Къде е на Киро кирията?

Новината: „Осигурителният стаж трябва да достигне 37 години за жените и 40 години - за мъжете, съобщи БТА.*“ 

В тази връзка ви предлагам две истории. Едната беше, другата е и ще бъде.

И в двете се разказва как човек се ражда, расте, учи, работи, пенсионира се и умира.

В първия случай от раждането до завършване на образованието или до навършване на 18 години за човекът имаше осигурено безплатно здравеопазване, образование и някои други екстри, примерно: ниски цени на книгите, билетите за кино и театър и т.н., т.е. - културните развлечения (некултурните всеки си осигуряваше сам...). Разбира се, безплатен обяд няма и тези социални придобивки се плащаха от високият дял на вземанията от заплатите на работещите. По приблизителни изчисления тогава всеки работещ вземаше около 1/3 от заплатата си. Останалите 2/3 покриваха споменатите по-горе плащания, пенсиите и издръжката на държавата. Така стояха нещата най-схематично.

Умишлено не визирам политическата страна защото, по мое дълбоко убеждение, човекът не се интересува дали го управляват комунисти или демократи, дали живее в тоталитаризъм или демокрация. Човек просто иска да живее добре.

Тук е мястото за лиричното отклонение. Моите родители се пенсионираха, съответно майка ми на 50 г., а баща ми на 55 (ако не се лъжа). Пенсиите им стигаха и оставаха, както се казва, а те бяха само държавни служители на средно ниво. Тъй като тогава работническата класа бе хегемон имаше нейни представители, които взимаха в пъти по-големи пенсии. Но, както и да е...

Какво става сега? Всичко се плаща, че и отгоре. Въпреки това държавата продължава да експроприира по-голяма част от доходите на хората, респективно на фирмите, като непрекъснато налага все нови и нови данъци, такси и какви ли не вече измишльотини. Да си задаваме ли все още въпроса къде се корени „сивата“ икономика. Любознателните могат да направят справка как и колко често се изменят финансовите закони преди и след 1989 г. Елементарната логика показва, че издръжката на държавата сега е в пъти по-голяма. Очевидно - ако леко перифразирам крилатия израз на демократолюбците, демокрацията е не само най-лошото управление измислено до сега, но и най-скъпото...

Лесно е да се установи статистически каква е била средната продължителност на живота преди 1989 и сега. Същото се отнася и за производителността на труда, броят на заетите и т.н. Ако вярваме на политическото говорене сега всички положителни показатели би трябвало да са по-високи, а отрицателните по-ниски. Защо тогава не се пенсионираме на 45 години?!

Ще кажете „сега много се краде“. Така е, но аз не съм от крадящите, а и вие – щом чете тук, не сте от тях. Една от функциите на държавата е да озапти крадците, но... тя май е най-големия хайдук.

Въпроси могат да се зададат много. Знам, че всеки го прави и си отговаря, доколкото може. Въпреки това, защо трябва да работя 40 години, за да се пенсионирам. Ако започна веднага след средното образование, това означава пенсиониране на 58-59 години - ако имам непрекъснат трудов стаж, без безработица и т.н.; ако уча висше образование и искам магистърска степен, това са още 6 години, т.е. пенсионирането отива на 64-65 години и то при условие, че започна да следвам веднага след като завърша средно... При ниската продължителност на живота и високата заболеваемост това означава, че... Може да се пише още много.

Като пропусна голяма част от доводите, мога да си направя следния извод: на днешната държава (не само българската) са и необходими човеци, които да плащат от раждането до смъртта си за това, че са живи! За раждането ще платят родителите, а за погребението - наследниците, респективно - борчонаследниците. Държавата, вместо да обслужва гражданите и да съществува за тяхно добро, се превърна в организъм, който изземва все повече и повече от тези, от които формално произтича властта, а следователно и самата държава.

Мисля, че е ясно, но все пак искам да подчертая, че не става въпрос за носталгия по миналото; за разни -изми и други политически „проекти“. Въпросът е единствено и само за оцеляването! Не за друго, а за простото физическо оцеляване...

* След вчерашната случка, ще посочвам веднага от къде съм преписвал, щото се оказа, че юнаците от  Dir.bg се връткат повече от ББ.

Лесно е...

Продължават дебатите по преливане от пусто в празно. Умилителни са сутрешно-обедно-вечерните изявления на мъжествения ни премиер министър*. Кой ли го слуша вече?** Все пак, за него тези изяви са като въздуха и Слънцето, запълва малкия екран и гласът му ни изпълва с... разнопосочни чувства. Писъците на ибрикчиите му от МС и НС не са интересни. В края на краищата Той усира, пардон - оправя нещата.

Какъв е проблемът? Финансов, разбира се.

Става въпрос за дребните, и не толкова, сумички, които смъкват от всеки пълнолетен за данъци, такси, здравеопазване, социално осигуряване и подобни. Истината е, че тези пари имат едно единствено предназначение - финансово осигуряване на съществуването на държавната машина и изхранване на хрантутниците, които я управляват и използват, т.е. - политиците. Тук трябва да се каже с чисто сърце, че за това положение на нещата нашите моментни управляващи нямат никакъв принос. Такива са правилата на играта в общество, изградено върху финасова система, чийто смисъл са печалбата и конкуренцията. Тогава какво им остава (на управляващите)? Ами, просто да играят по правилата на играта. Да покажат поне елементарни възможности и познания в областта на управлението, икономиката и политиката най-общо. Точно това не се случва и няма да се случи. Все пак, дано съм лош пророк. Вярата в Бащицата в един момент ще угасне. Ще свършат бушоните - лошите подчинени на добрия лидер... Тогава?! Тогава ще се появи друг като него и нови вярващи в Спасителя ще се юрнат към урните... Често повтаряща се мила световна картинка.

Защо, все пак, казвам, че е лесно да се решат проблемите. Ако спазваме правилата на пазарната икономика би трябвало всяка стотинка, която спечелим, да управляваме и да използваме по наше решение. В този смисъл, не е необходимо да се задължаваме да плащаме някому за нещо си. Мигар сме толкова неразумни, че не можем да отделим пари за здравето си и, когато се наложи, да платим на лекаря за труда му? Нима не знаем, че след младостта и зрелостта идва старостта? Нима е трудно да отделяме от доходите си за този период от живота? Най-интересното е, че когато сами управляваме парите си, имаме възможност, когато му дойде времето, да оставим остатъка на надледниците ни. Сега плащаш вноски и осигуровки, но след 35-40 години трудов стаж***, като ритнеш камбаната година-две преди или след заветната пенсия къде отиват парите ти, които си „внасял“ цял живот? Нима децата ти ги наследяват? Дръжки!

Наистина е лесно, но... къде е уловката и защо никъде по света не се прилага такава схема. Отговорът е още по-лесен. Ако всеки управлява живота си и преценява сам какво и как да даде за общото благо, кому са нужни измислените държави, съюзи, граници, идеологии, религии? Кому са нужни политиците, като еманация на робството, което сами си налагаме?!

Тогава и само тогава когато сам да управляваш парите си ще бъдеш свободен.

До тогава ще чакаш някой трътльо да се изтъпани от телевизора и нагло да заяви: „Аз Давам за това и онова!“. Освен елементарна липса на възпитание, това изказване показва и тотална липса на уважение към тези, които са го избрали.

На останалите ни остава само да пишем подобни пасквили или да псуваме... Всеки според настроението си.

* За тази оценка определено съм повлиян въжделенията на изстрадали девици, мъченици от тежък климактериум и „мъжаги“ с нереализирано ашлашко детство.

** Всъщност, има кой. Тези от *.

*** Страхотно понятие! Нима не влагаме собственото си здаве и ум в парите, които изработваме? Какъв стаж? Пред кого и за кого...