28.08.2009 г.

Пандемия му е майката! 2

Вече писах един път по този въпрос - за свинският грип, но... както се казва - изникнаха нови факти. Както се вижда от тук като основен производител на ваксината се е наложила американската фармацевтична компания "Бакстър". Това може само да ни радва щото "що е америчко все йе хорошо". Няма да се даваме на някакви швейцарци, я! Да си правят часовниците, които вече никой не купува, а ваксината да я оставят на нас. Демек, на американците. Дали ще сме поредната република или последният щат няма значение. Важно е знамето българско да се вей с пълна сила, а в неговата сянка далаверата да върви, да върви... Както и да е, вижда се, че става въпрос за поръчки за милиони, следователно и за също толкова големи печалби... Но, това са отминали кахъри. Интересното е друго. Защо ли пък, вече никъде не се споменава за масовите откази от ваксинация, направени от лекари и сестри?! По нашият край му викат "медийно затъмнение". Не знам как е на други места и на други езици, особено на втория майчин - американски английски. Подчертавам, американски! Не някакъв друг, обикновен английски! Между другото, много хубав език. На български, за да напсуваш някой, половин ден трябва да му обясняваш каква е майка му, сестра му, леля му и т.н. Мъка! На американски английски като го фъкнеш един път и си му казал всичко! Много easy, много smart! Не съм привърженик на теорията на конспирацията, предпочитам теорията на относителността и теорията на хаоса, но случващото се натъква някои мисли. Ще ми се да споделя, че ако всичко се окаже само една голяма финансова далавера, можем да отдъхнем облекчено. Още повече, още малко и батбойко като ни оправи и нас, ще отиде да оправи и тях, и другите земни кълбета... Колко му е! Лошото е, че - според мен, в театъра със свинският грип са намесени много сериозни геополитечески интереси и цели, за които я разберем, я не разберем, но във всички случаи ще бъде постфактум и много късно...

26.08.2009 г.

Само тези три...

Както е тръгнало премиерът, минстър-председателят и кмет на София, без да е все още президент и народно събрание, ще изпозабрани бая част от използвания речник. Започна с "ще", сега наред дойдоха "замразяване" и "спиране"... Какво ли ни чака до Нова година?! То, и без това, от омайния и сладък е останало толкова малко, станал е толкова easy..., толкова мяучещ... Смея да предложа на гореизброения консервативно-реформаторска риформа на езика. Достатъчни са три (3) думички: "равнииииис", "мирррррно", "нагъъъъъзиссс"! По-ентусиазираните могат да започнат сухите тренировки веднага. Без "равнис" и "мирно" :)))

25.08.2009 г.

Промъкнала се мисъл....

Препрочитам Саймък и се чудя как, след написаното от него, се стигна до днешното "фентъзи"... Не се чудя как от Симеон Велики се стигна до бат Байко. Работата е ясна...

12.08.2009 г.

Шопска салата, ВТ кутия и голяма сливова

Чета и слушам, и... псувам! Вече толкова всичко ни е наред, че се хванахме със сърбите да си мерим салатите. Кой ги бил измислил, кога и защо. Всичко това гарнирано с куп "доказателства" и "автентичен" фолклор. Няма да влизам в този спор. Като отида "на кръчма", поръчвам това, което ми се ще в момента. Дали ще бъде бьов строганов или добрата стара свинска пържола е проблем, повлиян единствено от моментното ми настроение и разположението на звездите. Другото е проза... Това е моята позиция на "потребител". Друго би трябвало да е, но не е, отношението на държавният чиновник и българският политик. На тях трябва да им, но не им, пука за българските интереси. Ще припомня само случая с най-известните марки български цигари преди 10 - 15 години. Тогава, една неизвестна швейцарска - ако не ме лъже паметта, фирма патентова в Русия марките "БТ", "Стюардеса", "Ту-134" и още някои, и така, на практика, спря износа на български цигари на този огромен пазар... Как да наречем това? Безхаберие или "корупция"? Отговор няма! Няма и да има... За тези, които искат да се поупражняват на тема "гражданското общество в условията на демокрацията" ще припомня, че таквоз животно нема и по света, и у нас. Такова съществува само в политическата реторика, с единствената цел да ни внуши, че сме това, което не сме и да забравим за истинските носители на отговорността...

9.08.2009 г.

Размисъл

Даа, когато Кутията на Пандора е отворена, не ни остава нищо друго освен след четири години да седнем на гъзовете си и да помислим с главите си... ако, евентуално, има избори...

8.08.2009 г.

Въпроси

„Работата не е заек. Няма да избяга!“ Въпросът ми към съучастниците в мрежата е: Знаете ли друг народ, достигнал до такава мъдрост? Аз не знам! И за да отхвърля всякакви съмнения относно моята позиция твърдо заявявам, че такава дълбочина в разбирането на живота може да носи само един древен и умен народ. Веднага някой ще възрази с поговорката: „Не оставяй днешната работа за утре!“ и довода, че тя също е плод на народа ни. Ресто!, както бе казал един наш поет, по друг повод. Подобна нелепица може само да е привнесена от някое племе, присъединило се на по-късен етап към българите. Лесно е да се провери, например чрез метода използващ митохондриалната ДНК. Освен всичко друго, той е и пряко доказателство, че за генетичните аберации* са виновни жените, но това е друга тема... Може би, моята позиция е обусловена от хроничният мързел, с който се гордея. Никога, дори в най-безпросветните ми години, не съм намирал работливостта за качество, а мързелът за порок. Тъкмо обратното! Едно от удоволствията, които ме зареждат с енергия, е пасивното наблюдение на безплодните усилия на някой да постигне безсмислени резултати. Единственото, с което мога да помогна в такъв случай, е отронил се от морните ми устни съвет, обикновено преминаващ покрай ушите на заблудения работохолик, но това си е за негова сметка. От низините, над които се рее моят свободен дух, дочувам изпит от умора гласец: „Дааа, ама ако не бяха работливите, още да сме в пещерите!“. Свещена простота! А за какво са ни GSM-ите, самолетите, компютрите и т.н., и т.н.?! Май само да създават работа на работливите... За какво друго?! Ама тогава нямало да я има и мрежата и как ще достигнат посланията ми до толкова хора? И какво от това? Сега като достигат та що? Щяхме да си лежим групичка мързеливци под някоя сянка и да си разменяме послания. Всъщност, какво значение има дали ще те чуят 10 човека или 1 милион? Между нас нямаше да е Нютон щото на кой изграден мързеливец ще му хрумне нещо за притеглянето, ако го удари ябълка по главата?! Достойният за уважение извод е - ябълките са узрели, гледай къде ще падне следващата! * използвам „аберации“, а не „отклонения“ щото първото ми звучи по-нежно, а второто много чернобилски...

6.08.2009 г.

Спомени

Тези дни един уважаван от мен блогър публикува постинг*, който сериозно ме накара да се замисля. Не толкова със съдържанието на постинга, колкото с коментарите към него и реакциите на други уважавани блогъри по темата. Искам още в началото да подчертая, че не съдя никого. Не защото съм привърженик на библейските каламбури, а защото съм убеден, че всеки има право на своето мнение и на своята истина. По тази причина не коментирах въпросното четиво, а пиша постинг в моят блог. Та, за какво става дума. Анонимен автор написал някъде своите спомени и оценки за времето между 1955 и 1989 (това е времето, което обхаваща откъса; иначе претенциите за историчност са далеч по-големи). Самият факт на анонимност е впечатляващ. Кому е необходимо да крие самоличността си, особено ако пише с "фактологията" и неподражаемият стил на жълтите (и не само) вестници от началото на 90-те години?! Бих го разбрал, ако пропагандираше, примерно, марксизъм. Не че е опасно, но е крайно непрестижно. Особено пред аудитория, която като види името на Маркс и й настръхва перушината защото... така е прието. Все пак, на едно място се промъква човек, бродещ по Марин Дринов. Предполагам, че става въпрос за квартала, където е ул. "Марин Дринов". За тези, които не им е ясно - това е кварталът, където от началото на ХХ век, та и до сега, живеят главно репресиращи, а не репресирани... Ситуацията ми напомни за написаното от един 20-22 годишен блогър, който със самочувствието на "знаещ" обясняваше как чул от родителите си, че преди 1989 г., в София, било забранено да се целуваш по улиците! За такова поведение можело да отидеш в Белене!!! Хлапето може да е недоразбрало или да помни казаното от прабаба му за 1939 г. например (без Беленето, тогава е имало други актуални местообиталища), но... така се създават градските легенди. На този хлапак мога само да кажа, че преди 1989 г. можеше да изкараш спокойно цялата нощ в Западният парк, Парка на свободата (сега Борисовата градина) и където се сетиш по София. Напротив, сега ако трябва да мина нощем по тези места ще бъде само тежко въоръжен и с охрана... Това и по повод на срашният "страх", който ме бил тресял - без да знам, преди 1989 г. и, който - след прочита на това "творение" би трябвало да осъзная! Е, сега наистина се страхувам и от настоящето, и от бъдещето, но... това си е мой проблем. Не съм го наследил нито от "комунизма", нито от "капитализма", а е предизвикан от "демократичната" ни реалност. Нейсе... Но за въпросните мемоари. На първи прочит прави впечатление, че анонимния "апостол" е имал сериозни проблеми с личното си ограмотяване. Предполагам защото тежкото си детство и неизживяна младост е прекарал по зандани и лагери. Поне да бе взел пример от Желю Желев, Кошлуков, Доган. На тез интелектуални титани комунизмът (ще използвам популярната идеологема, въпреки че тя няма нищо общо с действителността) не само, че не им попречи, но - напротив, стимулира ги в тяхната еволюция до сегашното им ниво... Може да "приложи" и спомените на Богдана Карадочева или Георги Минчев, примерно, за неизразимите им мъки по същото време..., но ще предизвика още повече смях, преливащ в съжаление и... разбиране. Няма да изпадам в конкретика по отделните "изстрадани истини" на лирическият герой. Очевидно той е бил деен участник в събитията, които описва и сега се опитва да си купи индулгенция. Нищо ново... Все пак, не мога да сдържа напиращият смях, когато си представям как измъченият ми баща (от безогледна експлоатация - от какво друго!?), вмерисан на евтин тютюн и гроздова (той не пиеше и не пушеше, но може и аз да не помня добре...) се промъква към къщи в тъмна доба, увил в протритото си палто, купена на черно елхичка, с която да ни зарадва за забранената Коледа... Моите спомени, очевидно повлияни от комунистическата пропаганда и от старческа деменция, са малко по-различни. Откакто се помня, а това е някъде от 1960 г., винаги сме празнували Коледа и Нова година, като нормални хора. Без страх да изнасилят майка ми, да обесят баща ми, а мен да изпратят в ТВУ. Елхите продаваха на пазара "Димитър Петков" и пряката с ул. "Найчо Цанов" (сега приблизително по това трасе минава бул. "Тодор Александров"). Въпреки че в къщи не сме вярващи християни, за Коледа майка винаги приготвяше постни ястия, както е традицията, а след полунощ или на другия ден хапвахме печена патица, баклава и какво ли не още. Мъка... Някой може да си помисли, че в мрачната и студена комунистическа нощ нашият дом е бил някакъв оазис на разкоша, а ние скрити в мазето тихичко сме припявали "Jingle Bells". Ами, не беше така. Наоколо хората се веселяха, хапваха, пийваха, разменяха си подаръци... Е, донесени от Дядо Мраз, а не от Коледа, но поне ги имаше... Дааа..., моите спомени са различни от спомените на "автора" и това е нормално. Ненормално е, че са чак толоква различни. Разбира се, и "тогава", между другото - както и "сега", хората имаха своите проблеми и, отново между другото - не по-различни. И "тогава" се чувствах, и "сега" се чувствам свободен. Не за друго, а защото усещането за свобода е качество на духа и не зависи от това, което някой ни казва, че означавало да сме свободни. Другото са "прозрения" на несретници - имаше ги и "тогава", има ги и "сега"... Винаги ги е имало. * Не пускам линк, защото не искам да се чувствам съучастник в разпространението на подобни "истини".

3.08.2009 г.

Що е парламентарна демокрация и има ли почва у нас?

Около работата на новото Народно събрание възникнаха много въпроси и проблеми, някои от които доста фриволно засегнаха елементарната логика. Те се концентрират в две велики "постижения" на новата власт: 1. проблема с народните представители, сътрудници на Държавна сигурност преди 1989 г. Гордо бе обявено, че те няма да заемат ръководни постове в това Народно събрание. Каква победа на морала, демокрацията и беззаконието, взети заедно и поотделно! На поредните "народни любимци" трябва да се припомни чл.65, ал.1 от Конституцията на Република България. Там такива ограничения за избора на народен представител не са поставени. Щом български гражданин може да бъде избран за народен представител без оглед на това сътрудничел ли е на ДС или не е, то той не може да бъде ограничаван и в правата си на народен представител. Законът трябва да се спазва такъв, какъвто е. Комуто не изнася - да го промени. Но, до тогава... Все пак това се прави точно от пазителите на Конституцията и творците на закони за радост на "народа"! Халал да ни са! Интересни са и инициаторите на това потъпкване на основният закон още в първите дни от работата на това НС - Синята коалиция. Повече няма какво да се коментира... По частният казус с Божидар Димитров, проличава единствено лично отношение и цинизъм. Известно е, че той не е сътрудничел на ДС, а е неин служител. Разликата е много голяма. На който не му е ясна се прави на ощипана мома. Все пак, ще ми се да подчертая, че не съм фен на Божидар Димитров, но това е друга тема... 2. забраната на народните представители, напуснали или изключени от определена парламентарна група, да се присъединят към друга или да образуват такава. Отново велика парламентарна глупост, отново елементарно непознаване на Конституцията, отново смях през сълзи. Да припомним Конституцията: "Чл. 67, (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения." Както се казва - без коментар! Какви групи, какви пет лева! Най-големият резил обаче е друг. В решението е записано "черно на бяло", че (забележете!) след напускането или изключването на народен представител от "неговата" парламентарна група и едва тогава депутатина става НЕЗАВИСИМ! Изцепките и погазването на Конституцията и законите не се ограничават с тези драстични примери. Някои, може би, мислят, че доволно се поглаждам по коремчето и се кефя, че не съм гласувал за "тия", за "малкото зло", което расте като гъба след дъжд... Не е така! Все пак, действията на "новото реформаторско мнозинство" предизвикват - най-малкото, размисъл. А у мен се затвърждава убеждението, че съм постъпил правилно. И все пак ще кажа: надявам се новоизбраните тиквеници наистина да бъдат "по-малкото зло" от предишните такива...

Късметлии

След кратка едноседмична почивка в едно прекрасно родопско градче - Чепеларе, отново съм в друго прекрасно околософийско градче - Банкя. Не мога да покажа ландшафти с мое участие. Не обичам чукарите и си стоях под сянката на една стара липа с добра компания. Най-важното - на хлад! Седем дни без мрежа си е дълъг период и - тъй като вече мога да си чешам отново крастата, да започваме! Резонният въпрос - Кои са късметлиите? Ами, всички ние - българите. ?! Просто, нашата "синя" революция мина без жертви и големи тупурдии. Като и за първото, и за второто някои още съжаляват... Много по-"интересно" бе в Украйна, Грузия, Сърбия (вж. филма revolution.com), че напоследък и в Ирак... Какво са няколко... десетки, стотици, хиляди - според случая, живота пред олтара на демокрацията и малко "поразрушена" инфраструктура?! Нищо!