3.10.2008 г.

Потрес

Абсолютен потрес! Току-що гледах по bTV част от филма на един млад журналист, който работил в едно българско училище и със скрита камера заснел пребиваването си там. Който се интересува може да гледа целия филм в събота или в неделя - не обърнах внимание. Аз няма да го гледам. И малкото, което видях е потресаващо! Сърцето не ми е най-здравата част от тялото и за това ще го пропусна. Това, което видях, ми е напълно достатъчно силно да препоръчам този филм да се пуска сутрин и вечер на политици, родители, пенсионери... - учениците са наясно. Както писах в предишният постинг, по-друг повод, но... истината наистина е по-страшна от нашите представи. Няма да описвам откъса - трябва да се види, пък и е трудно да се опише! Ще обърна внимание само на объркването в директорката на училището при явяването на младия журналист, който кандидатствал за работа като преподавател по английски. Слушала, слушала и накрая отсякла "Тук има нещо!", без да знае, че е журналист, че ще снима със скрита камера и т.н. Просто не могла да си представи, че 31 годишен мъж, със завършена английска гимназия и висше образование иска да бъде учител в гимназията на Враждебна! Основателно, напълно основателно и не заплатата е най-важното... Рекацията на другите му бъдещи колеги, доста по-възрастни от него, била, че може и да е педофил и за това иска да "работи" с деца!!! Извода на журналиста е, че децата нямат абсолютно никаква мотивация за учение и това идва като даденост от семействата им. Прав е. Мотивацията идва от родителите - става въпрос за деца 5, 6 и 7 клас, но предпоставките за нея се създават от държавата, респективно от политиците, в крайна сметка от обществените нагласи. И преди не бях особен оптимист, но сега не виждам бъдеще за България! Кой ще работи в тази страна, кой ще управлява тази страна след 10-тина, че и по-малко години?! За висшия ешалон ще се намерят хора. Полит и бизнес елита си подготвят децата и ги мотивират. Там добре. Но има среден ешалон на управление. Средна класа. Квалифицирани работници. Обикновени работници. Всичкото това няма да го има. Тези деца, освен да гледат биг брадър и обикновено порно, да слушат чалга и да се упояват, по какъвто и да е начин, друго не могат да правят. В крайна сметка, не обвинявам толкова и родителите. Как да мотивират децата си? Да им обяснят, че ако завършат средно образование, с нормални знания и умения, разбира се, ще живеят така и така, ще имат такива и такива доходи и т.н. Ако завършат висше ще живеят по-добре, с по-високи доходи. Ако се специализират и знаят чужди езици по друг начин... Глупости! Единственото, което могат да им кажат е, че всеки се спасява както може: с кражба, с лъжа, с подкупи, с вързки, с проституция - физическа и най-вече духовна... По всякакъв начин, но не и чрез работа и знания! От къде могат да научат децата, че има и почтен начин на живот, след като родителите им не могат да си позволят този лукс! Преди много години, в епохата на мутрите, бях останал без работа. Живеехме само със заплата на жена ми. Мизерия. Двете ми дъщери отидоха на рожден ден на тяхна приятелка. Върнаха се ококорени. Разправиха ми, как в тях ваната била пълна с питиета и безалкохолно, хладилника пращял и когато щерките се усъмнили, че това е заради празника, приятелката им обяснила, че в тях винаги си е така и дори и не помисляла, че може да е иначе... Познавах бащата на детето отдавна. Оставих го още в началните класове да повтаря за пореден път. Трудно говори, неграметен, знае да се подписва, но... мутра. Имах и неблагоразумието малко по-късно да започна да им обяснявам колко е добре човек да има знания, високо образование, да чете книги и т.н. Явно още под впечатлението от гостито малката дъщеря, с още по-широко отворени очи, каза "Добре де, тате! Ти като си учил толкова, и като секциите, и не само, у нас пращят от книги, а не от кристални чаши, и... , защо за вечеря отново има хляб, сирене и чай?!"... Все пак децата ми пораснаха свестни хора, по-близо до моите разбирания за нещата, а не до мутренските, но спомена им е за цял живот! Както и на мен... Преди няколко дни сме седнали с бивши колеги в едно отвратно заведение на "Славянска", но опита учи - друг път няма да стъпя там. Както и да е... От дума на дума, пак стигнахме до политика, след това децата, училището и... така. Фазата е - няколко групички, всяка със своя тема. Заслушах се в приказката на две дами с кандидатстудентски проблеми за догодина. Първият удар дойде, когато научих, че на подготвителните частни уроци цената била 50 (петдесет) лева на час, но можела да скочи още и трудно се намират места! За нашият стандарт това е безумна сума, но българина дава... Не всеки, но който може да си гопозволи... Тук за учителските площадни напъни няма да коментирам - всичко е на съвестта им. При тях липсва... Интересното продължи. Предишният ден дъщеря й - дванадесетокласничка, изкарала два часа в четене на вестници в класната стая заедно с... учителката. Другите деца просто не дошли. На никой не му се сторило странно... Дамата се възхищаваше от мъдростта на своя приятелка, която спряла дъщеря си да ходи на училище. Записала я като частна ученичка - да се явява само за изпитите и през освободеното време детето се готвело за студентка. Наистина смело и мъдро решение. Защо да ходи там, където освен простотии нищо друго няма да получи, а на всичкото отгоре е свръзано и със средства, и то не малки?! Даааа, българина се спасява както може. Защото около нас е пустота. Морална, интелектуална, финансова, политическа, административна, всякаква... Оцеляваме... Не мисля, че ще оцелем! Мисля, че достигането на крайната цел на упражнението, започнало на 10 ноември 1989 г., е съвсем близо!

11 коментара:

  1. А бе, че ще оцелеем, ще оцелеем, ама ще се върнем към скотското си статукво от преди освобождението .
    А може би и точно това да е основната цел на провежданата политика у нас - нация от консуматори с интелект на перална машина от ново поколение ?
    Само му задаваш програмката и добитъка се подчинява безпрекословно ?

    ОтговорИзтриване
  2. Славунчо, това беше неизбежто! 45 години мотото беше "Учи, мама, за да не работиш!" Никъде по света няма такъв съвет! Навсякъде хората учат, за да работят по-добре! 64 години развращаване на духа на хората! 64 години изтребление на кадърното и будното!
    Тъжно!

    ОтговорИзтриване
  3. преди години, когато дъщеря ми ходеше на училище - точно в мутренския период и етапа на всеобщото подивяване и сриване на основите на всичко старо - и аз имах идеята да я запиша като частна ученичка, но тя не се съгласи. исках да й спестя стреса от вилнеещите съученици, които чупеха наред всичко здраво в училището и вдигаха невероятен шум по време на часовете. но не можех да пренебрегна нейното решение. и не съжалявам - срещна приятели, научи важни неща за отношенията между хората, изработи си собствена позиция за това къде иска да стои лично тя. получихме и неочаквани подаръци като учители - по литература от 4 до 7 клас имаше щастието да учи при един ценен и за мене човек, мой връстник, който ни напусна преди почти две години вече и отиде да се упражнява в изящна словестност в "по-добрия свят". от гимназията пък най-вече пази спомена за учителката си по френски в 8 клас.

    добре е да се пита и детето какво иска - обучението като частен ученик може и да дава по-добри резултати, а може и да не е така. познавам семейства, които решиха да приложат своите представи за възпитание и обучение върху децата си и да ги изолират от окръжаващия свят, но май и така не се получава. детето не е зимнина - да го затворим в буркана на собствените си представи за това какво е добро и лошо. нали трябва да има избор?

    аз не споделям апокалиптичните представи за бъдещето на младите хора у нас. да, основната "ценност" днес са парите. да, образованието не води непременно до добра реализация. да, ниската и пошла масова култура "промива" мозъците на млади и стари отвсякъде.

    но не е възможно всички тези явления да засегнат 100% от населението - двигател с такова КПД няма.

    ОтговорИзтриване
  4. @valsodar те и като консуматори ще обират най-големия боклук! Спешно трябва да се променят нещата. Но ако си отиде Станишев за да дойде Борисов или отново някаква измислена коалиция... защо да ручаме жабетата!

    ОтговорИзтриване
  5. Марине, прав си, но :)
    Каквото и да говориме за ония години, преживяли сме ги и знаеш, че такова чудо не беше...
    При нас май се получи най-лошата комбинация - от див социализъм преминахме в див капитализъм.
    Не съм оптимист...

    ОтговорИзтриване
  6. @aria, не се упражнявам в песмизъм за удоволствие. Искренно се надявам ти да си права. Имам внучка, сега чакам да роди и малката дъщеря. Не правя с лека ръка констатации. Най-вероятно е да оцелеем, както много пъти до сега. Имам пред вид, като нация със своя език и култура, със своята история и т.н., но какво ще ни коства това при тази ситуация? Още повече, че върви към по зле и няма индикации за оправяне!
    Колкото до частния случай и избора на децата. Доколкото разбрах, това момиче само е направило избора си и родителите са я подкрепили, а възможно е и да са я подтикнали, но семейството е доволно от резултата и май това е важното. Права си, че е възможно детето да се капсулира и т.н., но както казваш 100% верни или неверни решения няма :)

    Мнението на детето... Много е важно. С бившата ми жена и двамата сме изпатили от родителска намеса. Моите родители, въпреки че чета, пиша, говоря от доста малък и съм абсолютно технически неграмотен, настояха и завъших, тогава "Вилхелм Пик", сега "Хенри Форд" - определено елитен и престижен техникум - сега не знам как е... Съпругата ми, пък я записали в Руската гимнация, а тя и до сега носи комплект отверки в чантата си и е на "ти" с техниката :). По тези причини, когато проблема се появи и пред нас, максимално се съобразихме с желанията на децата ни и мисля, че постъпихме правилно.

    ОтговорИзтриване
  7. убедена съм, че сте постъпили правилно - марката за правилност на взетите решения е у взимащия решения :-), още повече че същото това лице само поема отговорностите за решенията си.

    и не мисля, че си песимист - напротив. на времето, когато решавах за детето си и накрая решихме да посещава училище, и аз се чудех дали сме избрали по-добрия вариант. защото минусите никак не са малко.

    бях демократичен родител защото и аз, в ранните си години, също нямах глас къде да уча. аз исках в техникума по приложни изкуства; мама и тати - в английската. и стана тяхното. аз се надявах да не ме приемат, защото имаше много кандидати, но не би...

    и до днес от време на време си мисля каква страхотна грънчарка щях да стана. а езици човек може да си учи и без да е в езикова гимназия, още повече че наистина ме бива в това.

    ОтговорИзтриване
  8. :) имаш предпоставки за чудесно хоби :), пък човек знае ли...

    ОтговорИзтриване
  9. току-що гледах предаването, което цитираш в постинга. м-да, интересно.

    а за грънците - в свободното си време понякога декорирам разни грънци и съм решила като се пенсионирам да си купя пещ и грънчарско колело. художествам и върху платно - даже имам продажби, макар и редки. аз и не рисувам с комерсиална цел.

    майка ми и баща ми ми избраха гимназията, обаче аз напълно доброволно и с желание си завърших английската филология.

    та като избереш най-доброто за детето, похвали се.

    ОтговорИзтриване
  10. Аз не го гледах. Няма да гледам и продължението днес. Идва ми в повече и... Това са следствията от семейното гледане на "Биг брадър" и подобни. За съжаление не тези предавания са причините - иначе щеше да е много лесно.

    Някои казват, че само гладния поет, респективно художник, може да създаде велика творба. Излиза нещо като "рънътъ прави борбътъ...", както казваше на времето един борец - Осман Дуралиев. Не мисля, че артиста прави нещо заради парите, а зщото нещо му човърка душичката, но това е много дълга тема...

    За щерките вече нищо не избирам. Няма и месец и едната ще навърши 21, другата 26 години - големи жени, да се оправят! Е, мрънкам за туй-онуй, но кой уважаващ себе си баща не го прави :)

    ОтговорИзтриване
  11. аз го гледах, ще гледам и продължението - дано повече хора го гледат, много е поучително. не всички уроци, които получаваме са приятни, но си струват. поне този със сигурност.

    а за глада - да, може би екстремните условия създават изключителни творби. но според мене това важи за малко творци и произведения. и относително рядко човек може да си окачи в дневната, например, някое гениално произведение - в ежедневието си човек не може да издържи на такова количество и вид енергия.

    болшинството творци, пак според мене, са по-скоро занаятчии - творят ежедневната красота на бита, която възпитава в красота, спокойствие и нормалност - все неща, без които не можем.

    ОтговорИзтриване