3.08.2009 г.

Що е парламентарна демокрация и има ли почва у нас?

Около работата на новото Народно събрание възникнаха много въпроси и проблеми, някои от които доста фриволно засегнаха елементарната логика. Те се концентрират в две велики "постижения" на новата власт: 1. проблема с народните представители, сътрудници на Държавна сигурност преди 1989 г. Гордо бе обявено, че те няма да заемат ръководни постове в това Народно събрание. Каква победа на морала, демокрацията и беззаконието, взети заедно и поотделно! На поредните "народни любимци" трябва да се припомни чл.65, ал.1 от Конституцията на Република България. Там такива ограничения за избора на народен представител не са поставени. Щом български гражданин може да бъде избран за народен представител без оглед на това сътрудничел ли е на ДС или не е, то той не може да бъде ограничаван и в правата си на народен представител. Законът трябва да се спазва такъв, какъвто е. Комуто не изнася - да го промени. Но, до тогава... Все пак това се прави точно от пазителите на Конституцията и творците на закони за радост на "народа"! Халал да ни са! Интересни са и инициаторите на това потъпкване на основният закон още в първите дни от работата на това НС - Синята коалиция. Повече няма какво да се коментира... По частният казус с Божидар Димитров, проличава единствено лично отношение и цинизъм. Известно е, че той не е сътрудничел на ДС, а е неин служител. Разликата е много голяма. На който не му е ясна се прави на ощипана мома. Все пак, ще ми се да подчертая, че не съм фен на Божидар Димитров, но това е друга тема... 2. забраната на народните представители, напуснали или изключени от определена парламентарна група, да се присъединят към друга или да образуват такава. Отново велика парламентарна глупост, отново елементарно непознаване на Конституцията, отново смях през сълзи. Да припомним Конституцията: "Чл. 67, (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения." Както се казва - без коментар! Какви групи, какви пет лева! Най-големият резил обаче е друг. В решението е записано "черно на бяло", че (забележете!) след напускането или изключването на народен представител от "неговата" парламентарна група и едва тогава депутатина става НЕЗАВИСИМ! Изцепките и погазването на Конституцията и законите не се ограничават с тези драстични примери. Някои, може би, мислят, че доволно се поглаждам по коремчето и се кефя, че не съм гласувал за "тия", за "малкото зло", което расте като гъба след дъжд... Не е така! Все пак, действията на "новото реформаторско мнозинство" предизвикват - най-малкото, размисъл. А у мен се затвърждава убеждението, че съм постъпил правилно. И все пак ще кажа: надявам се новоизбраните тиквеници наистина да бъдат "по-малкото зло" от предишните такива...

9 коментара:

  1. " Сините" са мъртва партия или иначе казано сега не им пука за друго освен за килипира. Яд ме е защото имаше хора които вярваха истински в това което се прокламираше и на хората чиито интриги отровиха всичко още преди да се е излюпило.

    ОтговорИзтриване
  2. Продължавам да съм на мнение, че трябва да се свика Велико народно събрание, което сигурно ще се случи. На някой му трябва президентска република... Няма лошо, стига да се знае от кой и на кой се държи сметка и какви са последиците от това. Лошото е, че трябва принципно да се промени избирателният закон в посока на действителна пряка демокрация, но това не е изгодно никому и, следователно, няма да стане...
    Що се отнася до интригите мисля, че Борисов добре води нападателно-отсъпателни битки, но дали ще спечели войната :)

    ОтговорИзтриване
  3. По първата точка няма какво да добавя. По втората , обаче не съм съгласен. Групите не са конституционен а организационен въпрос и терминът "независим" в случая е с друго значение(или неправилно употребена).Може и да бъркам, но представителността, за която пише в конституцията не означава,че един депутат трябва да защитава интересите на всички. Парламентарната демокрация всъщност си е вид диктатура на мнозинството над малцинството. Друг е въпросът,че в България често се получава обратното.

    ОтговорИзтриване
  4. @ Владимир: И си прав и не, в демокрация където личните права и свободи са изходната точка при всеки закон и това се изпълнява, системата няма това налагане на "мнозинството", в България никога не се е гледало от тази страна като се почне още от конституцията където човешките права са просто препратка към друг документ задължителен за членството в евросъюза.

    ОтговорИзтриване
  5. @slavuncho :
    За пряката демокрация съм съгласен 100%. Без това нещичко, за да си каже народа думата или трябва да чака да изтече мандата или да правиме бунтове всеки път когато някой е доволен на 4 те години мандат, пък каквото сабя покаже. Без това всяка форма на управление може да се изроди. Колкото до извънредните избори за велико народно събрание не намирам за оправдано особено при положение ,че сме в криза и законите ни трябва да са по вкуса на европейския съюз още тоя мандат. Промяната в конституцията може да отнеме твърде много време да не говорим за изборите, а за възможната промяна на управляващите по избори пък съвсем, току виж Доган седнал да дърпа конците

    ОтговорИзтриване
  6. krizt,
    ама въобще и изобщо не съм съгласен, че групите са организационен въпрос! Това са пар екселанс политически формирования, създадени да редуцират волята на избирателите до волята на партийните лидери.
    Христоматиен вече е примера как извратено бе променен и манипулиран вота на избирателите на БСП, ДПС и НДСВ, уж в името на националните интереси, а всъщност...
    Депутата трябва да защитава интересите на народа и, доколкото има съвпадение - нациналните интереси. И, мисля си, интересите на всеки - член на която и да е политическа партия, гласувал или не. В противен случай се стига до "демократски" изказвания от сорта: "Който не е гласувал няма право да критикува!". Да, ама не...
    В този смисъл, представата ми за Народно събрание е свързана с обсъждане на стратегически за държавата проблеми, където партийните или, ако трябва да сме прецизни - идеологическите, различия могат да бъдат единствено в нюансите. За текущите проблеми и тактическите действия, подчинени на предварително консенсусно приета стратегия, отговаря правителството. В никакъв случай предствата ми за Парламент не е свързана с котерийни партийни образувания - парламентарни групи, гласуващи според цвета на флумастрите! Да не забравяме, че сега нещта могат да отедат още по-далеч...
    Още по-важна е ал.2, където ясно се казва, че "Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.". Никъде не става въпрос за партийни програми, нечи намерения и въжделения.
    Но спазването на Конституцията е малко като спазването на библейските норми. Нали е казано: "Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е на водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш...", ( Изход. Глава 20 : 4 - 5 ), а пък черкви и мегдани са пълни с икони, но кой ти гледа - нали алъш-веришът върви :)

    ОтговорИзтриване
  7. kalbotobg,
    доводите ти са основателни. Из главата ми се върти някакъв спомен за тълкувание, че е възможно съществуването на обикновено и Велико народно събрание паралелно. Преди години се обсъждаше такъв казус. Великите работят само върху конституцията, а другите - по всичко останало. След приемане на нова конституция Великото народно събрание се разпуска, а обикновеното продължава работата си. Не съм много сигурен..., възникват ред институционални проблеми, но винаги може да се намери разумно решение, ако има желание за това :)

    ОтговорИзтриване
  8. Веднага мога да ти измисля още един проблем и той е сериозем. В ЮАР дълго са пребивали негрите с президентска благословия за правото им да гласуват пък да не говорим.
    Без определени закони и убеждения къде минава границата "президенството" може да мутирав доста уродливи форми. Фактът на системното предлагане на непознати и недоказали се хора за високи постове определено ме плаши. Още помня как господин Костов си извади от ръкава на едни президентски избори непознзат никумо пенсионер които вече и на телевизора се виждаше старческата му деменция и го наложи на "Сините" с едно щракване на пръстите, Борисов се отказа да не пречи на сините и избора остана между Първано и Сидеров. Това беше на първото ибиране на Първанов за президент. С президентството нещата изобщо не са розови особено като имаме и Доганчо в играта на "Батковци"

    ОтговорИзтриване
  9. Поне ние едва ли ще доживеем съвършеното управление на обществото. Някой ден може и това да го има...
    Не е невъзможно да се съчетаят президентско управление с парламентаризъм. Не е необходимо да копираме Щатите или Русия, където де факто има президентска диктатура. Възможно е да се балансират отношениятасъобразно нашите традиции и култура.
    Що се отнася до Доган всичко е една голяма въпросителна. Убеден съм, че направената "изцепка" съвсем не е случайна или плод на недомислие.
    Доган може да е всякакъв, но не е глупав или поне не е по-глупав от останалите в полителита. Убеден съм, че един ден ще се разбере кой му разпореди/плати да направи точно това изказване, в точно този момент.
    Не случайно, повечето анализатори подчертават, че ако то не бе се случило, нямаше да има толкова висока избирателна активност - с всичките последици от това за Бойко Борисов и възможностите за комбиниране на "играчите" в новото НС.

    ОтговорИзтриване