Какво
е усещането да стреляш по невинни хора
– мъже, жени и деца, затворени в някое
училище?
Какво
е усещането да поставиш бомба или да я
взривиш със себе си на многолюдно
обществено място?
Какво
е усещането да риташ и газиш възрастен
човек и да снимаш стореното с телефона
си?
Какво
е усещането възбуден да наблюдаваш в
мрежата как бебе прави фелацио някому?
Какво
е усещането...
Никога
няма да разбера.
Не
пиша за тези „новини“, които ни намират
ежеминутно навсякъде, не защото махам
пренебрежително с ръка и мисля, че съм
„над нещата“. Не пиша защото нямам
разбиране за тези страни на „човешката
природа“. Дотолкова нямам, че понякога
мисля, че всичко това не се случва. А и
това човешката природа ли е?!
Мисля,
че не. Това са симптомите на болестите
на съвременното общество и колкото то
е по-развито, според съвременните ни
представи, толкова тези симптоми са
по-силни.
Политиците
от САЩ налагат демокрация по света,
съобразно т.нар. „американски“ интереси,
но не могат да създадат условия за
елементарна човещина в страната си.
Оценяват и съдят другите с божествена
непримиримост и гняв, а всъщност...
Забравете лицемерните филми, вижте
фактите.
Не
по-различно е по света и у нас.
Цигани
и турци се гаврят с историята ни. Пияни
учителки и учители вилнеят из класните
стаи. Четиридесет (!!!) процента от младите
хора в България не се занимават с Нищо...,
а политиците говорят ли, говорят. Не
спират.
Не
пиша, защото често вече нямам думи.
Болестите на това общество са нелечими.
Някои чакат краят на света, но той е
настъпил. Безсмислени са всякакви напъни
за еволюции, революции, макар и доматени,
и тем подобни.
Необходимо
е ново Начало, но без Ной.
