През последната седмица група български лекари от кардиологията и кардиохирургията на болница „Токуда“ направиха поредното си чудо. Сложиха ми два байпаса, една клапа, която сега „цъка“ под брадичката ми и... и толкоз. Целият персонал, любезен и внимателен, се постара принудителният ми престой да бъде възможно най-щадящ за психиката и физиката ми. Не ми поискаха нищо – нито преди, нито след операцията.
Така беше през тази година и в Окръжна болница, и в Транспортна болница; така беше по-отдавна и във Военна болница, и в МВР-болница, и V-та градска; същото може да се каже и за екипите от „Пирогов“ и II-ра градска, „ремонтирали“ ме още по-отдавна...
Помня с уважение и благодарност името на всеки от тези хора – лекари, сестри, санитарки. Някой ще каже, че те просто са свършили работата си. Така е, но за мен е важно, че го направиха.
Все пак, не мога да не спомена личният ми лекар д-р Коленков и кардиологът, който ме консултира – д-р Стояновски. Решенията и действията им през последните години имат съществено значение за да четете написаното тук.