Просто благодарност

През последната седмица група български лекари от кардиологията и кардиохирургията на болница „Токуда“ направиха поредното си чудо. Сложиха ми два байпаса, една клапа, която сега „цъка“ под брадичката ми и... и толкоз. Целият персонал, любезен и внимателен, се постара принудителният ми престой да бъде възможно най-щадящ за психиката и физиката ми. Не ми поискаха нищо – нито преди, нито след операцията.

Така беше през тази година и в Окръжна болница, и в Транспортна болница; така беше по-отдавна и във Военна болница, и в МВР-болница, и V-та градска; същото може да се каже и за екипите от „Пирогов“ и II-ра градска, „ремонтирали“ ме още по-отдавна...

Помня с уважение и благодарност името на всеки от тези хора – лекари, сестри, санитарки. Някой ще каже, че те просто са свършили работата си. Така е, но за мен е важно, че го направиха.

Все пак, не мога да не спомена личният ми лекар д-р Коленков и кардиологът, който ме консултира – д-р Стояновски. Решенията и действията им през последните години имат съществено значение за да четете написаното тук.

Лесно е...

Продължават дебатите по преливане от пусто в празно. Умилителни са сутрешно-обедно-вечерните изявления на мъжествения ни премиер министър*. Кой ли го слуша вече?** Все пак, за него тези изяви са като въздуха и Слънцето, запълва малкия екран и гласът му ни изпълва с... разнопосочни чувства. Писъците на ибрикчиите му от МС и НС не са интересни. В края на краищата Той усира, пардон - оправя нещата.

Какъв е проблемът? Финансов, разбира се.

Става въпрос за дребните, и не толкова, сумички, които смъкват от всеки пълнолетен за данъци, такси, здравеопазване, социално осигуряване и подобни. Истината е, че тези пари имат едно единствено предназначение - финансово осигуряване на съществуването на държавната машина и изхранване на хрантутниците, които я управляват и използват, т.е. - политиците. Тук трябва да се каже с чисто сърце, че за това положение на нещата нашите моментни управляващи нямат никакъв принос. Такива са правилата на играта в общество, изградено върху финасова система, чийто смисъл са печалбата и конкуренцията. Тогава какво им остава (на управляващите)? Ами, просто да играят по правилата на играта. Да покажат поне елементарни възможности и познания в областта на управлението, икономиката и политиката най-общо. Точно това не се случва и няма да се случи. Все пак, дано съм лош пророк. Вярата в Бащицата в един момент ще угасне. Ще свършат бушоните - лошите подчинени на добрия лидер... Тогава?! Тогава ще се появи друг като него и нови вярващи в Спасителя ще се юрнат към урните... Често повтаряща се мила световна картинка.

Защо, все пак, казвам, че е лесно да се решат проблемите. Ако спазваме правилата на пазарната икономика би трябвало всяка стотинка, която спечелим, да управляваме и да използваме по наше решение. В този смисъл, не е необходимо да се задължаваме да плащаме някому за нещо си. Мигар сме толкова неразумни, че не можем да отделим пари за здравето си и, когато се наложи, да платим на лекаря за труда му? Нима не знаем, че след младостта и зрелостта идва старостта? Нима е трудно да отделяме от доходите си за този период от живота? Най-интересното е, че когато сами управляваме парите си, имаме възможност, когато му дойде времето, да оставим остатъка на надледниците ни. Сега плащаш вноски и осигуровки, но след 35-40 години трудов стаж***, като ритнеш камбаната година-две преди или след заветната пенсия къде отиват парите ти, които си „внасял“ цял живот? Нима децата ти ги наследяват? Дръжки!

Наистина е лесно, но... къде е уловката и защо никъде по света не се прилага такава схема. Отговорът е още по-лесен. Ако всеки управлява живота си и преценява сам какво и как да даде за общото благо, кому са нужни измислените държави, съюзи, граници, идеологии, религии? Кому са нужни политиците, като еманация на робството, което сами си налагаме?!

Тогава и само тогава когато сам да управляваш парите си ще бъдеш свободен.

До тогава ще чакаш някой трътльо да се изтъпани от телевизора и нагло да заяви: „Аз Давам за това и онова!“. Освен елементарна липса на възпитание, това изказване показва и тотална липса на уважение към тези, които са го избрали.

На останалите ни остава само да пишем подобни пасквили или да псуваме... Всеки според настроението си.

* За тази оценка определено съм повлиян въжделенията на изстрадали девици, мъченици от тежък климактериум и „мъжаги“ с нереализирано ашлашко детство.

** Всъщност, има кой. Тези от *.

*** Страхотно понятие! Нима не влагаме собственото си здаве и ум в парите, които изработваме? Какъв стаж? Пред кого и за кого...

В аптеката

Чакам си днес в една аптека да взема лекарство. Нахълтват две млади дами и едната, с гласче като на руса настъпена мишка, започва да разпитва как върви продажбата на антибиотиците. Очевидно - дистрибуторка на лекарства. След като й отговориха, че не върви хич, разбираемо се разстрои. Започна да разпитва кои лекари от близката поликлиника (или както се казва там сега) какви лекарства предписват. Спомена името на един лекар, но философски заключи, че неговите пациенти са предимно възрастни хора и вероятно за това предписва по-малко антибиотици. Демек - пенсионерите нямат пари, което си е вярно. След това спомена името на детски педиатър и когато разбра, че и той не предписва "достатъчно" - според нея, антибиотици със заплашителен гласец изръмжа: "Ще я видим тази работа!". Очевидно в този момент ме забеляза и млъкна многозначително... Защо пиша за тази тривиална случка? Ами за да предложа поредното доказателство за правотата на това, с което ви занимавах толкова време - вижданията на неполитическото движение "Духът на Времето. Много хора сигурно ще се възмутят от поведението на тази жена. Още повече, че тя - на видима възраст (човек никога не знае при жените...) около 30 години, вероятно има деца и т.н. Сигурен съм, че на нейните деца не дава от антибиотиците, които продава, при най-малката хрема или профилактично. Както знаят младите родители, пък и бабите и дядовците, тази практика е широка разпространена. Хлапето кихне - антибиотик, боли го коремчето - антибиотик, ожули колената - антибиотик... Кое принуждава тази, предполагам добра съпруга и майка, да се стреми да трови чуждите деца? Отговорът е елементарен - паричната система, конкуренцията, стремежа за оцеляване. При тези условия няма друг модел на поведение. Само така тя ще печели достатъчно и ще осигури възможност на своите деца да живеят по-добре. Само за сметка на парите и здравето на другите. Това е положението. Не я оправдавам. Само моля, който реши да ме убеждава, че в други - разбирай "бели", страни е различно, че там морала и бизнес етиката са други, че дори у нас има честни бизнесмени, които с пот на челото изкарват залъка си, добре да подбере аргументите си. Няма да му е лесно. П.П. Приемам, разбира се, тезата, че за това са виновни Станишев, Доган и царя - заедно и поотделно, защото те априори са виновни за всичко. Като дойде на власт добрият Бойко Борисов всичко ще се оправи :))) Дупе да ни е яко...