Размисли

Гледам, слушам, чета и се убеждавам, че който и да предложат за премиер все ще го оплюят. И господ да предложат, и на него кусур ще намерят. Аз веднага ще посоча един. Създал жената – хубаво!, ама поне да си беше свършил работата като хората, а то... чудиш се – в зависимост от случая – полуфабрикат ли е, богиня ли е, що ли е... Както и да е. По-добре жени, отколкото магистрали или атомно-ядрени елцентрали...

И Мен да предложат – същата работа, въпреки че нямам сестра, не съм гей (пропуснах времето, но то никога не е късно...) и имам куче от министър-председателска (в оставка) порода. Е, не съвсем, но почти... Знам ли какво и кога ще науча за мене си. Като не знаеш – стой си в къщи. Който го е страх от мечки не ходи в гората, а аз имам страх от високо...

Трябва да се съобразяваме с гласа на народа. Глас народен, глас божи. Вярно е, че този „народ“ е около 5 до 6 хиляди души, със зор и то голям, за цялата страна. Това на около 7 000 000 са около 0,085 %, но да не бъдем маанджии¹... Той, премиерът (в оставка), искаше да работи маанджия, но всъщност си е обикновен лъжец. Очевидно добър, щото някои пак си го искат за такъв...

Уважаеми читатели! Не съм против протестите, дори напротив, но... преди да се протестира трябва да се мисли. и по време на протеста пак трябва да се мисли, по всяко време пак трябва да се мисли. Та нали то – мисленето, би трябвало да ни е присъщо. Сапиенси сме, аджеба, ако не друго.

Не може, а и не трябва, да се юрнеш на улицата преди да си помислил защо го правиш, как ще го направиш, какво ще поискаш, какво ще дадеш. Останалото е шменти-капели и мъгла, мъгла в главите, мъгла в душите... Всъщност, може. Може, но ако повярваш (ех, тази вяра!) на някое „гласче“ нашепващо ти ундурми. Гласчето мазно-сладникаво набива ли набива в празните междуушия и няма да мине много време и ще си зададем – за кой ли път? - екзистенциалния въпрос: „що ли ги ручахме жабетата?“.

Вярно е, че на полителита не може да се вярва. На никой от тях – заедно и поотделно, и това го повтарям не от днес и не от вчера. Все пак, полителита поне знае какво иска. И ние знаем. Но как да се доверя и на протестиращите, които и това не знаят?! На техните мрънканици биха завидели всички социалутописти.

Някой ще каже – ако не друг, то поне премиерът (в оставка), че най-лесно се намират недостатъци, а най-трудно работещи решения. Така е. Това е най-лесното и най-трудното нещо. И за да се убедите, че не летя една педя над земята, мога да обещая: когато истината ме озари ще ви уведомя. Вервайте ми...

ПП. На много от турцизмите не съм предложил обяснение, поради убеждението ми, че турски поназнайваме, но трънски не. Радвайте се, че няма китайцизми, но в скоро време и до тях ще опрем...

1Маанджия – който намира маана (маану), демек – недостатъци, кусури. Трънско-български речник.