17.12.2010 г.

I have a dream

Мислех да пиша за това, че България е най-тъжното място на света; за това, че отново пробутват дъвката с досиетата, което означава, че в държавата става нещо важно и ни отвличат вниманието от него; за това, че Живков направил 250 км. магистрали за 35 години, а ГЕРБ щели да направят същото за четири; за това, че лекарите, учените, учителите не са най-големите хайдуци; за това, че...
В един момент се усетих, че заедно с още много други българи, бутам по склона нагоре кълбото на ГЕРБ, оплетено от безпардонни лъжи, мъгляви обещания, убити надежди... Кълбото, което всеки ден става все по-голямо. То расте от нашата болка, от гнева ни, от безизходицата, в която живуркаме. Ще стигнем ли върха, ще го хвърлим ли в пропастта или като митичния Сизиф ще продължим да падаме, да ставаме и да започваме отново при идването на поредния Спасител?

Имам мечта!
Да съм спокоен, да съм щастлив, да имам бъдеще. Това да се случи в родната ми страна, с моите деца и внуци, с близките ми. Да съм убеден, че ме управляват хора, които искат същото за тях и за останалите.
Имам мечта...

2 коментара:

  1. Това е мечтата на повечето хора в България. Забелязал съм, че ако говориш с всеки поотделно лесно се постига съгласие. Проблемът идва, когато се съберат повече хора, защото започва да действа стадния инстинкт:)

    ОтговорИзтриване
  2. През повечето време ни се внушава, че сме стадни, а не обществени животни. Очевидно овчарите са по-умели във внушението :)

    ОтговорИзтриване