8.08.2009 г.

Въпроси

„Работата не е заек. Няма да избяга!“ Въпросът ми към съучастниците в мрежата е: Знаете ли друг народ, достигнал до такава мъдрост? Аз не знам! И за да отхвърля всякакви съмнения относно моята позиция твърдо заявявам, че такава дълбочина в разбирането на живота може да носи само един древен и умен народ. Веднага някой ще възрази с поговорката: „Не оставяй днешната работа за утре!“ и довода, че тя също е плод на народа ни. Ресто!, както бе казал един наш поет, по друг повод. Подобна нелепица може само да е привнесена от някое племе, присъединило се на по-късен етап към българите. Лесно е да се провери, например чрез метода използващ митохондриалната ДНК. Освен всичко друго, той е и пряко доказателство, че за генетичните аберации* са виновни жените, но това е друга тема... Може би, моята позиция е обусловена от хроничният мързел, с който се гордея. Никога, дори в най-безпросветните ми години, не съм намирал работливостта за качество, а мързелът за порок. Тъкмо обратното! Едно от удоволствията, които ме зареждат с енергия, е пасивното наблюдение на безплодните усилия на някой да постигне безсмислени резултати. Единственото, с което мога да помогна в такъв случай, е отронил се от морните ми устни съвет, обикновено преминаващ покрай ушите на заблудения работохолик, но това си е за негова сметка. От низините, над които се рее моят свободен дух, дочувам изпит от умора гласец: „Дааа, ама ако не бяха работливите, още да сме в пещерите!“. Свещена простота! А за какво са ни GSM-ите, самолетите, компютрите и т.н., и т.н.?! Май само да създават работа на работливите... За какво друго?! Ама тогава нямало да я има и мрежата и как ще достигнат посланията ми до толкова хора? И какво от това? Сега като достигат та що? Щяхме да си лежим групичка мързеливци под някоя сянка и да си разменяме послания. Всъщност, какво значение има дали ще те чуят 10 човека или 1 милион? Между нас нямаше да е Нютон щото на кой изграден мързеливец ще му хрумне нещо за притеглянето, ако го удари ябълка по главата?! Достойният за уважение извод е - ябълките са узрели, гледай къде ще падне следващата! * използвам „аберации“, а не „отклонения“ щото първото ми звучи по-нежно, а второто много чернобилски...

4 коментара:

  1. Не мисля,че сме уникални и в мързела въпреки, че и аз ако има кой да свърши някоя работа вместо мен, не си помръдвам пръста:).Като пример ще посоча един израз на латиноговорящите, които ни удрят в земята по този показател. "Маняна" е култова фраза въпреки, че нищо чудно и там да има българска следа:).Хората си имат и "сиеста" , за която също можем да им завидим:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Ами, нали според някои историци сме се замотали и към Апенинския, и към Иберийския полуостров, тъй че...
    "Маняна" и "Сиеста"... даа... джин с тоник или ромче с лимонче и останалите трепети на душата :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, slavuncho! Извинявайте, че не пиша по темата на поста Ви, но държа да напиша текста по-долу.

    Преди немалко време бях в "Blog.bg". Тъкмо бях открил и харесал Вашият блог там, бях започнал да оставям отвреме-навреме по-коментар в него и ... ми се наложи да престана да пиша в "Blog.bg" (не ми харесаха някои от порядките там и престанах да поддържам тамошния си блог).

    С радост забелязвам, че Вие разполагате с блог и тук! Ако не сте против - възнамерявам да стана Ваш последовател тук. Естествено, отвреме-навреме бих оставял по някой коментар в тукашните Ви постове. Станислав.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте, Станислав!
    Радвам се, че отново се засичаме в мрежата. По същите причини и аз спрях да пиша в blog.bg. Само коментирам в блоговете на приятели, които останаха там.
    До нови срещи :)

    ОтговорИзтриване