Умиление

Ето какво е казал Той днес:

На въпрос кога ще бъдат вдигнати пенсии и заплати, премиерът отговори:"Когато започнете още по-добре да работите. Ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." 

 Някой филистер ще запита: „Кога е това Когато?“.

Аз бих отговорил вместо Него: „Когато - тогава!“

Друг „резонен“ въпрос: „А пенсионерите и те ли, такова, трябва да работят „още по-добре“?

„И те, разбира се! Като не искат - да мрат!“ - така бих отговорил аз.

На друг журналистически въпрос към премиера как работи самият той, Борисов отговори: "Може би най-добре от всички." Така Борисов се самооцени по време на посещението си в Етрополе, където направи първа копка на започващата реконструкция на уличната мрежа.

Ми тъй де! Тъпи журналисти, тъпи въпроси. 

Апел:

Хора! Сънародници! Съблогари! Знайни и незнайни гласоподаватели! Електорат материален или материален електорат!

Аз няма да мога да се устискам и ще... гласувам за Него!

А вие?

Всъщност, какво ли питам...

Къде е на Киро кирията?

Новината: „Осигурителният стаж трябва да достигне 37 години за жените и 40 години - за мъжете, съобщи БТА.*“ 

В тази връзка ви предлагам две истории. Едната беше, другата е и ще бъде.

И в двете се разказва как човек се ражда, расте, учи, работи, пенсионира се и умира.

В първия случай от раждането до завършване на образованието или до навършване на 18 години за човекът имаше осигурено безплатно здравеопазване, образование и някои други екстри, примерно: ниски цени на книгите, билетите за кино и театър и т.н., т.е. - културните развлечения (некултурните всеки си осигуряваше сам...). Разбира се, безплатен обяд няма и тези социални придобивки се плащаха от високият дял на вземанията от заплатите на работещите. По приблизителни изчисления тогава всеки работещ вземаше около 1/3 от заплатата си. Останалите 2/3 покриваха споменатите по-горе плащания, пенсиите и издръжката на държавата. Така стояха нещата най-схематично.

Умишлено не визирам политическата страна защото, по мое дълбоко убеждение, човекът не се интересува дали го управляват комунисти или демократи, дали живее в тоталитаризъм или демокрация. Човек просто иска да живее добре.

Тук е мястото за лиричното отклонение. Моите родители се пенсионираха, съответно майка ми на 50 г., а баща ми на 55 (ако не се лъжа). Пенсиите им стигаха и оставаха, както се казва, а те бяха само държавни служители на средно ниво. Тъй като тогава работническата класа бе хегемон имаше нейни представители, които взимаха в пъти по-големи пенсии. Но, както и да е...

Какво става сега? Всичко се плаща, че и отгоре. Въпреки това държавата продължава да експроприира по-голяма част от доходите на хората, респективно на фирмите, като непрекъснато налага все нови и нови данъци, такси и какви ли не вече измишльотини. Да си задаваме ли все още въпроса къде се корени „сивата“ икономика. Любознателните могат да направят справка как и колко често се изменят финансовите закони преди и след 1989 г. Елементарната логика показва, че издръжката на държавата сега е в пъти по-голяма. Очевидно - ако леко перифразирам крилатия израз на демократолюбците, демокрацията е не само най-лошото управление измислено до сега, но и най-скъпото...

Лесно е да се установи статистически каква е била средната продължителност на живота преди 1989 и сега. Същото се отнася и за производителността на труда, броят на заетите и т.н. Ако вярваме на политическото говорене сега всички положителни показатели би трябвало да са по-високи, а отрицателните по-ниски. Защо тогава не се пенсионираме на 45 години?!

Ще кажете „сега много се краде“. Така е, но аз не съм от крадящите, а и вие – щом чете тук, не сте от тях. Една от функциите на държавата е да озапти крадците, но... тя май е най-големия хайдук.

Въпроси могат да се зададат много. Знам, че всеки го прави и си отговаря, доколкото може. Въпреки това, защо трябва да работя 40 години, за да се пенсионирам. Ако започна веднага след средното образование, това означава пенсиониране на 58-59 години - ако имам непрекъснат трудов стаж, без безработица и т.н.; ако уча висше образование и искам магистърска степен, това са още 6 години, т.е. пенсионирането отива на 64-65 години и то при условие, че започна да следвам веднага след като завърша средно... При ниската продължителност на живота и високата заболеваемост това означава, че... Може да се пише още много.

Като пропусна голяма част от доводите, мога да си направя следния извод: на днешната държава (не само българската) са и необходими човеци, които да плащат от раждането до смъртта си за това, че са живи! За раждането ще платят родителите, а за погребението - наследниците, респективно - борчонаследниците. Държавата, вместо да обслужва гражданите и да съществува за тяхно добро, се превърна в организъм, който изземва все повече и повече от тези, от които формално произтича властта, а следователно и самата държава.

Мисля, че е ясно, но все пак искам да подчертая, че не става въпрос за носталгия по миналото; за разни -изми и други политически „проекти“. Въпросът е единствено и само за оцеляването! Не за друго, а за простото физическо оцеляване...

* След вчерашната случка, ще посочвам веднага от къде съм преписвал, щото се оказа, че юнаците от  Dir.bg се връткат повече от ББ.

Пенсия ли?!

Няма да се разпростирам по най-обсъжданите въпроси около пенсиите и пенсионирането. Дали ще доживеем пенсионна възраст; дали ще я преживеем и с колко; достатъчна ли е пенсията; в един или два фонда да се осигуряваме и т.н. Това са все теми, които отвличат вниманието на материала и не му позволяват да си зададе екзистенциалния въпрос: За чий уй работи? Зададе ли си го материала - колкото и да е тъп и ограничен, ще разбере, че отговорът е: За всеки друг, но не и за своя!
Та тъй... Как стоят нещата по света и у нас?
Общо взето така:
1. Раждане: раждат те, след което - по един или друг начин, те отглеждат до навършване на пълнолетие. Не мислиш за пари, или не много. Дават ти ги (1). Израстваш физически, интелектуално и морално :))), и си готов да „заемеш своето място в обществото“. По нашите земи ти правят абитуриентска като свадба и... живота започва (2).
2. Работа: независимо от пол, раса, вероизповедание, местообитание и сексуална ориентация започваш да работиш (3). Не вярвайте на екшъните и сапунките - в живота не става така! От изработеното, в зависимост от това коя страна местообитаваш, ти вземат между 30 и 70 % - под формата на данъци - преки и косвени, такси и т.н. - начини много и все добре измислени! Обикновено там, където този процент е по-висок, е измислено и „социалните придобвки“ да са по-големи. Това безплатно, онова - безплатно, но... безплатен обяд няма и това, за съжаление, не е само удачна словесна форма описваща колко ни е акъла... Всичко си плащаш и то с парите взети от теб под различни благовидни политически и икономически причини! Разбира се, не правят изключение и различните „системи за пенсионно осигуряване“, които са перфиден механизъм за ограбване на болшинството - данъкоплатците, от малцинството - политическата класа (4).
3 и 4 би трябвало да бъдат „пенсиониране“ и „смърт“, но тъй като не е ясно кое ще настъпи първо, ще се въздържа от осмисляне...
Как стоят най-простичко нещата с т.нар. „пенсионно осигуряване“?
От работещият се взема определена сума, като му се казва, че това са парите, с които ще охолства след като се пенсионира. Предлага му се и втори, че и трети пенсионен фонд за още по-голямо благоденствие... На практика, с взетите от него пари, се осигуряват пенсиите на тези, които в момента получават такива и се посрещат ред други разходи на политическата класа. Това става независимо от политическата система в съответната територия на местообитаване (5). Да, пенсионерите в Германия сега са по-добре от тези в България, но това няма нищо общо със смисъла на нещата... Политици, отличаващи се с особена наглост дори за политици твърдят, че това е проява на социална солидарност! Тук ще спра, щото иначе ще започна да псувам...
Какъв е смисления начин да осигуря старините си при съществуващата парична система?
Аз го виждам така:
- работя, част от парите - не по-малко от 5 и не повече от 10 % отиват за данъци - все пак трябва да има някаква структура, която да ме обслужва и аз отделям пари за нея;
- отделям част от доходите си за времето, когато ще реша, че не искам или няма да мога да работя; сумата е по моя преценка, времето, когато ще спра да работя - също;
- след смъртта ми, наследниците наследяват останалата сума, която съм заделил за осигуряване.
Има ли логика - икономическа, житейска, личностна? Има!
'Що никъде „не се прави така“? Разчитам на вашата интелигентност и знам, че знаете отговора :)


———————————————————————
(1) разбира се, някои сами си изкарват парите от доста по-рано, но те не влизат в основната схема.
(2) тези, които завършват висше, само забавят, но не избягват последващото...
(3) колкото и да е изненадващо, единствено и само за тези, на които плащаш данъци, т.е. за политическата класа.
(4) някой може да възрази, че и политиците плащат данъци. Ще отмина това „възражение“ без внимание...
(5) не мога да забравя йезуитският пламък в очите на видни наши политици и макроикономисти, които заклеймяваха „комунистическият“ режим в ограбване на пенсионните фондове след 9.9.1944 г. и, недочакали ехото от филипиките им да заглъхне в полите на Витоша, направиха същото...

Искам да съм свободно животно...

Известно е, че сами се определяме като разумни същества и социални животни... Създаваме най-различни структури за съхраняване на съществуването и размножаването ни. Можем да започнем със семейството, група семейства с биологична връзка (родът), общината, селото, градът и държавата. Въпреки глобализацията, ще спра до тук, щото не се знае нататък какво ни чака, въпреки че при една проста екстраполация :)
В тази връзка ще се опитам да направя сравнение между две племена, които ползват обща територия.
Едното племе е старо, дошло от сърцето на Азия, правило държави дето вожда се спре да пикае и стигнало до тук. Спряло се за по-дълго, изтребило де ще има от аборигените и влязло в билогико-икономически връзки с останалите. Има история на величие и падение, досущ като на другите племена наоколо. По едно време дошли едни хора и от тогава вече присъстват повече или по-малко успешно по тези земи над половин хилядолетие... В последните години, първото племе се поосвободило от присъствието на тези хора и пак си направило държава...
Другото племе пак е старо, и пак е дошло от сърцето на Азия, но от както е тръгнало по света не е направило нито една държава. Присламчва се тук и там, като кукувица, но не снася по едно яйце, а хиляди. Членовете му не работят, не учат не плащат данъци, не... абе, общо взето гледат какво да откраднат, да се наядат, да се напият и да правят деца... щото много ги обичали... Е, че не им помнят имената - голяма работа! Важна е любовта между мама/мамите и тате/татите и след това общата и безкрайна любов към децата им - където и да са, и които да са...
Целият тоя зор и това писане до тук беше опит, с думи прости, да намеря смисъла от съществуването на държавата в живота ни...
Ето, първото племе. Правило държави, та се забравило. Баш като направило империя и взели, че пристигнали едни хора и... натък е ясно. Чия е ползата от държавата? И тогава, и след пет-шестотин години, била на тези, които могат да я продадат... Нито е защитила някого, държавата де, нито е дала сигурност някому... Такива като нас ги прехвърлят от една държава на друга, убеждават ги, че това е родината им, че трябва да умрат за нея, а докато чакат естествената си смърт* имат няколко права/задължения: да гласуват, да се размножават, да плащат данъци. Последното е неотменимо право/задължение Без него държавата няма да съществува, а това означава... само, помислете си, какво Означава!!!
Другото племе, и то така - гласува срещу заплащане, размножава се многократно по-успешно, данъци - не са му познати...
Е, чия е държавата в крайна сметка и за кого работите 5 (пет) месеца ката година, питам аз и... отговор не чакам!

* В бъдеще, думата смърт ще изчезне от езика ни. Когато някой гушне букета ще се казва: Ееех! Пенсионира се!... По разбираеми причини.

Виновен

Но, на първо място, благодарен! За метрото, което Ми построи Бойко Борисов,за да отивам на работа. И на мен ми върши точно толкова работа, колкото и на Станишев, но аз съм благодарен! Благодарен съм и за спестените безсънни нощи, в които бих броил пенсийката си, а сега ще мога да работя докато, ами докато... Абе, за всичко съм благодарен! Не са минали и 100-те дни на Бойко Борисов, но вече повечето неща са ясни. Кристално ясни! Виновен съм, защото не разбирам нищо от демокрация. Мислех си, че познавам добре различните идеи, въртяли се между ушите на философи, идеолози и тем подобни от древността до наши дни и тяхната обществена и социална реализация. Въпреки това, нашенската действителност ме изумява всеки ден. Ето и днес. Бойко Борисов предлага еврокомисар. Познайте от първият път за какво става дума... и защо се чувствам виновен. Накрая, ще си позволя да ви предложа една невинна игра. Моля, направете подходящите заменки в стиховете. Пример: заменяме 9-ти септември с Бойко Борисов... после е лесно :) "Девети септември ми купи палтенце И каза: Честито, честито, момченце! Девети септември ми купи сандалки. -Да припкат - заръча - краченцата малки! А после ми сложи в ръката геврече -Хапни си! - Девети септември ми рече. ... Накрая, дечица, каква изненада! И знаменце даде ми той за парада. Изтичах при баба, разказах й всичко. А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко. Такъв е, такъв е ни е празникът - харен. И всеки го среща сега благодарен. Той дава на всинца дрешки, закуски и розово слага по детските бузки. А старият дядо, засмян, се обади: Девети септември и младост ни даде."