Карл Сейгън

    Представям ви двете последни книги на Карл Сейгън „Свят, населен с демони“ и „Милиарди и милиарди“. Авторът стана известен у нас с телевизионния сериал „Космос“ през 80-те години. Популярността му може да се сравни със сегашните турски сериали, но Цицерон отдавна го е казал: O tempora, o mores...
    Ето ви два цитата от тези книги, които ме впечатлиха особено с точния изказ на някои мои размисли по съответния повод.
   
    „В академичните среди се наблюдава укрепването на едно странно мнение, което извежда корените си от 60-те години на XX в. — че всички твърдения са еднакво произволни и че определенията „вярно“ и „невярно“ са заблуда. Може би това е някакъв опит за реванш срещу учените, които дълго време твърдят, че литературната критика, религията, естетиката и голяма част от философията и етиката всъщност са просто субективни мнения — тъй като не могат да бъдат демонстрирани като теореми от Евклидовата геометрия, нито да бъдат проверени посредством експеримент.“

    „Свят, населен с демони“

    „Томас Джеферсън е проповядвал, че демокрацията е непрактична, освен ако хората са образовани. Според него независимо от това колко строго Конс­титуцията и законите защитават народа, богатите, силните и безскрупулните винаги ще се изкушават да подкопаят основите на едно управление, осъществявано от и за обикновените хора. Противоотровата в случая се свежда до силна подкрепа за изра­зяването на непопулярни възгледи, масова грамотност, дискусии по реално съ­ществуващи проблеми, общо познаване на критичното мислене и скептицизъм към заявеното от властимащите. Всичко това са основни съставни части на научния ме­тод.“

    „Милиарди и милиарди“

    През годините често си задавах въпроса къде „изчезна“ Сейгън, защо не се споменава името му. Тези две книги дават отговор, поне за нашата страна. Някои ще го обвинят в краен материализъм и скептицизъм, което автоматично го противопоставя на един маргинализиран нарцистичен „елит“, отдал се на мистицизъм, показно религиозно усърдие и духовна чалга без край. По този повод само ще кажа, че да, Карл Сейгън е материалист и скептик, и твърде аргументирано отстоява позициите си, но същевременно е изключително толерантен към хората с мислене, различно от неговото и това е присъщо на умовете, обременени със знание.

Аууууууу...

Богоподобното американско правителство (може и да е обратното) се извинило на индианците, че ги изтрепало (което те наричат „зле замислена политика“!), унищожило културата им и т.н. Знаете за какво става дума...
Бравос! Така се прави!
И още петстотин пъти да им се извинят - все тая! Битият бит, е....ят - е..н! Те на що народ има да се извиняват... Нищо друго не правят, само се утвърждават като недостижими на върха на световното лицемерие.

При нас, разбира се, нещата протекоха обратно. Едно мекере се извини на турците преди години, че сме били лоши да се дърпаме и сме оцелели някак си... От друга страна, трябва да сме радостни и доволни, и благодарни (!) на братята-турци, щото ако оттук през онази епоха бяха минали американци сега за българи и България щеше да се говори в много минало време! Въпреки че за тази работа и сега не е късно...

Напред, науката е Слънце!
Нал тъй уважаеми министре на образованието :)))

Елементарни сметки за прости хора

Депутатската основна месечна заплата е около 2 000 лв.
Месечната партийната субсидия за всеки депутат е 15 000 лв.
Всеки убавец от 240-те ни струва по 17 000 лв. на месец.
Всичките - 4 132 000 лв; годишно - 49 585 000 лв., а за целият мандат, които от нас доживеят края му, ще видят, че отиват 198 340 000 лв.
Тези разходи са само за 240-те юнаци, които електората изпраща в Народното събрание. Защо? За да има демокрация! Пфу...
Отделно трябва да се прибавят разходите за издръжката на събранието, за издръжка и заплати на правителството, на администрацията...
Това са милиарди, които тази група* опапва и всички ползи са единствено за нея и служат за нейните мутации и възпроизвеждане, за запазване на статуквото.
На този фон смешният плач на недоразумението Дянков по отношение на българската наука е най-меко казано просташки.
Други малки елементарни сметки. Академиците в България са 58 човека, чл.кореспондентите - 84. Получава ли всеки от тях по 17 200 лв. на месец. Не ми се вярва. Можем ли да сравним някой от тези с онези. Не можем. Не можем нито като образование, нито като принос към науката (а следователно и към икономиката Дянков!), нито... нито като нищо**.
Тук не си и помислям за доходите на научните работници, които не са академици и чл.кореспонденти, особено за по-младите. По това какви средства се отделят за тях можем да съдим само за безхаберието и продажността на политиците ни, но ако беше само това... да им вържем по една розова панделка пък заедно и поотделно в братските щати. Лошата новина за тях е, че там ще умрат от глад. Няма да има на кой какво да продават...
В този контекст, особено интересна е позицията на министъра на образованието. В това министерство какви ли не мърши се размирисаха, но тази май е най-изпадналата...
Лошата новина за мен е, че вместо да пиша за тези неща от морални подбуди, трябваше да спретна едно малко бизнесче или да завъдя нивичка канабис, като онзи „божи“ служител от Петричко... или, когато трябваше да бях станал политик, та сега да си пия пиенето, да си пуша пурата и да се надсмивам над разни блогърчета...

* Групата включва както политическият елит, така и обслужващият персонал - администрация, медии и др. обикновени разбойници.
** Интерсно е защо по тези въпроси мълчи като пича въшка иначе словоохотливия Вежди Рашидов. Може би защото е далеч по-доходно да си политик отколкото чл.кореспондент.

А аз се бях притеснил...

В последното десетилетие на две съседни близкоизточни страни се обръща специално внимание - Иран и Ирак. На Ирак и го обърнаха отвсякъде по най-демократичен начин. Наред е Иран. А защо ли? Защо цялата "демократична общност" е загрижена за "демокрацията" в тази страна? Между другото, пази боже от такава загриженост, казват - примерно, иракчаните... Е, какво толкова мрънкат - най-много демократично да те обесят, ама пък те дават по телевизора! Та, пийвам си сутрешното кафе, навън времето ранномайско и к'во даправя - чета RSS-ки. И ето (цък) какво научавам. Дааа, каква демокрация, какви нечестни избори - а пропо, това сме го виждали в Румъния, България, Украйна, Грузия и т.н. Очевидно "демократичната общност" се е втресла за своите стратегически политически и, най-вече, икономически интереси. Другото е вятър и мъгла...

Духовност - "Духът на времето"

Духовността за всеки от нас има различно значение. Стандартното определение на духовността е „осъзнаване на смисъла и целта на нашия живот, разбиране на своето „Аз“ и връзка с това, което е по-висше от „Аз“. Днес религията и мистицизма са монополизирали духовния живот на хората. Религията определя отношенията към Бога (Великия Творец), като духовни; мистицизма ги открива като „свръхестествена“ сила или власт. В крайна сметка, духовността се свежда до „взаимоотношения“ на едно или друго ниво. Често тя се асоциира с „положението“ на човека в живота или с неговия „смисъл на живота“, каквото и да се разбира под тези понятия. Всичко това е достатъчно субективно и отдавна се вижда как обществото започва да се отърсва от старите убеждения и не издържащите критиката вярвания. Живеейки днес, ние можем да си спомним какво са разбирали предците ни под „реалност“ и да сравним с нашите разбирания. Повечето „духовни практики“ от миналото вече не съществуват, отхвърлени от съвременните разбирания за природните явления. Тук можем да си припомним за религиите, чиито норми изискват принасяне в жертва на животни за постигане на определена цел. Жертвоприношението е все по-рядко явление поради неговата безсмисленост. Същото се отнася и за различните ритуали, свързани с желани промени на климата. Днес вече знаем как се формира „времето“ и можем да предвиждаме тези изменения, докато ритуалните действия нямат доказан ефект. Идеята за „молитвата“, като индивидуално обръщане към Бога с някаква молба, не доказва неговото съществуване. По-скоро обратното, но това са внушения останали от античните литературни теории и традиции. Става така, че официалната църква е в основата на невярното разбиране на живота. Често религиозните учения ни дават представи, при които човек е над другите природни елементи. Това „духовно его“ води до сериозни конфликти не само между хората, но и между хората и околният свят в продължение на поколения. Все пак, времето върви и науката доказа, че човешките същества са част от природата, равнопоставена с всички останали. Вече е известно, че ние сме изградени от същите субатомни структури, като дърветата, птиците и другите форми на живот и не можем да живеем извън и независимо от тях. На нас ни е необходим чистият въздух, храна, Слънце и т.н. Когато видим тези връзки и симбиоза между природните елементи, тогава ще разберем и колко нашите взаимоотношения и отношенията ни с цялата природа влияят на нас самите. В центъра на това разбиране се намира науката. С помощта на научният метод ние можем да осмислим всички тези природни процеси и да се слеем със самият живот. Това ще бъде Духовното пробуждане. Научната обосновка на тези процеси ще ни помогне да разберем, че хората не се отличават от другите живи форми и нашата цялостност може да се осъществи единствено при сливането ни с природата. Достигането до това умозаключение ни дава съвършено друг, истински „духовен“ поглед върху света, в чиято основа са взаимовръзките и взаимозависимостите между всички негови елементи. Взаимовръзката между всичко живо е неоспорима. Това е вечното взаимоотношение на всеобщите връзки, което не е реализирано от човешката цивилизацията в цялата му пълнота. По този начин нашата система от поведенчески модели и възприятия е далече от природата и, следователно, е деструктивна. Природата е нашият учител. Нашите социални институти и философски учения трябва поставят в основите си тази истина, наравно с „духовното“ разбиране за света. Колкото по-бързо се разпространи това духовно пробуждане, толкова по разумно, мирно и хуманно ще бъде нашето общество.

Наука и технологии - "Духът на времето"

Опитвайки се да си обясним смисъла на съществуването в обществото на нашите социални структури и идеологии, често разглеждаме правителствата, политиците и общинското самоуправление като водещи организационни учреждения, отговарящи за качеството на живота ни. Това, разбира се, е така но... донякъде. С развитието на обществото хората научават все повече и повече за природата и протичащите в нея процеси. От нея сме се научили да създаваме, да творим и да се усъвършенстваме. В резултат на това сега имаме технологии, които отличават нас – хората, от другите биологични видове. Ние можем да създаваме и можем да се ползваме от тази способност – ако не искаме да чистим канализацията, можем да създадем машина, която да върши това заради нас. В началото на Индустриалната ера в сферата на производството е заето значително количество работници. Днес 90 % от съществуващите заводи са автоматизирани. Това извежда хората от производството и води до прекомерно развитие на „обслужващата сфера“, като начин да се запази заетостта и хората да имат парични доходи. Това е много показателен пример. Автоматизацията на производството постепенно ограничава трудовата заетост. Това не значи, разбира се, че с течение на времето хората няма да има какво да правят. Времето върви и технологиите се развиват. Това означава, че хората се освобождават от работа, която не желаят; означава, че се освобождава време да се занимават с това, което искат. Между другото, трябва да се отбележи, че днес обществото е особено деструктивно по отношение на човечеството. Шири се абсурдната пропаганда, че ако човек не е принуден да работи, то по цял ден ще се търкаля в леглото безделничейки. Понятието „свободно време“ е изобретено от паричната система, създадено от господстващото разбиране за обществената заетост, като такава. Мързелът – фактически, е форма на отклонение от системата. Той е качество, което съществува само заради подтискането на хората и необходимостта от заробването им чрез труда. В едно здраво общество нямат място такива понятия, като „работа“ и „свободно време“, доколкото хората ще имат възможност да се занимават с каквото искат и, с което смятат за важно. За да внесем повече яснота тук ще разгледаме любопитството и активността на детето. То не знае какво е „пари“. Необходима ли му е парична мотивация за да изследва и създава? Не. Децата имат личен интерес и те не са активни заради наградата. Фактически, едни от най-великите хора, които са дали много на обществото – Айнщайн, Нютон, Галилео Галилей, са направили своите открития без да чакат заплата за тях. Те са работили, защото са искали. Тяхната работа и научен принос са тяхната награда. Същността е в това, че парите не са единствения стимул за човешката активност. В противен случай, трябва да приемем, че хората действително се раждат мързеливи и порочни. На практика, мързелът и пороците са продукт на условията, създадени от нашата обществена система. Връщайки се към проблемите на техническия прогрес ние разбираме, че качеството на живота ни – като функционалност, е значително подобрено благодарение използването на технологичните инструменти, които създаваме. Технологията ни позволява да спасяваме живота на хората, освобождава ни от монотонната и опасна работа и, в края на краищата, спестява времето ни. По тези причини науката и технологиите са най-важните за човечеството направления, които създават реално подобряване на качеството на живота. Всичко това трябва да се използва за благото на хората, а не с политически цели (оръжия за масово унищожение и т.н.). Науката трябва да стане център на нашата култура. В същото време, технологичното развитие е резултат на специфичен начин на мислене, наречен „научен подход“ или метод. Карл Сейгън каза веднъж: „Обществото с радост приема даровете от науката, но упорито отхвърля нейните методи“. Трудно е да не се съгласим с него. Съвременното общество все още не разбира, че науката не просто „инструмент“. Тя е универсален метод, който може да бъде приложен и към обществото по начин, за който не сме и мечтали. Отдавна стана очевидно, че технологията подобрява нашия живот и е най-великия спасител на човешкия живот в материалния свят. Тогава защо нейния методи не се прилагат към самото общество? Очевидно е, че научният метод постоянно се използва за отделни системи, но никога не е разглеждан като възможност за по-широко приложение. В голяма степен, това е резултат на вкорените предразсъдъци и суеверия, които – за съжаление, са неделима част от нашето съвременно общество. По тази причина логиката, новата информация и идеи се отхвърлят в угода на остарелите традиции и убеждения. Ако имахме възможност да построим общество от началото, на празно място, как бихме го направили? Ще се стремим новото общество да бъде по-ефективно, жизнеспособно и хуманно. Това е нашата задача. Очевидно е, че не можем да построим общество на празно място, но същността е ясна. Дойде времето да престанем да мислим за паричните проблеми и ограничения и да се замислим за възможностите, които имаме тук, на Земята, в най-общ смисъл. По този начин се роди идеята за икономика, основана на ресурсите. Проектът „Венера“ работи над тази концепция вече дълго време и нейната основа е много проста. Ние се стремим подробно да изучим всички методи за извличане на максимална полза от нашите планетни ресурси, като направим тази информация достъпна за цялото човечество. Подхождайки към решението на обществените проблеми от научна позиция ние автоматично изключваме всички ирационални и неефективни методи, вървейки по пътя на устойчивостта и стабилността.

На вниманието на: Българският даскал Българският родител Българският ученик! Министерството на образованието може да се самосезира… сега всички го правят… * * * * * Върви, народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! … и така нататък… Така е написал Стоян Михайловски през 1892 г. Преди 116 години. През ХІХ век. Прекрасни стихове. * * * * * Висок съм 1 и 80. Тежа 120 кг. Не съм в най-добрата си физическа форма, но и още не съм сдал съвсем багажа. Та, каква е връзката между грейналите души и моите килограми?! Преди няколко дни се наложи да вдигна раницата на племенничката ми – ученичка в ІV клас. Веднага подчертавам – подходих несериозно! С елегантно движение реших да я метна на задната седалка в колата. Какво пък толкова – ученическа чанта! На нейните години се пердашехме с чантите (тогава носехме чанти, а не раници!), пързаляхме се през зимата върху тях, закуската често бе с вкус на мастило… Ако някой се чуди, как не сме чупили калемите и плочите за писане ще кажа, че не беше чак толкова отдавна – едва някъде през средата на 60-те години на ХХ век J. Носехме по някой учебник, две-три тетрадки, мастилница, перодръжка и… толкова! Но, по-близо до темата. Елегантното движение, започнало така небрежно, се превърна в борба за удържане на „раничката”. Със сетни усилия успях да не извикам, и устисках гюлето, попаднало в ръцете ми! Изплуваха спомени за сандъчето с патрони в казармата или малко чувалче с цимент… Ужас! Теглих една възпитана майна, като за пред хлапе, а то ме погледна и каза: „А-а, днеска имаме само четири часа. Когато имаме шест е още по-тежка!”. Каза го безразлично – свикнала е… Спомените от учението на дъщерите ми са по-различни. Май тогава гюлетата бяха по-леки, а пък и аз бях по-млад… Все пак – и те мъкнеха някакви куфари на гърбовете си, купуваха се тетрадки, флумастери и какво ли още не в огромни количества. Действието се развиваше в средата на 90-те години на далечният ХХ век. Тогава се е зародила тенденцията – със зората на това, в което сме… Ако тенденцията се запази, след 10 години ще трябва да подаря на внучката количка, с която да си добутва/довлачва до школото необходимото й за деня! * * * * * Потресаващо е! Умопомрачително е! Безотговорно е! Плачете деца! Не сте виновни вие… През 2008 година, в началото на новият век, на новото хилядолетие, когато пред всяко дърво по министерства и ведомства има компютър, на който да си реди пасианса, децата ни нямат компютри. Те мъкнат двайсет килограмови раници. Пишат върху тетрадки с химикалки. Учат от безумни писания, набедени за учебници. Седят на стари чинове. Дишат прахта от тебеширите. Стоят в студени класни стаи. Слушат истеричните крясъци на даскалиците, когато не стачкуват, разбира се. …Напред! Науката е слънце, което във душите грей!... та-рааа, та-ра, та-ра,та-та-тааа… За сведение на чукундурите от полителита и държавната администрация, ръководена от „за всичко ставащото недоразумение” в света около нас има интернет, има сървъри, работни станции, софтуер, позволяващи децата да разберат, че живеят през 2008 година, а не през 1908! Знам как биха ми отговорили по-горе набедените: няма пари, няма подготвени кадри, работим, предвидили сме и т.н. Бих им отвърнал: има и пари, има и подготвени хора! Не работите и не предвиждате! Няма администратори, няма политици, няма държавници! От вас чеп за зеле не става и това ви е ясно. Знаете, че ако слънцето на знанието огрее душите ни, вие много скоро ще си отидете с раничките на гръб…