Отново за отнетите „животчета“

Днес отново медийното пространство е покрито с ГМС (голям медиен скандал) „Бонуси“. Вадят се справки, сочат се с пръсти... Когато гръм удари, как ехото заглъхва... в парламента.

Полителитчиците са ясни. Ще носят от девет дерета вода и по гръб няма да паднат. Нямат да върнат и нито един бонусен лев. Ще плещят и ще се прехласват от собствените си гласове и физиономии по телевизора докато... ехото заглъхне...

Защо ли? Ами, по простата причина, че парите, които са заслужили с труда си са 99,9 % законни – смъквам 0,1 % щото някой може да се е прецакал от простотия... Тъй че – пито-платено.

Шумотевицата вдигат основно тепегьозите, които и баща си да са продали, както в оная народна песен, пак няма да им мигне окото и да заявят пред електората, че са чисти като сълза и невинни като агънца. Другата основна част са тези, за които не е потекло, та даже и не е капнало и сега се чувстват толкоз прецакани, та чак им се плаче. Има и една малка група обикновени мърморковци като мен, но на нас кой ли обръща внимание...

Все пак, въпреки старите и известни постановки все още не мога да разбера едно. Защо електората се възмущава сега? Каквото и да е станало, то е законно. Да, ама не било морално! Боже или там каквото си! Нима има още някой, който вярва, че закон и морал имат нещо общо?! Ако има, те са виновни за този 23 годишен цирк, защото..., но това е друга тема. По моето скромно мнение в междуизборното безвремие трябва да се спазва закона. Добър – лош, но закон. В деня на изборите най-добре да се замислим за морала и който наистина го направи, ще се поогледа стреснато събуден и бързо, бързо ще избяга далеч от изборната урна. Трябва да си дадем сметка, че чрез гласуването и изборите ние възпроизвеждаме политическият елит, който след това си гласува законите, които да спазва (повече или по-малко), а електората тогава се сеща за морала, пляска се у морно чело и вика „Брей! Какво стана! Пак същото...“

Това е положението. Кой каквото правил – правил, кака Пена вече не меси банички...

ПП. Да не забравяме и това, че всеки ГМС е един прекрасен „случай“ да се отървеш от междувременно станалите неудобни...

И аз искам...

Да! Досети се уважаеми читателю! И аз искам Бонус!

Вярно е, че отдавна не съм чиновник, но и чиновника и аз имаме по една уста и по един гъз. Що той взема бонуси, а аз не?! Като разумен препатил човек въобще не питам за началническите бонуси... Тук не става въпрос за уравниловка или Лениновото 1 : 3. Просто питам.

Днес Иван Костов пред някакъв микрофон много точно обясни за какво би трябвало да се дават бонуси (преди години му викаха премии, но все тая...). На публиката тук е известно, че не съм фен на Костов нито в битността му на политик, нито на икономист, но виж като администратор е от най-добрите, та ако не е и най-добрия. Та питам защото, ако чиновниците (не ги наричам държавни защото така, поради нечия глупост, много се стеснява кръгът) бяха изпълнили половината от Костовите изисквания никой нямаше и да се заинтересува защо вземат бонуси.

Четох някъде, че прагът на бедността през тази година се вдигнал от 211 лв. до 2011 г. на 236 лв. месечно през 2012 г. (без коментар). Демек, с 25 лв. се е увеличила цената на човешкият живот. Тъй като „бонуси“ много ми прилича на термин от компютърните игри то ще си позволя да ползвам и друг термин от тази малко позната за мен област.

Но преди това, ето последните новини по темата „бонуси“, които са от Министерствотона земеделието. Там, във фонд „Земеделие“ са раздадени около 1 000 000 лв., а в самото министерство – 800 000 лв., или общо 1 800 000 лв. Ако разделим тази сума на парите, определящи границите на бедността или на живота ако щете, то ще се получи, че по стандарти до края на 2011 чиновниците само от Министерство на земеделието и фонда са получили 8 531 „животчета“, а по цената на човешкият живот през 2012 г. са получили само 7 627 „животчета“. Няма да се учудя ако някой виден политик-тепигьоз нарече това икономия на държавни средства... На който му се занимава лесно може да изчисли колко „животчета“ е получила Нешева, колко този или онзи, колко заедно, колко поотделно, но с това няма да се промени нищо. Това е положението.

Тук лесно бих могъл да завърша, но все пак не мога да не задам въпроса: Защо се прави това?

Отговорът е елементарен. Направете си труда и проверете колко софиянци са на държавна заплата? Колко семейства зависят от нея? Какъв е процентът на държавната администрацията из това, което е останало извън София?

А сега си представете какво ще се върти из главата на един държавен храненик, когато догодина или когато и да е се яви пред избирателната урна; представете си компютърния монитор и наредените в долния (или някой друг ъгъл) „животчета“, които въпросната електорална единица е получила под формата на заплата, бонуси или някаква „далаверка“. Е, за кой ще гласува хранения човек?

По тези и някои други причини Големият Бонусен Скандал след някой ден ще отшуми. Някой ще изгори, на друг ще му подръпнат ушите, вълната на Възмущението ще премине през медии, форуми и блогове и така до следващия Голям ........... Скандал. Но, уважаеми, мисля, че сме наясно. Всеки от нас си е направил сметката и знае с колко „животчета“ разполага, коя ръка да целува за тях и докъде да си простира черджето...

Другото е, ако перифразирам един виден съвременен мозък, „Тути Фрути Аламинути“...

П.П. Не искам да обезценявам ничий труд, но по разкази на очевидци и по мои спомени тези, които наистина работят получават най-малко „животчета“. Така е било и преди 1944 г., и до 1989 г., че и след това...

Още за свободата в мрежата

Даа! Ето част от истината за „свободата“ в мрежата. Повечето неща там са така технологизирани, че обикновен човек - като мен, не може да осъзнае. Та, в тази връзка се чудя дали писаните правила няма да се окажат по-добри в един момент...

Умно село

За тази картинка, наречена помодерному „лого“¹, са броени 240 000 лв. грешни пари. Тя говори сама за себе си, но нищо не казва за обекта, който представя. Няма да падна толкоз ниско и да продължа да обсъждам „художествените“ ѝ качества и информацията, която носи. Очевидно е донесла каквото комуту трябва...Тук няма да спомена и за лудия и зелника, но очевидно е достатъчно да познаваш „точният човек“ и няма да ти е необходимо да играеш тото, примерно.

Както се вижда от статията тук, министерството на икономиката ще хвърли още 2 264 000 лв. за „изработка на стратегия за нов национален и регионални туристически брандове (виж 1)“.

Така е. Докато умниците тук се терзаем за разни АСТА и тем подобни, глупаците си знаят работата... Ха, наздраве! (студената вода е на левия кран!)

1Логото (от гр. λογότυπος = логотипос) е графичен елемент или емблема, представящ по определен начин корпорация, сдружение, организация, продукт или дори отделна личност. Логата са или изцяло графични (символи или икони) или с придружаващ текст, интегриран като част от логото. Често в средствата за масова комуникация, думата лого се използва като синоним на понятията търговска марка или бранд (марка).

Несвобода

Много от нас уплътняват времето си като се „борят“ за нещо – свобода, демокрация, човешки права, защита на природата и т.н. Няма лошо. Това е гражданска позиция на съответна група от хора и те – решили, че знаят истината по проблема, искат да помогнат на „другите“ да осъзнаят тяхната правота. Други, намерили още по-сериозни основания направо искат да наложат тяхната позиция – различните религиозни, идеологически и политически организации, отделни маниаци и пророци...

Всичките тези са повече или по-малко досадни, някои си вярват и стават опасни за околните. Не искам да изглежда, че аз пърхам една педя над земята и всичко разбирам и знам. Напротив, сигурно и аз се боря за нещо, без дори да го осъзнавам; предполагам, че съм досаден с начина си на живот и действие, но се опитвам да туширам тези „особености“.

След встъпителното лирично отклонение искам да конкретизирам споходилата ме мисъл и да я споделя с вас. Та така. Днес с едно приятелско семейство имахме уговорка за „по биричка“ в една банкянска кръчмичка. Да, ама се обадиха, че се отказват, щото идват от „Дружба“, пък целият център е затворен, щото идва Клинтъновица и така не ни остана нищо друго освен да скайпнем и да ударим по едно виртуално „наздраве“. За тези, които още не са разбрали, Skype вече поддържа Full HD за видеоразговорите и желаещите могат да използват опцията, освен за обсъждане на хай-теми, така и за някои по-фриволни забавления. Точно тук трябва да разочаровам линуксаджиите, че при нас тази придобивка още не върви и трябва да се задоволим с LD или MD, или да караме без дефиншъни и да се ограничим с вербални изяви...

Тук не искам да демонстрирам искрената си любов и възхищение от ЮесЕй, нито да търся кусури на нечия администрация и т.н. Стопли сърцето ми изявлението на държавната секретарка на САЩ, че страната ѝ винаги ще е с нас, но това са емоции, а аз исках друго. Исках и все още искам да знам за какво са си говорили г-жа Клинтън и г-н Плевенлиев, същото се отнася и да разговора ѝ с г-н Борисов. Искам да видя филмче от тези срещи, а не само как се лендзат заедно и поотделно пред камери и микрофони и ни заливат с лесно смилаеми фрази.

Е, сега всеки ще каже „Така не се прави!“ За това има анализатори, има журналисти, има политолози и тем подобни, които четат между редовете и между усмивките и след това ни заливат словоблудствайки с техните умозаключения. Това е добре. Човек не може да бъде специалист по всичко и е наистина добре някой да му поднесе полу- или напълно смляна информация. От друга страна, има хора като мен, които искат да получават информацията от „първа ръка“. Аз искам да чуя, да видя не само какво, но и как си говорят тези изключителни мъже и жени – политиците. Има значение не само какво, но и как е казано. Все пак, в такива случаи пред любопитния се изправя стена. Когато питаш за истината, обясненията са че са обсъждани важни междудържавни отношения и т.н. като искаш много да знаеш четѝ официалните комюникета и стенограмите с празните полета...

Разбира се, не става въпрос само за визираната среща, а въобще за политическата практика преобладаващия обем от информацията за това, каки ги вършат политиците да бъде засекретявана под най-различни предлози. Тук му е мястото да си спомним за Уикилийкс и текстовете и начина на изказ на мнооого секретните грами. Жив резил! Това е част от елита на обществото...

За това става дума, уважаеми дами и господа. За една от най-сериозните причини за ширещата се несвобода, за корупцията, за политическите своеволия, за бюрократичния терор и т.н., и т.н. Та дори и председателя на общинския съвет на някоя паланка „провежда“ „закрити заседания“! И там има секретен отдел и тем подобни дивотии... От най-висшите до най-нисшите политици и управленци все нещо крият от хората – техните избиратели; все ги правят на маймуни, които нищо не разбират и за това не е и нужно да знаят...

Секретността е единствено и само параван зад който се крие истинското състояние на нещата, което ние неразбиращите и неграмотните знаем, но интересно защо „на избори“ все го забравяме...

За правната култура или културата на правото и още нещо...

Пиша този постинг, подтикнат от публикувания в блога на Владимир Кабрански текст на споразумението ACTA, така коментирано в последните дни. Разгоря се „сериозна“ дискусия, но – питам се, колко човека са прочели споразумението? А колко са го разбрали?

Не ме учудва поредния фарс, който властимеющите изиграха, когато трябва да се вземат важни за обществото решения. Впрочем, ако бяха публикували текста и организирали някаква дискусия вероятно тя щеше да мине като „буря в чаша вода“, както благоволи да се изрази един държавен чиновник. Не съм сигурен дали поради вопиющата управленска недостатъчност или поради пренебрежителното отношение към електората това не беше направено. Сега духа на споразумението избяга в мрежата и нещата са силно замъглени. Всеки нещо пише, всеки за нещо се бори, но не става ясно точно за какво. Има „за“, има „против“, а на повечето не им пука. Такава е общата картинка.

Все пак моят напън е обусловен от друго и то се крие във вторият от зададените по-горе въпроси. Става въпрос за разбирането, а следователно и за знанието на т.нар. „нормативни документи“ - Конституцията, законите, правилниците и т.н., които са важна част от съдържанието на законодателната уредба на всяка държава. Известно е, че незнанието на закона не оправдава неговото нарушаване. Знанието му също.

Аз съм далеч от мисълта да ставам защитник на полуграмотните – независимо дали е по-тяхна или не вина, които само с това се оправдават. Ще ми се да знам, колко от т.нар. „интелигентни“ граждани могат да разберат и обяснят разумно за Що иде реч в някой произволно взет „нормативен“ документ. Някои само се „ориентират“; други „схващат“ около половината с разума си, другата половина – интуитивно; трети са „компетентни“ на 60 – 70 %... Над последните са специалистите в съответната област на правото, действащите юристи и някои особено умствено надарени личности. В крайна сметка излиза, че никой не е предпазен от незнание, поради неразбиране, на закона. Дори изявените правници в една област, в друга може да се окаже, че са запознати само с основните принципи. Става въпрос, примерно, за търговско право, за наказателно право, без да се имат пред вид вътрешните им подразделения, и т.н...

Ако се върнем към тъй нашумялата ACTA положението е точно същото. Напълно съм съгласен с Emo Georgiev, който твърди, че това не е търговско споразумение. То е формализирано като такова само за удобството на заинтересованите лица и за по-лесна легализация пред обществото. Според мен ACTA е неуспешна компилация на няколко правни направления, като – надявам се, неумишлено, е списана и достатъчно неразбираемо. Разбира се, аз не съм корифей в никоя област на правото. Аз съм обикновен икономист, научен „по служба“ от живота „да чете“ нормативни документи.

Баща ми беше юрист и това ми даде да се докосна рано до юриспруденцията. Аз все още не мога да преодолея младежкото невинно неразбиране на причините за изписването томове по наказателно право, примерно, когато можеш да напишеш: „Не кради!“, „Не убивай!“ и т.н. Тук не визирам християнските божи заповеди. Става въпрос за общочовешки ценности, които не са свързани с идеологии, политики, религии. Какво по-ясно от това „Не кради!“?! Защо толкоз трябва да се пише за „присвояването“, за „отнемането на собственост“ и да се измислят какви ли още нещеш финтифлюшки, за да кажеш някому, че е крадец и да го осъдиш точно заради това?!

Неразбираемите закони, изпълнени с витиевати фрази и неясни послания, допринасят единствено за увеличаване на престъпността и са причина за нарастване силата на властта, под предлог за „овладяване на положението“.

Някой може да каже, че искам да опростя проблемите, да ги снизя и т.н.

Аз не искам да вулгаризирам правото. Искам това, което е написано в закона, в правилника, в наредбата да е разбираемо за всеки грамотен човек. Разбирането на закона ще изясни и улесни неговото прилагане, ще увеличи и броят на изпълняващите го.

ПП. Разбирам, че темата е много обширна и трудно може да бъде дори и най-общо конкретизирана. Тя обхваща целият ни „цивилизован“ начин на живот, в който – умишлено или не, сме забравили, че Нещата са прости. Сложността не е присъща на природата на нещата и на нещата от природата. Неразбирането на това и излишното усложняване води единствено до увеличаване на несвободата с нашето информирано съгласие.