5.10.2010 г.

Лесно е...

Продължават дебатите по преливане от пусто в празно. Умилителни са сутрешно-обедно-вечерните изявления на мъжествения ни премиер министър*. Кой ли го слуша вече?** Все пак, за него тези изяви са като въздуха и Слънцето, запълва малкия екран и гласът му ни изпълва с... разнопосочни чувства. Писъците на ибрикчиите му от МС и НС не са интересни. В края на краищата Той усира, пардон - оправя нещата.
Какъв е проблемът? Финансов, разбира се.
Става въпрос за дребните, и не толкова, сумички, които смъкват от всеки пълнолетен за данъци, такси, здравеопазване, социално осигуряване и подобни. Истината е, че тези пари имат едно единствено предназначение - финансово осигуряване на съществуването на държавната машина и изхранване на хрантутниците, които я управляват и използват, т.е. - политиците. Тук трябва да се каже с чисто сърце, че за това положение на нещата нашите моментни управляващи нямат никакъв принос. Такива са правилата на играта в общество, изградено върху финасова система, чийто смисъл са печалбата и конкуренцията. Тогава какво им остава (на управляващите)? Ами, просто да играят по правилата на играта. Да покажат поне елементарни възможности и познания в областта на управлението, икономиката и политиката най-общо. Точно това не се случва и няма да се случи. Все пак, дано съм лош пророк. Вярата в Бащицата в един момент ще угасне. Ще свършат бушоните - лошите подчинени на добрия лидер... Тогава?! Тогава ще се появи друг като него и нови вярващи в Спасителя ще се юрнат към урните... Често повтаряща се мила световна картинка.
Защо, все пак, казвам, че е лесно да се решат проблемите. Ако спазваме правилата на пазарната икономика би трябвало всяка стотинка, която спечелим, да управляваме и да използваме по наше решение. В този смисъл, не е необходимо да се задължаваме да плащаме някому за нещо си. Мигар сме толкова неразумни, че не можем да отделим пари за здравето си и, когато се наложи, да платим на лекаря за труда му? Нима не знаем, че след младостта и зрелостта идва старостта? Нима е трудно да отделяме от доходите си за този период от живота? Най-интересното е, че когато сами управляваме парите си, имаме възможност, когато му дойде времето, да оставим остатъка на надледниците ни. Сега плащаш вноски и осигуровки, но след 35-40 години трудов стаж***, като ритнеш камбаната година-две преди или след заветната пенсия къде отиват парите ти, които си „внасял“ цял живот? Нима децата ти ги наследяват? Дръжки!
Наистина е лесно, но... къде е уловката и защо никъде по света не се прилага такава схема. Отговорът е още по-лесен. Ако всеки управлява живота си и преценява сам какво и как да даде за общото благо, кому са нужни измислените държави, съюзи, граници, идеологии, религии? Кому са нужни политиците, като еманация на робството, което сами си налагаме?!
Тогава и само тогава когато сам да управляваш парите си ще бъдеш свободен.
До тогава ще чакаш някой трътльо да се изтъпани от телевизора и нагло да заяви: „Аз Давам за това и онова!“. Освен елементарна липса на възпитание, това изказване показва и тотална липса на уважение към тези, които са го избрали.
На останалите ни остава само да пишем подобни пасквили или да псуваме... Всеки според настроението си.

* За тази оценка определено съм повлиян въжделенията на изстрадали девици, мъченици от тежък климактериум и „мъжаги“ с нереализирано ашлашко детство.
** Всъщност, има кой. Тези от *.
*** Страхотно понятие! Нима не влагаме собственото си здаве и ум в парите, които изработваме? Какъв стаж? Пред кого и за кого...

5 коментара:

  1. Схема на осигуряване, подобна на описаната от теб има в Израел. Те внасят суми, в зависимост от дохода си в частни фондове и когато се пенсионират решават дали да вземат акумулираната сума или да я разпределят на месечна рента до края на живота си. Подобно е и със здравните застраховки.
    Схеми колкото щеш, иска се само дисциплина и контрол, неща, които не притежаваме като нация, за съжаление

    ОтговорИзтриване
  2. Не мисля, че липсата на дисциплина и контрол са национална черта. Кучето скача според тоягата...
    Израел, според мен, не може да бъде пример за пазарна икономика. Там се наливат милиарди долари от САЩ и еврейското лоби в света. Ситуацията при тях е горе-долу както при прилагането на плана „Маршал“ за Западна Европа.

    ОтговорИзтриване
  3. Това е много добро! Само ще допълня, че правилата на играта са съставени отвън (от главните играчи в ЕС) и нашите хрантутници тука (както много точно си ги нарекъл) само се чудят, как по-услужливо да изугодничат на чуждите планове и как да получат похвала от чуждестранните ГОЛЕМИ плащачи. (Ние тук също плащаме данъци, ама сме само малките плащачи. Олигархията у нас и върхушката и` в управлението считат, че сме длъжни да плащаме, защото те, "полубоговете" или дори ЦЕЛИТЕ "богове", са благоволили да ни възседнат! Като малки плащачи, на нас само ни се полага да ни заблуждават от екрана, че живеем в "демокрация" и че уж нещо си зависело от нас чрез "изборите".)

    ОтговорИзтриване
  4. Станислав Янков, ако участваме в изборите, наистина нищо не зависи...

    ОтговорИзтриване
  5. Аз затова не съм и гласувал нито веднъж на парламентарни избори до сега. Не виждах за кого! Само с данъците ме ядат, ама ще видим до кога...

    ОтговорИзтриване