Поредният протест заради високите цени на горивата мина и замина. Не предизвика нищо друго освен някакво задръстване, което не е прецедент за София, псувните на непротестиращите и слаб медиен интерес.
Всъщност кому „накривиха шапката“ протестите? Май само на техните колеги-шофьори и на никой друг. Очевидно, че на шефовете на „Лукоил“ не им пука. В същия ден те обявиха новите, разбирай – по-високите (естествено), цени на горивата. Правителството и общината доволно потриват ръце, въпреки че формално подкрепят или поне не пречат на стачниците. Едните ще съберат по-голям акциз – сега е предизборно време и всяка стотинка е важна! Другите са фактически подпомогнати от протеста в техните усилия да увеличат ролята на градския транспорт, за което вземат тихи, пълзящи мерки1.
Протеста, като цяло, доведе и до увеличаване на разхода на гориво, поради по-дългите заобиколни маршрути, карането „първа-втора-спирачка“ и т.н. За мен изводът е еднозначен: полза от протеста имат тези, срещу които е организиран.
До тук добре. Не откривам топлата вода. По-важен е добрият стар въпрос: какво да се прави?
Зареждането за стотинки, задръстването на градовете, икономията – майката на мизерията, не вършат работа. Не можем да се откажем и от колите си. Те не са лукс, освен в някои случаи, а необходимост. Всеки „софиянец“ знае, че ако имаш да свършиш три неща, без кола може да отидат три дена. С кола – един предиобяд...
Някой ще каже: Да, ама виж какво става в Гърция, във Франция и т.н. Там хората протестират и постигат целите си, но ние 'щото сме българи... Както и друг път съм подчертавал – цветът на кожата, етноса, народността нямат никакво значение. Ние не сме „по-качествени“ хора от чукчите, нито пък гърците са такива спрямо нас. Ако си мислите, че политиците в Гърция, Франция или където и да е по света са по-загрижени от нашите за своите избиратели, лъжете се. Политиците са еднакви навсякъде и имат единствената грижа да бъдат избрани отново, да бъдат на власт, да ги има! В противен случай те са Никой. Както обичаше да повтаря дядо ми: с политика се занимават тези, от които нищо друго не става...
При нас има особена обществено-политическа ситуация. БСП знаят, че имат „твърд“ електорат, който ще гласува за тях каквото и да се случи, както и да управляват, което беше доказано. Същото се отнася и до останалите политически партии от „прехода“. За едни господ е Доган, за други Костов, а конюнктурата носи по вълните си днес Борисов. И, повтарям, няма никакво значение някоя от изброените кифли как ще управлява. Българинът гласува за „неговата“ партия, за „неговия“ човек!
Тази обществена нагласа трябва да се промени. Всеки политик трябва да знае, че е „слуга на народа“, а не обратното. Всеки от тях трябва да трепери за поста си. Това и само това е начинът да бъде накаран да работи „на ползу роду“.
Ако продължаваме да мислим, че Борисов, Станишев, Костов са „добри“, но тези около тях крадат и безчинстват, не можем да отидем по-далеч от нагласите на съветското общество по времето на сталинизма.
Начинът е един. Преценка на фактите и мислене, необременено от медийни внушения и политически обещания. Вземане на съзнателно решение дали да се гласува и ако да – за Кой и Защо.
1 Някой може да репликира, че това е похвална политика. Може да ми даде пример и с други „европейски“ столици, където министрите ходят с велосипеди на работа. Известни са ми тези факти, но – според мен, тук и сега те не са приложими.