В
написаното има продуктово позициониране!
Довечера
половината от децата ще идват на гости.
Жената е в командировка и аз, като
съвестен родител, реших да сготвя Нещо.
Хванах от фризера Нещо по-едричко и още
снощи го оставих да се размразява...
Гледам
сутринта снощното голямо Нещо бая се
посмалило, а около него вода, вода... само
риби и жаби няма. Чета на етикета с какво
ще гощавам част от борчонаследниците
и ето: фирмата е „Лотос“ ООД, Димитровград.
Купил съм си, като ми е бил толкоз акъла,
„продукт от пил.месо – пиле“, тежащо
1,956 кг. за 7,80 лв. Брех, мама му! Като е
такова пилето, каква ли ще е кокошката,
а петела, но... да не се отклонявам. Между
другото, все пак, някой скоро да е виждал
кокошка или петел, макар и нещастни?
Та
измервам аз новото количество „продукт
от пил.месо – пиле“, след като се поизцеди
и се оказва, че е около 1,5 кг. Брех, пак
мама му! Не ми се занимава с прости
сметки, но май съм си купил „златното
пиле“! Попрочетох тук-таме това-онова,
пр. това, след което обърнах внимание и
на етикета на „продукт от пил.месо –
пиле“. Оказва се, че всичко е наред.
Производителя си е посочил съвестно,
че в Нещото има 25 % вода и разни други
работи. Колко е самото пиле не е ясно,
но... който не чете етикети – като мен,
да чете, а не постфактум да псува!
Тъй
де, всичко е законно, дори имало и
европейска практика. Мамка им юропейска!
Какви
сме били прости преди години. Ядехме
разни нещастни кокошки, пък вътре в едно
пликче – какъв садизъм!, но при социализма
е така – вътрешностите... Можеш да си
направиш супичка, можеш..., но стига
носталгия! Паля колата и с мръсна газ
по магистралите, да се отблагодаря комуто трябва...
Още
много мога да беснея и словоблудствам
по темата, а и по други, но да бъдем
оптимисти, да бъдем демократи, да дадем
всичко от себе си и да се забавляваме.
Това е! Иначе ще станем като гърците,
както ни плаши Голямото Страшно Плашило.
Ех! А дано!
...Пак
се сетих, че сме в следдоматенореволюционна
обстановка. Как грее Слънцето, как цъфтят
теменугите... Лошите са в миша дупка.
Добрите – на кучето в задника. Ята черни
гарвани продължават да кръжат над
Парламента... и не само там... Защо ли?
Между
другото, маането, с което започват тези
гневни готварски бележки, носи и поука.
Чуваме, че българинът не винаги е бил
келешът от рекламите, а подхващал и
дряновицта, когато трябва. Лошото е, че
нашата жена вече е болна 23 години и няма
изгледи да се оправи, дори и лекарски
грешки не помагат. Остава едно – бой и
никаква псевдоеврохуманност. Иначе ще
ядем до насита „продукт от чов.месо –
уй“ - само политически, разбира се, но
не е сигурно...