Уточнение

Книгата „Семь великих тайн Космоса“ не е написана от Николай Рьорих. Автор е Степан Викентиевич Стулгинскис, който е съставил въпросната книга, която фактически представлява сборник от работите на Е. П. Блаватска, А. Безант и Н. К. Рьорих.

Разрових повече покрай този текст защото се различава като език от написаното от Рьорих и заради някои несъответствия във времето, очевидно привнесени от съставителя.

Все пак, първоначално се подведох по нашето издателство „Гуторанов“, което издава книга под това име и като автор е посочен Н. Рьорих. Когато се разрових из руските сайтове много трудно открих текстова форма на книгата. В повечето случаи това бяха аудио книги, което е учудващо. Оказа се, че и в библиографията на Н. К. Рьорих няма произведение с такова или близко заглавие.

Фактът за авторството не отнема ни най-малко от качествата на книгата. Авторът е един от най-известните почитатели на Н. Рьорих в Русия и очевидно е компетентен в разглежданите проблеми. Друга негова книга „Въведение в Агни Йога“, напълно подкрепя това мнение.
Моля да ме извините.

А може би...

Представям ви ново попълнение в „Библиотека“ - книгата на Николай Рьорих „Семь великих тайн Космоса“. Не мисля да коментирам нито автора, нито книгата. За фамилията Рьорих е изписано толкова, че ако някой има неясноти лесно ще ги попълни. За книгата - едно от най-омразните ми неща е да пиша „какво е искал да каже автора“. Каквото е искал да каже, той го е казал. Другото са измишльотини на тъй наречените критици във всички области на живота, които с това си изкарват хляба и не само. Що се отнася до личното ми мнение, то може да бъде част от дискусия, а не повод за нея.

Качвам в „Библиотека“ руския текст на книгата не заради друго, а заради поредните своеволия на преводача, който дори е останал анонимен. Когато човек има определени политически, религиозни или лични съображения, добре е да ги манифестира от свое име, а не да допълва или отнема написаното от други.

Приятно четене или препрочитане.

П.П. Сега установих, че известно време връзката с „Библиотека“ май е била повредена, но никой не се е оплакал. Сега всичко е наред. Моля тези,  които ги интересува, своевременно да пишат за проблеми, за да мога да ги отстраня.

Спомен

Мнение

През 1984 г. моите родители ми подариха книгата на Джеймс Фрейзър „Златната клонка“. Дълги години - 27 :), стоя в библиотеката, попоглеждах я и така не я прочетох. Исках да натрупам повече знания, за да разбера по-добре написаното. Имах големи очаквания, които – както и в случая, са съпроводени с големи разочарования..

Тази есен (2011 г.), на жизнения път в средата :), реших, че натрупванията са преминали в качествени изменения и се заех с въпросното четиво.

Оценката за автора и книгата му е дадена от по-компетентни от мен хора. Все пак, очаквах, че освен подробното излагане на фактите ще намеря анализ и отговори на някои въпроси, които ме вълнуват. За съжаление, това не стана.

Изводът, който направих за себе си е, че „Златната клонка“ е едно обширно и подробно изследване на човешката глупост. За съжаление, и то непълно... Все пак, добре е книгата да се прочете. Дори само за да разрушим някои илюзии.

Електронният вариант на книгата може да намерите в „Библиотеката“.

Постскриптум

Благодаря на всички приятели от мрежата, които ме ободриха и зарадваха в тези тежки за мен дни. Благодаря и на най-близките ми хора, които направиха всичко зависещо от тях, за да продължа да живея.

Въпреки това остана някаква неудовлетвореност. С постинга си „Просто благодарност“ не исках да натрапвам вниманието върху здравните проблеми от житието на бедний ми Slavuncho. Исках да се получи по-скоро дискусия върху проблемите на здравеопазването в страната, защото всеки – рано или късно, опира до него. Не се получи и ето днес отново по този въпрос се пише и говори.

Не искам да обсъждам как бе съсипана българската икономика с нейните подотрасли. Не искам да мисля за състоянието на българската наука и култура. Това са области от живота, които пряко рефлектират върху неговото качество, но аз се убедих в едно: тогава, и само тогава, когато човек е здрав той може да осъществи житейските си планове и да се впише пълноценно в обществото. В противен случай, той се превръща в едно повече или по-малко изплашено същество, което вегетира, очаквайки най-лошото...

За това аз сега се питам: Кому е необходимо да съсипе българското здравеопазване и лекарското съсловие? Защо го прави? Кака е тази последна гавра с българите?

На фона и зад кулисите на периодично задействания сценарий „тракторите идват!“, в който участват добре охранени „селяни“ и техника за милиони и „непреходни“ профсъюзни „лидери“ се довършва последното престъпление към българската народност.

Един ден това ще се разбере и от политическата класа и от нейния елит или както щете наречете тези разбойници – уплашеният човек и за електорат не става и тогава прехода ще завърши...

Просто благодарност

През последната седмица група български лекари от кардиологията и кардиохирургията на болница „Токуда“ направиха поредното си чудо. Сложиха ми два байпаса, една клапа, която сега „цъка“ под брадичката ми и... и толкоз. Целият персонал, любезен и внимателен, се постара принудителният ми престой да бъде възможно най-щадящ за психиката и физиката ми. Не ми поискаха нищо – нито преди, нито след операцията.

Така беше през тази година и в Окръжна болница, и в Транспортна болница; така беше по-отдавна и във Военна болница, и в МВР-болница, и V-та градска; същото може да се каже и за екипите от „Пирогов“ и II-ра градска, „ремонтирали“ ме още по-отдавна...

Помня с уважение и благодарност името на всеки от тези хора – лекари, сестри, санитарки. Някой ще каже, че те просто са свършили работата си. Така е, но за мен е важно, че го направиха.

Все пак, не мога да не спомена личният ми лекар д-р Коленков и кардиологът, който ме консултира – д-р Стояновски. Решенията и действията им през последните години имат съществено значение за да четете написаното тук.

Предложение

Някакъв депутат от ГЕРБ предложил да няма, ама хич, ДДС при продажбата на електромобили. Прекрасно! Ще си купя няколко. То било само за фирми, но аз имам Фирма. Вярно е, че от години е „замразена“, но ще я размразя. Що ли? Ами така е, няма да разберете докато ми чете глупостите, а не мислите да бизнес... Със спестените пари от ДДС-то ще мога да закупя повече „човешки части“, ще мога да гледам повече овце и още повече картофи. Продукцията ще разкарвам по села и паланки с електромобилите, а за мен ще си купя „Майбах“. Дааа, бах или не – не помня, но... важното е далаверата да се точи!

Все пак, за да спи спокойно Дянков, предлагам ДДС-то за книгите да се вдигне двойно. Няма как, трябва да има баланс. Балансът е висшия пилотаж в икономиката. Вчера чух съобщение на статистиката, че цените на плодовете и зеленчуците паднали. И за тях двойно ДДС! Ще падат! Всички цени се вдигнали с около 25 % (!), а те ще падат! Бах цените!

Е, не че народа се е юрнал да купува електромобили и книги, но... важна е идеята.

И друго ме гложди аджеба, мозъкът спада ли към „човешките части“ или е само консуматив. Въпросът е важен, щото човек като си влага парите трябва да го прави разумно и спекулативно. Ще се търсят ли „мозъци“, няма ли да се търсят... that is the question.

Прочетено...

Борисов казал, че „ще боли, ще режем отвсякъде“ по повод на предстоящите „реформи“.
Що не го каза това преди изборите бе, човек?!
Ми, нека ни боли, като ни е толкоз акъла...
Като че ли не го знаехте.

Виц на деня (редактиран)

Прочетох в dir.bg този виц:
„Питат политически социолог :
-Кога две политически партии могат да направят коалиция ?
-Когато политическите им програми си приличат като две капки боза...“
При това условие аз бих задал въпроса:
„Кои две политически партии не могат да направят коалиция?...“

Защо ли?

Чета следизборно послание на премиера: „Гледайте овце!“.
Е, и кво?!
Гледам. Всяка сутрин гледам една в огледалото и да не би да съм цъфнал и вързал...
Абе, чувствувам, че нещо не е така, ама...