Постскриптум

Благодаря на всички приятели от мрежата, които ме ободриха и зарадваха в тези тежки за мен дни. Благодаря и на най-близките ми хора, които направиха всичко зависещо от тях, за да продължа да живея.

Въпреки това остана някаква неудовлетвореност. С постинга си „Просто благодарност“ не исках да натрапвам вниманието върху здравните проблеми от житието на бедний ми Slavuncho. Исках да се получи по-скоро дискусия върху проблемите на здравеопазването в страната, защото всеки – рано или късно, опира до него. Не се получи и ето днес отново по този въпрос се пише и говори.

Не искам да обсъждам как бе съсипана българската икономика с нейните подотрасли. Не искам да мисля за състоянието на българската наука и култура. Това са области от живота, които пряко рефлектират върху неговото качество, но аз се убедих в едно: тогава, и само тогава, когато човек е здрав той може да осъществи житейските си планове и да се впише пълноценно в обществото. В противен случай, той се превръща в едно повече или по-малко изплашено същество, което вегетира, очаквайки най-лошото...

За това аз сега се питам: Кому е необходимо да съсипе българското здравеопазване и лекарското съсловие? Защо го прави? Кака е тази последна гавра с българите?

На фона и зад кулисите на периодично задействания сценарий „тракторите идват!“, в който участват добре охранени „селяни“ и техника за милиони и „непреходни“ профсъюзни „лидери“ се довършва последното престъпление към българската народност.

Един ден това ще се разбере и от политическата класа и от нейния елит или както щете наречете тези разбойници – уплашеният човек и за електорат не става и тогава прехода ще завърши...

Просто благодарност

През последната седмица група български лекари от кардиологията и кардиохирургията на болница „Токуда“ направиха поредното си чудо. Сложиха ми два байпаса, една клапа, която сега „цъка“ под брадичката ми и... и толкоз. Целият персонал, любезен и внимателен, се постара принудителният ми престой да бъде възможно най-щадящ за психиката и физиката ми. Не ми поискаха нищо – нито преди, нито след операцията.

Така беше през тази година и в Окръжна болница, и в Транспортна болница; така беше по-отдавна и във Военна болница, и в МВР-болница, и V-та градска; същото може да се каже и за екипите от „Пирогов“ и II-ра градска, „ремонтирали“ ме още по-отдавна...

Помня с уважение и благодарност името на всеки от тези хора – лекари, сестри, санитарки. Някой ще каже, че те просто са свършили работата си. Така е, но за мен е важно, че го направиха.

Все пак, не мога да не спомена личният ми лекар д-р Коленков и кардиологът, който ме консултира – д-р Стояновски. Решенията и действията им през последните години имат съществено значение за да четете написаното тук.

В аптеката

Чакам си днес в една аптека да взема лекарство. Нахълтват две млади дами и едната, с гласче като на руса настъпена мишка, започва да разпитва как върви продажбата на антибиотиците. Очевидно - дистрибуторка на лекарства. След като й отговориха, че не върви хич, разбираемо се разстрои. Започна да разпитва кои лекари от близката поликлиника (или както се казва там сега) какви лекарства предписват. Спомена името на един лекар, но философски заключи, че неговите пациенти са предимно възрастни хора и вероятно за това предписва по-малко антибиотици. Демек - пенсионерите нямат пари, което си е вярно. След това спомена името на детски педиатър и когато разбра, че и той не предписва "достатъчно" - според нея, антибиотици със заплашителен гласец изръмжа: "Ще я видим тази работа!". Очевидно в този момент ме забеляза и млъкна многозначително... Защо пиша за тази тривиална случка? Ами за да предложа поредното доказателство за правотата на това, с което ви занимавах толкова време - вижданията на неполитическото движение "Духът на Времето. Много хора сигурно ще се възмутят от поведението на тази жена. Още повече, че тя - на видима възраст (човек никога не знае при жените...) около 30 години, вероятно има деца и т.н. Сигурен съм, че на нейните деца не дава от антибиотиците, които продава, при най-малката хрема или профилактично. Както знаят младите родители, пък и бабите и дядовците, тази практика е широка разпространена. Хлапето кихне - антибиотик, боли го коремчето - антибиотик, ожули колената - антибиотик... Кое принуждава тази, предполагам добра съпруга и майка, да се стреми да трови чуждите деца? Отговорът е елементарен - паричната система, конкуренцията, стремежа за оцеляване. При тези условия няма друг модел на поведение. Само така тя ще печели достатъчно и ще осигури възможност на своите деца да живеят по-добре. Само за сметка на парите и здравето на другите. Това е положението. Не я оправдавам. Само моля, който реши да ме убеждава, че в други - разбирай "бели", страни е различно, че там морала и бизнес етиката са други, че дори у нас има честни бизнесмени, които с пот на челото изкарват залъка си, добре да подбере аргументите си. Няма да му е лесно. П.П. Приемам, разбира се, тезата, че за това са виновни Станишев, Доган и царя - заедно и поотделно, защото те априори са виновни за всичко. Като дойде на власт добрият Бойко Борисов всичко ще се оправи :))) Дупе да ни е яко...