Умиление

Ето какво е казал Той днес:

На въпрос кога ще бъдат вдигнати пенсии и заплати, премиерът отговори:"Когато започнете още по-добре да работите. Ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." 

 Някой филистер ще запита: „Кога е това Когато?“.

Аз бих отговорил вместо Него: „Когато - тогава!“

Друг „резонен“ въпрос: „А пенсионерите и те ли, такова, трябва да работят „още по-добре“?

„И те, разбира се! Като не искат - да мрат!“ - така бих отговорил аз.

На друг журналистически въпрос към премиера как работи самият той, Борисов отговори: "Може би най-добре от всички." Така Борисов се самооцени по време на посещението си в Етрополе, където направи първа копка на започващата реконструкция на уличната мрежа.

Ми тъй де! Тъпи журналисти, тъпи въпроси. 

Апел:

Хора! Сънародници! Съблогари! Знайни и незнайни гласоподаватели! Електорат материален или материален електорат!

Аз няма да мога да се устискам и ще... гласувам за Него!

А вие?

Всъщност, какво ли питам...

Това е човекът

Какво му трябва на Човек?

• Добра и достъпна храна.
• Добър и достъпен¹ секс.
• Жилище, легло, маса, стол, баня, тоалетна.
• Поне още един Човек, с който да споделя живота си.
• Куче.
• Вярна и достъпна информация.
• Време и възможност за мислене.

Сигурно пропускам някоя дреболия. Всеки сам може да допълни списъка. Още повече това е постинг, а не някакъв сериозен анализ.

Веднага усещам, как някой потрива ръце, открил „слабото“ място. Няма я Работата!

Ами няма я. „Неразумните“ животни полагат усилия, с които осигуряват необходимото за себе си, за малките си. Ние, „разумните“ хора Работим. Щастливи, устремени, ненаситни трупаме ненужни вещи, строим ненужни сгради и искаме още, и още... Ако по някаква причина „останем без работа“, не знаем какво да правим. Изпадаме в стрес. В „по-добрия“ случай, намираме и втора, че и трета „работа“, за да печелим още, и още, да купим по-нова кола, по-голяма къща в по-престижен квартал, да... Накрая, наследниците, свели погледи да скрият бляскави очи (от яд или от радост, рядко от мъка), под гъгнивото мънкане на свещеник, ни изпращат с ня­кое старо костюмче и скъп ковчег. Костюмчето не се вижда от цветята, но ковчегът се вижда от роднините... И така. Вече сме наплодили, в общия случай, деца и внуци, които вървят по нашият път работейки...

Някои казват, че за Човека било присъщо да търси състезание, борба и чрез тях, да се самодокаже и утвърди. Трудолюбието било добродетел. Да се разда­ваш на 110% процента – лична и гражданска доблест. Присъщи на Човека били също ненаситността, омразата към ближния, покварата. Присъщо му било да иска и да има все повече и повече. Хората измислили морала, религиите, политиката за да поощрят или заклеймят „същностните“ си черти...

Законен е въпросът: „Кои хора?“. Ами, Мислещите хора. Те, единиците², успели да убедят мнозинството (не е демократично, но върши работа), че трябва да работят повече и повече, да потребяват още и още, а „когато се наложи“ да отидат и да дадат живота си за някакви – без значение какви, ценности. Е, Мислещите хора „забравили“ да кажат на Работещите, че всичко това се прави за да живеят Те по-добре, а Работещите да мислят, че живеят/ще живеят по-добре...

Аз за това мечтая за времето, когато ще се осъзнаем като Homo sapiens, а не като Homo operis. Присъщи ще бъдат Размисъла и Действието, а не Работата...

Е, който иска да работи, да си купи къща с шест тоалетни, но – както про­шепнал Рангел Вълчанов, като няма шест гъза за какво му е?!

1 Моля т.нар. „антикомунисти“ да не ме обвиняват, че искам да направя жените „общи“. Това са само техните несбъднати и несподелени перверзии... Още повече, всички общества до сега оправдаваха фактически, че мъжете са общи. Какво пък, жените да не са по-лоши от нас. В едно общество, в което хората са независими финансово, политически, религиозно и физически от други хора сексът вероятно ще е такъв – добър и достъпен и за двата основни пола, и за междинните състояния.

2 Вижте някъде по статистиките какъв е делът на много богатите и на останалите. Може по страни, може и глобално...

Идиотско въпросче...

Не е нещо кой знае колко важно, но за да не го забравя...
Абе, хора! Що така?!
Можеш да работиш до 63, а не можеш да родиш на 62...
Що така бе, гении народни, изумруди самородни, спасители наши...
Що ли не си ************************************************************** майката и цялата рода до десето коляно!

Роби на труда

Слушам новините по една телевизия и дочувам за някакво европейско изследване, от което се разбира, че сме най-мързеливите в Европа. И как стигнали до този извод? Ами, не сме искали да работим на повече от едно място! При датчаните и холандците процента на работещите на две и повече места е близо 10 %. У нас - 0,8 %! И започват едни изводи, изводи... Щото много работели, за това били добре. Интересно защо никой не си спомня за опустошените от тези народи колонии, които и до сега са еквивалент на мизерия и скотско съществуване?! Кратко обръщение към историята ще ни припомни от къде зарпочва "разцвета" на държавите от т.нар. "западна демокрация"... В началото на 90-те години на миналия век бях останал без работа. Изкарах няколко месеца и след като се убедих, че в магазина не искат дипломи, а пари се хванах на една, че после на втора, та и на трета работа. Не забогатях. Единственото, което постигнах е, че на фона на общата мизерия, семейството ми бе нахранено и облечено. Толкоз. А ако не бях от София и нямах жилище? Ако нямах кола? Ако нямах минимална база зад гърба си? На колко места трябваше да работя?! Така нещата продължиха до 2002 - 2003 г., след което здравословни проблеми ме принудиха да си седна на задника... И сега никой от семейсството не е гладен или бос, но все още се питам: Кому беше необходимо това?! Всеки горе-долу грамотен икономист може да отговори и този отговор ще бъде верен в голяма степен не само за нашите условия. Въпросът е, защо е необходима подобна политика в Развитите Демократични Общества?! Там стандарта на живот не е по-висок от нашия. Той просто е различен. Но как е постигнат? Кои са потърпевшите? Кой може да си позволи да плати $15 000 за една вечер в хотел и т.н. Идеята е проста и гениална. Работиш повече - потребяваш повече, работиш още повече - потребяваш още повече... Пенсионират те на 70 години, посмъртно... И накрая - един простичък въпрос: защо все забравяме, че имаме по една уста и по един задник, и не можем да бъдем на повече от едно място едновременно.

Въпроси

„Работата не е заек. Няма да избяга!“ Въпросът ми към съучастниците в мрежата е: Знаете ли друг народ, достигнал до такава мъдрост? Аз не знам! И за да отхвърля всякакви съмнения относно моята позиция твърдо заявявам, че такава дълбочина в разбирането на живота може да носи само един древен и умен народ. Веднага някой ще възрази с поговорката: „Не оставяй днешната работа за утре!“ и довода, че тя също е плод на народа ни. Ресто!, както бе казал един наш поет, по друг повод. Подобна нелепица може само да е привнесена от някое племе, присъединило се на по-късен етап към българите. Лесно е да се провери, например чрез метода използващ митохондриалната ДНК. Освен всичко друго, той е и пряко доказателство, че за генетичните аберации* са виновни жените, но това е друга тема... Може би, моята позиция е обусловена от хроничният мързел, с който се гордея. Никога, дори в най-безпросветните ми години, не съм намирал работливостта за качество, а мързелът за порок. Тъкмо обратното! Едно от удоволствията, които ме зареждат с енергия, е пасивното наблюдение на безплодните усилия на някой да постигне безсмислени резултати. Единственото, с което мога да помогна в такъв случай, е отронил се от морните ми устни съвет, обикновено преминаващ покрай ушите на заблудения работохолик, но това си е за негова сметка. От низините, над които се рее моят свободен дух, дочувам изпит от умора гласец: „Дааа, ама ако не бяха работливите, още да сме в пещерите!“. Свещена простота! А за какво са ни GSM-ите, самолетите, компютрите и т.н., и т.н.?! Май само да създават работа на работливите... За какво друго?! Ама тогава нямало да я има и мрежата и как ще достигнат посланията ми до толкова хора? И какво от това? Сега като достигат та що? Щяхме да си лежим групичка мързеливци под някоя сянка и да си разменяме послания. Всъщност, какво значение има дали ще те чуят 10 човека или 1 милион? Между нас нямаше да е Нютон щото на кой изграден мързеливец ще му хрумне нещо за притеглянето, ако го удари ябълка по главата?! Достойният за уважение извод е - ябълките са узрели, гледай къде ще падне следващата! * използвам „аберации“, а не „отклонения“ щото първото ми звучи по-нежно, а второто много чернобилски...