Набор'94 празнува

Винаги съм се стремял да не обвинявам „младите“ за нищо. Първо, защото още не съм толкова стар и, второ, не съм забравил щуротиите, които съм вършил на техните години, че и по-късно...

Все пак, нещата имат своите граници и грубото им погазване е показател не толкова за индивидуалната и родителската простотия, колкото за състоянието на държавата. Изстъпленията на набор'94 са плодовете, които берем от умишлените действия на т.нар. политически елит, който допусна това оскотяване на нацията. 23 години „народните избраници“ правят и невъзможното за да заличат България. Убиваха систематично духовността и мисля, че успяха. Хлапетиите с голите задници след 20-тина години ще ни управляват, а ако ББ още е на власт може и по-рано...

Сигурен съм, че няма друга нация в света, която да отбелязва с младежки оргии денят на писмеността, културата и духовността. То последните три вече не съществуват, тъй че... Учудва ме – но не много, че иначе непрестанно плямпащите „елитни“ политици мълчат. Целта им е постигната. Идващите години ще бъде по-лошо. И отново се потвърждава тезата ми, че няма значение каква е „системата“ - капитализъм, социализъм, монархия, тоталитаризъм или още какво измислите. Важно е какви хора управляват. В този смисъл, трябва изчистим България и това става все по-неотложно.

За мен именно тук е основната вина на режима преди 1989 г. За 45 години той успя да притъпи до изчезване чувството за самосъхранение в хората. Направи обществото аморфно и безразлично. На тази основа през 1989 г. разцъфна и избуя демокрацията. Сега берем плодовете и това е само началото...

Повода за това писание е една публикация в„Комсомольская правда“. Подобни ги има и в Сърбия, Германия и т.н., а най-лошото е, че всичко това става пред очите ни. Позволявам си да пиша и от позицията на баща, който е „изпратил“ абитуриентки две дъщери, и който все още си спомня своя абитуриентски бал, и който го е страх как ли ще „празнуват“ внуците му...

Както и да е. Написаното от мен няма да промени нещата. Остава ми само да пожелая на младежите здраве и да храня надеждицата, че след време ще мислят иначе...

Откровения

В последните дни по Българско върлува откривателството. Добрите стари услужливи медии ни информират за нови, по-нови и още по-нови открития в нашия политически живот. Все неща, за които никой до сега не знаеше и дори не се е досещал.

Разбра се най-после как е бил създаден СДС. Новина! С двадесет и две годишна давност... Каза се доста за генезиса на Костов и костовизма, но той пак е целият в бяло. Плевенлиев обяви, че пътувал само на Запад от София, с присъщия му инфантилизъм. Вечната Поптодорова усърдно кимаше с глава и се усмихваше... Ех, г-н президент! Трябва да се пътува във всички посоки за доброто на България, но... Бившият президент, вместо да си седне на задника и да си мълчи, тръгна на война да „оправи“ БСП и България. Очевидно се е взел по-насериозно, отколкото трябва. „Изтече“ запис на разговор между млади „социалисти“ за изборни далавери в Сливен. Всички са потресени, омерзени, чистите им политически съвести и души са оцапани от тези бивши комунисти и издънки на още по-бивши такива...

Бих препоръчал на всички, щото се пишат все християни, първо да си спомнят за притчата с камъните. Пише я в Библията – една дебелшка книжка, която може дори да им е на нощното шкафче. Ми, прочетете я бе, аркадашлар! Поне сте грамотни... Второ, да си поогледат родословието за последните стотина години. Ще има какво да научат, ако не си го знаят... Трето, да не злобеят много срещу БСП-то щото, която и друга абревиатура да заместиш от политическия ни паноптикум, които и други имена на политици да заместиш пак ще е верен записа – и по смисъл, и в подробности.

Очевидно вече сме в предизборна ситуация.

За това искам да попитам уважаваните ми сънародници: Не ви ли омръзна да ви правят на маймуни и то – на тъпи маймуни?! Предполагам, знаете как се ловят маймуни с подръчни средства. Слагаш в делва с подходящ отвор лакомство. Маймуната бърка вътре да го вземе, но когато ръката ѝ е взела „нещото“ не може да мине обратно през гърлото на делвата. Т.е., алгоритъмът е: залагаш „лакомствата“, след това събираш маймуните. Разбира се, ако маймунякът се сети да отвори лапата и да пусне кяра ще се освободи, но...

Та тъй, мили граждани и селяни, ако е останал все още някой. Пуснете залъгалките, отворете очи. Ослушайте се, огледайте се, мислете, щото времето да почистим България наближава.

Да изчистим...

Няма лошо. Нека да изчистим битовите отпадъци. Житейският ми опит показва, че тези, които замърсяват не чистят, но това е друга тема.

Според мен има други приоритети.

Трябва да почистим главите си. Не случайно китайците казват, че болестите започват от там. А защо само болестите? Всичко идва от там, от главите ни. Най-често цитират философа Маркс с неговото „битието определя съзнанието“, но се забравя, че в същата степен и съзнанието определя битието. И тъй като сме хора разумни, можем да вършим поне две неща едновременно – да събираме боклуците от междублоковите пространства и да изхвърляме боклуци от главите си. Е, наистина трябва да се пази и равновесие, но който не може да се справи да върши първо едното, после другото – поредността е без значение.

След като завършим тези дейности, които всъщност са единен процес, продължаващ във времето, можем да се заемем с изчистването на България.

Това може да стане само на избори...

Настроение

 Мислех да пиша безсмислен апел до Миро, както на галено зове Бареков земеделския министър, да обиколи пазара и да „свали“ цените на доматите, но... по-добре Клептън и Юрая Хип, отколкото Миро, който и да е...

Много шум за нищо

Сбъднати мечти, попарени надежди, ново начало, край на нещо си и т.н. С това се занимава Европа, че и ние покрай нея, в последните дни. Журналистите пишат за платеното им - кой колкото може. Златно време за социолози, политолози и обикновени дизайнери. Ден година храни.

Има и избиратели, електорат - мат'р'ял по нашенски, които се надяват, припкат към урните, гласуват. Едните преживяват „загубата“, други са в екстаз от „победата“... Така ще бъде догодина и у нас, така ще бъде – както по-всичко личи, още дълги години.

Хората отказват да носят отговорност за живота си и я прехвърлят на други. Представителна демокрация. Тук, разбира се, ще ми опонират, че именно гласуването е поемането на гражданска отговорност и... още много дрън-брън. Може би е така теоретично. Това е съвременната приказка. В нея има място и за свободен пазар, и за конкуренция, и за демокрация. Българската действителност е един от ярките примери за несъстоятелността на тези врели-некипели. Тук цените скачат преди празници, а иначе постоянно растат; тук министри размахват икономически (според тях) лостове и гледат страшно от телевизора; тук преместването на една държавна структура струва по-малко от един добър нов автомобил; тук..., всъщност, какво да изреждам? Всички сме тук и сега и плащаме за глупостта си...

Там е същото, но тамошните актьори са много по-обиграни - толкова, че чак изглежда различно.

Докато не се разбере, че т.нар. избори не носят промяна в живота ни, все ще има не малко кандидати да ни залюлеят в люлката на илюзиите. Тя е толкова прекрасна... и удобна. В които и да са избори побеждават тези, които трябва да победят. Хората, които имат пари, не нарушават юридическите и моралните закони за да се разделят с тях заради кефа на някакъв си народ, който и да е той. Утре и Франция и Гърция ще са същите ако ги погледнем обективно, а не според това „кой, какво казал“. България ще е същата, светът ще е същия. Точно такъв, какъвто искат хората, които могат да си го позволят.

Анонс

“...Как може да се унищожат намеренията?

— Чрез унищожаване на възнамеряващите…“
Емил Манов, „Галактическа балада“

Книжката е „Галактическа балада“, а авторът Емил Манов. Написана е през 1971 г.

Това не е фентъзи. Фентъзито е друг гьол, в който други жаби врякат. Там със съвременните „мислещи машини“ немислещи, но добре печелещи, хора набират многотомни саги, които..., но да оставим този жанр настрана. Който го харесва, да си го чете.

„Галактическа балада“ е написана преди 41 години, но трябва да се чете сега. „Тогава“ май много не разбирахме за какво иде реч...

Повод да се върна към нея ми даде една публикация за врагът – истински или измислен, и необходимостта му за съществуването на различните режими... Какво е САЩ без СССР, примерно.

Мислех да напиша доста по-дълго представяне, но тогава щях да навляза в областта на литературния анализ от сорта „Какво е искал да каже автора?“, а това ми е крайно омразно и за това толкоз! Който иска да я прочете, може да си я свали от Библиотеката или да разрови личната си книжна такава. Който не иска, може би вече е щастлив човек...