Само добро или нищо...

Днес, по Viasat History, гледах филмче за Джон Ф. Кенеди. В началото мислех да превключа защото какво ли ново ще чуя, но заглавието ме заинтригува "Тялото на JFK". Оказа се, че жизнерадостния, налензен президент боледувал от малък и бил в много лошо здраве. Известно време преди да го гръмнат дори вземал наркотици... Времето, случайно или не, съвпада с Карибската криза. Причина за смъртта му пък, станал бандажа, който носел. Той не позволил тялото му да се прегъне след първото раняване и за това го гръмнали в главата. Имаше и внушение, че ако не го бяха гръмнали скоро сам щял да си умре - на 46 години... Та даже, ако човек се позамисли повече, може да излезе, че сам си е поръчал геройска смърт, едва ли не. Въпреки всичко, на американци не бива да се вярва и е много вероятно в целия филм истински да са само имената на лирическите герои. Още повече, американският диктор непрекъснато наричаше Джон Джак и като че ли говореше за по-големият му брат. Нашият превод беше на същото ниво... Нарочно или случайно бе това - времето ще покаже. Горките американци. Лафовете, с които посрещат избирането на Кенеди много напомнят обамоманията, която сега тресе скупщината от щати. То (избирането) доказало, че американската мечта е възможна, Америка тръгнала по нов път, поредно доказателство за демократичност и так далее... Дрън, дрън та пляс...