20.10.2010 г.

Всяко нещо с времето си

Този пост е инспириран от написаното от Набора днес.
От началото на тази година спрях цигарите. Именно „спрях“, а не „отказах“. Отказването е волеви процес, а спирането е от липса на необходимост. Спря да ми се пуши и аз спрях да пуша. Интересно. След 40 години върло тютюнджийство и изведнъж... край. Направих това не заради здравето си, въпреки че според мнението и на селския фелдшер, не трябва и да мисля за пушене. Когато попитах джипито си „ако спра да пуша ще живея ли качествено още 20 години?“, той се подсмихна иронично. Малко преди това ми бе обяснил, че в гърдите си нося бомба, която не се знае кога ще гръмне...  Тъй че логиката е „и да пушиш, и да не пушиш - все тая“.
Така се включих в братството на непушачите, които винаги са ми били странни птици... Не съм от активните врагове на тютюневия дим. В крайна сметка, всеки да решава сам за себе си. Антипушаческите кампании са ми смешни. Още един начин да отвлечеш хората от проблемите им...

От няколко дни изрових старите си лули. Купих си и тютюн и сега припалвам по една лула на ден, но не всеки ден :). Чувствам се добре и това е важното. Някои казват, че пушенето на лула е по-малко вредно от това на цигари. Може и така да е. Какво значение има? Аз не се сещам за нещо полезно в един живот, който сам по-себе си е вреден.
Сега, като минаха години, разбрах защо навремето не пропуших лула. Опитах, но... не тръгна. Простичко е. Много неща се определят от начина на живот. Когато всяка минута от денонощието е планирана, когато търчиш като изоглавен да правиш карира, да печелиш пари, да омайваш жени е... нема как да пушиш лула! Сутрин, още не отворил очи, палиш цигара, засмукваш кафето - обикновено „нес“ със студена вода - за по-бързо,  и така цял ден. Дръпваш бързо, оставяш я някъде, палиш следващата и бързаш, бързаш... Ако спреш за малко и се замислиш може и да те споходи някое спасително решение, но... няма време!
В един момент, поради редица комплексни (обикновено) причини, сядаш на задника и се оглеждаш. Осъзнаваш, че вече ти викат „дядо“ и т.н. Не знам дали е хубаво или лошо, но е нормално. Ето това е момента, в който можеш да започнеш да пушиш лула. Правиш турско кафе - на бавен огън; излизаш на двора или на терасата, сядаш спокоен - бавно; натъпкваш лулата - бавно; разпалваш я с кеф и с още по-голям кеф отпиваш глътка кафе, подръпваш от лулата, пускаш дима през ноздрите и, с поглед зареян нанякъде, се чудиш защо си бил такъв глупак, примерно, преди десет години...
След като си преполовил лулата и кафето разбираш, че тази сценка преди 5 или 10 години е била сугубо немислима; също толкова немислима, както и сега ако скочиш, запалиш цигара, метнеш се на колата и запрашиш нанякъде... За пари, жени, кариера...

12 коментара:

  1. Така е! Днес правя картинки да не се сещам какво беше преди 3 години точно сега, по обяд:(
    3ds max има чудесен редактор на материали! По-добра занимавка е от шаха онлайн, защото не изисва съсредоточаване и мислене, а днес ми е трудно да мисля :)
    --
    Сетих се един анекдот : Един като тебе питал доктора дали ако спре да пие и пуши ще живее по-дълго.
    - Не знам,но сигурно така ще ти се стори... -отговорил докторът (смях)

    ОтговорИзтриване
  2. :)))
    Не знам дали има смисъл да си спомняме за минали събития - добри или лоши. Като се има пред вид, че човекът е животно, което не се учи от грешките си, май няма. Каквото било, било. Днес денят е хубав, утре ще е по-хубав, а в други ден - каквото дойде :)

    ОтговорИзтриване
  3. П.П.
    Видя ли това http://life.dir.bg/news.php?id=7296156&nt=5#comm_from
    Всичко прекалено не е добро :)

    ОтговорИзтриване
  4. За смисъл-няма смисъл, ама то само ми се завира и както е казал Съмърсет Моъм:„Когато критерий е чувството, можеш да се изплезиш на логиката…” :))
    А прекаленото да!Мярката е номера:)

    ОтговорИзтриване
  5. Ако искаш да се издигнем до едно по-високо - философско ниво, да кажем „мярата“ :)

    ОтговорИзтриване
  6. :( Аз съм още на етапа с цигарите. Дори не мога да ги спра истински. Когото съм в къщи е по-добре, но настъпи ли газта времето, цигарите наистина допълват картината.

    ОтговорИзтриване
  7. и аз пуша. отгоре на всичкото, като си дам сметка, че дядо няма да стана - май съм обречена на тютюнопушене :-)))

    иначе от време на време ми се иска да спра този вече тъп ритуал, който нищо не допринася към повишаване качеството на живота ми :-))), а само ми харчи пари и време.

    ОтговорИзтриване
  8. Владимир Иванов,
    :) Аз за това подчертах разликата между спиране и отказване. Мисля, че напъните около отказването и гризането на гузната съвест са много по-вредни от самото пушене.
    Има един трик, който може и да си правил, но опитай пак. Запали си цигарата и скрий кутията и огнивото някъде - в джоба, зад монитора и т.н., но да не са пред очите ти. Помага :)

    ОтговорИзтриване
  9. Aria,
    ми щом ти се пуши, пуши си. Какъв е проблемът. Единият ми дядо си отиде на 84 не от „Златна Арда“, не от обедното вино, не от вечерната ракийка, а от това, че го блъсна кола и му счупи крака в тазобедрената става. Оказа се, а по-късно живота го потвърди, че това е по-опасно от всички пороци взети заедно, когато си над определена възраст. Най-големият цирк е, че тогава - 1963 г., в София имаше 5 москвича. Единият се въртеше на партера в ЦУМ, другият блъсна дядо, а останалите три дявол знае къде са били...
    Цените на цигарите наистина са идиотски. По мои прости сметки поне през последните 40 години цените на цигарите и хляба се движат около съотношението 1:2. Ще спра до тук, щото не искам в този пост да пиша за политика...

    ОтговорИзтриване
  10. Станал си мъдър човек.
    Единствено мъдрите осъзнават причините за избора си.

    :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря, благодаря!
    Не искам да съм мъдър. Искам да съм млад и да ми се пуши, и... и т.н.

    ОтговорИзтриване
  12. В това е проблема на хората - през по-голямата част от живота си се опитват да разберат, какво точно им е нужно, а през останалата, да свикват че са минали вече и без него :)

    ОтговорИзтриване