26.01.2009 г.

Духовност - "Духът на времето"

Духовността за всеки от нас има различно значение. Стандартното определение на духовността е „осъзнаване на смисъла и целта на нашия живот, разбиране на своето „Аз“ и връзка с това, което е по-висше от „Аз“. Днес религията и мистицизма са монополизирали духовния живот на хората. Религията определя отношенията към Бога (Великия Творец), като духовни; мистицизма ги открива като „свръхестествена“ сила или власт. В крайна сметка, духовността се свежда до „взаимоотношения“ на едно или друго ниво. Често тя се асоциира с „положението“ на човека в живота или с неговия „смисъл на живота“, каквото и да се разбира под тези понятия. Всичко това е достатъчно субективно и отдавна се вижда как обществото започва да се отърсва от старите убеждения и не издържащите критиката вярвания. Живеейки днес, ние можем да си спомним какво са разбирали предците ни под „реалност“ и да сравним с нашите разбирания. Повечето „духовни практики“ от миналото вече не съществуват, отхвърлени от съвременните разбирания за природните явления. Тук можем да си припомним за религиите, чиито норми изискват принасяне в жертва на животни за постигане на определена цел. Жертвоприношението е все по-рядко явление поради неговата безсмисленост. Същото се отнася и за различните ритуали, свързани с желани промени на климата. Днес вече знаем как се формира „времето“ и можем да предвиждаме тези изменения, докато ритуалните действия нямат доказан ефект. Идеята за „молитвата“, като индивидуално обръщане към Бога с някаква молба, не доказва неговото съществуване. По-скоро обратното, но това са внушения останали от античните литературни теории и традиции. Става така, че официалната църква е в основата на невярното разбиране на живота. Често религиозните учения ни дават представи, при които човек е над другите природни елементи. Това „духовно его“ води до сериозни конфликти не само между хората, но и между хората и околният свят в продължение на поколения. Все пак, времето върви и науката доказа, че човешките същества са част от природата, равнопоставена с всички останали. Вече е известно, че ние сме изградени от същите субатомни структури, като дърветата, птиците и другите форми на живот и не можем да живеем извън и независимо от тях. На нас ни е необходим чистият въздух, храна, Слънце и т.н. Когато видим тези връзки и симбиоза между природните елементи, тогава ще разберем и колко нашите взаимоотношения и отношенията ни с цялата природа влияят на нас самите. В центъра на това разбиране се намира науката. С помощта на научният метод ние можем да осмислим всички тези природни процеси и да се слеем със самият живот. Това ще бъде Духовното пробуждане. Научната обосновка на тези процеси ще ни помогне да разберем, че хората не се отличават от другите живи форми и нашата цялостност може да се осъществи единствено при сливането ни с природата. Достигането до това умозаключение ни дава съвършено друг, истински „духовен“ поглед върху света, в чиято основа са взаимовръзките и взаимозависимостите между всички негови елементи. Взаимовръзката между всичко живо е неоспорима. Това е вечното взаимоотношение на всеобщите връзки, което не е реализирано от човешката цивилизацията в цялата му пълнота. По този начин нашата система от поведенчески модели и възприятия е далече от природата и, следователно, е деструктивна. Природата е нашият учител. Нашите социални институти и философски учения трябва поставят в основите си тази истина, наравно с „духовното“ разбиране за света. Колкото по-бързо се разпространи това духовно пробуждане, толкова по разумно, мирно и хуманно ще бъде нашето общество.

23.01.2009 г.

Безразличие

Може би долните редове по-прилича да бъдат написани от някоя дама, но... Един от коронните женски номера, с които неотразимо привличат избранника, е безразличието. Той се върти около нея като пеперуда без едно крило, а тя мощно флиртува с друг. Най-важното - никакво внимание на набелязаният юнак, ама никакво! Е, това е номера. Оттам нататък нещата са ясни - конкубинат или брак, деца. Тя прави каквото си иска (или каквото мама я учи), той по някое време се усеща, но както се казва "резето хлопна" и т.н. Това е печелившата женска стратегия. Губещата е ясна: колокото и да е "най-" една жена, ако сама ти се метне на врата 99,99% от мъжете ще кажат: "Марш ма, ...!" и с гордо вдигната глава ще продължат да си търсят "късмета"... И така. Човещинки... Сега ще направя лекичък скок от битовизмите към политиката, но това не трябва да ви притеснява. Нещата са същите. Няма да се връщам много назад във времето. Няма време :), но ако при първата пробляснала мисъл за влизането ни в НАТО и ЕС, бяхме възприели печелившата стратегия на женския човек, сега щяхме да сме в съвсем друга позиция. Пак ще се отплесна, но не може да се отрече, че женският човек е качествено различен хуманоид от мъжкия човек, но... за това друг път. Та в случея, ние пак избрахме женската стратегия, но за съжаление губещата. Може би, зад тези политици не е имало читави жени или те дотолкова са си повярвали, че са велики, та не са ги послушали? Не знам. Но резултата е виден отвсякъде... Анализа на скорошните събития в столицата ни насочва отново към важността на избраните тактики и стратегия за реализиране на целите. Какво постигнаха протестиращите от последните дни, въпреки справедливите си, но доста мъгляви и поднесени по очакван начин искания? Май нищо. Полителита се сплоти, застана зад щитовете на жандармерията и някои медии, умело обезцени и минимизира последствията от протеста. Според мен, особено сега - в периода преди изборите, може да се реализира стратегията на организираното безразличие. Не само студентите, всеки от нас може да покаже на политиците, че са ни безразлични. Не ни интересуват предизборните им вълнения. Не ни интересуват вечните им оправдания. Трябва да разберат, че са ни безинетерсни, скучни, досадни. Единственото внимание, което трябва винаги да чувстват е, че всеки от нас наблюдава как спазват законите. Така можем да провалим предстоящите избори и да създадем условия да започнем отначало. Нима не можем да намерим интересен и оригинален, индивидуален начин, да манифестираме гражданската си позиция. Та, в крайна сметка, ние сме мислещи, разумни хора! Защо оставяме съдбите си - нашите и на децата ни, в ръцете на доказали се неподходящи екземпляри?! Плакатите "Оставка" предизвикват само саркастичните им доволни усмивки. Те знаят как да се справят в такава ситуация. Народното безразличие може да доведе до желаните от повечето от нас промени.

22.01.2009 г.

Устойчивост - "Духът на времето"

Когато говорим за устойчиво развитие, разбираме постоянство, дълготрайност и грижливо отношение към околната среда. Основната идея за устойчиво развитие е изграждането на сигурен и стабилен свят. Това се отнася както за вътрешният свят на човека – неговите мисли, убеждения, постъпки, така и за цялото общество. Неустойчивото развитие предполага дисбаланс и наличие на негативни ефекти, които с времето неминуемо оказват влияние върху човека, обществото и околната среда. Класически пример е ирационалното използване на нефта като източник на енергия, тъй като той е невъзстановим ресурс, който при изгарянето си нанася огромна екологична вреда. Всяка дейност, довеждаща до необратимо изчерпване на ресурси или нанасяща вреда на природата е пример за неустойчиво развитие. Това може да се каже и за всяко предприятие, което в процеса на производството отделя голямо количество отпадъци, замърсяващи околното среда. Няма значение какво произвежда тази фирма щом дейността й има разрушаващо въздействие върху екологията. Фирма, използваща ниско качествени материали и остарели технологии, създавайки своите продукти, като правило произвежда некачествена продукция, има преразход на ресурси и отрицателно влияние върху околната среда. Такава дейност е неефективна от научна гледна точка, произвежданите стоки много бързо остаряват и тяхното производство не е оправдано с нищо. Практически всичко, което се произвежда днес, в икономическа среда, която е ориентирана само към получаване на печалба, е нетрайно и некачествено. Този начин на производство е наложителен за максимизиране на печалбата. Стоките трябва да са нетрайни за да се запази търсенето им. С други думи, ако две фирми се конкурират, произвеждайки една и съща стока, те се стараят да намалят разходите, често за сметка на качествата на продукта. При стремеж към най-високо качество, без значение на цената, това не би се случило. В съвременната икономическа система не е възможно да се произвеждат високо качествени стоки по две причини: ако фирмата използва най-качествените известни материали, цената на производството ще бъде много висока и тя ще фалира в конкурентната среда; ако един продукт се проектира за продължително използване, ако е здрав и сигурен при употреба, хората не биха го сменяли, поправяли или купували друг отново. Следствие от тези фактори е закриването на много работни места в обслужващите отрасли, значителното намаляване на доходите и, в крайна сметка, намаляване на ръста на икономиката. Това са проявите на неустойчивото развитие. Ирационалната производствената дейност е отличителна черта на съвременната икономическа система, създаваща ненужни разновидности на стоки с различно качество, водеща до преразход на ресурси и замърсяване на околната среда. Всичко това, в крайна сметка, води до появата на неустойчиви идеологии. Неустойчива е тази идеология, която неизбежно води човек или група от хора към деструктивни действия. В действителност, основните причини за използването на евтини и некачествени материали в производството, замърсяването на околната среда и т.н., са скрити в самото сърце на финансовата система, насочена към получаването на печалба. В системата, чиято главна цел е получаването на печалба, не може да има устойчивост, тъй като тя е основана на конкуренцията и вечната регенерация на използваните продукти. В такъв случай, устойчивостта винаги остава на втори план защото всяка компания за да съществува трябва да има печалба, а за да има печалба по всякакъв начин трябва да се намалява цената на производството. По тази причина, всички ирационални методи, прилагани в индустрията, не са нищо друг освен страничен ефект на идеологията на днешната икономическа система. Логично е ако имаме нужните технологии и неизчерпаеми ресурси да произвеждаме стоки с най-високо качество, използвайки най-добрите и здрави материали за постигането на максимална ефективност и устойчивост. Но, подобно поведение не се толерира от съвременната парична система. Приемлив за нея е само дефицита. Дефицита и нетрайността на стоките се поощряват от самата система в краткосрочна перспектива, тъй като създават оборот на печалбата и работни места. За съжаление, тази краткосрочна печалба води до дългосрочни разрушителни последици. Идеологията на свободното предприемачество, заедно с всички други идеологии – комунизъм, социализъм, фашизъм, е неустойчива идеология. За всяка от изброените е характерно безразличието към общественото благополучие и съхраняването на околната среда. Светът, намиращ се в постоянна конкуренция със самият себе си за работа, ресурси и оцеляване, е неустойчива система по определение. Какво е устойчива идеология? Работата е там, че винаги ще възникват нови отговори на този въпрос, тъй като еволюцията на човечеството нито за миг не спира. Днешният отговор се нарича „научен метод“. Ако трябва да се обясни достъпно, научният метод е процес на познание, почиващ върху най-съвременните методики за изучаване, измерване, провеждане на опити и експерименти, разработени с цел да се подкрепят направените изводи и да се намери най-доброто решение на определен проблем. Добър пример е повредата в автомобила. Ако вашата кола „не пали“, търсите решение по пътя на логическо мислене, за да откриете повредата. Именно логиката ви води по верния път за отстраняване на проблема. Най-вероятно ще започнете с проверка на резервоара, устройството за запалване и т.н. Това е прилагането на научен метод за решаване на дадения проблем. Ненаучният подход ще е доведе до ирационално мислене. В конкретният случай, крайно ирационално би било да започнете с проверка на налягането в гумите, които нямат нищо общо със запалването. За съжаление, съвременното общество не се развива по пътя на логиката, а по скоро върви пътя на вековните традиции, предразсъдъците и остарелите модели. Приложението на научният подход към обществото, с прилагането на логиката и причинно-следствените връзки, в крайна сметка, би довело до устойчиво развитие на нашата цивилизация. С други думи, ние трябва да престанем да гледаме на света от позициите на различните идеологии и системи, създадени в миналото. Трябва да погледнем света по нов начин, колкото може по-всеобхватен и обективен. Единствено науката ни дава такава възможност. Научните постижения по своята същност са истински дар за цялото човечество и с това е трудно да не се съгласим. Дошло е времето да започнем използването на науката и научните методи във всяка област на човешката цивилизованост. Беглия поглед върху развитието на обществото показва нашето пренебрежение към здравия смисъл, логиката и научното познание. Днешният икономически модел, основан върху стойността и размяната, няма никакво отношение към действителните човешки ценности. Религиозните учения продължават да проповядват мироглед, който отдавна е отхвърлен от съвременните научни открития. Нашата система за трудова заетост е създадена така, че хората трябва да работят за да получават пари и да оцелеят, като същевременно реалната полза от много съвременни професии е крайно съмнителна. Това показва, че все по-често се създават работни места с единствена цел – поддръжка на системата. Това е безполезно разпиляване на човешкия живот. Има огромно количество подобни примери за опасността и деструктивността на на нашите институции. Изводът от казаното до тук е, че нашата дейност трябва да се основава на логиката, здравия смисъл и съвременните знания. Всичко това трябва да е съобразено с нашите реални възможности, а не с нечии мнения или убеждения. От научна гледна точка виждаме, че ресурсите на Земята и творческите и съзидателни способности на хората са най-ценното, което имаме. Човешката изобретателност и информираност, заедно с разумното използване на земните ресурси и безотпадните технологии, са най-важните принципи на устойчиво развитие. Всичко останало се издига върху тази основа. По тези причини трябва да започнем да влияем върху процесите на обучение, внедряването на ефективни технологии и грамотно използване на ресурсите. Докато не направим това нашият свят никога няма да бъде устойчив. Това са основните цели на проекта „Венера“ и на движението „Духът на времето“.

21.01.2009 г.

Е, сега ни се разказа играта...

Защо ли? Защото лично г-жа Макълдауни, посланик на САЩ у нас, е казала, че: "Ще търсим решение на енергийната ви независимост".
Радуй се, българский народе! Сега не само ще ти е студено през зимата, но и топло през лятото! През пролетта и есента - както дойде...
Къде го чукаш - къде се пука!
За това ли Костов и царя спряха АЕЦ?!
За това ли американците купиха "Марица - Изток"?!
За това ли ручахме жабетата?!
В последната си реч Буш обяви Ирак за най-младата демокрация и най-големият приятел на САЩ в Близкия Изток. Знаем как бе "постигнато" това...
Е, и ние сме млада демокрация, и ние сме най-верния съюзник на САЩ на Балканите. Остана да ни осигурят и енергийната независимост, пък тогава - който остане, да му мисли...
Предполагам, че подобни благи намерения са предявени и към Украйна, Грузия, Литва, Латвия, Естония и Словения. За други подлоги не се сещам в момента, но пък ние имахме честта да ни оприличат на клекало! Не е турско. Американско е.
П.П.
Публикувам снимката на посланик Нанси Макълдауни. Всеки да я ползва както пожелае...

20.01.2009 г.

Къде сте братя по разум?

Имаше един период - 60-те и 70-те години на ХХ век, когато очаквахме, че днес или най-късно утре ще стъпим на Марс, в другиден на Юпитер и след това Вселената е наша. Срещата с извънземни беше нещо подразбиращо се и очаквано. Тогава все още четяхме Бредбъри и Азимов, Ефремов и Лем. Хърбърт Уелс беше написал нещо за марсианците, а една млада нация, повярвала на радиото, се изпокри в миша дупка от страх. Тогава извънземните все още не изскачаха от коремите на бременни жени, не ни заробваха, оглозгваха, изсмукваха, обсебваха и т.н. Американската "култура" на контакта я нямаше. Даа... Мина време и сега, всеки изпаднал в контакт с извънземно същество, очаква поне да бъде изнасилен. Иначе може да се обиди... - човека, не съществото.
За да намеря отговор на въпроса: къде са извънземните братя по разум и защо не се обаждат, направих опит да се поставя на тяхно място. Някъде четох, че още първото радио- и по-късно - телевизионно предаване, са полетели в космоса и още си летят нанякъде. С времето нашата планета започна да излъчва милиарди битове информация във всички посоки на Вселената.
Скоро гледах филм за Освиенцим. Не ме шокираха толкова обвитите с кожа скелети, нахвърляни безразборно; гъстият дим над крематориума; детските играчки, женските коси, старческите зъбни протези. Потресоха ме лицата на немските войници, които с широки усмивки отваряха вратите на вагоните пред смъртниците, обикаляха около тях в очевидно добро настроение, пушеха и се смееха... Те пракрасно знаят какво ще се случи с тези хора, как ще бъдат умъртвени. Същите войници вероятно, смеейки се, са хвърляли труповете в общите гробове... Някой ще каже - на война,като на война.
Глупост безподобна!
Аз казвам - въпрос на възпитание и мироглед!
Не от днес, не от вчера, а откакто свят светува!
Смеят се днешните евреи, разрушавайки Газа; смеят се американските войници още от времето на Седящият бик та до "създаването" на най-новата демокрация в Близкият Изток - Ирак. Няма да изброявам още. Не защото германци и руснаци не се избиваха веселейки се, а защото няма да стигне и времето, и мястото.
Аз, земният човек, не разбирам това веселие. Как да го разбере извънземният?!
Как да реагира едно разумно същество, когато след историческият миг, в който някой за първи път е казал "Това е МОЕ", започва едно хилядолетно самоизтребване и унищожение с усмивка на лице. Опитвам се да си спомня някое човешко деяние, продиктувано от разума, а не от желанието да загрбиш, да убиеш, да осакатиш и накрая да кажеш: "Това е мое!". Трудна работа, causa perduta! Спомнете си, че най-великите мъже за една нация са пълководците, не учените и хуманистите. Славата на Александър Македонски още се носи през времето, защото - видите ли, преследвал "мечтата" си да завладее света. Колко романтично! А в преследването на тази мечта, колко хора са загинали? Някой питал ли се е? А ако не се бяхме избивали така целеустремено и целенасочено през вековете, сега не можехме ли вече да сме стигнали далеч зад обозримата Вселена...
В името на имането и състезанието "кой е по- по- най-" се затриваме бавно, но сигурно. Някои даже ги наричат ценности на демокрацията - частна собственост и конкуренция.
Живеем в необясним за нас свят. Как да си го обясни тогава роденият на друга планета?!
Какво ще си помисли, когато чуе днешните "новини" около клетвата на Барак Обама - "наследника на Кенеди"? Какво има да му се наследява на Кенеди сигурно някой знае. Аз не. Но това са подробности. След като малкото зелено човече или страшният пъпчив, с течащи лиги от зейналата паст, звяр чуе за това чудо изгряло на небосклона над най-обетованата от всички земи и за народната любов към него, има да се чуди защо по време на клетвата му ще има най-сериозната охрана около един човек организирана някога? Защо около него ще има толкова бронирано стъкло, колкото никога до сега? Защо... защо... защо...
Дълго още могат да се задават въпроси, които нямат разумен отговор.
Та, ако аз бях на мястото на някой извънземен, щях да припаля незабавно двигателите и щях да избягам там, където дори вълните от радиото и телевизията на нашата "цивилизация" не достигат. А после вечер, пред камината, щях да разказвам на внуците какви ужасии има извън разумната вселена, като силно - ама много силно, смекча истината... Така бих направил аз.
Струва ми се, че разумните извънземни, вече са го направили...
А пропо - защо да са братя по разум? Де го този разум на Земята?!

Кандитатствам за СЕМ-кар!

Това не е партийното или профсъюзно ръководство след лека закуска за решаване на проблемите на колектива.

Това е СЕМ - Съвет за Електронни медии.

Що е то? То е: "Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяването на радио- и телевизионната дейност и чрез упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори. При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.".

Защо се занимавам с този "независим специализиран орган"? Ами, защото вчера гледах телевизия. Повярвайте - съвсем инцидентен случай. Въртя си аз каналите и се спирам на един - "Диема". За около половин час, по време на презентация на програмата, видях толкова убийства, побоища, изкривени физиономии, че ми се изправиха косите. Пак повярвайте :) - доста съм видял в този живот и въпреки това... По едно време благ гласец ме прикани да дам пари за някакви деца, които..., но това трая 5 секунди. През другото време - върти, тепи, сучи и мачкай с крака. В сравнение с видяното, срещата на полицията с разгневената младеж, приличаше на селска вечеринка. Повъртях по другите канали - същата работа. Там, където не ме отслабват чрез разтрисане до изпадане на топките, с изкривено в болезнена усмивка лице, върви с пълна пара "свободата и плурализма на словото и информацията" и пълна независимост - очевидно, в интерес на обществото. Може би се утешавате с мисълта, че това става в среднощна доба, когато малки и големи дечица спят? Неее! Прегледа направих в интервала между 14 и 15 ч. Знам, че с написаното до тук не учудвам никого. Всеки вижда, че всички извратеняци, наркомани, пияници и какви ли не още американски сценаристи и режисьори, които са се докопали да снимат нещо, са на българският екран. Нямам против американците - продават си боклука евтино, правят си политиката, насаждат "американската мечта" и "американският начин на живот", а ние гребем с пълни шепи от това "богатство". Не знам точната статистика, но като гледам, май продукциите от всички други страни и култури са под 1 %.

Последиците са ясни. Децата ни се напиват и се пребиват помежду си. Бият се с учители и журналисти. Бият се с полицаите. Ние знаем, защото правим същото, но защитаваме "устоите на демокрацията" и "свободата на словото" и се правим на ущипани. Всички ние, в съвременното българско общество, сме глупаци и нихилисти. Защо се оплакваме тогава от случващото се около нас?! Толкова ли не разбираме, че за това не са виновни американци, руснаци, евреи, та дори и господ?! Виновни са българи, които налагат на други българи един медиен свят, който закономерно преминава в ежедневието. Под егидата на СЕМ... и всички останали знайни и незнайни ....... (използвайте епитети по ваш вкус).

Знам, че гневната ми филипика, няма да стигне до тези, които "водят" нацията.

Поне да си начешам пръстите с клавиши.

Та, да се върна към СЕМ-а.

Преди години по-старите софиянци казваха за процеса: "нищо не правене - вземане на пари", - "синекурна работа". В центъра казваха "тарикатска работа". В "Коньовица" и "Банишора" наричахме нещата с истинските им имена - "клатикурска работа". Това са членовете на СЕМ - клатикурци. Влезте в сайта и вижте какви значими "дискусии" тресат тяхното пространство. Останах с чувството, че съм влязъл в посредствен блог, а не в сайта на институция, натоварена с такава отговорност. Не ме интересува какви заплати вземат. Ако разбера сигурно съвсем ще избеснея.

Накрая, все пак ще си призная - тресе ме най-обикновена, българска завист. Какво ми пука за разни подрастващи, растящи, застаряващи и умиращи. Какво ми дреме за техния духовен мир? И аз ИСКАМ да съм СЕМ-кар! Искам да си клатя оназ работа и да ми плащат, и то не лошо, за това! Искам! Пък те ако не ме искат, ще отида да им покажа цялата си медийна култура...

Все пак, накрая да попитам тези арбитри на изящното в медиите - децата им , внуците им и т.н., гледат ли телевизия и други такива? Сигурно гледат. Е, замислете се поне за тях!

Нашите, кучета ги яли...

16.01.2009 г.

Протест

Циркът продължава. Опозиционери и съответните медии точат лиги. Дрънкат глупости. Същото правят и управляващите. Наивници, дето не могат да организират себе си, тръгнали да оправят държавата. Пискат древни лозунги, искат нещо, но какво? Да изметат парламента. Хубаво. Да се махнат всичките политици. И това хубаво. А след това? Тези с птичките и горичките няма да коментирам. В целият свят са известни с продажността си. Който плаща за него викат. Както и да е. Остана въпроса - Какво ще правим след това! Как пък никой не поиска суспендиране на Конституцията. Никой не иска свикване на Велико народно събрание. Никой не иска временно/служебно правителство дори! "Оставка" - а кой ще дойде?! "Боклуци" - викат безгрешните на грешниците! "20 години стигат" - стигат за какво, и за кого? Единственият разумен начин да се "смени системата" - колкото и да е неясно какво се има пред вид, е суспендиране на Конституцията и свикване на Велико народно събрание, което да изгради държавата отново. Задължителен мажоритарен избор на всички велики народни избранници. Задлъжителна забрана за кандидатиране на партийни функционери, от която и да е партия. Повтарям - която и да е! Привличане на максимален брой на експерти от областите на икономиката, правото, социологията и т.н. Астрономи, с най-голямото ми уважение към тях, едва ли ще са необходими... А защо пък не, ако е известен като честен и достоен човек? След избора да напишат нова конституция, да се каже каква ще е държавната уредба, икономическата система, геополитическата ориентация и т.н. Другите варианти са изгодни на конюктурният полителит. Всичките водят до диктатура. Някои смятят, че като сме членове на ЕС, това е невъзможно. Лъжете се! Еврокомисарите ще се надуят, ще покрякат като пуяци на празник и ще се умирят. Който е тръгнал на такъв вариант, ще си е осигурил подкрепата на поне една от "великите" сили. Оттам нататък е лесно... Възможно е да се установи диктатура по "мекия", аз го наричам "американски", начин. Со кротце, со благо и без много кютек. Той си е наш, в своята същност, но днес американците вървят най-усилно по него... Ще ни посочат лошите, ще им отрежат главите - надявам се не физически и пред "Коня", и ще ни представят в цялото му благородство, честност, непорочност и величие новият "спасител" на България. От там нататък - дупе да ни е яко! Всички, които наричаха Тодор Живков диктатор, ще ронят сълзи на умиление, спомняйки си за неговото време. Хард варианта, или "Новият Девети Септември", предполага завземане на пощата, БТК и мобилните оператори, овладяване на кметството и т.н., след което е ясно. Народен съд, купони, лагери и всички екстри... Изискването за дупето остава с още по-голяма сила! Все пак, мисля, че нищо от до сега описаното няма да стане. Няма да има Велико народно събрание, няма да има диктатура. Протестиращите ще повикат, ще поскачат и ще им мине. Костов ще продължи с тепигьозлъка си, който очевидно може да съперничи само с безкрайността на човешката глупост. Сидеров ще продължава един ден да се държи и говори разумно, а след това най-малко месец ще осира казаното и така... Другите "народни" и партийни лидери ще са си същите. Президента ще продължава да е Господ, а Бойко Борисов - неговият пророк в България... Полителита знае, че властта му не е застрашена. Ако БСП - сами или в коалиция не спечелят, ще спечели Бойко Борисов, ако не и той - някой друг. Важното е, че ще останат във властта и ще продължават да ни ебават както се сетят. Именно това обслужват такива протести, като текущия. Жал ми е за тези, които влагат душа и сърце - защото има и такива. Тяхното разочарование ще е най-голямо. В крайна сметка, не трябва да се забравя старата истина: "С гол гъз таралежи не се ловят!".

Наука и технологии - "Духът на времето"

Опитвайки се да си обясним смисъла на съществуването в обществото на нашите социални структури и идеологии, често разглеждаме правителствата, политиците и общинското самоуправление като водещи организационни учреждения, отговарящи за качеството на живота ни. Това, разбира се, е така но... донякъде. С развитието на обществото хората научават все повече и повече за природата и протичащите в нея процеси. От нея сме се научили да създаваме, да творим и да се усъвършенстваме. В резултат на това сега имаме технологии, които отличават нас – хората, от другите биологични видове. Ние можем да създаваме и можем да се ползваме от тази способност – ако не искаме да чистим канализацията, можем да създадем машина, която да върши това заради нас. В началото на Индустриалната ера в сферата на производството е заето значително количество работници. Днес 90 % от съществуващите заводи са автоматизирани. Това извежда хората от производството и води до прекомерно развитие на „обслужващата сфера“, като начин да се запази заетостта и хората да имат парични доходи. Това е много показателен пример. Автоматизацията на производството постепенно ограничава трудовата заетост. Това не значи, разбира се, че с течение на времето хората няма да има какво да правят. Времето върви и технологиите се развиват. Това означава, че хората се освобождават от работа, която не желаят; означава, че се освобождава време да се занимават с това, което искат. Между другото, трябва да се отбележи, че днес обществото е особено деструктивно по отношение на човечеството. Шири се абсурдната пропаганда, че ако човек не е принуден да работи, то по цял ден ще се търкаля в леглото безделничейки. Понятието „свободно време“ е изобретено от паричната система, създадено от господстващото разбиране за обществената заетост, като такава. Мързелът – фактически, е форма на отклонение от системата. Той е качество, което съществува само заради подтискането на хората и необходимостта от заробването им чрез труда. В едно здраво общество нямат място такива понятия, като „работа“ и „свободно време“, доколкото хората ще имат възможност да се занимават с каквото искат и, с което смятат за важно. За да внесем повече яснота тук ще разгледаме любопитството и активността на детето. То не знае какво е „пари“. Необходима ли му е парична мотивация за да изследва и създава? Не. Децата имат личен интерес и те не са активни заради наградата. Фактически, едни от най-великите хора, които са дали много на обществото – Айнщайн, Нютон, Галилео Галилей, са направили своите открития без да чакат заплата за тях. Те са работили, защото са искали. Тяхната работа и научен принос са тяхната награда. Същността е в това, че парите не са единствения стимул за човешката активност. В противен случай, трябва да приемем, че хората действително се раждат мързеливи и порочни. На практика, мързелът и пороците са продукт на условията, създадени от нашата обществена система. Връщайки се към проблемите на техническия прогрес ние разбираме, че качеството на живота ни – като функционалност, е значително подобрено благодарение използването на технологичните инструменти, които създаваме. Технологията ни позволява да спасяваме живота на хората, освобождава ни от монотонната и опасна работа и, в края на краищата, спестява времето ни. По тези причини науката и технологиите са най-важните за човечеството направления, които създават реално подобряване на качеството на живота. Всичко това трябва да се използва за благото на хората, а не с политически цели (оръжия за масово унищожение и т.н.). Науката трябва да стане център на нашата култура. В същото време, технологичното развитие е резултат на специфичен начин на мислене, наречен „научен подход“ или метод. Карл Сейгън каза веднъж: „Обществото с радост приема даровете от науката, но упорито отхвърля нейните методи“. Трудно е да не се съгласим с него. Съвременното общество все още не разбира, че науката не просто „инструмент“. Тя е универсален метод, който може да бъде приложен и към обществото по начин, за който не сме и мечтали. Отдавна стана очевидно, че технологията подобрява нашия живот и е най-великия спасител на човешкия живот в материалния свят. Тогава защо нейния методи не се прилагат към самото общество? Очевидно е, че научният метод постоянно се използва за отделни системи, но никога не е разглеждан като възможност за по-широко приложение. В голяма степен, това е резултат на вкорените предразсъдъци и суеверия, които – за съжаление, са неделима част от нашето съвременно общество. По тази причина логиката, новата информация и идеи се отхвърлят в угода на остарелите традиции и убеждения. Ако имахме възможност да построим общество от началото, на празно място, как бихме го направили? Ще се стремим новото общество да бъде по-ефективно, жизнеспособно и хуманно. Това е нашата задача. Очевидно е, че не можем да построим общество на празно място, но същността е ясна. Дойде времето да престанем да мислим за паричните проблеми и ограничения и да се замислим за възможностите, които имаме тук, на Земята, в най-общ смисъл. По този начин се роди идеята за икономика, основана на ресурсите. Проектът „Венера“ работи над тази концепция вече дълго време и нейната основа е много проста. Ние се стремим подробно да изучим всички методи за извличане на максимална полза от нашите планетни ресурси, като направим тази информация достъпна за цялото човечество. Подхождайки към решението на обществените проблеми от научна позиция ние автоматично изключваме всички ирационални и неефективни методи, вървейки по пътя на устойчивостта и стабилността.

14.01.2009 г.

Коментар

Какво показа днешният ден. Каквото и вчерашният: простотия до шия и няма оправия. Пред и около Народното събрание имало протести. Четох сайтове, гледах клипове, че дори и телевизия. Мога да кажа само: смесица от наивност и пресметливост. Нищо друго!Политическите проблеми - не само българските, имат алтернативно решение. Какво?Вижте сайта на неполитическо движение "Духът на времето". Проблемът с газта. Не знам кой е виновен и т.н. Няма от къде да знам - не съм толкова информиран на колкото се правят всички разбирачи. Раздават оценки и присъди и от ляво, и от дясно. Не им пука за самия проблем. Искат "тяхната" политсила да е начело на полителита. Защо ли? То е ясно... Не разбирам едно. Защо като се къпем в океан от енергия, сме се вторачили в газта, нефта, та дори и ядрената енергетика (да се прави разлика с термоядрената!)?! Вече имах повод да споделя спомени от средата на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Тогава се работеше много усилено върху алтернативните източници на енергия - слънчева, вятърна, приливна, геотермална, термоядрена и т.н. Изведъж съобщенията и новостите в тази област секнаха. Убеден съм, че ме четат средно интелигентни хора, така че няма да обяснявам "защо". Добре, но нека все пак излезем от кръга на традиционното мислене. "Загубете" някоя и друга безценна минута и вижте какво мислят по този въпрос и какво предлагат от неполитическо движение "Духът на времето". Май ставам досаден с този "Дух...", но се надявам, че все някой ще види алтернативата, ще си каже "Ееей! Мама му..." и т.н. Днеска един, утре - друг и така нещата ще станат. Иначе, в ранната утрин, едвам пълзяхме по пътищата около и в София. Пак някой не бе чул прогнозите за заледявания и реакция никаква. Що ли пък да има?! Нищо не казвам за Световната криза. Мисля, че стана ясно - тя не финансова, не е политическа. Това е Световна Криза в Мисленето. Знаете къде да погледнете :) Май, това е. Ааа, американците казват, че Осама нещо някъде казал... Горките палестинци! Ще им скъсат гъза.

13.01.2009 г.

Когато задниците лъсваха...

Началото на 2009 г. - времето, когато задниците лъсват, за пореден път. Следете внимателно медийните изяви на нашите политици и политическите действия на нашите медии и... ще видите как задниците лъсват. Интересна гледка, която не бива да ни пречи да направим една класификация. Твърди задници. На тях ясно личи емблемата на дупеползвателя - звезден флаг на ивици, червено знаме, син флаг на звездички. Меки задници, които - ако наблягаме на психологията, можем да наречем шизофренични. На едната буза едно флагче, на другата - друго. Като го погледнеш отляво - един, като го погледнеш от дясно - друг... Задници за общо ползване. На тях вече не личи телесният цвят. Облепени са със символи и етикети на каквото ти душа иска. Който хване такъв задник, веднага му лепва етикетче. Върху най-омразното друго такова. Като табло за некролози. Последен по време, първи по право - ако леко преиначим римската традиция. Какво прави впечатление? Българското знаменце липсва. По обясними причини. Националните интереси много по-лесно се продават, отколкото отстояват. Тъй де! За съжаление, до изборите това ще е гледката - големи нашарени задници и големи плямпащи усти. Забелязва се корелация между големината на задника и на устата. По-големият задник, носи по-голяма уста, но и малките задничета са зинали яко... Питате се, как може да се види едновременно задника и устата? Може! България е страната на възможностите. Тук всичко е възможно... И трите вида задници - ако читателят забележи нов вид или нюанс на описаните моля, нека е така добър да съобщи, имат поне една обща очевидна прилика - пълно отсъствие на мозък. А, сега се сещам. Има и едни студентски задничета, които са много близки до третия тип, но по-често се използват за вътрешно политически цели. Традицията е от зората на "демокрацията", след това 1997 г., утре... Та тъй. Мислете си от сега - бавно и полека, дали на изборите да не зачеркнем задниците.

12.01.2009 г.

Социология - "Духът на времето"

Социологията често се определя като „наука, изучаваща обществото и отношенията между хората“. Тя разглежда социалните структури - духовни и материални. Духовна социална структура е наложилата се религия с нейните институции и дейност, оказваща силно влияние върху общественото съзнание. Например, не приемащите абортите християни смятат, че човека е отделен от природата елемент и за това умъртвяването на зародиша е страшен грях. Аналогично на това, нашата парична система принуждава хората да вярват, че принципа на вечната борба и съперничество, е единствения и най-ефективния начин за взаимоотношенията между хората в обществото. На свой ред, материалните обществени институции съществуват под формата на абщински и държавни структури и също оказват много силно влияние върху обществото. Разбира се, на практика всички материални обществени институции са тясно свързани с религиозните учреждения, тъй като религията им дава необходима идеологическа база. А сега да преминем към един от най-важните социални проблеми за т.нар. „човешка природа“. Много хора са убедени, че съперничеството и борбата за власт са вродени на човека. Вярват, че общественото разделение и йерархията са естествени процеси в обществото – по аналогия с дивата природа. На практика това са много сериозни заблуждения. Ако внимателно наблюдаваме лъвски прайд ще забележим, че в него съществува твърдо установена йерархия и силна конкуренция за храна и лидерство. Такива сравнения карат хората да мислят, че войните, алчността, егоизма и т.н., са естествени човешки качества. Трябва да се разбере, че в този случай ние изпускаме много важен детайл. Ние не отчитаме условията на околната среда, където лъвовете живеят в условията на дефицит. Лъвовете са ограничени в своите способности. Те не могат да създадат условия, при които винаги ще имат храна. Те трябва да ловуват и да се бият помежду си за парче месо. Тези условия ги принуждават към съперничество. За да оцелеят лъвовете ТРЯБВА да бъдат агресивни, включително и помежду си. Що се отнася до йерархията, то тя възниква като следствие от съперничеството вътре в прайда – най-силните и здрави екземпляри са доминиращи и се ползват от своите предимства. Подобно на тези отношения се формират и отношенията в човешкото общество. През цялата човешка история хората живеят в условия на дефицит – като останалите животински видове. Все пак, с течение на времето ние ставаме все по-“цивилизовани“, благодарение на нашите творчески способности. За разлика от лъвовете, хората могат сами да създават необходимите условия, които да ги освободят от проблемите, рутинната работа и дефицита. Определили истинските причини за човешкото поведение, ние разбираме, че когато дефицита бъде напълно премахнат, човешкото поведение значително ще се промени, тъй като повече няма да са необходими конкуренцията, лидерството, агресията. Именно заради това, създадените върху остарели представи и догми идеологии, такива като теистичните религиозни учения, се позовават на това, че човек е създаден по „определен“ модел. Християнството твърди, че хората по рождение са „грешни и порочни“. Такива догми са абсурдни, лишени от смисъл и са основани единствено на примитивни разбирания за човешкото поведение. Няма никаква разлика между младенците Ганди и Хитлер. Околната среда, жизненият опит и възпитанието оформят личността и мирогледа на човека. По тези причини, истински промени в обществото ще се случат единствено ако отстраним причините, пораждащи агресивно поведение и духът на съперничество. Затворите, полицията и законите не решават тези проблеми, а понякога дори ги задълбочават. Трябва из основи да променим нашата култура, нашите ценности и да променим условията на нашия живот така, че човешкото поведение да се промени към по-добро.

10.01.2009 г.

Изчезна ми кучето

Преди 2 седмици, на 27 декември, м.г., в района между гр. Банкя и с. Иваняне изчезна кучето ми. Едра немска овчарка на година и половина, с традиционна окраска - черен гръб и надолу нюанси на кафявото. Отговаря на името Ари. През целият ден не бях в къщи и той се е измъкнал, вероятно да гони кучки. Няма някави по-особени белези, няма нашийник. Дружелюбен е, любопитен. Предполагам, че някой го е прибрал и сега е затворен и не се връща. Ако някой го е видял или е чул, че при някой изведнъж се е появило такова куче, моля да ми се обади.

9.01.2009 г.

Психология - "Духът на времето"

Най-често психологията се определя като „наука, изучаваща душата и поведението на човека“. Днес в нея можем да обособим две основни направления: бихевиоризъм и генетична психология. Те се опитват да отговорят на въпроса – кое оказва по-голямо влияние на човешкото поведение: природата или възпитанието? Групата на генетиците твърди, че поведението на хората е силно зависимо от предаваната по наследство генетична информация и се основава на инстинктите. Ние често чуваме по новините как при някакво изследване е изолиран ген, отговорен за предразположението към пушене или към определени политически възгледи. Така се създава впечатление, че човек е програмиран по някакъв начин и всички наши особености на характера и склонности са заложени в нас от рождение. Бихевиористите твърдят, че човека е продукт на условията на обкръжаващата среда и житейските обстоятелства. За това всички действия на човека са в следствие на осмисляне на преживяното, нивото на знания и степента на разбиране на обкръжаващата действителност. Така те определят, че за човешкото поведение ключово значение има осмислянето на житейския опит, а не наследствеността или инстинктите. Кой е прав? Както обикновено, истината е накъде на средата. Нашият стремеж за продължаване на рода е тясно свързан с основният инстинкт за самосъхранение – това наистина е заложено в нас на генно равнище. Все пак, реализацията на тези потребности е напълно обусловена от обществената система, в която човек съществува. Ако някой расте в условията на дефицит, бедност и е с ограничени възможности за намиране на работа, в него се възбуждат естествена мотивация за незаконни действия за да оцелее на всяка цена. В същото време при човек, който няма такива проблеми отсъстват и мотивите за подобни действия. От друга страна, човек който е израснал в елитно богато семейство вярва, че неговото обществено положение и богатство са символ на неговия статус, което му позволява да експлоатира хората или да постъпва незаконно, тъй като той е по-висш от другите. В крайна сметка, именно обкръжаващата среда и условията на живот оказват най-голямо влияние върху нашите постъпки. Огромен брой изследвания потвърждават този извод. Хората не се опиянчват заради генетичната си предразположеност към алкохола. Те стават алкохолици заради лошо възпитание, влияние на околните или тежки условия за живот. Ако често възпитавате децата си чрез насилствени методи те, на свой ред, ще се отнасят така със своите деца. Когато медиите натрапят някоя идея на обществото – например, тероризма, то хората са принудени да вярват в това, независимо от реалностите. Същността е в това, че всички ние сме уязвими и подложени на промени организми, силно зависими от условията на околната среда и развиващи се съобразно с нея. За това е толкова важно да оценим установените традиции, убеждения и ценности и да разберем къде ни водят в крайна сметка. В никакъв случай не трябва да се абсолютизира всичко, което днес приемаме за истина. Утре е възможно то да бъде отхвърлено и признато за грешка. Ние трябва да спазваме този очевиден закон на развитието и винаги да бъдем открити за нова информация. Хората винаги се стремят „да правят като всички“ и послушно следват общоприетите стандарти. В съвременното общество човек се бои, че на личното му мнение могат да се присмеят или то да бъде отхвърлено. Това е глупаво – ние все пак се учим от своите грешки и, би трябвало, да приветстваме обоснованите опровержения, а не да се страхуваме от тях. Фриц Пърлс веднъж казал: „Човешкият вид е единственият в природата, способен да се намесва в хода на своето развитие“. Това трябва много добре да се разбере, тъй като хората са свикнали сляпо да се придържат към привичната система от убеждения, създавайки прегради пред новите идеи и спирайки по-нататъшното развитие. Паричната система и теистичните религии са основните парализиращи прогреса институции. Религиозните учения проповядват догматични възгледи за света, основани на вярата, отричането на нова информация и при отсъствието на логика. Паричната система, в която и да е държава, е основана на противоборството и съперничеството. Всяка конкуренция е насочена единствено за поддържане на собственото благополучие. Нейната основа е егоизмът и това неизменно довежда до създаването на статични институции, които не се променят в полза на обществото. Това е в разрез с техните интереси и заплашва съществуването на такива обществени институции, като корпорациите, правителствените структури и т.н. Това е много ирационално.

7.01.2009 г.

Газ! Газ до дупка...

В последните дни, часове и минути се начетох и наслушах на изящни словесни форми, свързани с "газовата криза". Явно е, че цветистата словесност прикрива интелектуална немощ фактите да се видят в дълбочина, да се анализират и да се направят изводи. Заблудени и заблуждаващи са насочили гнева си към Русия и управляващите, използвайки познатите клишета. Някои групи хора, искат оставки, други сбирки, но адекватна реакция няма. Не съм адвокат на нито един от гореспоменатите и ще си позволя да припомня само една група факти. Действията на американската администрация в Украйна и последствията от това. А пропо - за по-малко паметливите. Оранжевата революция повтори в подробности нашата, а и други. Както е известно от холивудската практика, която очевидно се споделя и от администрацията на САЩ, от един сценария се правят по няколко филма. Е, сменят някое име, лице и т.н., но по-същество клишето е едно. Лошото е, че филмите са с различно, обикновено - влошаващо се, качество... Та от последствията на намесата на "световния лидер" в Европа в защита на неговите "национални интереси" скоро може и да потракваме със зъбки... Времето не е избрано случайно :) Хак ни е! Очевадно е едно - това не е енергийна криза от технически, технологичен или икономически характер! Това е политическа криза с дълготрайни последствия! П.П. Не споменах нищо за световното еврейство, но... кому ли не стана ясно, че то е виновно за всичко!

Съобщение

С радост установих, че сайта на неполитическото движение "Духът на времето" може вече да бъде четен и на български. Браво! Радостта ми бе кратка. Преводът е на такова ниво, че трудно може да бъде оправдан дори и с нечий безграничен ентусиазъм. Каквито и да е идеи, поднесени по този начин, не могат да спечелят внимание. Съжалявам приятели, но не се губете в превода!

6.01.2009 г.

Ураааааааааааааааааааааа

Уважаеми дами и господа, другари и другарки, и други несретници! Можете да ме поздравите, да ми се възхитите, да ме цитирате, да кажете, че ме познавате от невръстен зародиш, да ме облажите... Каквото решите - в този или избран от вас ред. Защо? - веднага питате вие. - Облажването си е сериозен ритуал, малко преди да ти поникне нимба около междуушието. Защо ли? Защото открих вселенския икономически закон, наречен от мен "Малкият закон на Големия Славунчо"! Той гласи: "Цените на дребно на стоките и услугите за населението не се влияят по никакъв начин от цените на международните пазари на същите стоки и услуги. Цените за населението имат трайна тенденция на растеж." Завиждайте и дерзайте! Но и мислете - може пък и на вас да хрумне нещо :))) П.П. На резонният въпрос - Защо "Малкият закон на Големия Славунчо", а не нещо друго? Веднага отговарям: - За да няма медийни девиации - "Големият закон на Малкия Славунчо" звучи двусмислено... П.П. на П.П. Като се земислих (де да ми се случваше по-често!) реших, че и в двата случая има двусмислие - ех, език ти роден наш, гарниран с буйно подсъзнание! За това, като краен вариант, до който съм достигнал чрез размисъл, с присъщата ми скромност, определям името на закона да е: "Вселенски закон за цените на Славунчо". Така.

5.01.2009 г.

Основни положения - "Духът на времето"

Плавни позитивни изменения в обществото са възможни само при изпълнение на две ключови условия. На първо място, най-важният фактор е приетата от обществото ценностна система, състояща се от множество остарели убеждения и вярвания, които трябва да бъдат обновени с помощта на възпитанието и системата на образованието. На второ място, трябва да се промени жизнената среда на хората така, че тя да бъде в подкрепа и в съгласие с новия мироглед. Взаимодействието между ценностната система и жизнената среда в крайна сметка определят поведението на човека. Например, в съвременната култура „нравствеността“ е относителен критерий, тъй като обществените системи стимулират конкуренцията и личната изгода. Те не само „водят“ към аморално поведение, но и направо „произвеждат“ такова поведение. Проблемът е, че именно „безнравствеността“ е фундамента на съвременното общество. Много хора не виждат това, тъй като живеят по тези правила и ги приемат като поведенческа норма. Това е напълно разбираемо – съвременната система поощрява това. С тези разбирания можем да стигнем до извода, че делението на хората на „лоши“ и „добри“ е крайно погрешно и субективно. Тази отдавна остаряла догма, разделяща „нас“ от „тях“, на практика не е нищо друго освен „лепене на етикети“. Например, много хора говорят за „Новият Световен Ред“ и за всемогъщия елит, който се стреми да овладее света с различни дългосрочни манипулации на обществото. Те в някаква степен са прави. Но основната грешка на тези хора е, че проблема не е в конкретна „елитна групировка“, а в самата тенденция за възникването на това явление. Ако премахнем хората имащи огромни богатства и власт, то не след дълго ще бъдат заменени от други такива. Проблема не е в хората, стоящи „на кормилото“. Проблема е в обкръжаващата среда, в ценностите, в самата култура. Класическите решения в съвременното общество са насочени към отстраняването на следствието, а не на причината на проблема. Мнозина оспорват това твърдение въоръжени с призрачното понятие „човешка природа“, която била първопричината в постоянната конкуренция за доминиране. Щом това ни е природно заложено не можем да го изменим и сме безсилни. На практика това съвсем не е така. Когато човек се ражда е като „чист лист“ и какъв ще стане като порасне зависи от условията на околната среда, обществото и жизнения опит. Именно това влияе на нашето поведение. Обществото, културата и съответното възпитание са първопричината и ако я изменим можем да изменим и стандартното човешко поведение. На някой това може да изглежда неизпълнимо, но това е единственият начин да променим нашият сват към по-добро. Ние не можем да си позволим вечно да изпомпваме водата от потъващият кораб. Трябва да запушим пробойната за да спрем водата. Другото е безполезна загуба на време и сили.

4.01.2009 г.

За движението „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement)

Движението „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement) е неполитическо обществено движение. Ние не признаваме националности, държави, раси, религии, обществено положение и класи. Ние смятаме, че тези и всякакви други критерии за разделяне на хората са недопустими в съвременния свят. Всички те са отдавна остарели и препятстват прогреса на човечеството, пречат да реализираме потенциала, присъщ на всеки човек по природа. Тези отдавна ненужни понятия се основават на подчинението на хората и контрола върху им, а не на равенството и единството, които са наши цели. Целият свят непрекъснато и естествено се развива. Ние трябва да разберем, че живеейки в статично общество с неизменни институции и принципи, човек парализира всички възможни промени и така все повече се отделя от природата. Днешният свят, с всички страдания, безчовечност, войни, бедност, престъпност, елитаризъм, робство и т.н. е резултатът от парализата на нашето общество. Една от основните задачи на нашето движение е обучението на хората. Обществото трябва да познава принципите за развитие на природата, трябва да знае за реалните възможности за лично, социално, технологично и духовно израстване. Нашето движение върви по пътя на естественото обединение и братство на хората, основано на фундаменталните закони на живата природа. Въоръжени с разбирането за нашето емпирично единство, ние искаме да споделим тези знания с цялото човечество, тъй като – по същество, ние сме едно цяло. Този път съществува отдавна, но за съжаление, той не се приема от повечето хора. Те продължават да пазят статуквото. Живеят с остарели, безнравствени и ирационални убеждения. Това е една от многото заблуди на съвременното общество, от които нашето движение възнамерява да освободи всички хора с помощта на образованието и обществени мероприятия. Целта ни е ревизия на всички социални системи в съответствие със съвременните знания. Не само запознаването на всички с технологичните и социалните възможности, за които от деца ни казват, че са невъзможни или дори противоестествени, но и обезпечавайки всичко необходимо за преодоляване на системите, които ни манипулират. „Проект Венера“ е много важна за нашето движение организация. Тя се оглавява от социалния инженер и промишлен дизайнер Жак Фреско. Той практически през целия си живот работи за създаване на система, в която няма да има войни, бедност, престъпност, разделение на обществото, корупция и нехуманно поведение. Идеите на Жак Фреско не почиват на някакви радикални решения или субективни представи за действителността. Всички негови модели се базират на фундаментални природни процеси. Движението няма централизирано управление и хора с властнически функции. Ние сме не за да властваме и ръководим, а да обучаваме и помагаме.

3.01.2009 г.

Цели на неполитическото движение "Духът на времето"

Тъй като намирам интересно съвпадение на моето разбиране за чо­века и обществото, и доктрината на неполитическото движение „Духът на времето“ (The Zeitgeist Movement) в поредица от постинги мисля да обърна внимание на това явление. Не мисля, че използваното понятие е силно. Смятам, че то наистина е явление в човешката история съобразно идеите и целите, които поставя. Някои биха търсили съвпадения или заемки от известните утописти, от социалистическата или комунистическата идеология. Ако намерят такива те със сигурност не познават добре анализираната материя. Могат да се направят някои паралели, но не повече. „Материята“ е съвсем различна. П.П. Моля да ме извините за аматьорския превод. Можете да про­чете нещата „в оригинал“ на посоченият сайт.
Цели на неполитическото движение „Духът на времето“ Необходимост от промени: Нашата задача е да възстановим единството на човека и природата в тяхната симбиотична взаимовръзка, чрез разпространението на най-новото разбиране за това, кои сме ние от гледна точка на науката и съвременните знания, а не от позицията на религията, поли­тиката или парите. Тези нови знания съдържат в себе си пътя за развитието на личността и цивилизацията в структурен и духовен план. В основата на този мироглед е разбирането за цялостта и взаимосвързаността на всичките елементи на това, което хората наричат „живот“. Прилагайки тези знания в работата на нашите обществени институции, ще превърнем живота на Земята в система за прогресивен растеж, в която такива негативни явления като войната, разделението на обществото, предразсъдъците, елитаризма и престъпността постоянно ще намаляват и с времето ще престанат да съществуват като елементи от човешкото поведение. Разбира се, за повечето хора е твърде трудно да приемат тази перспектива, тъй като обществото от детството ни насажда, че престъпността, корупцията и лъжата са „в реда на нещата“ и винаги ще има хора, които ще искат да насилват, да причиняват болка, да злоу­потребяват с властта и т.н. Религията създава такива условия за разделянето на хората чрез създаването на субективни понятия, като: „те“ и „ние“, „добро“ и „лошо“, „грешници“ и „праведници“, вкоренявайки в съзнанието на хората фалшива представа за действителността. Малко хора се замислят над това, че живеем в общество, което създава и поощрява дефицита. Като следствие, неизбежния резултат е принуждението на хората да се борят за лично облагодетелстване, дори и за това да е необходимо да лъжат и да крадат, за да придо­бият желаните блага. Нашите изследвания показаха, че дефицита е една от основните видими причини за отклоненията в човешкото поведение. Той въздейства непосредствено или като поражда стрес, неврози и др. Статистическият подход при изследването на наркоманията, престъпността, затворниците, ни дава възможност да направим извода, че бедността и ниско­то социално положение са част от жизнения опит на хората, който ги принуждава към такъв начин на живот. Няма „добри“ или „лоши“ хора. Ние винаги вървим напред, изменяйки се под влияние на жизнения ни опит, който формира съзнанието. „Качеството“ на човека, ако може да се каже така, е пряко свързано с възпитанието, т.е. с вярата, етиката и принципите, които ни придружават още от детството. Тази проста истина се игнорира от обществото и днес хо­рата примитивно смятат, че конкуренцията, алчността и корупцията са вродени елементи на човешкото поведение. За това ние строим затвори, създаваме органи за наблюдение и йе­рархия на диференцирания контрол. Всичко това се прави за да може обществото да се „бори“ с тези тенденции. Това е съвършено неверен подход. В края на краищата, за да направим фундаментални промени трябва да започнем с източника на проблема, т.е. с причината за възникването му. Нашите обществени системи за „наказание“ са отдавна остарели. Те са нехуманни и непродуктивни. Когато бъде заловен се­риен убиец обществото иска смърт за този човек. Тук отново има разминаване с целта, отстранявайки следствието, вместо причината. Съвременното общество концентрира внима­нието си единствено към повърхността на проблемите, не виждайки главното. Ако нашето общество бе здравомислещо, то ние бихме действали по съвършено различен начин. За да се решат подобни проблеми трябва добре да се изучи „същността“ на човека и какво влияние оказват върху нея съществуващите обществени системи, какви са реалните причини за наси­лието и т.н. Тази информация би трябвало да се предостави на съответния орган на обществената система, в който се вземат решения, как да не се допусне повторение на такова поведение с методите на обучението и възпитанието. За съжаление днес нашето общество е изградено на остарели, суеверни основи и вярвания. Настъпи времето за създаване на нов социално-обществен подход обоснован с но­вите ни познания. На практика, не съществува такова понятие като „утопия“, тъй като еволюцията е безкраен процес, който винаги ще довежда до изменения, които ние дори не можем да си представим. Ежедневните ни действия формират и поддържат всички наши обществени системи. Парадоксът е в това, че тези обществени системи също формират и нашето съзна­ние. По тази причина съществените подобрения в човешкото поведение са възможни само при едновременното изменение както на вътрешния свят на всеки човек, така и на околната среда. Системите, основани на елитаризма и властта, не се променят чрез традиционните протести и политически движения. Ние трябва да преминем от тези „въстания и революции“ към много по-ефективни методи. Трябва да престанем да поддържаме системата. Трябва постоянно да разпространяваме знанията, идеите за единство, взаимопомощ и състрадание. Ние не можем да „воюваме със системата“. Ненавистта, насилието и войната – както показва историческият опит, не са инструментите за промяна. В своята същност те винаги съдържат същите безнравствени методи, които използва и съществуващата нехуманна система за конт­рол. Догми и предразсъдъци: Когато разберем, че всички природни системи са взаимозависими и се намират в постоянен процес на еволюция ще видим, че всичко живо е в симбиозни връзки. Истинското благосъстояние на всеки от нас е в благосъстоянието на всички хора, на обществото, като ця­лостен организъм. Особено важно е да се разбере колко е противоречива съвременната систе­ма и каква заплаха за обществото носи. Например, по-рано се приемаше, че паричната систе­ма има положително влияние върху обществото, като създава стимули за прогресивно разви­тие. Днес, тази система, в крайна сметка е машина за управление, манипулиране, разделяне и тотално заробване на хората. Чрез нея на практика се прилага максимата „разделяй и владей“, тъй като в самата основа на системата за забегнали принципите, като: Живота е непрекъсната борба с другите за оцеляване; За хората е необходим някакъв стимул, който да ги принуждава да работят или въобще да правят каквото и да е. Първата точка характеризира конкуренцията в системата и дава гаранция за безнравственост на всички нива на обществото, тъй като основното тук е идеологията „ние“ и „те“. Мнозина смятат, че съвременната форма на „свободния пазар“ е добра, но той е в зна­чителна степен корумпиран, изкривен и не работи „както би трябвало“. Те предполагат, че ако съществува „чист“ свободен пазар, всичко би било прекрасно. Това е лъжа. Това, което наблюдаваме днес е точно този чист свободен пазар, в цялото му неравенство и егоизъм. Ни­какви закони не могат да спрат вътрешните търговски операции с ценни книжа, съглашения­та, монополите, експлоатацията на работната сила, замърсяването на околната среда, ма­лотрайността на произвежданата продукция и т.н. Това са истинските, основните продукти на системата, тъй като водещия принцип е – използвай своето положение за максимална пе­чалбата. Това е. Трябва да се откажем от тези унизителни нрави и да се насочим в друга посока, създавайки система, която служи на хората, а не ги принуждава да се борят за оцеляване. Във връзка с втората точка трябва да се отбележи, че това е много субективен, даже налудничав възглед за човешкото поведение. Предположението, че хората трябва да бъ­дат „структурно мотивирани“ или, съответно, да бъдат заставяни да вършат каквото и да е, няма никакво основание. Спомнете си детството, когато нямахте никаква представа за пари­те. Въпреки това играехте, беше ви любопитно, интересувахте се от много неща, вършехте много неща. И защо? Защото така искахте. Но, времето върви и много бързо системата уни­щожава вродената самомотивация и любопитство. Системата, в която човек е принуден да се приспособява към специализирана, твърдо установена система на труд за да оцелее. Тези на­силствено установени задължения на свой ред създават естествено вътрешно противоречие в хората и така се разграничава „свободното време“ от „работата“. „Мързела“, чието съществу­ване е присъщо за монетарната система и, заради който тя на свой ред създава „стимули“, се поражда от самата нея. В истински здравото общество хората биха следвали своите естестве­ни наклонности и биха работили в полза на обществото не заради заплатата. Техния по широк мироглед би им позволил да осъзнаят, че техния принос е точно толкова важен, колко­то и на всички останали. Това е висша форма на разбиране. Награда за вашият принос е общественото благо, но те и ваше, тъй като сте част от това общество. Вземайки пред вид казаното до тук, трябва да се разбира, че този свят се владее от групичка влиятелни хора, намиращи се на най-високи позиции в най-влиятелните области на съвременното общество – финансите и бизнеса. Държавната власт е в тандем с властта на корпорациите и банките. Жизнената сила на всички обществени институции са парите, които се използват за манипулация и разделяне на хората. Парите са и в основата на организацията на такива обществени структури, в които са гарантирани елитаризма, престъпността, войната и общественото разделение. В същото време се втълпява, че за хората се съди по тяхната позиция - „правилна“ или „неправилна“. Страхът да се изкаже мнение, коренно различно от общественото е един от основните признаци на нашата култура. Следователно, хората, които приемат и поддържат законите и принципите на съществуващата обществена система са „нормални“. Тези, които не приемат статуквото, съответно са „ненормални“, дори „безполезни“. Всичките догми на уникалните обществени традиции и световните религии в своята същност са форма на интелектуален материализъм. Кога най-накрая ще разберем: знанията, а съответно и обществото, се развиват; която и да е религия, настояваща за всеобхватно „знание“, не до­пускайки различни мнения, не може да се развива. Религията, чийто фундамент е сляпата вяра, е с най-голям принос за човешките заблуди. Тя твърди, че „знае“ всичко за най-сложни­те процеси от човешката природа, а това е просто невъзможно в постоянно развиващата се Вселена, част от която е всяко човешко същество. Трябва да си зададем и въпроса: какво може да бъде по-опасно и от най-жестоката власт? Това са хората, които й се подчиняват и изпълняват нейните закони, като при това са „защитници на статуквото“. Това се отнася за всички обществени учреждения и особено за политическите, финансовите и религиозните институции. Когато хората се асоциират с доктрината на своята държава, с приетата религия и финансовите закони много трудно могат да се изменят, тъй като техните мисли и принципи са преплетени с пропагандираната идеология. Така, на пръв поглед, защитавайки статуквото, хората защитават своите индивидуални ценности. Необходимо е да се прекрати този цикъл, тъй като той парализира не само нашето индивидуално развитие, но и развитието на обществото. Цялостност и развитие: Когато всеки от нас разбере, че цялостността на нашата личност напълно зависи от цялостността на човечеството, като единен многофункционален организъм, тогава ще има­ме наистина един добър план за бъдещо развитие. Също, когато осъзнаем, че науката, техно­логиите и, съответно, човешката изобретателност са в основата на прогреса, тогава ще видим и истинските приоритети на човешкото развитие. Можем със сигурност да заявим, че всички обществени институции, чиято основа са парите и конкуренцията, както и самата система на труда, са отдавна остарели форми на социална организация. Ние призоваваме за обществена система, която работи без пари и политика, която позволява на суеверията да изчезнат от само себе си, благодарение на обучението на всички хора. Никой човек няма право да дикту­ва на друг в какво да вярва, тъй като няма хора, които биха могли да знаят и да разбират всичко. Когато обърнем необходимото внимание на естествените природни и жизнени проце­си и поставим нашето мислене в съответствие с тях, тогава нашият път ще стане по-опреде­лен и разбираем. Например, много хора са загрижени от ръста на земното население. Деспотични личности като Хенри Кисинджър твърдят дори, че е необходимо някакво „съкращаване“. Това е страшно. Все пак въпроса стои – действително ли прираста на населението е катастро­фален? От научна гледна точка, използвайки глобално високите технологии, виждането е, че Земята може да „издържи“ в пъти повече хора, от тези, които живеят в момента. 70 % от по­върхността на нашата планета е покрита с вода. Следователно, градовете в моретата – един от многото проекти на Жак Фреско, са следващата стъпка в развитието на човечеството. В бъ­деще, в случай, че бъде достигнат разумния предел на земното население, знанията за жизне­ните процеси ще бъдат глобално оповестени, а ръста на населението естествено ще се забави. Това може да стане едва тогава, когато хората осъзнаят каква е тяхната взаимовръзка със Зе­мята и с нейните възможности. Всякакви разговори за „съкращения“ ние считаме за мерзки. Единствената „държава“, която може да съществува, това е планетата Земя с ней­ните ресурси. От тази позиция ще бъдат оценявани и всички наши възможности. Ето защо е необходима информационна и интелектуална унификация на всички нации, тъй като най-важната информация, с която разполагаме са точните знания за това, което имаме на тази планета. Ако вие анализирахте възможностите на вашата земя вие бихте постъпили по този начин. Това трябва да стане на цялата планета за да бъдат оптимизирани нашите общи ре­сурсни възможности. Разбира се, много биха попитали: „Как би могло да стане това, отчитайки съвре­менната изкривена система от ценности?“, „Как може да се осъществи такава операция?“. Това, разбира се, е най-трудният въпрос. Отговора е: трябва с нещо да започнем. Има много неща, които може да направи един човек или съдружие за реализацията на тези идеи. Най-важната стъпка е образованието. Ние искаме да напомним на всеки човек много простата и важна истина, която отдавна е забравена: „Колкото повече даваш, толкова повече получаваш в замяна.“