28.02.2013 г.

Самюъл Хънтингтън


Представям ви Самюъл Хънтингтън и неговата „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“.
Книгата отдавна е на пазара и вероятно за много от вас, които се интересуват, не е новост. Въпреки това, ето няколко думи и от мен по конкретен повод. Разбира се, те в никакъв случай не се съотнасят с цялостните внушения и идеи на автора, а са опит да намерим България в света...

Ако приемем тезите на автора, представени в тази книга, или поне някои от тях, ще разберем защо нямаме никаква причина – нито политическа, нито икономическа, а най-малкото културологична да бъдем в НАТО и ЕС или пък в двете заедно.
В началото на Трета част Самюъл Хънтингтън прави анализ на ситуацията на Балканите след края на Студената война. Липсата на мнение за България е показателна и за това не са виновни американците. Апропо – към днешна дата едва ли би имало сериозна преоценка на позицията на Хънтингтън. Виновници са нашите дупедавци-политикани, които заради личните си интереси забравиха и род, и родина... Виновници сме и ние. И тези, който гласуваме, и тези, които негласуваме. Ние допуснахме и – най-вероятно, отново ще дадем гласовете си за някой от „политическия елит“ - „ново лице“ (или забравено старо) или ще останем „гордо“ в къщи... Ние помагаме за страшната демографската криза, за невероятната неграмотност, за... това, което сме и ако не открием бързичко „Кои сме?“ ще бъдем забравени... Самоопределението е най-важната ни стратегическа задача днес. Тази книга ни помага да разберем какви не сме... Едва след това трябва да решим Накъде и с Кой да вървим.

27.02.2013 г.

Само забравено старо


Гледам, слушам, чета и се чудом чудя как от уредените си хралупки изпълзяха Разбирачите. За известно време бяха се покрили. Похапваха си от запасите, криеха се зад тъмните стъкла на лимузините си и чакаха..., и дочакаха своя миг на слава. Плъзнали са по всички медии и философстват, обобщават, обясняват „Какво да се прави?“. Те знаят!
На първо място знаят да оцеляват. Те не се хващат на изчанчения дарвинизъм, че оцелявал най-умния, най-богатия, най-красивия, най-... Не! Дарвин подчертава, че оцелява най-приспособимия и те са точно такива.
А хората на улицата искат Хляб и в прекия, и в преносния смисъл. Искат да живеят добре. Свободата (?) и другите финтифлюшки са след това. Те не знаят какво значи „смяна на системата“, хабер си нямат за какво им е „нова конституция“, „мажоритарния избор“ е панацея, повтарят чутото един от друг, а този, който им пуска тези „мухи“, се крие. Крие се защото е от Разбирачите и то от Големите Разбирачи. Вярно е, че един ден и на него ще лъсне задника, но какво от това?!
Сега медиите търсят „новите лидери“. Няма лошо – ще ги изпратят да учат ум и разум в САЩ, а като се върнат може да им дадат по някое „ток шоу“ да водят... Те за това търсят „новите лидери“ - за да има на кого да запушат устата...
В първите дни на протестите имах някакви илюзии. Много бързо се смиха и остана разочарованието. Настава време на Обещанията. И срещу Обещанията на Обещавачите дори Одисеевите предпазители не помагат...

8.02.2013 г.

Карл Сейгън

    Представям ви двете последни книги на Карл Сейгън „Свят, населен с демони“ и „Милиарди и милиарди“. Авторът стана известен у нас с телевизионния сериал „Космос“ през 80-те години. Популярността му може да се сравни със сегашните турски сериали, но Цицерон отдавна го е казал: O tempora, o mores...
    Ето ви два цитата от тези книги, които ме впечатлиха особено с точния изказ на някои мои размисли по съответния повод.
   
    „В академичните среди се наблюдава укрепването на едно странно мнение, което извежда корените си от 60-те години на XX в. — че всички твърдения са еднакво произволни и че определенията „вярно“ и „невярно“ са заблуда. Може би това е някакъв опит за реванш срещу учените, които дълго време твърдят, че литературната критика, религията, естетиката и голяма част от философията и етиката всъщност са просто субективни мнения — тъй като не могат да бъдат демонстрирани като теореми от Евклидовата геометрия, нито да бъдат проверени посредством експеримент.“
    „Свят, населен с демони“

    „Томас Джеферсън е проповядвал, че демокрацията е непрактична, освен ако хората са образовани. Според него независимо от това колко строго Конс­титуцията и законите защитават народа, богатите, силните и безскрупулните винаги ще се изкушават да подкопаят основите на едно управление, осъществявано от и за обикновените хора. Противоотровата в случая се свежда до силна подкрепа за изра­зяването на непопулярни възгледи, масова грамотност, дискусии по реално съ­ществуващи проблеми, общо познаване на критичното мислене и скептицизъм към заявеното от властимащите. Всичко това са основни съставни части на научния ме­тод.“
    „Милиарди и милиарди“

    През годините често си задавах въпроса къде „изчезна“ Сейгън, защо не се споменава името му. Тези две книги дават отговор, поне за нашата страна. Някои ще го обвинят в краен материализъм и скептицизъм, което автоматично го противопоставя на един маргинализиран нарцистичен „елит“, отдал се на мистицизъм, показно религиозно усърдие и духовна чалга без край. По този повод само ще кажа, че да, Карл Сейгън е материалист и скептик, и твърде аргументирано отстоява позициите си, но същевременно е изключително толерантен към хората с мислене, различно от неговото и това е присъщо на умовете, обременени със знание.