за мен е по-неморално, отколкото,че някой е използвал каруцарски език. Дипломацията винаги е била такава под кадифените ръкавици:)

    ОтговорИзтриване
  2. За журналистика едва ли може да се говори. Става въпрос за пари и власт. И, мисля си, едва ли е възможно да се предполага морал в цялата история...
    За мен са странни илюзиите, които някои хранят относно дипломацията и нейните представители.
    Работа е доста „по-дебела“ отколкото изглежда. Не си представям как „прост“ солджър източва на флашка дипломатическата поща на САЩ и я предоставя на някой си... Политика :)

    ОтговорИзтриване