30.12.2008 г.

Защо се гъзим на господ?

От много време искам да напиша за религиите. Доста съм прочел, доста съм събрал, но все не ми стиска. Темата е тежка, изисква – може би, повече, отколкото аз мога да дам. Избягвам да пиша по темата и защото много хора приемат „на нож“ позицията ми; започват да се опитват да ме „вкарат в правата вяра“ - за всекиго различна, разбира се; сипят се примери, повечето от които са „не съм видял, но чух, че комшийката от отсрещния блок каза...“ и т.н. Аз не натрапвам никому своите убеждения и изисквам същото отношение. Та защо не съм религиозен. В това понятие включвам, разбира се, не само християнството, но и всички други религиозни вярвания и учения. Не съм защото не вярвам в „случката“ на която и да е от религиите. За да не обидя някого няма да давам конкретни примери – всеки сам да се замисли - ако не е вярващ, би ли повярвал на щуротиите, които нямат нищо общо с елементарната интелигентност? Защо му е необходимо да вярва в някаква приказка за да може да се изпъчи и да каже: „Аз защищавам ............ ценности и ......... морал!“. Коя от известните религии е проповядвала: Убивай! Кради! Прелюбодействай! Лъжи! и т.н. Няма такава! Но, защо тогава не кажем: Аз съм Човек! Не убивам, не крада и т.н. защото съм разумно същество! Защо трябва да прочетем „напътствия“ от някоя дебела книга за да бъдем разумни?! Та ние просто сме. И ако някога – в далечни, безписмени времена, е имало смисъл на хората да се разказват приказки, за да бъдат възпитавани, то сега... сега е просто, меко казано, смешно. Толкова ли е трудно да се види, че всяка религия е средство за управление и манипулиране на големи групи от хора в интерес на малки такива?! Къде е елементарната логика: да, той вярва в друг господ, но не убива, не краде и т.н. - значи е добър човек? Няма такава за вярващите! Може да е добър, но щом не признава Моя бог трябва да го убедим, че не е прав! Методите за „убеждение“ са известни от векове... Цели цивилизации са затрити „в името на вярата“. Милиони хора са убити и изтезавани – все „в името на вярата“. Забележете! Не в друго, а „в името на вярата“... И всичките тези ненормалници и извратеняци са вярвали, че вършат всичко това за доброто на другите!!! Някои от тях дори са обявени за светци! (или както се наричат в съответното вероизповедание). До тук с религиите! Всеки трябва да реши за себе си, но не „защото другите правят така“ или „защото другите казват така“, а защото е мислещо разумно същество. Има още един щекотлив въпрос. Повечето хора казват: Е, може да няма Христос, Мохамед, Буда и т.н., но има Нещо, което е над нас, по-висше от нас. Световен разум, Вселенски разум и т.н. Пред Него ще се изправим след смъртта и То ще ни съди и оценява и тем подобни. В Нещото също не вярвам. Предполагам, че има продължение на сегашното ни съществуване. Понякога сравнявам сегашния ни живот с битието на какавида, от която – след смъртта, се ражда прекрасна пеперуда, която също живее, умира, от нея се ражда нещо по-прекрасно... и така. Това не е алегория на душата, а предположение, че съществуването на Разума е вечно и ние преминаваме през различни етапи на неговата реализация. Много е вероятно нещата да не са така прекрасни и възходящи. Възможно е да има и връщане назад, и повторение, но поне сега не знаем. Всички останали неща: ад, рай, прераждане, карма и тем подобни може би изразяват по някакъв начин част от истината, но един ден ще разберем... Та, ако се върнем в началото - може да се каже, че коленичим, клякаме, лягаме, пълзим, палим разни работи, колим други живи същества или, в крайна сметка се гъзим на господ, само и единствено от липса на самочувствие, комплекси и простотия... Весела Нова Година :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар