За малките радости в живота...

Едно трагикомично изказване на наша спортистка ме накара да се запитам: на какво научихме децата си? Май на нищо...
Ако на тези години възприемаш олипийските игри като забава, а не като война - последствията са закономерни! Искрено желая на младта дама да се възстанови напълно физически, но бих ѝ препоръчал, ако непромени отношението си към състезанията, в които участва, повече да не рискува здравето си.
Олипийските игри, а и всички други „състезания“, са именно това - война. Ако някой състезател е решил, че се хвърлят милиони долари за организация и провеждане на подобни „събития“ за да може той да си направи кефа, жестоко се лъже! Става въпрос за много пари и това определя всичко останало.
Игрите във Ванкувър показват всички порци на съвременния „спорт“. Това, че загина състезател не доведе до спирането им. Принципи на олимпизма, хуманизъм, дрън-дрън... Заложени са суми, за да се приберат по-големи. Какво значение има, че трасето е заледено и опасно за живота? Ами нали за това е заледено, за да се пребие някой айляк, за да има съспенс... Какъв би бил интереса към някакво състезанийце, минаващо мирно и тихо, ако на съседния канал показват как гърмят джамии, пазари, демократизират Афганистан, баба и дядо насилват внучета и т.н.
Могат да се кажат още много неща, но в този ред на мисли бих препоръчал на младите хора да не си мислят за разни фънове, а да си налягат парцалите! Както вървят тенденциите, когато им дойде време за пенсия пенсионната възраст ще 75 години. Оставащите им до тогава 50-тина години могат да „изкарат“ разнообразно. Примерно, работят цялата седмица и в петък вечер се отрязват - с каквото намерят. Събота и неделя - реанимация. След това - da capo al fine... - Това е т.нар. скандинавски фън.
Ако останат по нашите места младежите могат да се отрязват всяка вечер докато могат и с каквото могат и ако има кой да плаща за това и едва тогава да започнат да отброяват оставащите 50-тина години, като намалят отрязванията  в рамките на възможностите си...
Разбира се, който е започнал трябва да работи поне на две места, „да знае английски и компютър“ и да има здрава психика и физика...
Друго сериозно развлечение е „да гледаш мачове“ или всякакви други грандиозни състезания на митични стадиони. Един път в годината може, но не всеки, „да отиде на почивка“ и там, дори скандинавците почиват по балканския вариант... И така година, две, три... кой колкото изкара...