28.04.2010 г.

За приликите и разликите

Чета пак за Гърция и икономическата ситуация там. Чета и се затвърждава разбирането ми защо те винаги са били византийците (наричани така със завист и скрито възхищение), и защо ние винаги сме били варварите - без завист и без възхищение.
Няма да преповтарям каква е икономическата ситуация у нас и там. Не мога реално да преценя до къде стига кризата в Гърция, но разликата в отношенията на правителствата е очевадна.
ББорисовчетата, ЦЦветановчетата и техните подобни опищяха вселената колко са лоши тези преди тях, колко е страшно икономическото положение в страната и как те се борят срещу... всичко и срещу всеки, освен срещу себе си  и креатурите си. В България цари полицейски и икономически произвол. Арестуват се граждани като в тъп холивудски екшън и след това, като в тъпа холивудска комедия ги освобождават. Цветарките арестуват под триумфалните фанфарни звуци на проституиращите медии, което прави още по-сртяскаща гузната тишина, когато освобождават току-що арестуваните.  Чрез арестите се очистват територии в икономиката. Масово се уволняват неудобни хора или просто нетехни хора и се назначават синове и дъщери верни на партията. Чистката е повсеместна. Орязват се социални придобивки и основни доходи. Ударите под кръста, които за „обикновенния“ човек остават скрити ще дадат своите плодове след няколко месеца и т.н., и т.н. Какво повече да ви разказвам, когато и вие живеете в този паноптикум?!
С малко здрав разум, ако е останал такъв, някое от Бойчетата или Цветарките може и да се сети за оня цар и неговия везир, който редовно му докладвал за посещението в тогавшните питейни заведения. Когато кръчмите започнали да се пълнят царят отсякъл: „Намалявай данъците!“.
А тук, а днес, поредните варвари се радват - моловете са пълни, кризата си отива!
Простотия до шия, казва народа. Варварите не се усетиха 20 години, че кръчмите са все пълни. Сега се радват на моловете...

4 коментара:

  1. Наборе...Накратко. На които НИ е ясно какво става ,не е нужно да обясняваш. На които не им е ясно трябва да започнеш много,мнооого от далеч, и пак няма да е ясно.
    Има работи, които трябва да се преживеят за да се осмислят. Аз стигнах до този извод.
    Но и от това има полза, все някой като прочете какво си писал, ще се замисли "двайсе на стотях",дето викаше един да са, все е файда:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си, наборе. Осъзнавам ги тези моменти, но... знаеш, че преди години японците измислиха една доста странна за времето си „игра“. Отиваш в мазето на фирмата, а там гуменни кукли. Не от тези за сех, а от тези за бох :). Всяка от тях с лицето на някой от големите шефове. Като ти докипи здраво, млатиш куклата, риташ, щипеш, хапеш и - най-важното, псуваш на воля! След това отиваш и... работиш. Сякаш нищо не е станало. Доста бяха увеличили така производителността на труда :)))
    Та, изглежда и блога, поне за мен, има същата роля. Тук псуваш на воля, олабваш се: ей на, казах им го!, а смисълт... няма го никъде...
    По-късно снощи, в Господари на ефира, гледам една кака как му се радва. Хубавец бил...
    Все се заричам да не пиша на тези теми, но... на мен ми стигат и двама на стоте :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Е,радва жените, няма лошо,не му завиждам, пък и тая кака пак добре ,че се радва на него, а не на друга кака...Ама то вече, кой кака, кой бати, кой кого клати, ега ти :))))
    ----------
    Понеже имам лично отношение към съдиите ( и в двата случая не свириха за мен,макар,че бях прав, а за ония,който им кихна),много се накефих,че им намери колая и на тях :"А да видим, като сте много честни, от къде са тия палати, със съдийски заплати?!" :))))

    ОтговорИзтриване
  4. И аз бих се радвал да си прав, но... имал съм и лични и служебни взаимоотношения със съда и според мен само ги поизплаши и нищо не се е променило...

    ОтговорИзтриване