Несвобода

Много от нас уплътняват времето си като се „борят“ за нещо – свобода, демокрация, човешки права, защита на природата и т.н. Няма лошо. Това е гражданска позиция на съответна група от хора и те – решили, че знаят истината по проблема, искат да помогнат на „другите“ да осъзнаят тяхната правота. Други, намерили още по-сериозни основания направо искат да наложат тяхната позиция – различните религиозни, идеологически и политически организации, отделни маниаци и пророци...

Всичките тези са повече или по-малко досадни, някои си вярват и стават опасни за околните. Не искам да изглежда, че аз пърхам една педя над земята и всичко разбирам и знам. Напротив, сигурно и аз се боря за нещо, без дори да го осъзнавам; предполагам, че съм досаден с начина си на живот и действие, но се опитвам да туширам тези „особености“.

След встъпителното лирично отклонение искам да конкретизирам споходилата ме мисъл и да я споделя с вас. Та така. Днес с едно приятелско семейство имахме уговорка за „по биричка“ в една банкянска кръчмичка. Да, ама се обадиха, че се отказват, щото идват от „Дружба“, пък целият център е затворен, щото идва Клинтъновица и така не ни остана нищо друго освен да скайпнем и да ударим по едно виртуално „наздраве“. За тези, които още не са разбрали, Skype вече поддържа Full HD за видеоразговорите и желаещите могат да използват опцията, освен за обсъждане на хай-теми, така и за някои по-фриволни забавления. Точно тук трябва да разочаровам линуксаджиите, че при нас тази придобивка още не върви и трябва да се задоволим с LD или MD, или да караме без дефиншъни и да се ограничим с вербални изяви...

Тук не искам да демонстрирам искрената си любов и възхищение от ЮесЕй, нито да търся кусури на нечия администрация и т.н. Стопли сърцето ми изявлението на държавната секретарка на САЩ, че страната ѝ винаги ще е с нас, но това са емоции, а аз исках друго. Исках и все още искам да знам за какво са си говорили г-жа Клинтън и г-н Плевенлиев, същото се отнася и да разговора ѝ с г-н Борисов. Искам да видя филмче от тези срещи, а не само как се лендзат заедно и поотделно пред камери и микрофони и ни заливат с лесно смилаеми фрази.

Е, сега всеки ще каже „Така не се прави!“ За това има анализатори, има журналисти, има политолози и тем подобни, които четат между редовете и между усмивките и след това ни заливат словоблудствайки с техните умозаключения. Това е добре. Човек не може да бъде специалист по всичко и е наистина добре някой да му поднесе полу- или напълно смляна информация. От друга страна, има хора като мен, които искат да получават информацията от „първа ръка“. Аз искам да чуя, да видя не само какво, но и как си говорят тези изключителни мъже и жени – политиците. Има значение не само какво, но и как е казано. Все пак, в такива случаи пред любопитния се изправя стена. Когато питаш за истината, обясненията са че са обсъждани важни междудържавни отношения и т.н. като искаш много да знаеш четѝ официалните комюникета и стенограмите с празните полета...

Разбира се, не става въпрос само за визираната среща, а въобще за политическата практика преобладаващия обем от информацията за това, каки ги вършат политиците да бъде засекретявана под най-различни предлози. Тук му е мястото да си спомним за Уикилийкс и текстовете и начина на изказ на мнооого секретните грами. Жив резил! Това е част от елита на обществото...

За това става дума, уважаеми дами и господа. За една от най-сериозните причини за ширещата се несвобода, за корупцията, за политическите своеволия, за бюрократичния терор и т.н., и т.н. Та дори и председателя на общинския съвет на някоя паланка „провежда“ „закрити заседания“! И там има секретен отдел и тем подобни дивотии... От най-висшите до най-нисшите политици и управленци все нещо крият от хората – техните избиратели; все ги правят на маймуни, които нищо не разбират и за това не е и нужно да знаят...

Секретността е единствено и само параван зад който се крие истинското състояние на нещата, което ние неразбиращите и неграмотните знаем, но интересно защо „на избори“ все го забравяме...