Въпроси

„Работата не е заек. Няма да избяга!“ Въпросът ми към съучастниците в мрежата е: Знаете ли друг народ, достигнал до такава мъдрост? Аз не знам! И за да отхвърля всякакви съмнения относно моята позиция твърдо заявявам, че такава дълбочина в разбирането на живота може да носи само един древен и умен народ. Веднага някой ще възрази с поговорката: „Не оставяй днешната работа за утре!“ и довода, че тя също е плод на народа ни. Ресто!, както бе казал един наш поет, по друг повод. Подобна нелепица може само да е привнесена от някое племе, присъединило се на по-късен етап към българите. Лесно е да се провери, например чрез метода използващ митохондриалната ДНК. Освен всичко друго, той е и пряко доказателство, че за генетичните аберации* са виновни жените, но това е друга тема... Може би, моята позиция е обусловена от хроничният мързел, с който се гордея. Никога, дори в най-безпросветните ми години, не съм намирал работливостта за качество, а мързелът за порок. Тъкмо обратното! Едно от удоволствията, които ме зареждат с енергия, е пасивното наблюдение на безплодните усилия на някой да постигне безсмислени резултати. Единственото, с което мога да помогна в такъв случай, е отронил се от морните ми устни съвет, обикновено преминаващ покрай ушите на заблудения работохолик, но това си е за негова сметка. От низините, над които се рее моят свободен дух, дочувам изпит от умора гласец: „Дааа, ама ако не бяха работливите, още да сме в пещерите!“. Свещена простота! А за какво са ни GSM-ите, самолетите, компютрите и т.н., и т.н.?! Май само да създават работа на работливите... За какво друго?! Ама тогава нямало да я има и мрежата и как ще достигнат посланията ми до толкова хора? И какво от това? Сега като достигат та що? Щяхме да си лежим групичка мързеливци под някоя сянка и да си разменяме послания. Всъщност, какво значение има дали ще те чуят 10 човека или 1 милион? Между нас нямаше да е Нютон щото на кой изграден мързеливец ще му хрумне нещо за притеглянето, ако го удари ябълка по главата?! Достойният за уважение извод е - ябълките са узрели, гледай къде ще падне следващата! * използвам „аберации“, а не „отклонения“ щото първото ми звучи по-нежно, а второто много чернобилски...

Спомени

Тези дни един уважаван от мен блогър публикува постинг*, който сериозно ме накара да се замисля. Не толкова със съдържанието на постинга, колкото с коментарите към него и реакциите на други уважавани блогъри по темата. Искам още в началото да подчертая, че не съдя никого. Не защото съм привърженик на библейските каламбури, а защото съм убеден, че всеки има право на своето мнение и на своята истина. По тази причина не коментирах въпросното четиво, а пиша постинг в моят блог. Та, за какво става дума. Анонимен автор написал някъде своите спомени и оценки за времето между 1955 и 1989 (това е времето, което обхаваща откъса; иначе претенциите за историчност са далеч по-големи). Самият факт на анонимност е впечатляващ. Кому е необходимо да крие самоличността си, особено ако пише с "фактологията" и неподражаемият стил на жълтите (и не само) вестници от началото на 90-те години?! Бих го разбрал, ако пропагандираше, примерно, марксизъм. Не че е опасно, но е крайно непрестижно. Особено пред аудитория, която като види името на Маркс и й настръхва перушината защото... така е прието. Все пак, на едно място се промъква човек, бродещ по Марин Дринов. Предполагам, че става въпрос за квартала, където е ул. "Марин Дринов". За тези, които не им е ясно - това е кварталът, където от началото на ХХ век, та и до сега, живеят главно репресиращи, а не репресирани... Ситуацията ми напомни за написаното от един 20-22 годишен блогър, който със самочувствието на "знаещ" обясняваше как чул от родителите си, че преди 1989 г., в София, било забранено да се целуваш по улиците! За такова поведение можело да отидеш в Белене!!! Хлапето може да е недоразбрало или да помни казаното от прабаба му за 1939 г. например (без Беленето, тогава е имало други актуални местообиталища), но... така се създават градските легенди. На този хлапак мога само да кажа, че преди 1989 г. можеше да изкараш спокойно цялата нощ в Западният парк, Парка на свободата (сега Борисовата градина) и където се сетиш по София. Напротив, сега ако трябва да мина нощем по тези места ще бъде само тежко въоръжен и с охрана... Това и по повод на срашният "страх", който ме бил тресял - без да знам, преди 1989 г. и, който - след прочита на това "творение" би трябвало да осъзная! Е, сега наистина се страхувам и от настоящето, и от бъдещето, но... това си е мой проблем. Не съм го наследил нито от "комунизма", нито от "капитализма", а е предизвикан от "демократичната" ни реалност. Нейсе... Но за въпросните мемоари. На първи прочит прави впечатление, че анонимния "апостол" е имал сериозни проблеми с личното си ограмотяване. Предполагам защото тежкото си детство и неизживяна младост е прекарал по зандани и лагери. Поне да бе взел пример от Желю Желев, Кошлуков, Доган. На тез интелектуални титани комунизмът (ще използвам популярната идеологема, въпреки че тя няма нищо общо с действителността) не само, че не им попречи, но - напротив, стимулира ги в тяхната еволюция до сегашното им ниво... Може да "приложи" и спомените на Богдана Карадочева или Георги Минчев, примерно, за неизразимите им мъки по същото време..., но ще предизвика още повече смях, преливащ в съжаление и... разбиране. Няма да изпадам в конкретика по отделните "изстрадани истини" на лирическият герой. Очевидно той е бил деен участник в събитията, които описва и сега се опитва да си купи индулгенция. Нищо ново... Все пак, не мога да сдържа напиращият смях, когато си представям как измъченият ми баща (от безогледна експлоатация - от какво друго!?), вмерисан на евтин тютюн и гроздова (той не пиеше и не пушеше, но може и аз да не помня добре...) се промъква към къщи в тъмна доба, увил в протритото си палто, купена на черно елхичка, с която да ни зарадва за забранената Коледа... Моите спомени, очевидно повлияни от комунистическата пропаганда и от старческа деменция, са малко по-различни. Откакто се помня, а това е някъде от 1960 г., винаги сме празнували Коледа и Нова година, като нормални хора. Без страх да изнасилят майка ми, да обесят баща ми, а мен да изпратят в ТВУ. Елхите продаваха на пазара "Димитър Петков" и пряката с ул. "Найчо Цанов" (сега приблизително по това трасе минава бул. "Тодор Александров"). Въпреки че в къщи не сме вярващи християни, за Коледа майка винаги приготвяше постни ястия, както е традицията, а след полунощ или на другия ден хапвахме печена патица, баклава и какво ли не още. Мъка... Някой може да си помисли, че в мрачната и студена комунистическа нощ нашият дом е бил някакъв оазис на разкоша, а ние скрити в мазето тихичко сме припявали "Jingle Bells". Ами, не беше така. Наоколо хората се веселяха, хапваха, пийваха, разменяха си подаръци... Е, донесени от Дядо Мраз, а не от Коледа, но поне ги имаше... Дааа..., моите спомени са различни от спомените на "автора" и това е нормално. Ненормално е, че са чак толоква различни. Разбира се, и "тогава", между другото - както и "сега", хората имаха своите проблеми и, отново между другото - не по-различни. И "тогава" се чувствах, и "сега" се чувствам свободен. Не за друго, а защото усещането за свобода е качество на духа и не зависи от това, което някой ни казва, че означавало да сме свободни. Другото са "прозрения" на несретници - имаше ги и "тогава", има ги и "сега"... Винаги ги е имало. * Не пускам линк, защото не искам да се чувствам съучастник в разпространението на подобни "истини".

Що е парламентарна демокрация и има ли почва у нас?

Около работата на новото Народно събрание възникнаха много въпроси и проблеми, някои от които доста фриволно засегнаха елементарната логика. Те се концентрират в две велики "постижения" на новата власт: 1. проблема с народните представители, сътрудници на Държавна сигурност преди 1989 г. Гордо бе обявено, че те няма да заемат ръководни постове в това Народно събрание. Каква победа на морала, демокрацията и беззаконието, взети заедно и поотделно! На поредните "народни любимци" трябва да се припомни чл.65, ал.1 от Конституцията на Република България. Там такива ограничения за избора на народен представител не са поставени. Щом български гражданин може да бъде избран за народен представител без оглед на това сътрудничел ли е на ДС или не е, то той не може да бъде ограничаван и в правата си на народен представител. Законът трябва да се спазва такъв, какъвто е. Комуто не изнася - да го промени. Но, до тогава... Все пак това се прави точно от пазителите на Конституцията и творците на закони за радост на "народа"! Халал да ни са! Интересни са и инициаторите на това потъпкване на основният закон още в първите дни от работата на това НС - Синята коалиция. Повече няма какво да се коментира... По частният казус с Божидар Димитров, проличава единствено лично отношение и цинизъм. Известно е, че той не е сътрудничел на ДС, а е неин служител. Разликата е много голяма. На който не му е ясна се прави на ощипана мома. Все пак, ще ми се да подчертая, че не съм фен на Божидар Димитров, но това е друга тема... 2. забраната на народните представители, напуснали или изключени от определена парламентарна група, да се присъединят към друга или да образуват такава. Отново велика парламентарна глупост, отново елементарно непознаване на Конституцията, отново смях през сълзи. Да припомним Конституцията: "Чл. 67, (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения." Както се казва - без коментар! Какви групи, какви пет лева! Най-големият резил обаче е друг. В решението е записано "черно на бяло", че (забележете!) след напускането или изключването на народен представител от "неговата" парламентарна група и едва тогава депутатина става НЕЗАВИСИМ! Изцепките и погазването на Конституцията и законите не се ограничават с тези драстични примери. Някои, може би, мислят, че доволно се поглаждам по коремчето и се кефя, че не съм гласувал за "тия", за "малкото зло", което расте като гъба след дъжд... Не е така! Все пак, действията на "новото реформаторско мнозинство" предизвикват - най-малкото, размисъл. А у мен се затвърждава убеждението, че съм постъпил правилно. И все пак ще кажа: надявам се новоизбраните тиквеници наистина да бъдат "по-малкото зло" от предишните такива...

Късметлии

След кратка едноседмична почивка в едно прекрасно родопско градче - Чепеларе, отново съм в друго прекрасно околософийско градче - Банкя. Не мога да покажа ландшафти с мое участие. Не обичам чукарите и си стоях под сянката на една стара липа с добра компания. Най-важното - на хлад! Седем дни без мрежа си е дълъг период и - тъй като вече мога да си чешам отново крастата, да започваме! Резонният въпрос - Кои са късметлиите? Ами, всички ние - българите. ?! Просто, нашата "синя" революция мина без жертви и големи тупурдии. Като и за първото, и за второто някои още съжаляват... Много по-"интересно" бе в Украйна, Грузия, Сърбия (вж. филма revolution.com), че напоследък и в Ирак... Какво са няколко... десетки, стотици, хиляди - според случая, живота пред олтара на демокрацията и малко "поразрушена" инфраструктура?! Нищо!

Беззаконие или диктатура

Бих казал - и двете! Комисията на Кушлев подава един от многобройните вече сигнали, че нещата отиват натам. Потъпкването на презумпцията за невинност не е прищявка на Кушлев. Този принцип, изведен още в Римското право, и без това не се тачи много у нас. Особено напористи в това отношение са журналистите, налучкат ли откъде духа вятъра. Оправданието, че това било и "европейска практика" няма стойност. На някои острови в Тихият океан все още похапват враговете си, но това приемлива практика ли е?! Конфискуването на имущество без съд и присъда е стара европейска практика и никой не би могъл да оспори тази теза. Да си спомним Рим, гоненията на политическите противници, гоненията над християните, после на християните над по-малко християните... Хитлер пък си беше намерил етно-сексуално оправдание: цигани, евреи, славяни, курви и педераси - в пещите, но преди това им вадеха златните коронки, стрижеха косите и т.н. И това все в лелеяната Европа! Мострата на демокрацията... Цирковете и в "парламентарния ни живот" не престават. Партии, като СДС/ДСБ и РЗС - с по един файтон електорат, искат да "знаят", да "участват" и т.н. във властта. Това не е ли подмяна на вота? Подмяна е! Но и това е "европйска практика"... Та така, "демокрацията" е първата стъпка към диктатурата. Втората е беззаконието. След това нещата се развиват по известен сценарий. Все пак, трябва да призная, че на България може би й е необходима диктатура. Днес и сега. Видя се, че по "другите начини" вече двадесет години не можем да отскочим от дъното, а дори и рием надолу... В такъв случай би трябвало да има мъже и жени, които ясно да заявят: ще има диктатура, защото ..., чрез нея ще постигнем следното ..., след 10 години ще има избори за Велико народно събрание и т.н. Би трябвало, но няма да се намерят. Това не е "европейска практика"... Тогава какво ни пречи да си спомним Чили!? След военен преврат свалиха правителството на социалиста Алиенде и на власт дойде Генерал Пиночет. По оценки на тогавашната "демократична" общност, която в голяма степен съвпада със сегашната, страната се изправи на крака, повишиха се икономическите показатели и т.н. Е, това, че поизтрепаха малко народ по стадионите, че конфискуваха малко имущество е "цената", която плати днешно Чили. Ами какво, да ги почваме! Първото имуществото, после главите. Може и обратното, като в древния Рим. Вторият стълб на западно-европейската цивилизация, след Елада...

Пак Чочо

Покрай другите глупости се сетих, че отдавна обещах да публикувам снимките на Чочо. Можете да ги видите тук. Първите са правени на 14.05., когато го взех, а последните на 28.06. Расте ламята и не му пука... Какво ли чудо ще излезе :)

Малееей, имало и таквоз нещо...

Чета си аз новините по мрежата и изведнъж ченето ми удари клавиатурата! Препрочитам, прибирам ченето, то пък очите ми изскочиха... За какво ли иде реч? Ами ето: "РЗС: Съюзът на европейските консерватори и реформисти не подкрепя съвместни документи с „Атака”. Това, че самоопределилите се като "десни" - ГЕРБ, СДС+ДСБ и РЗС, започнаха да се ритат по кокалчетата не ме учудва. Циркът ще стане пълен, като се наложи на президента да връчи мандат на БСП за правителство. Те тогава не ми се мисли каква ще настане... Но да се върнем на моят потрес. Вече не се чудя защо изборната активност в "нормалните" европейски държави е ниска. Вижте какви съюзи имат само - "Съюз на европейските консерватори и реформисти". Е, какъв е този съюз, уважаеми дами и господа, избиратели?! Звучи ми като дървено желязо, малко бременна или нещо такова. Да не би пък да са конформисти? Знае ли ги човек - европейска работа! А ние се подигравахме на нашата коалиция от леви, средни и средно-десни, всичките с либерални разбирания. Защо?!

Дрескод

Демек, каква абичка да турнеш, като си между хората по определен повод. Вчера много се говорй за дрескода на депутатите. Такъв бил, онакъв бил, радостни мрънкаха журналистите. Радостни, щото имаха за какво да драскат и да блеснат с "познанията" си. Ъв корс, дрескода е въпрос на стайлинг, бът... Дълго можем да бръщолевим така, а речта "на мама и на татка" ще остане някъде по лавиците с олдфешън меморис. Не съм от най-изявените радетели на чистият български език. До голяма степен, това понятие е ефимерно във времето. Всеки език се развива, но трябва да има и някакви граници. За липсата на такива говори и факта, че признатият за най-добър оратор в българското народно събрание, се казва Лютви Местан. Знайно откъде и как са навлезли турцизмите в българският език. След Освобождението речта е изпъстрена с множество заемки от руски, френски, немски. През 1944 г. започва втората вълна от руски термини във всички области на живота. Сега пък, добрият тон изисква да се правиш на американец в речника и изговора... Очевидно, ниската обща култура и, като следствие, ниското самочувствие, водят до стремеж да блеснеш с "Нещо" - език, облекло, поведение, и това определено "върви" в чалгаелита. Тук е мястото да благодарим на историческата ни съдба, че не сме близо до Китай и Япония. В противен случай, как ли щяха да мяукат родните папагали! Пък и с една ръка трябваше да си придърпват очите... мъка...

Демокрация с човешко лице...

Даа, дори и в "най-великата демокрация" - САЩ, някои са по-демократично обгрижени. Ако отмъкнеш 13 млрд. долара излежаваш присъдата си в условия, на които биха завидели много, не само български, пенсионери. Ако откраднеш 1 300 долара, черните братя има да ти набиват... "капачките" докато им мине мерака. За мен е необяснимо такова решение на "най-съвършенната съдебна система в света"! Нормалната човешка логика се води от презумпцията, че колкото повече си крал, толкова повече трябва да бъдеш репресиран от обществото. И, тъй като бодро крачим по стъпките на Големият Брат, няма да се учудя ако утре някой от големите айдуци на България бъде случайно осъден и постовен в условия, за които простите (тук, не в смисъл на обикновените) български граждани да мечтаят. Имам пред вид: сигурен покрив над главата, топла храна три пъти дневно, безплатно медицинско обслужване и някои други малки екстри в американски стил...

Не е луд тоя дето яде зелника...

Поредният господ за пореден път се изходи крайно неподготвен: "Надявам се да не се случва да отзовавам депутати", каза Бойко Борисов, цитиран от БНР". Предполагам, че го е казал "на майтап" с ехидната усмивка модел "думам ти щерко, сещай се снахо". До сега, по думите на Станишев, цъфтяхме. Сега, с този Юнак, май ще вържем... Не знам, но балонът, надут от "народното доверие", става все по-голям. По повърхността му се преливат цветове като на сапунен мехур... Когато се пукне, повярвалите ще останат с пръст в... (по избор), но не само те ще останат прее..., пардон - разочаровани... Случаят с Маниака пък съвсем не е за коментар! Той, Маниака де, сам бил пожелал да се оттегли!!! Щеше да е смешно, но е жалко. Много жалко...