Перманентно лицемерие

Предлагам всеки ден от 03:00 до 15:00 да се обяви перманентен национален траур. Причините могат да бъдат намерени в информациите от Съюза на българските автомобилисти. Следващата цел тярбва да е перманентен световен траур по същото време. За това не е нужна аргументация - световните медии са заети основно с преразкази и картини на трагедии. Не трябва да се забравя и случайната естествена кончина на някои от нас. През останалото време от денонощието трябва да цари перманентно веселие! Все пак, за да скърбим за някой, преди това той е трябвало да се роди, изучи, ожени/омъжи и други малки житейски веселбички. На тези, които ще ме обвинят в обикновен цинизъм ще кажа: изпратил съм много близки хора. Смъртта е трагедия за най-близките на починалия. За другите е факт - повече или по-малко любопитен, дори за огромното мнозинство от хора - напълно безразличен. Най-честите разговори на погребение се въртят около това, колко струва ковчега, кои са дошли и кои не са... Пък на помена като пийнат по някоя чашка настава една... В случаи - като последната трагедия на Бакаджиците, ролята на държавата е да установи причините, да накаже виновните и да вземе мерки подобни катастрофи да не се случват. Мъката и болката остава за най-близките. Ако някой може да им помогне да го направи. Другото е лицемерие!

Мисли

Замислих се "Какво би било ако преди 1989 г. имахме интернет?". Мислих, мислих и нищо не измислих. Абсурд. Радостен от мисълта "Колко е хубаво при демокрацията!" с весели подскоци започнах да обикалям около кладенеца в двора. Кладенецът е регистриран в общината. Уморих се, седнах и пак се замислих: "А какво хубаво донесе демокрацията, освен интернет?!". Мислих, мислих и нищо не измислих. Нищо.

Журналистика

Току-що по "любимата" ми медия - bTV, вървя репортаж от рампата пред "Пирогов", където докараха двама пострадали от катастрофата край Ямбол - една жена и шофьора на автобуса. Симпатична репортерка, с физиономия на гладна хиена, търчеше около линейките задъхана и възбудена. Същото упражнение повтаряха и нейните колеги от други медии барабар със сюрията оператори. Компетентността на репортерката пролича веднага. Успя набързо, задъхано и някак между другото да обвини шофьора, че е убил толкова хора. Вероятно не е чувала, че има презумпция за невинност, че има полиция, прокуратора и съд. Всъщност, и да е чувала, това са подробности. Важното е вниманието на драгият зрител/читател/слушател да бъде задържано поне за малко. Така може да се разчита на кариера, по-добра заплата и т.н. Другите дреболии като морал, съвест, съчувствие, истина не са важни. И за какво бе цялата патардия?! За да ми покажат как от линейки свалят легнали на носилки хора. Хора ранени, уплашени... А репортерката подскача около полицаите като курдисана и подхвърля тъпи въпроси към тях... Бил съм в подобна ситуация - на носилка - и добре знам, че последното, което иска човека на нея е някой да го снима или интервюира. Бих призовал за повече уважение към човешкото достойнство, но това е безмислено, когато апела е отправен към представителите на тази древна, ама много древна професия...

Поводи за размисъл V

До преди няколко дни се вихреше кампанията за записване в детски градини. Разбра се колко деца остават на улицата и т.н. При сегашната демографска ситуация нормално мислещите хора са загрижени. Това не се отнася до политическото съцветие. Очаквах, с цялата си наивност, някоя политическа "сила" да обяви, че парите, които взема от държавата за изборите, ще дари за построяването на детска градина или две... щото парите не са малко, но това естествено не се случи. За тези несретници е по-важно да ни се пулят от екрана и да обещават, както и на циганска свадба не се обещава. За тях беше важно да си "направят" реституцията, приватизацията, продажбата под масата на съществуващи детски градини и какво ли не още, за което само извратена фантазия може да се досети... А децата!? Ми, който има деца да си ги гледа! А аз бих казал: "Който има деца да не гласува!". Заради тяхното и нашето бъдеще.

Мнение

Няма по отвратна гледка, освен детската порнография, от говоренето на политици по икономически теми или опитите на икономисти да "услужат" със своята компетентност на политически щения. В този смисъл, изказването на Орешарски вчера, показа обратната страна на нещата. Той ясно разграничи политическите от икономическите въпроси и говореше в рамките на своята компетентност. Най-важното, което каза - според мен - е, че няма магическа лява/дясна/центристка формула за изизане от кризата. В управлението на икономиката няма място за политика. Тогава, питам се за кой ли път - за какво ни е политиката?!

Без коментар

Само факти. Социална помощ, отпускана на инвалид I група за храна и лекарствени средства (?!): 2006 г. - за храна 8,25 лв., за лекарства 8,25 лв., общо 16,50 лв.; 2007 г. - за храна 8,25 лв., за лекарства 8,25 лв., общо 16,50 лв.; 2009 г. - за храна и лекарства - 9,75 лв. Социална политика.

Поводи за размисъл IV

Сега са на мода лихвоточките. Кой, как, колко... Имам лихвоточки. Не малко. Моите родители, като повечето хора през "онова" време, използваха и тази възможност за влагане на пари. Както и да е. Така се завъртя живота, че нямам жилищни нужди, децата ми също нямат. Като слушам и виждам какво става и да имахме пак нямаше да се правя на маймуна за 7 - 8 хиляди лева. Още повече, за да вземеш тези пари, трябва да покажеш(!) документ, че ще ги инвестираш в строителство на жилище!!! Та, ето къде лъсват отново задниците на депутатите. Колко трябва да ти е акъла, че да искаш от хората да "инвестират" 8 000 (осем хиляди) лева?! С толкова пари не можеш да си купиш дори боята за новото жилище! Къде живеят тези хора, какви пари плащат за жилище?! Другата дивотия е въпросният документ. Очевидно е, че с тази сумичка не може да се направи "инвестиция". Какъв е варианта за да си вземеш парите? Намираш строителен предприемач, който да се "навие" да ти даде документа. Естествено, не безплатно. За да вземеш, все пак нещо, ще трябва да се разделиш с 25 или 50 % от сумичката, примерно... Каква загриженост за гражданите, дали парите си на държавата, която ги ползва десетилетия. Даже и срока за подаване на документите ще удължат. Явно, още не всички са се налапали... Тук веднага искам да смачкам националното ни самочуввствие, че нашите депутати са най-крадливи, най-безотговорни, корумпирани и т.н. Виждате каква парламентарна криза се вихри в Англия - бастиона на парламентаризма и демокрацията. Тамошните "народни" избранници по нищо не се различават от нашите. Да не забравяме и друго - там изборите са 100 % мажоритарни. Нещо, за което плачем и ние, включително и аз. Защо тогава резултатите са същите?! Не ми се пише за конгресмени и сенатори, за членовете на руския парламент, за гръцките парламентаристи от "родината на демокрацията" и т.н. Картината е една и съща, независимо от избирателната система. Тогава, за какво става дума и къде е грешката...

Поводи за размисъл III

Тази сутрин, още по-тъмно, тръгнахме с жена ми... да си купи стол. Не за в къщи. В къщи си имаме и си купуваме, когато си искаме. За службата. Служебен стол. Не познахте :) Не работи в тази фирма от няколко дни и тя, фирмата, не е толкоз мъничка, че да не може да си позволи - заради кризата, естествено - да купи столове за своите служители и те седят на кашони и празни сандъци. Фирмата е голяма, държавна, авторитетна и т.н. Пък и жена ми не работи там от вчера, но... това е вторият стол, който си купува. Проблемът не и в 70 - 80-те лева, които даде. Проблемът е в това, че някои нехранимайковци, безродници и занищодругонеставащи, демек - депутати, са приели (интересно с колко чужди карти!) Закона за обществените поръчки. Спазвайки го, ръководството на фирмата вече няколко години не може да закупи за своите служители столове, защото... на който не му е ясно "защо" да прочете закона. Все пак - незнанието на закона не дава право за неговото неспазване. Четете държавен вестник! Старият "Стършел" патки да пасе, но това между другото... В крайна сметка се оказва, че е добре да си носиш от къщи кламери, папки, химикалка, стол - както стана ясно, и всичко останало, което да осигури дейноста ти. Щото има закон, който... е приет от едни, които... Като се позамисли човек - има файда от това да си министър-председател, например. Без да спазваш закона, можеш да поръчаш сделка за милиони по целесъобразност и с цялата си арогантност да заявиш как твоите експерти те уверили, че сделката е "чиста"! А в какво друго да те уверят "твоите" експерти, бе Станишев?! Та стигнах и до въпросите, които си задавам: 1. Защо Станишев може да нарушава законите, а жена ми не може? 2. Защо полителита може да прави каквото си иска, а жена ми не може? 3. Защо "те" могат да пръскат пари като невръстни милиардерски щерки, а жена ми не може да си вземе фактура и по нея да й възстановят разхода? Въпросите са реторични. А "те" могат, защото "ние" им позволяваме. Защото, като се юрнем към урните на двете дати, на които трябва да покажем своята отговорност и гражданска съвест, първо пред Европа, а после и у нас, отново ще им дадем това право. За още четири години. Гласувайте, братя българи! Гласувайте, да ви е сладко... ПП. Днес научих, че използването на жаргон, турцизми и русизми е помощно средство за прикриване на липсата на факти. Опитах се да използвам англо-саксонизми и американизми, но... нещо не ми се получава :(. Остана ми вярата, че вие ми вервате :)))

Чочо

Днес мислех да пиша за хорските глупости от вчера, но вчера ми се случи нещо много хубаво. Намерих си кученце! Една обява в сайта "без дом" , която първо ме разсмя, но после... Подаряваха “синеокият Славчо“ :))). Името ми е сравнително рядко, сред хората, какво остава за кучетата. Но хубавеца - що е Славчо все е хубаво и умно :), ме впечатли. Изчаках жена ми до вечерта и й показах обявата. Тя също първо я прие със смях, но после се съгласи, че това е знак. Няма случайности на този свят. Обадих се на посоченият телефон и днес в 9 ч. се запознах с моят адаш. Подхвърлили го в двора на едни много млади и много приятни хора, но те нямат възможност да го гледат... и така. Прекръстих го на Чачо. Чувал съм, че не е хубаво кучето и стопанина да са с едно и също име. Разбира се, не само защото при вика на жена ми ще търчим и двамата :))). Като съм проговарял някога сам съм се наричал така. Никой не знае от къде ми е хрумнало, но винаги, когато са ме питали как се казвам, гордо съм отговарял "Чачо"! Очаквайте снимки :) ПП. Смених буквичката по изричното настояване на жена ми ;)(

Поводи за размисъл ІІ

ІІ. Българите зад граница. Колко са и какви са? Много и всякакви – както българите в България. Все по-активно се говори за тяхното гласуване и възможностите, които имат за това. Безспорно - и според закона, и според морала, всеки български гражданин има право да вземе участие в изборите. Трябва да му се осигурят възможности за това и правата му да бъдат защитени. Какво мисля за българите с двойно гражданство? Тук, естествено, ще стане основно въпрос за българските граждани в Турция, които са и турски граждани. За възродителният процес не искам да споменавам. Той толкова бе политизиран, митологизиран и демонизиран, че каквото и да се напише все ще е вярно. Известно е, че на тези хора им бе дадено двойно гражданство по политически причини. Известно е, това „мъдро“ решение до какви отклонения води в българския политически живот. Трябва да се намери, отново политическо, решение на този проблем и тези граждани на друга държава да нямат право да гласуват в български избори. Това трябваше да се случи до сега, но... ако започна да пиша за това, което е трябвало да се случи в България през последните години от google ще ми изтрият блога за спам... Разбира се, има българи с двойно гражданство, получено по други причини и те трябва да могат да упражнят правото си на глас. Тук искам да вмъкна и един друг проблем. Българите зад граница направиха своя партия, която да защитава правата им. Май има и още партии, но при нас никога не се знае... До тук – добре! Хората за това се обединяват в партии за да защитават интересите си. Не ми хареса друго. Председателя на партията или някой активист – не чух добре, постави въпроса за проблемите на българите, които са се върнали или щели да се върнат в България заради икономическата криза. Та на тези същите държавата, т.е. ние , трябва да им осигурим всички социални придобивки, които те са загубили, работейки в чужбина, най-често без договор или нелегално пребивавайки там. Явно те са решили да поставят древният проблем директно. Вместо „Ако си поискам, ще ли ми дадеш?“, направо казват: „Дай!“. Може би, ако същия се бе изтъпанил и казал: „Членове на нашата партия с част от трудно спечелените си пари изградиха чешма, ремонтираха читалището, училището, болницата и т.н. в родната си махала, село, град, квартал...“ този „зов“ можеше да хване дикиш. Може и да има такива, но не съм чул да е масова практика. Всеки знае как се формират социалните разходи, така че „Какви пет лева?!“. Защо се повдигат въобще подобни въпроси и хората се вкарват в образа на страдалци?! Били изгонени от родината си от глад. Да бе! В България живеят над 7 милиона. Има и гладни, но има за хляба, има и за козунак, а някои хапват и вита баница всеки ден... Използват ги като плашило – 250 000 българи щели да се завърнат вследствие на кризата. Тук няма ли криза, що ли? Да, ама като се изцепиш така по медиите, който трябва се сеща и вече се върти пазарлъка, за кой да бъдат призовани да гласуват тези хора. Така техните лидери ще ги продадат за местенца в парламента, а те – ако са толкова наивни да вярват на искания и обещания, които ще бъдат забравени още в „изборната нощ“, да гласуват... Ако искат и по два пъти!

Поводи за размисъл І

І. В европейският парламент 492 млн. граждани са представени от 785 депутата. В българският парламент 7,4 млн. граждани са представени от 240 депутата. Простите сметки показват, че нашият депутат имат около 20 пъти по-голяма „тежест“ от европейския. Или казано по друг начин, ако и в избора за народно събрание прилагахме т.нар. европейски стандарти, парламентът ни трябваше да наброява 12 (дванадесет) депутатина! Мога да се сетя за политически причини, които да ги докарат до към шестдесет... Между впрочем, някой може ли да ми обясни защо депутатите са 240, а не 500 или 60?! Не ме интересува, че в Румъния са толкоз, в Гърция онолкоз, а пък в Ирландия... Интересува ме България, тъй като тук се помещава моят задник, който за мен си е определено ценен и съм заинтересован при какви условия живурка. Ето един повод за размисъл за тези, които са решили да „дадат“ гласа си на някои от предстоящите избори.

Ние не ядем от зелника...

Сомалийските пирати! Лоши момчета с, очевидно, силни покровители. По друг начин не мога да си обясня нещата. Определено, не съм компетентен в областта на търговското корабоплаване, но си задавам някои въпроси. Как е възможно да бъде превзет кораб, по-голям от няколко футболни игрища с черупка, в която има шепа хора, с леко въоръжение? Тези кораби не са ли оборудвани със средства за локация на пространството около тях? От сателити в Космоса може да се прочете какво пише върху трамвайно билетче, паднало на земята. Защо тогава заинтересуваните лица не ползват съвременните технологии? Пари ли нямат?! Защо Великата Империя на Доброто не се намеси, както в Ирак, например? По слухове, предавани от разузнаване на разузнаване, те сметоха цяла държава, изпотрепаха тези, които ги гледаха накриво, обесиха държания глава... Все в името на Световния Мир, разбира се! Човек като им гледа филмите (не холивудските екшъни - там нещата са ясни...) за подготовката и възможностите на специалните части ще си помсили, че са по-най от по-по-най... Въпросите са нахвърляни, не са подредени по важност, а могат да се добавят и още. Но така поне илюстрирах защо се съмнявам, че зад целия театър има силни икономически интереси и това не са интересите нито на екипажите, нито на пиратите...

Носталгично

На този свят се купуват куче, кон, оръжие и жена. Другото е чиста любов или ненужно...

Болен лежи катил Прасчо

Трудно е да избягам от медийния натиск - все пак, социално същество съм :). Каквото и да "пуснеш" или да прочетеш все за "свинския грип" се говори... и пише :). Тъй като не съм първа младост, в главата ми нахлуха някакви спомени и асоциации. Преди години, по времето на соца, гневно плюехме Запада, че унищожават големи количества хранителни продукти, с цел запазване и повишаване на техните цени (с основание, както по-късно се разбра). Основният аргумент бе, че децата в Африка умират, а те! Е, сега децата в Африка, и не само там, продължават да умират, но това е друга тема... Та, мисля си: по време на "лудата крава" бяха избити стотици хиляди животни, "грипавата кокошка" също даде огромни жертви, сега е ред на "болните прасета"... Какви са разликите в цените на продуктите от тези животни (да ме прощават потърпевшите) преди и след масовото им "разболяване". Ако някой не го мързи и направи анализ, може би ще намерим отговора за тези "явления". Ей, много овце останаха на тази планета, мам... им! Мисля си, че при тях няма да е лудост или грип, а тежка форма на малоумие...