Какво искам?

Дребни неща.
Искам да съм здрав, но не съм, и за това ме правят на маймуна.
Искам децата ми да имат работа, но... скоро ще има работа само за 60 - 70 годишните. Очевидно по-младите няма да са тук. А и за какво да са? Да видят как дядо и баба стават рано сутрин, бръснат се и отиват на работа?!
Искам водата и тока да не спират, да са с нормална сила, да има канализация... Все пак, не е началото на ХХ, а на ХХI век. Все пак става дума за малко курортно градче край София, между другото - т.нар. „европейска столица“, а не за шатра в цигански катун някъде из Добруджа.
Искам още ред неща, които са нормални, а и дори елементарни човешки нужди.
Искам с правото на гражданин на тази страна, каквито са били и дедите ми, и аз, и децата ми, и внуците ми. Защото всеки от тях, без последните, ако не с друго, то с труда си е дал на нашата страна.
За какво е цялото това писане ще каже някой. Повечето българи са в същата ситуация. Нищо ново.
Пиша, защото Моето Правителство (моето, по простата причина, че аз и такива като мен му плащаме) продължава да се държи като син на арабски шейх в казино на Монте Карло. Една от последните изцепки на Великите е с т.нар. „царски имоти“. Щели да платят на няколко адвокатски кантори за да Ни ги върнат. Патилите знаят колко струва един адвокат. Колко ще струват няколко адвокатски кантори не смея да помисля... Не искам парите ми да отиват за задоволяване на нечии амбиции. Ако всичко беше толкова еднозначно, щеше да е достатъчен един адвокат и двама-трима сътрудници. Ако беше въпрос само на патриотизъм нямаше да има толкова далавери, на фона на които цените на „царските имоти“ са в съотношение като баничка към мерцедес. Само в някоя голяма куха дебела глава, която още се тресе от залповете на „Аврора“, може да се роди радостно-идиотската мисъл, че „това правителство все пак прави нещо“!
Да, прави! Изключително в своя полза. Сега ще експроприираме експроприаторите, за да има нещо и за нашите гушички... После - кой на където му видят очите!