Толерантничене

Ако Вуте е женен за Пена, а Осман за Айше, то и двамата могат да бъдат толерантни към жените въобще.
Ако Вуте е набеден за християнин, а Осман за мюсулманин и двамата не могат да бъдат толерантни едновременно към Христос или Аллах.
Липсата на толерантност е отличителна черта за религиите и няма как да е иначе. Ако вярваш в един, то не вярваш в друг. Хем оная работа вътре, хем душата в рая се визуализира само в холивудските продукции. Отделен е въпросът, че първо трябда да се постигне вътрешна хармония между православни, католици, протестанти и т.н.; както и между шиити, сунити и т.н. Когато това някога някак си стане, тогава можем да търсим мостове между Христос и Аллах. Ислямът все пак е едни гърди напред. За него Христос има някаква роля, макар и в миманса, докато християните не щат и да чуят за Аллах...
Разбира се, от всяка ситуация има толерантен изход. Възможно е да станем пантеисти и да наредим, като в пантеон, разните христосовци, алласи, буди и тем подобни и да заявим гордо, че вярваме в единния Бог, създател и т.н. Преди няколкостотин години би било много удобно за такъв да обявим Слънцето. За съжаление разни бездуховни учени стопиха електората му.
В тази връзка и в името на вселенската религиозна толерантност предлагам всичките си щения и болежки, радости и светли напъни да пренесем към Голямата Черна Дупка, която - както е известно, мълчи толерантно в центъра на галактическото ни ядро и от нея нищо не излиза... дори и това, което е влязло.
Тук веднага някой по-досетлив бездуховник би казал: Ааааа, а Големият Адронен Колайдер, който може да прави Мънички Черни Дупчици, какво е тогава?!
Какво да отговорим на такъв бездуховен безтолерантник? Кажете ми, какво!

Лейди Ку-ку

Вярвах и вярвам, че бъдещето на нашите деца е в сигурни ръце. Като се започне от „простия“ учител и се стигне до не по-малко простия министър на образованието. Тази материя ми е отново близка и поради това, че внучка ми тази година е първи клас, което ме прави особено щастлив. Мисля си, че единственото, което мога да ѝ пожелая е здраве и много, ама много, късмет!
Повода за моето приповдигнато настроение са иновациите, които се прилагат в едно Хасковско училище. Вдъхващо надежди и мечти е израстването на музикалната интонационна среда в родното училище от нивото на закачливо-драматичните кючеци (т.нар. поп-фолк“) до АС гръмотевичка ДС и Лейди Га-га (каквото и да означава). Не ми е известно защо точно тези музикални легенди са любими на дечурлигата, но вероятно имам цивилизационно изоставане. Все пак, лейдито може и да са го чували между кючеците и маанетата, но AC/DC най-вероятно е любима на даскалите... Няма лошо!
Вярно е, има и хубави български песни. Нямам пред вид „Зйченцето бяло“ или „Пред нас са блеснали житата...“. Те са си добри, но от друго време. Има и български певци и групи, които са далеч по-добри от „гагато“, а и от „гръмотевичките“, но защо да маргинализираме нашите деца и внуци в рамките на едно племе с език, който никой на Запад, а още по-малко в Щатите, не разбира?!
Още много може да се разтяга локума, пардон - дъвката, по тези теми, но аз съм в трепетно очакване да видя какво са измислили в София... пък тогава може пак нещо да понапиша.

Потрес

Абсолютен потрес! Току-що гледах по bTV част от филма на един млад журналист, който работил в едно българско училище и със скрита камера заснел пребиваването си там. Който се интересува може да гледа целия филм в събота или в неделя - не обърнах внимание. Аз няма да го гледам. И малкото, което видях е потресаващо! Сърцето не ми е най-здравата част от тялото и за това ще го пропусна. Това, което видях, ми е напълно достатъчно силно да препоръчам този филм да се пуска сутрин и вечер на политици, родители, пенсионери... - учениците са наясно. Както писах в предишният постинг, по-друг повод, но... истината наистина е по-страшна от нашите представи. Няма да описвам откъса - трябва да се види, пък и е трудно да се опише! Ще обърна внимание само на объркването в директорката на училището при явяването на младия журналист, който кандидатствал за работа като преподавател по английски. Слушала, слушала и накрая отсякла "Тук има нещо!", без да знае, че е журналист, че ще снима със скрита камера и т.н. Просто не могла да си представи, че 31 годишен мъж, със завършена английска гимназия и висше образование иска да бъде учител в гимназията на Враждебна! Основателно, напълно основателно и не заплатата е най-важното... Рекацията на другите му бъдещи колеги, доста по-възрастни от него, била, че може и да е педофил и за това иска да "работи" с деца!!! Извода на журналиста е, че децата нямат абсолютно никаква мотивация за учение и това идва като даденост от семействата им. Прав е. Мотивацията идва от родителите - става въпрос за деца 5, 6 и 7 клас, но предпоставките за нея се създават от държавата, респективно от политиците, в крайна сметка от обществените нагласи. И преди не бях особен оптимист, но сега не виждам бъдеще за България! Кой ще работи в тази страна, кой ще управлява тази страна след 10-тина, че и по-малко години?! За висшия ешалон ще се намерят хора. Полит и бизнес елита си подготвят децата и ги мотивират. Там добре. Но има среден ешалон на управление. Средна класа. Квалифицирани работници. Обикновени работници. Всичкото това няма да го има. Тези деца, освен да гледат биг брадър и обикновено порно, да слушат чалга и да се упояват, по какъвто и да е начин, друго не могат да правят. В крайна сметка, не обвинявам толкова и родителите. Как да мотивират децата си? Да им обяснят, че ако завършат средно образование, с нормални знания и умения, разбира се, ще живеят така и така, ще имат такива и такива доходи и т.н. Ако завършат висше ще живеят по-добре, с по-високи доходи. Ако се специализират и знаят чужди езици по друг начин... Глупости! Единственото, което могат да им кажат е, че всеки се спасява както може: с кражба, с лъжа, с подкупи, с вързки, с проституция - физическа и най-вече духовна... По всякакъв начин, но не и чрез работа и знания! От къде могат да научат децата, че има и почтен начин на живот, след като родителите им не могат да си позволят този лукс! Преди много години, в епохата на мутрите, бях останал без работа. Живеехме само със заплата на жена ми. Мизерия. Двете ми дъщери отидоха на рожден ден на тяхна приятелка. Върнаха се ококорени. Разправиха ми, как в тях ваната била пълна с питиета и безалкохолно, хладилника пращял и когато щерките се усъмнили, че това е заради празника, приятелката им обяснила, че в тях винаги си е така и дори и не помисляла, че може да е иначе... Познавах бащата на детето отдавна. Оставих го още в началните класове да повтаря за пореден път. Трудно говори, неграметен, знае да се подписва, но... мутра. Имах и неблагоразумието малко по-късно да започна да им обяснявам колко е добре човек да има знания, високо образование, да чете книги и т.н. Явно още под впечатлението от гостито малката дъщеря, с още по-широко отворени очи, каза "Добре де, тате! Ти като си учил толкова, и като секциите, и не само, у нас пращят от книги, а не от кристални чаши, и... , защо за вечеря отново има хляб, сирене и чай?!"... Все пак децата ми пораснаха свестни хора, по-близо до моите разбирания за нещата, а не до мутренските, но спомена им е за цял живот! Както и на мен... Преди няколко дни сме седнали с бивши колеги в едно отвратно заведение на "Славянска", но опита учи - друг път няма да стъпя там. Както и да е... От дума на дума, пак стигнахме до политика, след това децата, училището и... така. Фазата е - няколко групички, всяка със своя тема. Заслушах се в приказката на две дами с кандидатстудентски проблеми за догодина. Първият удар дойде, когато научих, че на подготвителните частни уроци цената била 50 (петдесет) лева на час, но можела да скочи още и трудно се намират места! За нашият стандарт това е безумна сума, но българина дава... Не всеки, но който може да си гопозволи... Тук за учителските площадни напъни няма да коментирам - всичко е на съвестта им. При тях липсва... Интересното продължи. Предишният ден дъщеря й - дванадесетокласничка, изкарала два часа в четене на вестници в класната стая заедно с... учителката. Другите деца просто не дошли. На никой не му се сторило странно... Дамата се възхищаваше от мъдростта на своя приятелка, която спряла дъщеря си да ходи на училище. Записала я като частна ученичка - да се явява само за изпитите и през освободеното време детето се готвело за студентка. Наистина смело и мъдро решение. Защо да ходи там, където освен простотии нищо друго няма да получи, а на всичкото отгоре е свръзано и със средства, и то не малки?! Даааа, българина се спасява както може. Защото около нас е пустота. Морална, интелектуална, финансова, политическа, административна, всякаква... Оцеляваме... Не мисля, че ще оцелем! Мисля, че достигането на крайната цел на упражнението, започнало на 10 ноември 1989 г., е съвсем близо!

На вниманието на: Българският даскал Българският родител Българският ученик! Министерството на образованието може да се самосезира… сега всички го правят… * * * * * Върви, народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! … и така нататък… Така е написал Стоян Михайловски през 1892 г. Преди 116 години. През ХІХ век. Прекрасни стихове. * * * * * Висок съм 1 и 80. Тежа 120 кг. Не съм в най-добрата си физическа форма, но и още не съм сдал съвсем багажа. Та, каква е връзката между грейналите души и моите килограми?! Преди няколко дни се наложи да вдигна раницата на племенничката ми – ученичка в ІV клас. Веднага подчертавам – подходих несериозно! С елегантно движение реших да я метна на задната седалка в колата. Какво пък толкова – ученическа чанта! На нейните години се пердашехме с чантите (тогава носехме чанти, а не раници!), пързаляхме се през зимата върху тях, закуската често бе с вкус на мастило… Ако някой се чуди, как не сме чупили калемите и плочите за писане ще кажа, че не беше чак толкова отдавна – едва някъде през средата на 60-те години на ХХ век J. Носехме по някой учебник, две-три тетрадки, мастилница, перодръжка и… толкова! Но, по-близо до темата. Елегантното движение, започнало така небрежно, се превърна в борба за удържане на „раничката”. Със сетни усилия успях да не извикам, и устисках гюлето, попаднало в ръцете ми! Изплуваха спомени за сандъчето с патрони в казармата или малко чувалче с цимент… Ужас! Теглих една възпитана майна, като за пред хлапе, а то ме погледна и каза: „А-а, днеска имаме само четири часа. Когато имаме шест е още по-тежка!”. Каза го безразлично – свикнала е… Спомените от учението на дъщерите ми са по-различни. Май тогава гюлетата бяха по-леки, а пък и аз бях по-млад… Все пак – и те мъкнеха някакви куфари на гърбовете си, купуваха се тетрадки, флумастери и какво ли още не в огромни количества. Действието се развиваше в средата на 90-те години на далечният ХХ век. Тогава се е зародила тенденцията – със зората на това, в което сме… Ако тенденцията се запази, след 10 години ще трябва да подаря на внучката количка, с която да си добутва/довлачва до школото необходимото й за деня! * * * * * Потресаващо е! Умопомрачително е! Безотговорно е! Плачете деца! Не сте виновни вие… През 2008 година, в началото на новият век, на новото хилядолетие, когато пред всяко дърво по министерства и ведомства има компютър, на който да си реди пасианса, децата ни нямат компютри. Те мъкнат двайсет килограмови раници. Пишат върху тетрадки с химикалки. Учат от безумни писания, набедени за учебници. Седят на стари чинове. Дишат прахта от тебеширите. Стоят в студени класни стаи. Слушат истеричните крясъци на даскалиците, когато не стачкуват, разбира се. …Напред! Науката е слънце, което във душите грей!... та-рааа, та-ра, та-ра,та-та-тааа… За сведение на чукундурите от полителита и държавната администрация, ръководена от „за всичко ставащото недоразумение” в света около нас има интернет, има сървъри, работни станции, софтуер, позволяващи децата да разберат, че живеят през 2008 година, а не през 1908! Знам как биха ми отговорили по-горе набедените: няма пари, няма подготвени кадри, работим, предвидили сме и т.н. Бих им отвърнал: има и пари, има и подготвени хора! Не работите и не предвиждате! Няма администратори, няма политици, няма държавници! От вас чеп за зеле не става и това ви е ясно. Знаете, че ако слънцето на знанието огрее душите ни, вие много скоро ще си отидете с раничките на гръб…