Много шум за нищо

Сбъднати мечти, попарени надежди, ново начало, край на нещо си и т.н. С това се занимава Европа, че и ние покрай нея, в последните дни. Журналистите пишат за платеното им - кой колкото може. Златно време за социолози, политолози и обикновени дизайнери. Ден година храни.

Има и избиратели, електорат - мат'р'ял по нашенски, които се надяват, припкат към урните, гласуват. Едните преживяват „загубата“, други са в екстаз от „победата“... Така ще бъде догодина и у нас, така ще бъде – както по-всичко личи, още дълги години.

Хората отказват да носят отговорност за живота си и я прехвърлят на други. Представителна демокрация. Тук, разбира се, ще ми опонират, че именно гласуването е поемането на гражданска отговорност и... още много дрън-брън. Може би е така теоретично. Това е съвременната приказка. В нея има място и за свободен пазар, и за конкуренция, и за демокрация. Българската действителност е един от ярките примери за несъстоятелността на тези врели-некипели. Тук цените скачат преди празници, а иначе постоянно растат; тук министри размахват икономически (според тях) лостове и гледат страшно от телевизора; тук преместването на една държавна структура струва по-малко от един добър нов автомобил; тук..., всъщност, какво да изреждам? Всички сме тук и сега и плащаме за глупостта си...

Там е същото, но тамошните актьори са много по-обиграни - толкова, че чак изглежда различно.

Докато не се разбере, че т.нар. избори не носят промяна в живота ни, все ще има не малко кандидати да ни залюлеят в люлката на илюзиите. Тя е толкова прекрасна... и удобна. В които и да са избори побеждават тези, които трябва да победят. Хората, които имат пари, не нарушават юридическите и моралните закони за да се разделят с тях заради кефа на някакъв си народ, който и да е той. Утре и Франция и Гърция ще са същите ако ги погледнем обективно, а не според това „кой, какво казал“. България ще е същата, светът ще е същия. Точно такъв, какъвто искат хората, които могат да си го позволят.